Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл.
съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Ивайло
Цветков и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.
№577 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №537 от 18.04.2018г.,
постановено по гр.д.№620/2018г. по описа на Районен съд – П., съдът е осъдил на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България да заплати на А.Е.Б.,
ЕГН ********** *** сумата от 3000 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, от обвинението в
извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, по отношение на което наказателното производство
е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление, с влязло в законна сила постановление на
прокурор при Районна прокуратура – П., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане в
сила на Постановление от 01.11.2017 г. за частично прекратяване на наказателно
производство, до окончателно
изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер 6000 (шест
хиляди) лева е
отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Със същото
решение е осъдил на основание чл.78, ал.11 от ГПК Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор на Република България да заплати
на А.Е.Б. сумата от 10 лв., представляваща направени от него съдебни разноски,
съобразно уважената част от иска, както и разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
С Решение №901/11.06.2018г. по гр.д.№620/2018г. по описа на Районен съд – П.,
на основание чл. 248 ГПК е изменил Решение №537 от 18.04.2018г.,
постановено по гр.д.№620/2018г. по описа на Районен съд – П. в частта за
разноските, като е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на
адвокат П.П. *** сумата от 440 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение. Този съдебен акт е връчен на
страните, не е обжалван и е влязъл в законна сила.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България, чрез прокурор при
Района прокуратура – П., в която са наведени доводи, че същото е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че предявеният от А.Б.
иск е неоснователен и недоказан. Твърди се, че по делото не били доказани
наличието на претърпени от него неимуществени вреди. Изложени са подробни
съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че повдигнатото обвинение било рефлектирало върху
социалните отношения на ищеца, възпрепятствало го да упражнява трудова дейност,
отразило се на здравето му, предопределило по-висока степен на
интензивност на негативните преживявания, поради това, че станало достояние на
обществеността. Акцентирано е върху
продължителността на обвинението-шест дни и несъобразеността на исковата
претенция с този период. Развити са доводи, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че трудовото му правоотношение
е прекратено поради наказателното преследване, а напротив, работил е по трудов договор със срок на
изпитване в полза на работодателя, и
същият е прекратен на основание чл. 71 КТ. Алтернативно се сочи, че дори и при
основателност на изводите на първоинстанционния съд, определеният размер на
обезщетението бил завишен, като не съответствал на критерия за справедливост по
смисъла на чл.52 ЗЗД при определянето му. Моли се атакуваното решение да бъде
отменено, като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, алтернативно,
присъденият размер на обезщетението да бъде намален.
Препис от
въззивната жалба е връчен на въззиваемия А.Б., който в законоустановения срок чрез адвокат П.П. *** е депозирал писмен
отговор по нея. Наведен е довод за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че обжалваното решение било в
съответствие със събраните по делото доказателства, като правилно било прието
наличието на обстоятелства, в причинна връзка с повдигнатото незаконно
обвинение, довели до негативни изживявания у ищеца. Наведен е довод, че размерът
на присъденото обезщетение бил законосъобразно определен и отговарял на
критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Иска се обжалваното решение да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В проведеното
пред въззивния съд заседание на 17.10.2018г., Прокуратурата на Република
България се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура – П., който
поддържа изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на
решението на РС-П.. Моли същото да бъде отменено, като предявеният иск бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен, алтернативно да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение.
Въззиваемият се
представлява от упълномощения от него адвокат П.П., който поддържа изложеното в
отговора на въззивната жалба, като счита, че решението е правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
П.ски
окръжен съд, след като прецени
посочените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
следното:
Пред Районен
съд – П. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на повдигнато му обвинение
за извършване на престъпление, наказателното производство по което е било
прекратено.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното
решение на РС-П. е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените
във въззивната жалба доводи, същото е частично неправилно, поради следните
съображения:
Неоснователни
са наведените с въззивната жалба доводи за това, че по делото не било
установено наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него негативни изживявания, които да са в причинно-следствена
връзка с повдигнатото му незаконно обвинение.
Безспорно установено по делото е от
приложените материали по досъдебно производство №1918/2017г. по описа на
Районна прокуратура – П., че същото е образувано на 02.10.2017 г. и водено
срещу ищеца А.Б., ЕГН ********** *** за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Установява се,
че с Постановление от 24.10.2017г. на разследващ полицай при Първо РУ – гр.П., ищецът А.Е.Б. бил привлечен в качеството му на
обвиняем по същото досъдебно производство за това, че
-
На 02.10.2017г. в
гр.П., обл.П., без надлежно разрешение държал високорисково наркотично вещество-амфетамин с тегло 2,290
гр., на стойност 68,70 лв., като случаят е маловажен – престъпление
по чл.354а, ал.5 вр.ал.3 НК, за което се
предвижда наказание глоба до 1000 лева;
-
На неустановена дата придобил и до 02.10.2017г. в гр.П.
в жилище в жк.“Дружба“, бл. 323, ат.8, ап.28 държал без да има за това надлежно разрешение боеприпаси за огнестрелни оръжия-1 бр. ловен
патрон 12-ти калибър марка “***“ – турско фабрично производство,
1бр. стандартен боен патрон калибър
9х18мм. ***-фабрично
българско производство и 1 бр. сачмен патрон калибър 9мм. ***- фабрично турско производство - престъпление
по чл. 339, ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от две до осем години.
Със същото
постановление спрямо А.Б. не е взета мярка за неотклонение.
В хода на
досъдебното производство било проведено претърсване и изземване в обитаваното
от ищеца жилище, от което са били иззети вещи, имащи отношение към предмета на
делото, сред които един брой електронна везна, един брой жълт контейнер,
съдържащ самозалепващи се пликчета, определен брой боеприпаси.
Установява се,
че с Постановление за частично
прекратяване на наказателно производство Изх.№В-5002/2017г., Д-1918/2017г. от
01.11.2017г. на РП-П., на 31.10.2017 година частично е
прекратено производството по чл.339, ал.1 от НК, като прокурорът е приложил
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Досъдебното производство е продължило
за престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК, като на 15.11.2017г. от Районна прокуратура-П. в
Районен съд-П. е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на А.Б. и налагане на административно наказание, предвид
разпоредбата на чл.78а от НК. Образувано е НАХД №3079/2017 година в РС-П., което
е приключило с Решение №1103/05.12.2017г., с което е А.Б. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание - глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева за извършеното
престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК. Решението е влязло в законна
сила на 22.12.2017г.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели – Е.А. Б. и Р.Р.Б. – родители на ищеца, се установява, че той е бил мълчалив, избягвал е социални контакти,
не желаел да излиза от дома си, бил стресиран. Свидетелят Е. Б. е посочил, че пред блока им е имало съседи, които са
възприели как А.Б. е откаран от полицаи
в Първо РУ-П., което от своя страна е накарало ищеца да се почувства неудобно.
Родителите на ищеца са заявили,че подобрение в състоянието на сина им е
настъпило, когато е разбрал, че ще му
бъде наложено наказание „глоба“ и няма да му бъде налагано наказание за
държането на боеприпаси, т.е. след изготвяне на постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство. Преди този момент сочат, че А.Б. се
е притеснявал да не му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
държането на боеприпаси. Свидетелят Е. Б. заявява, че синът му не е посещавал
лекар или психолог. Настоящият въззивен състав кредитира показанията на двамата свидетели, същите взаимно се допълват и не
си противоречат. Съдът взе предвид възможната заинтересованост на тези
свидетели, предвид близката родствена връзка с ищеца, но същевременно отчете,
че тези свидетели имат най-преки и непосредствени впечатления от състоянието на
ищеца.
При
така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Предмет на производството е иск по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
С оглед
наведените във въззивната жалба доводи не е спорно пред въззивния съд
обстоятелството, че ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.339, ал.1 НК, като наказателното производство спрямо него
било прекратено с постановление на РП-П. за частично прекратяване на наказателно
производство, поради приложение на чл.9 от НК. Спорно пред настоящата съдебна
инстанция е дали Б. е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с повдигнатото му от прокуратурата обвинение, което
впоследствие е било прекратено.
