№ 634
гр. Варна, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900296 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК *********, с адрес: с. Горен Чифлик, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, ул. Люлин No 2a, представлявано от Егон Хартмут Ф. – управител,
действащ чрез адв. Г. А. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“
No 17, тел: 052 / 688 077;
срещу
ОТВЕТНИК: А. А. – Ф., родена на **********., гражданка на Република Казахстан,
с адрес: гр. Алмати, ул. Жибек – золи 59, ап.39, постоянно пребиваваща в Република
България с ЛНЧ ********** и регистриран административен адрес: гр. Варна, ул. Крепостна
10, ет.2, ап.2, действаща чрез адв. Р. Ж. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
„Шипка“ № 26, тел: 0897 835 996;
С разпореждане № 4308 / 19.08.2024г., съдът е приел, че спорът подлежи на
разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили
възражение.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и
възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се
произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото е
депозирал отговор на исковата молба, препис от който е връчен на ищеца. В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, препис от която е връчен на
ответника, който е упражнил правото си на допълнителен отговор, поради което съдът
приема размяната на книжа за приключила и на основание чл.374, ал.2 от ГПК,
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси и по доказателствата:
Съдът констатира, че спорен момент в производството е по какъв начин се учредява
правото на ползаване върху ветрогенератор, респ. и каква вещ – движима или недвижима, се
явява процесният ветрогенератор, находящ се в Република Германия, 15910 Шьонвалде,
район Шьонвалде, ул. Люболцел Щр., 901Ц.
1
В тази връзка и съдът съобрази, че приложим в случая се явява Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право
към договорни задължения. Макар и гражданка на Казахстан, ответницата е с обичайно
местопребиваване в Република България, като отношенията по повод на твърденията й за
учреденото в нейна полза право на ползване върху генератора, собственост на Егон Хартмут
Ф.– германски гражданин и находящ се в Германия, определя и приложимостта на
европейския регламент. Дали е движима или недвижима вещ, съдът намира, че е без
значение по отношение на приложимото право на конкретната държава членка. И в двата
случая приложимо по отношение на учредяването на валидно право на ползване върху
процесния ветрогенератор е немското право. По делото липсват доказателства страните да са
избрали приложимо право, поради което и в случая следва да се приложи чл. 4 от
Регламента. В случай, че става въпрос за недвижима вещ, на основание чл. 4 т.1 б.“в“, а в
случай на движима вещ – чл. 4 т.3, като и в двата случая това е държавата по
местонахождението на вещта.
В случай, че следва да се приеме, че приложим би бил Кодекса на международното
частно право, изхождайки от гражданството на ищцата, то отново съобразно чл. 94 от
КМЧП, приложимо би се явило немското право.
С оглед на горното и в настоящото производство съдът следва да издири и
приложимото в случая немско право, според което изрично да се установи движима или
недвижима вещ е процесният ветрогенератор и по какъв начин се учредява валидно право на
ползване върху същия.
В тази връзка и съдът съобрази, че по т.д. 1 / 2024г., от което производство е отделено
и настоящото, чрез съдебна поръчка от Германските власти е изпратен отговор относно
релевантните и в настоящото производство въпроси. Следва да се изиска от т.д. 1 / 2024г. на
ВОС заверено за вярност копие на отговора по съдебната поръчка, ведно с превода относно
приложимото немско право.
Предвид липсата на посочена от ищеца с исковата и допълнителната искова молба
банкова сметка, доколкото се касае за осъдителен иск, на същия следва да се даде
възможност най-късно в срок до първото съдебно заседание да посочи банкова сметка или
друг начин на плащане, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
По отношение на ангажираните от ищеца доказателства:
Искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-техническа експертиза се
явява основателно и относимо с оглед изясняване на спора по делото, поради което и следва
да се допусне с поставените от ищеца в исковата молба и конкретизирани и допълнени от
съда въпроси.
По отношение на ангажираните от ответника доказателства:
Следва да се съобрази, че представеното от ответницата към отговора на исковата
молба с вх. No 22030 / 03.09.2024г. решение на немски съд, не обвърза насрещната страна по
делото, поради което и не се ползва със сила на пресъдено нещо / не се твърди ответното
дружество да е участвало в производството/. Отделно, ищецът не е представил посоченото
решение в съответствие с чл. 37 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и
на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В случай, че ответникът
желае да се ползва от посоченото решение като доказателство по делото, то същият следва
да представи документа в съответствие с изискванията на чл. 37 от Регламента и чл. 621 ал.1
от ГПК, или да представи решението в заверен от постановилия го съд препис, ведно с
удостоверение по чл. 53 от посочения Регламент (ЕС) № 1215/2012.
2
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 17.06.2025г. – 15:30ч., за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок следва да изпълни задължението си по
чл. 127 ал.4 от ГПК, като посочи банкова сметка или друг начин за плащане с писмена молба
с препис за ответника. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това указание,
съдът ще наложи глоба за неизпълнение на разпореждане на съда.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО,
на основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че праводателят на ищовото дружество „Ф. Енерджи“ ООД - Егон
Хартмут Ф. е собственик на недвижим имот, находящ се в Република Германия, 15910
Шьонвалде, район Шьонвалде, съгласно нотариален акт per. № 1593 от 1998г., на нотариус
Рита Книйшке в гр. Любен, Шпреевалд. Сочи, че върху имота е изградено съоръжение за
производство на електрическа енергия от вятър (ветрогенератор), съгласно Разрешение за
строеж № 5198/98г., издадено от община Даме-Шпреевалд, което е присъединено към
електропреносната мрежа на трето лице – “Мителдойче Нецгезелчафт Щром мбХ“ / Митнец
Електроенергия/. Твърди, че цената за имота, изграждането на съоръжението и неговото
въвеждане в експлоатация е извършено единствено от Егон Ф.. Посочва, че според обичая и
в частност на мястото, където са намира съоръжението за производство на електроенергия,
ползвателите заплащали наем/аренда за земята (Pacht) и наем за самото съоръжение (Miete).
Посочва, че имотът (земята и съоръжението) се използвали от ответницата - А. А. – Ф., без
основание, като същата не е заплащала и обезщетение на неговия собственик. Сочи, че
съобразно приложимото немско законодателство, за учредяването на право на ползване се
изисква съгласие, дадено с нотариално заверен документ. Сочи, още че липсва документ, в
който да е уговорен размера на наемите за земята и съоръжението или че ползването ще се
осъществява безвъзмездно, поради което заявява, че ответницата дължи обезщетение за
осъществяваното от нея ползване, в противен случай тя би се обогатила неоснователно.
Посочва, че пазарният наем за земята е в размер 3 500 евро годишно, и съответно 35 000
евро за съоръжението. Въз основа на изложеното за ищцовото дружество възникнало
вземане в размер на 192 500 евро (сто деветдесет и две хиляди евро), дължимо за периода
01. 03. 2019г. до 01. 03. 2024г., от които 17 500 евро за земята и 175 000 евро за
ветрогенератора, за осъществяваното без основание ползване. Твърди, че с договор за цесия
от 08.03.2024г. цялото вземане от Егон Хартмут Ф. било прехвърлено на ищцовото
дружество, която не била съобщена на ответницата.Заявява, че с връчването на настоящата
искова молба съобщава на ответницата за извършената цесия.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
3
Твърди, че на 24.02.2018г. Егон Ф. е учредил в полза на ответницата право на ползване на
съоръжението със заявление до немската енергоразпределителна компания „Мителдойче
Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/, която на 26.02.2018 г. е потвърдила
промяната и приела А. А. – Ф., като оператор на съоръжението. Излага, че през 2020г. Егон
Ф. е подал заявление до енергийния оператор „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ" за
прекратяване ползването на ветрогенератора от А. А. - Ф. и прекратяване качеството й на
оператор на съоръжението. В резултат на това енергийния оператор спрял плащанията към
ответницата. Позовава се на влязло в сила на 08.09.2021г., съдебно решение по дело № 60
228/2020г. на Областен съд гр. Хале, водено от А. А. Ф. срещу „Мителдойче Нецгезелшафт
Щром мбХ" Германия относно дължими суми за изкупуване на електроенергия, като
предмет на делото е било и правото на ищцата да ползва и да бъде оператор на
ветрогенератора. Съдът е приел, че считано от 24.02.2018г. с договор сключен между А. Ф. и
Егон Ф. и отправен като заявление до „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ", Германия
правото на ползване/ оператор било прехвърлено на А. Ф.. Ищцата приела прехвърлянето на
статута на оператор на съоръжението, заедно с всички права и задължения. С писмо на
ответника, от 26.02.2018г. промяната в правоотношението за присъединяване към мрежата е
било потвърдено на ищцата. Също съгласно договорни документи на ответника, към
настоящия момент ищцата била ползвател на присъединения обект и с това оператор на
съоръжението за вятърна енергия, предмет на спора. Във връзка с гореизложеното заявява,
че ползва ветрогенераторното съоръжение по договор от 24.02.2018г., като това право й е
предоставено от Егон Ф. и същият не може едностранно да го прекрати. Твърди, че в
договора не са посочени клаузи, по силата на които А. А. - Ф. да дължи наем за ползване на
обекта, върху който съоръжението е изградено, или за самото съоръжение, поради което
твърди, че договорът е безвъзмезден. Излага, че преминаването от безвъзмезден договор към
възмезден става със съгласието на двете страни по договора. Сочи, че едностранното
променяне на условията по договора със задна дата е недопустимо и невалидно. От друга
страна сочи, че в исковата молба липсват критерии, от които да е видно какъв е методът на
определяне на пазарната цена на наема, както на земята, така и на съоръжението.Отделно от
това счита сделката за недействителна, доколкото в дружествения договор на ищеца
липсвало предмет на дейност - изкупуване на вземания.
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦА депозира допълнителна искова молба, в която
поддържа, че ответницата не притежава учредено в нейна полза право на ползване нито
върху ветрогенератора, нито върху имота, върху който той бил изграден. Сочи, че съобразно
приложимото немско законодателство, учредяването на подобно право на ползване следвало
да е вписано в поземления (имотния регистър) – цитира разпоредбата на пар. 873 и пар. 892
от Германския граждански законник. В имотния регистър нямало вписване на никакви права
в полза на ищцата. Във връзка с гореизложено оспорва твърдението, че правото на ползване
се извършва със заявление до „енергийния оператор“. Изложеното не се опровергавало от
писмото от 26.02.2018г. на „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ" до ответницата и не
можело да се приеме, като доказателство за учредено в полза на ищцата право на ползване,
нито за неговия обем, а още по-малко е безвъзмездно. В отговор на позоваването от
ответницата на решение по дело №60 228/2020г. на Областен съд гр. Хале заявява, че
същото не го обвързва, доколкото дружеството не е участник в производството. Оспорва
твърдението, че към настоящия момент ищцата е ползвател на присъединения обект и с това
оператор на съоръжението за вятърна енергия, предмет на спора Твърди, че соченият от
ответницата Договор от 24.02.2018г., не съществува. Поради, което не можело да се приеме
за вярно и твърдението, че липсват клаузи, по силата на които А. А. - Ф. да дължи наем, за
ползване на обекта, върху който съоръжението е изградено или за самото съоръжение. След
като не се установява съществуването на какъвто и да е договор, не може да се направи
твърдение, а още по-малко обоснован извод, че той бил безвъзмезден. Посочва, че от
твърденията на ищцата по т. д. № 1/2024г. се установява, че договорът е много над 5 000 лв.,
4
поради което наличието на такъв не може да се установява и със свидетелски показания.
Страните по делото не били роднини, за да може да бъде преодоляна забраната на закона.
Поради това изложените аргументи относно безвъзмездността на договора не могат да бъдат
обсъждани, след като не се сочи неговия вид, неговия предмет, страните, цената и пр. Не
споделя твърдението, че сделката е недействителна, тъй като в дружествения договор на
ищеца липсвал предмет на дейност „изкупуване на вземания“. Сочи, че дружеството е
търговец и може да сключва всякакви сделки, дори те да не са включени в предмета му на
дейност.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на
допълнителната искова молба, в който излага, че заявлението до енергийния оператор се
подавало от собственика на правата и от получателя на правата. В този случай немското
законодателство приемало, че е налице договор по който едната страна дава съгласието си и
прехвърля правата, които притежава на другата страна, която заявява своето съгласие и
приема така направеното прехвърляне на права.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявен е от „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, област Варна, ул. Люлин No 2a,
представлявано от Егон Хартмут Ф. – управител, срещу А. А.-Ф., родена на **********.,
гражданка на Република Казахстан, с адрес: гр. Алмати, ул. „Жибек-золи“ 59, ап.39,
постоянно пребиваваща на територията на Република България с ЛНЧ ********** и адрес:
гр. Варна, ул. Крепостна 10, ет.2, ап.2, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 50 000 евро – частичен иск от такъв с
общ размер 192 500 евро, представляващи обезщетение за ползването без основание на
недвижимия имот и на изградения в него ветрогенератор, находящи се в Република
Германия, 15910 Шьонвалде, район Шьонвалде, ул. Люболцел Щр., 901Ц, дължимо за
периода от 01.03.2019г. до 01.03.2024г.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 155 от ГПК, че на съда са служебно
известни обстоятелствата, отразени по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ при
АВ.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните,
че Егон Хартмут Ф., гражданин на Германия е собственик на имот, находящ се в Република
Германия, 15910 Шьонвалде, район Шьонвалде, ул. Люболцел Щр., 901Ц, съгласно нот. акт
рег.№ 1593 от 1998 г. на нотариус Рита Книйшки, Шпреевалд, както и че в същия имот е
изграден процесният ветрогенератор, отново собственост на Егон Хартмут Ф..
