№ 2215
гр. Варна, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100500940 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от “Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Патриарх Евтимий“
№16А, ет.1, ап.1, представлявано от Любомир Кирилов Славчев, действащ чрез адв.Д. Г.,
със служебен адрес: гр.София, бул.“Цар Освободител“ №33, вх.А, ет.2, ап.6 /ляво стълбище/,
срещу Решение №469/15.02.2024г. постановено по гр.д.№20233110103600 по описа на
Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на И. Т. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.“Н. Р.“ №***, със съдебен адрес: гр.В., ул.“П."“ №**, чрез адв.Т. П., да заплати сумата от
10000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
необходимото съдействие, съгласно чл.28 вр. с чл.20, ал.1 от Предварителен договор за
проектиране, учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на
идеални части от УПИ от 05.02.2020г., сключен между ищеца и Х. М. И.а, която е
наследодател на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска-23.03.2023г. до окончателното плащане на задължението.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно,
като се оспорват изводите на съдът относно валидността на уговорената с процесният
договор неустоечна клауза и изправността, съответно неизправността на страните по
договора. Поддържа се, че първоинстанционния съд, е тълкувал неправилно клаузите на
договора, относно поетите от възложителите-родителите на ответника, задължения за
оказване на съдействие за провеждането на целият строителен процес. Твърди се, че в
преамбюла на договора, майката и бащата на ответника /Х. И. и Т. Х./ са посочени като
възложители на строежа, а в чл.1, ал.1 от същия конкретно е посочено, че изпълнителят
1
следва със свои сили и средства да изгради сграда по одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж. Сочи се, че с процесният договор, се цели възмездяване на
учредяващи право на строеж собственици на недвижимия имот, с право на собственост
върху обекти в бъдещата сграда. Твърди се, че по силата на чл.17 от договора възложителят
е длъжен да предостави пълномощно за извършване на всички правни и фактически
действия за изработването и одобряването на архитектурен проект и разрешение за строеж,
както и за получаване на всички необходими документи, книжа, молби, актове, протоколи,
вкл. за представителство пред всички държавни и общински органи и служби за изграждане
на бъдещата жилищна сграда при условията и сроковете на договора. Поддържа се, че
разпоредбите на чл.2, чл.3, чл.8, чл.10, чл.14 и чл.15 от договора установяват конкретни
задължения на съдоговорителите по отношение на строителството на бъдещата сграда.
Твърди се, че въпросните разпоредби предвиждат задължение на възложителите да
съдействат от фазата на предпроектното проучване, фазата на одобряването на строителните
книжа и получаване на строителното разрешение, до окончателното завършване на сградата,
като чл.17 от договора визира всички тези действия да бъдат извършвани по възможност от
пълномощници на възложителите. Поддържа се, че предвид спецификите на процесният
предварителен договор, неговото съдържание се определя освен от уговорките между
страните, така и от административни по своята същност задължения, установени в ЗУТ.
Поддържа се още, че в чл.20, ал.1 от договора се съдържа обобщение на обема на правата и
задълженията на страните до приключване на строителството, които са или изрично
предвидени или изводими от приложимата към правоотношението правна уредба. Сочи се,
че в този смисъл за изпълнението на договора, е дължимо съдействие от възложителите за
получаване на необходимите съгласувания и одобрения до окончателното построяване на
сградата, в това число и лично да извършат действия, които не могат да бъдат предмет на
упълномощаване. Сочи се, че такъв тип съдействие е даването на съгласие във връзка с
административната процедура за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, и
издаване на разрешение за строеж, както и за реалното регулационно обединение на съседни
имоти в общ парцел, изменението на кадастралната карта, съобразно предвижданията на
устройствения план и снабдяване с констативен нотариален акт за обединения парцел.
Твърди се, че непредприемането на всяко едно от посочените действия, самостоятелно
препятства изпълнението на задълженията на изпълнителя, като предоставянето на
нотариално заверено пълномощно от възложителя не изчерпва обема на необходимото
съдействие. Изложени са подробни аргументи за трайният характер на задълженията на
възложителите, които са валидни от възникването на облигационната връзка до изчерпване
на предмета на договора, чийто краен резултат е приключване на строителството. Сочи се,
че някои от действията в изпълнение на поетите от възложителите задължения, следва да
бъдат извършени лично, като със смъртта на Х. И. предоставените от нея пълномощия са се
прекратили, поради което същите следва да бъдат осигурени от нейните правоприемници.