Въззивният съд
намира крайните изводи на Районен съд – П. за правилни, тъй като по делото са
установени претърпяни от ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнатото
му обвинение.
Депозираните свидетелски показания са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на това, че след привличането му в качеството на
обвиняем Б. е започнал да води
по-затворен начин на живот, избягвал е социални контакти, станал е мълчалив. Предвид
това, въззивният съд намира за доказани по делото изложените в исковата молба
твърдения за емоционалното състояние на ищеца след привличането му като
обвиняем, а именно - че бил затворен, притеснен и стресиран.
В допълнение към изложеното, следва да се има предвид и обстоятелството,
че самият факт на повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на
престъпление, (както и евентуално вземането по отношение на него на мярка за
неотклонение, което в случая не е сторено) неминуемо водят до претърпяване на
неимуществени вреди, изразяващи се засягане на неговите лична чест и
достойнство, ограничаване на гражданските му права при реализирането на
съответната мярка за неотклонение, както и претърпяването на стрес, притеснение
и напрежение, свързани с последиците от незаконното обвинение. Настоящият
съдебен състав възприема виждането, застъпено и в практиката на ВКС, че фактът
на незаконното обвинение е достатъчен, за да се приеме, че обвиняемият е
претърпял вреди, засегнали неговата чест и достойнство, като до това заключение
се стига посредством един логически извод, основан на опитните правила и
по-конкретно на тези на житейския опит, дори и без ангажирането на гласни и
писмени доказателства за това.
Въззивният съд намира за основателен наведения с въззивната
жалба довод за това, че размерът на присъденото от районния съд обезщетение за
причинените на ищеца неимуществено вреди е завишен и не отговаря на изискването
за справедливост.
При извършеният личен обиск на работното
място на А.Б., за което е съставен
Протокол за личен обиск от 02.10.2017г.,
са намерени държани от него общо шест броя полиетиленови топчета,
съдържащи общо 2.290 гр. високо рисково
наркотично вещество (амфетамини), което е било основанието за образуване на
досъдебното производство чл. 354а, ал.3, т.1 от НК. Последвало е и претърсване
в дома на Б., където са намерени определено количество боеприпаси, които при
направена експертиза е установено, че част
от тях представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. В тази връзка на А.Б.
е повдигнато обвинение за две
престъпления: по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК. Наблюдаващият прокурор е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК,
досежно престъплението по чл.339, ал.1 НК,
като е приел, че А.Б. е с чисто съдебно минало и спрямо него не са
регистрирани противообществени прояви, а така също основавайки се и на
обстоятелството, че става въпрос за държане на малко количество боеприпаси.
Периодът, през който Б. е бил привлечен
като обвиняем за това деяние е от 24.10.2017г. до 31.10.2017г., а именно седем
дни. В тази връзка възраженията на Прокуратурата за краткият период, в който е
приключило разследването за това деяние, и след което е изготвено Постановление
за частично прекратяване на наказателното производство е основателно. Настоящият
въззивен счита, че претенцията на ищеца
не е съобразена с краткия период, през който
същият е бил в качество на обвиняем за деяние по чл. 339, ал.1 НК.
Следва да бъде отбелязано, че по досъдебното
производство въобще не е налагана мярка за неотклонение. Твърденията на ищеца
за задържане за срок до 24 часа по ЗМВР, настоящата въззивна инстанция разглежда като
резултат от образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 НК. Задържането по
ЗМВР по правната си същност не е наказание, а принудителна административна
мярка. Неговата цел е по-скоро превантивна, съгласно предвидените в ЗМВР
предпоставки. Установяването у ищеца на наркотични вещества при извършения личен обиск, за който е съставен
съответен протокол от дата 02.10.2017г., 16.15 часа, е довело и до претърсване
и изземване на адреса, който той обитава.
