Р Е Ш Е Н И Е
Номер 815 18.07.2018г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На девети юли Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като разгледа докладваното от
председателя гр.д. №08916 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.И.Г., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, офис ***, срещу Б.И.Г., с ЕГН:********** и адрес: *** и Е.И.Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че същият притежава правото на собственост върху 1/6 идеална част от следния недвижим имот: втори етаж от масивна жилищна сграда, построена върху УПИ ***, в кв.I, по плана за регулация и застрояване на с.Д., общ.П., целият с площ 1008 кв.м. по наследство от майка си С.Г.З. – поч. на ***г.
В законоустановения срок ответниците Б.И.Г. и Е.И.Т. са подали отговор, с който са изразили становище, че производството по делото е недопустимо. Алтернативно ответниците са оспорили иска по основание, както и фактите, на които същият се основава. Ответниците са направили възражение, че процесното право е погасено по давност.
С протоколно определение от съдебно заседание на 14.05.2018 г. като ищци са конституирани наследниците на П.Г., а именно: Е.З.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, П.П.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, Й.П.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, И.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, и Р.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира,
че така предявения иск е допустим и съдът следва да се произнесе по същество. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците, че производството по
делото е недопустимо, тъй като вече
са бивши собственици на процесния имот, поради това че с Нотариален акт №***.
същите са се разпоредили с правото си на собственост върху процесния имот.
Съгласно Тълкувателно решение №4/2014 ОСГК е налице правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице,
което се е
разпоредило със спорния
имот преди завеждането на
исковата молба
По основателността:
Видно от писмените доказателства ищците са наследници на П.И.Г.- поч. на ***. Наследодателят на ищците П.Г. и ответниците Б.Г. и Е.Т. са деца на И.Г. З.- поч. на ***. и С.Г.З.- поч. на ***.
Не се спори между страните по делото, а и видно от представените писмени доказателства, че въз основа на разрешение за строеж №***. И. и С. З.и са изградили триетажна къща в процесния парцел, която са придобили в режим на съпружеска имуществена общност.
След смъртта на С. З. на ***. по силата на чл.14, ал.1 СК 1968г. /отменен, но приложим към датата на откриване на наследството/ СИО върху процесната сграда е прекратена. Съпругът И.Г. З. е получил половината от семейното имущество или 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесната сграда, а децата П.Г., Е.Т. и Б.Г. по 1/ 6 идеална част от същата сграда предвид разпоредбата на чл.14, ал.7 СК 1968г.
Видно от Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС И.Г. е дарил на ответниците правото на собственост върху следния недвижим имот: втори етаж от масивна жилищна сграда, построена върху УПИ ***, в кв.I, по плана за регулация и застрояване на с.Д., общ.П., целият с площ 1008 кв.м.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с горепосочената сделка И.Г. се е разпоредил и с процесната 1/ 6 идеална част от правото на собственост върху втория етаж, която е принадлежала на ищеца.
Съгласно константната съдебна практика (решение № 351 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4635/2008 г., IV г. о., решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., решение № 204 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/2011 г., IV г. о. и др.) продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да бъде противопоставена на действителния собственик (съсобственик). Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори (чл. 24, ал. 1 ЗЗД), настъпва само ако волеизявяващото за прехвърлител лице е притежавало правата, които прехвърля. В противен случай волеизявяващото за приобретател лице не придобива тези права. В частност, титулярът на вещно право или идеална част от него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи собствеността си в случаите, когато трето лице, претендиращо да е едноличен собственик, е сключило договор за продажба.
Поради това и съдът намира, че процесният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответниците:
1.Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, придобивната и погасителната давност не са видове на едно общо родово понятие давност, а самостоятелни правни институти, които се различават по правни последици, приложно поле и фактически състав. Константната съдебна практика е последователна, че вещните права не се погасяват по давност и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК. Поради това и съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че искът е погасен по давност.
2.Възражението, че ищецът вече е компенсиран, като му е възстановена запазената част от наследството на И.Г. е неоснователно. Съдът намира, че няма връзка между настоящето дело и горепосоченото възстановяване на запазена част от наследството, тъй като предмета на двете дела е различен- с настоящето се защитава право на собственост придобито по наследство от наследодателя С.Г.З..
По разноските:
Ищците са поискали да им бъдат присъдени и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв., които с оглед изхода на делото следва да им бъдат присъдени.
Доколкото първоначалният ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса и с оглед изхода на делото, то съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят по сметка на ПРС сумата от 50,00лв. общо, или по 25,00лв. всеки от тях, дължима се за държавна такса.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Е.З.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, П.П.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, Й.П.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, И.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, и Р.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, в качеството им на наследници на П.И.Г.- поч. на ***., срещу Б.И.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, и Е.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:с***, че ищците притежават правото на собственост общо върху 1/6 идеална част от следния недвижим имот: втори етаж от масивна жилищна сграда, построена върху УПИ ***, в кв.I, по плана за регулация и застрояване на с.Д., общ.П., целият с площ 1008 кв.м. по наследство от наследодателя си С.Г.З. – поч. на ***.
ОСЪЖДА Б.И.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, и Е.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплатят на Е.З.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, П.П.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, Й.П.Г., с ЕГН:********** и адрес:г***, И.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, и Р.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, в качеството им на наследници на П.И.Г.- поч. на ***., сумата от 600,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.И.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, и Е.И.Т., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплатят по сметка на ПРС сумата от по 25,00лв. всеки от тях, за държавна такса за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: