№ 288
гр. Благоевград, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200500370 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от В. Г. Б.,
ЕГН **********, чрез особения представител адв. Н. Т., срещу решение № 33/
14.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 827/ 2024 г. на Pайонен съд –
Гоце Делчев, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за
установено, че В. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград,
че същата дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София
сума в размер на 762.18 лева (седемстотин шестдесет и два лева и осемнадесет
стотинки),представляваща главница по договор за потребителски заем
„Кредирект“ № 271580 от 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че неправилно съдът в процесното решение приел за
безспорно доказан факта, че е налице съгласието на потребителя за сключване
на договора със „Сити Кеш“ ООД съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗПФУР.
1
Представените от ищцовото дружество писмени доказателства не доказват, че
е била налице облигационна връзка между дружеството и ответника. В член
18, ал. 2 на ЗПФУР е посочено, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация и изявленията, отправени по закона се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В чл. 293, ал. 1 от Търговския
закон е предвидено, че писмената форма е форма за действителност, ако това е
установено в специален закон. Съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и по
аргумент от чл. 18, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние твърдя, че по делото не бяха представени от страна на ищеца
надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на
договора от страна на ответника. Законът за потребителските кредити - чл. 11,
ал. 1, т. 27 във вр. чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ, изисква договорът да е подписан от
страните. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУ електронен подпис е такъв по
смисъла начл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 ("електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва за да се подписва), а ал. 4 указва, че правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните. Това следва да бъде тълкувано във вр. ОУ на „Сити Кеш“ ООД за
заеми "Кредирект" предоставяни чрез интернет, Раздел V, в който е описан
реда за кандидатстване и сключване на договорите.
Сочи се, че по делото от страна на ищеца е предоствен неподписан
екземпляр от договора и ОУ, като дружеството твърди, че те са съставени в
системата на „Сити Кеш“ ООД. Не се твърди, че ответникът е подписал
договора посредством електронен подпис, за да удостовери съгласието си за
сключване на договора, а се претендира, че това е станало чрез попълване на
данни в системата на кредитодателят. Прави се довод, че от представените
писмени доказателства - договора, ОУ, лог- файловете по договора за заем и
разписката за извършеното плащане не доказват по безспорен и категоричен
начин, че е било налице облигационно правоотношение между „Сити Кеш“
ООД и ответницата В. Б., по което тя да е получила исковата сума и да се е
задължила да я върне на ищеца.
Сочи се, че безспорно чл. 184, ал. 1 от ГПК указва, че електронният
документ може да бъде възпроизведен на хартиен носител, като се прилага
препис за другата страна. Възпроизведените по делото писмени доказателства,
които се твърди, че са електронно създадени, не са достатъчни да се установи,
че В.Б. е станала страна по договора. От страна на ищеца не е поискано
изготвяне на СТЕ, с която да се анализират записите в системата на „Сити
Кеш“ ООД и да се удостовери спазването на реда за сключване на договор по
ЗПФУР и ОУ на дружеството.
Сочи се, че представената разписка не удостоверява получаването на
сумата чрез системата на "Изи Пей" - в нея са посочени номер, дата на
съставяне на разписката, наредител, получател, номер на договора за заем и
2
сумата, която следва да бъде получена, но няма отбелязване върху разписката,
че В. Б. е получила сумата. Приложените по делото Договор за потребителски
заем, Общи условия, лог- файловете по договора за заем и разписката за
извършеното плащане не са подкрепени с други доказателства, сами по себе
си не са достатъчни да установят по един несъмнен и категоричен начин, че
визираното в същите задължение съществува в какъв размер и при какви
условия е предоставен потребителския заем.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд е приел и факта,
че извършената цесия е произвела действие по отношение на ответника, тъй
като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице
валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно
правоотношение, то не е налице и вземане на "Сити Кеш „ ООД, което да се
цедира.
Прави се довод, че погрешно в постановения съдебен акт съдът приема,
че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ е прехвърлено
вземането по Договор за паричен заем Кредирект № 271580, сключен на
11.02.2019 г. със заемодател „Сити Кеш“ ООД. Съгласно константната съдебна
практика, вкл. на върховната съдебна инстанция/Тълкувателно решение
№142-7/11.11.1054г. на ОСГК на ВС, Решение №156/30.11.2015г. на ВКС по
т.д.№2639/2014г. Пт.о., Решение №137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д.
№5759/2014г. III г.о./за да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния
кредитор-цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно която предишният кредитор/цедентьт/ трябва
да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Поддържа се, че в качеството си на особен представител на ответника,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорил и направил възражение пред
първоинстанциониня съд, което поддържам и във въззивната жалба, относно
искането на ищеца да бъде прието от съда за надлежно връчването на
уведомлението за цесия, извършено заедно с исковата молба. Сочи се, че
голяма част от върховната съдебна практика е на противното мнение, а
именно:: “ Без съмнение нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна
норма, която предвижда, че за да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. Законодателят не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен, специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. В съдебно производство, обаче, в което
на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК. Длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното
право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника
3
за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК - (в този смисъл и мотивите на т. 6 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/ 2012г.
на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, аргумент от чл.
29, ал. 5 ГПК, което води до извода, че особеният представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото
тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на
особения представител и страната, която той представлява, като се посочва, че
„Таксата се дължи от страната, в чиято полза се предприема
процесуалното действие по защита на правата й, тъй като процесуалните
представители упражняват нейните процесуални права. Поради това,
задължението за внасяне на държавна такса при обжалване не може да
бъде възлагано на други лица, които нямат качеството страна в процеса.
Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява. Следователно не особеният представител е задължен за
заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна,
която не е освободена от заплащането им.“. Върховните съдии поставят ясно
разграничение между особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК и страната, която той представлява, като извеждат извода, че не би
следвало той да бъде задължен да заплаща дължимата от страната държавна
такса - задължена е страната, а не той, който има едно по-особено положение
на процесуален представител, поради което е наименуван „особен“. Тук се
поставя въпросът, как тогава би могъл особеният представител да доведе до
знанието на страната съобщението за цесията и съответно как цесията ще
породи действие за длъжника. В този смисъл и Решение № 74 от 27.07.2017 г.
постановено по в. т. д.№ 154/2017 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т. д. №
3153/ 2017г. на Първо т.о. ВКС.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на срещу решение № 33/
14.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 827/ 2024 г. на Pайонен съд –
Гоце Делчев, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за
установено, че В. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград,
че същата дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София
сума в размер на 762.18 лева (седемстотин шестдесет и два лева и осемнадесет
стотинки),представляваща главница по договор за потребителски заем
„Кредирект“ № 271580 от 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, като бъдат отхвърлени предявените
4
искове като неоснователни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството. Сочи се, че подадената от
въззивника жалба е изцяло бланкетна, не посочва никакви конкретни пороци
на постановения първоинстанционен акт, не представя никакви новооткрити и
новонастъпили факти, нито нови доказателства, досежно които за въззивника
е имало основателни причини, които да са му попречили да ги представи пред
първата инстанция. Въззиваемия споделя изцяло доводите на РС - Гоце
Делчев, обективирани в мотивите на първоинстанционното решение, като
счита процесното вземане за безспорно установено сключването на процесния
договор за кредит, неиздължаване на получената сума, бяха подробно
разгледани възраженията на ответника, като съответно съдът правилно прие
за установено, че ответникът пред първата инстанция В. Г. Б. дължи на „АПС
Бета България“ ЕООД сумите, както следва: 762.18 лева главница,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и сторените разноски в заповедното и в
исковото производтво в размер общо на 406,90 лева. Поддържа се, че
наличието на валидно сключен договор, получаване на заемната сума,
съответното липсата на погашение били надлежно установени от
първоинстанционния съд, като въззивникът не навежда никакви нови доводи,
които да обосноват обратното.
Неправилно е твърдението на възивникът, че връчването на
уведомление за цесия на особен представител няма действие спрямо страната.
Съдебната практика е в обратния смисъл и допуска длъжникът да бъде
уведомен за цесията, посредством връчването на исковата молба на особения
представител - Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
извършено на особен представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици. Противното схващане би поставило
кредитора в изключително неблагоприятна позиция, тъй като, както и съдът
приема - допустимо е уведомлението да бъде извършено посредством
исковата молба, но ако се приеме, че уведомлението за цесия не поражда
материалноправен ефект, ако е връчено на особен представител, би поставило
кредиторите, действащи като ищци по установителния иск по чл. 422 ГПК, в
различно положение - в зависимост от това дали ответникът и длъжник по
материалното правоотношение участва в процеса лично или чрез назначен
особен представител. Последният се назначава от съда в посочените от закона
случаи, а не по волята на ищеца и следователно последният е длъжен да се
съобрази с назначението на съда.