На следващо място се оспорват изводите на съда за бездействие и забава на
изпълнителят по смисъла на чл.7, ал.1 от предварителния договор, като се поддържа, че
срокът, установен в посочената разпоредба, не е започнал да тече по аргумент от чл.4, ал.2
2
от договора по причина неприложената регулация. Твърди се, че страните по договора са
предвидили при сключването му, че кратките срокове по чл.5, ал.1 и по чл.7, ал.1 няма да
текат до отстраняване на административните пречки, свързани с влизането в сила на ПУП за
УПИ. Твърди се, че към тази хипотеза следва да се приравни и неприложената регулация по
предходен устройствен план, доколкото последиците за страните по договора са същите, тъй
като при разрешаването на строителството, регулацията следва да се приложи, а това налага
лично съдействие на възложителите. Сочи се, че въпросните действия са нужни за
отразяване в действащата кадастрална карта и регистри на регулационните предвиждания, а
според режима, установен в ЗУТ, това може да стане само доброволно, чрез договор между
всички собственици на съседни парцели във формата на нотариален акт. Поддържа се, че
изводите на съда за допусната забава от ищцовото дружество се основават и на неправилен
анализ на процесния договор. Сочи се, че навсякъде в текста на процесния договор изразът
“възложител на строежа“ е употребен в единствено число, с изключение на разпоредбите на
чл.1, ал.4, чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3, ал.3, в които текстове изразът е използван в множествено
число и касае всички собственици, които се явяват възложители на строителството в общия
парцел УПИ ***- *, 10, 11, 12 и 12. Сочи се, че в чл.1, ал.4 от договора е визирано, че
обезщетението ще съответства на притежаваните от тях квоти, т.е. очевидно касае всички
съсобственици във всички ПИ в рамките на УПИ. Оспорва се изводът на съда, че от текста
на договора не може да се извлече волята на страните, кои имоти ще обхване строителството
и кои са всички възложители на разглежданата дейност, като се поддържа, че според
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства още през 1993г. между всички
собственици на трите съседни поземлени имота-парцели №№ 9, 10, 11 и 13, находящи се в
***-ти подрайон, кв.*** на гр.Варна, е постигнато съгласие, че строителството е
целесъобразно да бъде в общ УПИ. Поддържа се още, че към датата на подписване на
договора, не само ищецът е бил наясно, че няма реално обединен парцел и тепърва
предстоят действия в тази насока, но с това са били наясно и възложителите, доколкото
нуждата от обединяване на парцела има значение за двете страни в правоотношението. Сочи
се, че тезата за установени в договора няколкомесечни срокове, съответно за изтичането им,
представлява превратно тълкуване на волята на страните в правоотношението, тъй като
въпросните срокове са практически неизпълними с оглед състоянието на имота към момента
на сключването на договора. Поддържа се, че до смъртта на Х. И. и двете страни в
правоотношението са били изправни, като едва след този момент неизправна страна в
правоотношението е ответникът като универсален правоприемник на своята майка.
Изложени са подробни аргументи за доказаността на активните действия на изпълнителя с
цел реализиране на предмета на договора, който са препятствани от непоследователното
поведение на ответника, съставляващо пречка за приключване на процедурата за издаване
на разрешение за строеж. На последно място се оспорват доводите на съда за
недействителност на предвидената в договора неустоечна клауза, като се сочи, че макар в
договора да не е посочена стойност на същия, то тя може да се изведе в приблизителни
размери от пазарните тенденции. Сочи се, че предметът на договора включва освен
изготвяне и съгласуване на инвестиционни проекти, така и строителство на цяла сграда, от
3
която възложителите ще получат два самостоятелни обекта. Поддържа се, че изводът, че
неустойката цели обогатяването на ищеца е в противоречие с правната и житейска логика,
тъй като размерът на неустойката изобщо не е съпоставим с разходите за и с пропуснатите
ползи от нереализирания проект. Твърди се, че материалния интересът на двете страни от
изпълнението на договора многократно надхвърля сумата на неустойката, за което не са
нужни специални знания. Твърди се още, че за преценка на съразмерността на неустойката с
действителните вреди не е нужно в договора да има посочена конкретна цена на
строителството. Сочи се, че с действията си възложителите могат да попречат за изпълнение
на целия проект, поради което включването на подобна клауза в договора защитава
изпълнителя от недобросъвестните действия на възложител на строителството, респективно
че уговорената неустойка има присъщите й функции и не противоречи на добрите нрави. С
оглед изложеното моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателят. Поддържа се, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения
в подкрепа на изложеното становище, че ищецът се намира в забава, респективно че
единствено виновното поведение на същия, е причина забавената реализация на договора.
Сочи се, че по делото са събрани многобройни доказателства, установяващи изправността на
възложителите, в частност на ответника, както и за неизправността на изпълнителя-ищец,
включително към трети за спора лица. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт
и присъждане на разноски.
Съдът намира искането на въззиваемата страна за приобщаване по делото на
нововъзникнало доказателство, а именно препис от Определение №3994/17.04.2024г. по
ч.адм.д.№2348/2023г. на Варненски административен съд, за относимо и допустимо, тъй
като исканото не попада в ограниченията визирани в чл.266, ал.1 и ал.2 от ГПК.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на “Инвестиции и Строителство
Инженеринг“ АД, с ЕИК *********, срещу Решение №469/15.02.2024г. постановено по гр.д.
№20233110103600 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателят иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на И. Т. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“Н. Р.“ №***, да заплати на сумата от 10000 евро,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на необходимото
4
съдействие, съгласно чл.28 вр. с чл.20, ал.1 от Предварителен договор за проектиране,
учредяване на право на строеж, строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части
от УПИ от 05.02.2020г., сключен между ищеца и Х. М. И.а, която е наследодател на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска-23.03.2023г. до окончателното плащане на задължението.
ДОПУСКА до приемане в о.с.з. представеният от И. Т. И. препис от Определение
№3994 от 17.04.2024г. постановено по ч.адм.д.№2348/202г. по описа на Варненски
административен съд.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№940/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 10.07.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5