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на неоснователното
обогатяване, а именно наличието на обогатяване, обедняване, липса на основание,
обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се лице, връзка между
5
обогатяването и обедняването. В конкретния случай, ищецът следва да установи, че е
собственик на процесния имот и изградения в него ветрогенератор, находящ се в Република
Германия, 15910 Шьонвалде, район Шьонвалде, ул. Люболцел Щр., 901Ц /вещ и
съоръженията в него /обстоятелства, приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване/;
че ответницата е ползвала фактически имота и вещта в процесния период от време; размера
на обогатяването на ответницата, което да е за сметка на обедняване на собственика /т.е.
пазарната стойност на имота и вещта за процесния период/.
В тежест на ответника е да докаже конкретните факти и обстоятелства по
направеното от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, в т.ч да установи, че
в нейна полза е било валидно учредено безвъзмездно правото на ползване върху
ветрогенератора в съответствие с немското законодателство за процесния период.
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЕНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ
СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответницата е ползвала фактически
имота и вещта в процесния период от време, както и данни за площта на имота и за
капацитета на изградения в него ветрогенератор.
УКАЗВА на ответницата, че не сочи доказателства за обема и за условиятя при които
й е учредено твърдяното от нея право на ползване.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото следните
писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 ГПК:
1/ приложеният към исковата молба Договор за продажба на вземане от 08.02.2024г.
2/ приложеното към отговора на исковата молба – заявление за промяна от
01.08.2017г., ведно с превод на български език;
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с преписи за ответната страна, да представи съдебното решение на немския
съд, приложено към писмения отговор / с вх. No 22030 / 03.09.2024г./ в съответствие с
изискванията на чл. 37 от Регламента и чл. 621 ал.1 от ГПК - в заверен от постановилия го
съд препис, ведно с удостоверение по чл. 53 от посочения Регламент (ЕС) № 1215/2012.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата, че ако не изпълни горните указания в посочения
срок, то съдебното решение на немския съд, приложено към писмения отговор / с вх. No
22030 / 03.09.2024г./, няма да бъде прието.
ДА СЕ ИЗИСКА от т.д. 1/ 2024г. на ВОС заверено за вярност копие на отговора по
съдебната поръчка, ведно с превода относно приложимото немско право.
ДОПУСКА /по искане на ищеца/ ПРОВЕЖДАНЕ на СЪДЕБНО –ТЕХНИЧЕСКА И
ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА експертиза, по която вещото лице, след запознаване с
материалите по делото, както и след извършване на всички други необходими справки, да
даде заключение по следните въпроси:
1/ В какъв размер е годишният пазарен наем/рента на застроен недвижим имот,
представляващ парцел 27 с площ 2 174 кв., находящ се в Република Германия, 15910
Шьонвалде, в периода 01.03.2019г. до 01.03.2024 г.?
6
2/ В какъв размер е годишният пазарен наем на съоръжение за производство на
електрическа енергия от вятър /ветрогенератор/ с мощност от 1500 kW, в периода 01.03.2019
г. до 01.03.2024 г.?
3/ След като отговори на въпросите по т.1 и т.2 да посочи подходящи методи за
оценка – метод на сравнимите неконтролирани цени, на пазарните цени, на увеличената
стойност, на разпределителната печалба, на транзакционната нетна печалба, като посочи
изрично кой/кои от методите са най-подходящи според вещото лице, като съответно
обоснове извода си.
4/ На база заключението по т.1, т.2 и т.3 да изчисли размер на дължимото
наемното/арендно правоотношение за периода 01.03.2019 г. до 01.03.2024 г. за ползвания
процесния имот и изграденото съоръжение за производство на електрическа енергия от
вятър /ветрогенератор/.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 500 лв. /петстотин лева/, платими от ищеца в
тридневен срок от получаване на настоящото определение, като в същия срок представи
доказателство за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставената задачa И. К. К., която да бъде уведомена за изготвяне на
експертизата, след плащане на определения депозит. УКАЗВА на вещото лице
задължението да информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от
уведомяването, в случай, че не може да изготви заключението поради липса на
квалификация, болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да
представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание,
на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е
необходимо да представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл. 23, ал. 2 и
чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато е посочила електронен адрес за
връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
7
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на
основание чл. 374, ал. 2 ГПК, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на исковата
молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8