5
Поддържа се, че законът не въздига като изискване уведомлението за
цесията да е фактически достигнало до знанието на длъжника - например в
случай, в който е изпратено уведомление до длъжника, но последният не е
намерен на посочения адрес, уведомлението ще бъде надлежно изпратено. В
този смисъл доводите за достигане до знанието на длъжника на
уведомлението за цесия са лишени от аргументация. Следователно следва да
бъде прието, както приемат върховните съдии в горецитираното решение, че
уведомление за цесия, изпратено до особения представител, поражда
действието, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Искът по чл. 422 от ГПК се явява средство за защита на признато в
заповедното производство вземане на кредитора. Една от предпоставките за
неговата допустимост е съответствието между заявеното и признато в
заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му
по реда на чл. 422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него
основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи
съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със
заповедта. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието,
на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е
издадена заповедта за изпълнение. Рамките и предметът на исковото
производство са предопределени от заповедното производство.
Атакуваният акт на първата инстанция следва да бъде потвърден, защото
се явява правилен. Разсъжденията на районния съд относно уведомяването на
длъжника за цесията могат да бъдат споделени. Допустимо е, по силата на
принципа на свободата на договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗДог, предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да съобщи на
длъжника за цесията като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания /цедента/,
съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗДог, като обемът й се определя според
това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 от ЗЗДог.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗДог. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство, станало с връчването на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изхождащото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗДог, не може да бъде
игнорирано. С връчване на уведомлението в хода на исковото производство,
цесията проявява действието си и спрямо длъжника /Решение № 114 от
07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК /. Отделно от това,
6
следва да се има предвид и че самото придобиване на вземането от цесионера
става по силата на сключването на договора за цесия, доколкото от този
момент последният поражда действие за страните по него. Уведомяването на
длъжника е относимо единствено към изпълнението на прехвърленото
задължение и не изключва активната легитимация на цесионера /Решение №
126 от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2042/2019 г., II т. о., ТК/. То настъпва с
получаване от длъжника на препис от исковата молба на цесионера, защото е
факт, осъществил се до приключване на устните състезания и подлежащ на
съобразяване от съда - чл. 235, ал. 3 от ГПК. Уведомяването може да се
извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения
представител на длъжника, което е приравнено на лично такова. Приемането
от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 от
ЗЗДог, адресирано до отсъстващия ответник, е допустимо, защото не е с оглед
на личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права /Определение № 72 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1188/2020 г., I т.
о., ТК/. Правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента или спрямо
цесионера, е осигурено именно чрез назначаването на особен негов
представител в исковото производство /Определение № 50649 от 06.12.2022 г.
на ВКС по т. д. № 977/2022 г., I т. о., ТК/. В конкретния казус се установява, че
към исковата молба на цесионера са приложени пълномощно от цедента и
уведомително писмо за цесията. Те са надлежно връчени на особения
процесуален представител на длъжника. Прехвърлянето на вземанията е
проявило действието си по отношение на последния. Решаващият извод на
районния съд, който е в същата насока, е правилен. Исковете за главница и
законна лихва са основателни. От неоспореното заключение на счетоводната
експертиза е видно, че длъжникът не е плащал нищо по кредита. Допустимите
претенции на ищеца са доказани и трябва да бъдат уважени.
Предвид цената на предявените искове, която е под предвидените в чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият въззивен съдебен акт няма да
подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/ 14.02.2025 г., постановено по
гражданско дело № 827/ 2024 г. на Pайонен съд – Гоце Делчев, в частта, с
която са уважени предявените искове – признава за установено, че В. Г. Б.,
ЕГН ********** от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, че същата дължи на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София сума в размер на
762.18 лева (седемстотин шестдесет и два лева и осемнадесет
стотинки),представляваща главница по договор за потребителски заем
„Кредирект“ № 271580 от 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
7
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 200.00 (двеста лева) лева за
разноски за възнаграждение за особен представител в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Благоевград, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
Да се изплати на особения представител възнаграждение в размер на
200.00 лв..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Атанас Иванов
Особено мнение на съдия Атанас Иванов
Не споделям становището на мнозинството на съдебния състав за
неоснователност на въззивната жалба. Според мен същата е основателна,
поради следните съображения:
Предявения иск по чл. 422 ГПК е неоснователен, с оглед възражението
на особения представител на ответната страна, че факта на цедиране на
вземането /главно и акцесорни/, не е установено от ищеца-въззиваем да е
осъществено правновалидно на длъжника и същото е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи действие,
цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба
предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на
8
вземането остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия кредитор
няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не
означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – в този
смисъл и съдебната практика - Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о., ГК. В настоящия случай цедентът е упълномощил
цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията, което се
установява от приложено по делото пълномощно.