Настоящият
въззивен състав приема за основателни възраженията на Прокуратурата, че не са
представени доказателства относно причинно-следствената
връзка между прекратяването на трудовия договор на А.Б. и наказателното
преследване. Съгласно Заповед за прекратяване на трудов договор № 20170314 /
03.10.2017 г. лицето е освободено на основание чл.71 от КТ, а именно договорът
му е бил със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
В процесния случай първоинстанционният съд е приел за
основателен искът до сумата от 3000 лв., като за пълния размер от 6000 лв.,
претендиран от ищеца, е отхвърлил иска, като неоснователен.
Настоящият
съдебен състав намира, че така определеният размер на обезщетението не
съответства на конкретните обстоятелства по делото.
При определяне на дължимото се на ищеца обезщетение
въззивният съд взе предвид тежестта и характера на престъплението, за което Б.
е бил обвинен, срокът на висящност на наказателното производство, липсата на
наложената мярка за неотклонение, конкретно изживените от ищеца страдания. Престъплението
по чл.339, ал.1 НК, за което Б. е бил привлечен като обвиняем, се отличава със
сравнително висока степен на обществена опасност, като същото е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 НК, доколкото за него е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от две до осем години. Следва
да бъде отбелязано, че законосъобразно в
постановлението за привличане на обвиняем от 24.10.2017г. е посочена правната
квалификация на деянията, за които е привлечен
в качество на обвиняем А.Б. и
какво наказание предвижда НК за всяко от тях. Установява се, че наказателното
производство е продължило кратък период от време, през който ищецът е търпял
негативни последици от повдигнатото обвинение, и че това обстоятелство не се
дължи на бездействие на органите на досъдебното производство, а напротив,
разследването е приключило в разумен срок. Въззивният съд отчете и не високият
интензитет на ограничаване на личните права на обвиняемия през този период,
доколкото спрямо него не е взета мярка за неотклонение, както и конкретно
установените по делото негативни преживявания от ищеца в резултат на
повдигнатото му обвинение – засягане на честта и достойнството му, изживяване
на стрес, притеснение и напрежение, без по делото да са доказани посочените в
исковата молба негативни последици, представляващи претърпяни от Б. неимуществени вреди в резултат на прекратяване
на трудовото му правоотношение.
След съвкупната оценка на изложените по-горе обстоятелства,
въззивният съд намира, че обосновано и отговарящо на критерия „справедливост“,
заложен в чл.52 ЗЗД, се явява обезщетение в размер на 400 (четиристотин) лева, което би компенсирало в
необходимата степен причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на
повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 НК, за което наказателното
производство е било частично прекратено
от РП-П..
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която Районен съд – П. е уважил предявения иск за
разликата от 400 (четиристотин) лева до 3000 ( три хиляди) лева, като вместо
това да бъде постановено в тази му част искът да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Във връзка с постановеното по реда на чл. 248 ГПК Решение №901/11.06.2018г. по гр.д.№620/2018г. по описа на Районен съд – П., с
което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат П.П. *** сумата от 440 лева, следва
да бъде отбелязано, че препис от същото е връчен на страните, видно от
материалите по делото съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. В тази връзка не следва да бъде извършвана
корекция на разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, разноски не следва да бъдат присъждани.
В останалата му обжалвана част, решението на Районен съд – П.
следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от горното, П.ски
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№537 от 18.04.2018г., постановено по гражданско дело № 620/2018г. по описа на
Районен съд – П., В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, е
осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на
А.Е.Б., ЕГН ********** *** обезщетение за причинените му неимуществени вреди, от обвинението в извършване на
престъпление по чл.
339, ал.1 от НК, по отношение на което наказателното производство
е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление, с влязло в законна сила постановление на
прокурор при Районна прокуратура – П., за разликата
над 400 (четиристотин) лева до 3000 ( три хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Постановление от
01.11.2017 г. за частично прекратяване на наказателно производство, до окончателно
изплащане на сумата, като вместо него и на основание чл. 271 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Е.Б., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, от обвинението в
извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, по отношение на което наказателното производство
е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление, с влязло в законна сила постановление на
прокурор при Районна прокуратура – П., за разликата
над 400 (четиристотин) лева до 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Постановление от
01.11.2017 г. за частично прекратяване на наказателно производство, до окончателно
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.