О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260385
гр.Пловдив,
27. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2146/2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр.
с чл. 577 от ГПК във вр. с чл.32а от Правилника за вписванията.
Постъпила е частна жалба
от Р.Г.П., с
пълномощник адв. К.Т., против Определение № 62/03.09.2020г. на СВ при РС - Асеновград,
с което е постановен отказ на нотариално действие по преписка с вх.№ 3514/03.09.2020г.
по искането за отбелязване на Решение от 19.03.1999г., постановено от РС – Асеновград
по гр.д.№ 323/1998г., влязло в сила на 06.04.1999г. Моли да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъдат дадени задължителни
указания към СВ при РС – Асеновград за извършване на действия по отбелязване на
Решение от 19.03.1999г., постановено от РС –Асеновград по гр.д.№ 323/1998г.,
влязло в сила на 06.04.1999г.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и следва да бъде разгледана.
За да откаже вписването, СВ при РС
– Асеновград излага основни съображения,
че не са
спазени изискванията на чл.6 ал.3 от ПВп
за представяне на скица- копие на КК на Асеновград и данъчна оценка за
имота с оглед определяне на дължимата държавна такса за вписване. Също така,
мотивира, че не е представено копие от вписана искова молба, съгласно
изискването на чл.12 във вр. с чл.11 от ПВп. На следващо място, изтъква, че решението
е влязло в сила на 06.04.1999г., тоест към датата на подаване на заявлението е
изтекъл посочения в чл.115 ал.2 от ЗС шестмесечен срок от влизане в сила на
съдебния акт. Посочва и че всъщност това решение не подлежи на вписване, тъй
като е налице отхвърляне на иска за разваляне на алеаторния договор, тоест
неуважената претенция не е породила транслативен ефект за правото на
собственост и за недвижимия имот се е запазило действието на посочения
нотариален акт. За пълнота излага, че дори и да бъде постановено вписването на
акт, който по своя вид не спада към някоя от категориите актове, подлежащи на
вписване, то това вписване на акта не може да породи специфичното си
оповестително - защитно действие.
С частната жалба Р.Г.П.
възразява, че нито в ЗС, нито в ПВп има преклузивен срок за отбелязване на
решението в шестмесечен срок. Счита, че в чл.115 ал.2 от ЗС се има предвид хипотезата, за действието на
исковата молба спрямо третите лица и то при уважени искове. Това обаче не
означавало, че след изтичането на срока решението не може да бъде вписано или
отбелязано; никъде в закона нямало такава преклузия. На следващо място,
възразява, че няма изискване за представяне на копие от вписана искова молба, а
е необходимо само препис от него на осн. чл.14 от ПВп. Поддържа, че СВ трябва
да се ограничи проверката си само до това дали представения за вписване/отбелязване
и дали отговаря на изискванията на закона относно формата и съдържанието. Позовава
се на т.6 от ТР № 7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място,
посочва, че по силата на допълнението на ЗС /обн. В ДВ, бр.34/25.04.2000г., в сила
от 01.01.2001г./ е налице редакция на нормата на чл.112 б.“а“ от ЗС, според
която е предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни
права върху недвижими имоти.
ПдОС, в настоящия състав
намира, че частната жалба е неоснователна. Към заявлението за вписване не са
приложени скица – копие от кадастралната карта
/изискване по чл.6 ал.3 от ПВп/ и
удостоверение за данъчна оценка, необходимо за определяне на държавната такса
по чл.2 ал.1 от ТДТСАВп., което е самостоятелно основание за отказ на
нотариалното действие. Освен това, процесното Решение от 19.03.1999г., постановено от РС
–Асеновград по гр.д.№ 323/1998г., влязло в сила на 06.04.1999г., не подлежи на
вписване/отбелязване, затова защото е налице отхвърляне изцяло на заведения иск
по чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора, сключен с Нот. акт № 150, том V, нот.д.№ 1827/1995г. на
АРС, тоест не са налице условията за вписване по чл.2 и чл.4 от ПВп и чл.112 и
чл.114 от ЗС. На следващо място, евентуално
дори и да подлежи на вписване този акт, то не е спазен и установения
шестмесечен срок по чл.115 ал.2 от ЗС – „В решението, в което се уважава искът,
съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичане
на този срок вписването на исковата молба губи действието си“. Видно е от
заверката на печата върху съдебното решение, че същото е влязло в сила на 06.04.1999г., тоест
срокът за вписване е изтекъл. Както се установява от съдържанието на съдебния
акт, не са признати вещни права, както твърди жалбоподателката, а обратното -
отхвърлени са искови претенции. Относно цитираната т.6 от ТР № 7/25.04.2013г.
на ВКС по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГТК, със същата се постановяват принципни
положения за проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно чл.32
ал.1 от ПВп и които напълно са спазени от СВ при РС –Асеновград в конкретния
случай.
Обжалваният отказ на СВ
се явява законосъобразен, а подадената частна жалба срещу него подлежи на
оставяне без уважение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение частната жалба на Р.Г.П.,
с пълномощник адв. К.Т., против Определение № 62/03.09.2020г. на СВ при РС - Асеновград,
с което е постановен отказ на нотариално действие по преписка с вх.№ 3514/03.09.2020г.
по искането за отбелязване на Решение от 19.03.1999г., постановено от РС – Асеновград
по гр.д.№ 323/1998г., влязло в сила на 06.04.1999г.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок
от връчването.
Председател :
Членове :