По делото не са представени доказателства преди депозиране на
исковата молба цедентът, респ. цесионерът, да е уведомил по надлежния ред
длъжника за извършената цесия. Такова писмено уведомление е приложено
едва към исковата молба. Цесията в този случай следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, ще бъде съобразено от съда при решаването
на делото, с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В случая обаче исковата молба, ведно с приложеното към нея
уведомление, не са връчени на длъжника-ответник, а на назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това положение цесията не е
породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника,
доколкото връчването на особения представител не може да се смята за
надлежно уведомяване. Това е така, тъй като с връчване на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо
ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни
пълномощия. Такова уведомяване не е направено и в заповедното
производство, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е издадено въз основа
9
на депозирано заявление от ищеца, без към същото да са прилагани и
връчвани на длъжника каквито и да било писмени доказателства.
В съдебно производство, в което на ответника-длъжник е назначен
особен представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до
знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника
(поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията),
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически
действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната
власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт
на съда, с който е назначен той, като приложение намират правилата на
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл.
29, ал. 3 ГПК – в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение №
6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС, която
представителна власт е ограничена, по аргумент чл. 29, ал. 5 ГПК, което води
до извода, че особеният представител не притежава пасивна представителна
власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното
правоотношение. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно
решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения
представител и страната, която той представлява, като се посочва, че „Таксата
се дължи от страната, в чиято полза се предприема процесуалното действие по
защита на правата й, тъй като процесуалните представители упражняват
нейните процесуални права. Поради това, задължението за внасяне на
държавна такса при обжалване не може да бъде възлагано на други лица,
които нямат качеството страна в процеса. Особеният представител, макар и
назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно не
особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането
им.“. налице е следователно, ясно разграничение между особения
представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и страната, която той
представлява, тъй като представителя има едно по-особено положение на
10
процесуален представител, поради което е наименуван „особен“. Като
допълнителен аргумент следва да се посочи, че изискването за съобщаване на
цесията на длъжника има още една функция – цесионерът да е сигурен, че
вземането да не е цедирано на трето лице. Възможно е един кредитор да е
прехвърли вземането си по отношение на длъжника на няколко лица, като
конкуренцията между правата на новите кредиторите се урежда с правилото,
че титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най-напред на
длъжника, арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД (първият по време е пръв по право). Тогава,
когато съобщението за цесията се изпраща на длъжника с исковата молба,
която искова молба се получава от особения представител, същият е малко
вероятно да е уведомен за останалите извършени цесии (едва ли един и същ
особен представител ще е назначен на длъжника по всички образувани
съдебни производства). В тези случай особеният представител е лишен от
възможността да направи възражение (у него липсва знание за останалите
съдебни производства и извършени цесии), а резултатът е наличие на
изпълнителни основания в полза на няколко кредитори за едно и също
задължение на длъжника. Това е така, тъй като ако съобщената на особения
представител цесия поражда действие спрямо длъжника и третите лица
охранява правата на кредиторите от недобросъвестни длъжници, то това не
гарантира охраняването на правата на длъжника от недобросъвестни
кредитори, като поставя противоречие в това чии права приоритетно следва
да търсят защита – тези на кредитора или тези на длъжника - икономически
по-слабата страна.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните
с факта на връчване правни последици. Но това не е относимо за иска по чл.
422 ГПК. Предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 от
ГПК има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищецът, твърдящ а вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване и дължимост спрямо ответника - длъжник, към релевантния
момент - датата на депозиране на заявлението му в съда. Ищецът съобразно
правилата на чл. 154, ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, да установи
11
вземането си по основание и размер, както и че длъжницата е уведомена за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия
случай, това не е сторено, тъй като уведомлението за извършената цесия е
приложено към исковата молба, което обуславя неоснователност на иска.
Предвид горното, въззивната жалба се явява основателна, поради което
решението следва да бъде отменено.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
12