Р Е Ш
Е Н И Е
№ 98
гр. Бургас, 27.03.2019
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЪБЧО СЪБЕВ
СТЕФАН СТОЙКОВ
Секретар:
Жанета Кръстева
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНЧХ дело № 329 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 9 от 21.02.2018 г.,
постановена по н.ч.х.д.№ 2186/2017 г. на Несебърския районен съд, Р.И.Х. е
признат за невиновен в това, че на 14.09.2017 г. в гр. Несебър, чрез удар с
пластмасов стол в областта на устата и ръцете, причинил на Д.Н.Й. леки телесни
повреди, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, както и за това, че по същото време и място публично унизил честта
и достойнството на Р.Х., като го нарекъл „мухльо“ в негово присъствие, поради
което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатите му обвинения по
чл. 130, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК. Съдът отхвърлил
предявените от Д.Й. против Р.Х. граждански искове за сумата от общо 3000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинени неиму-ществени вреди от двете
деяния.
Със същата присъда районният съд
признал Д.Н.Й. за виновен в това, че на 14.09.2017 г. в гр. Несебър, чрез
нанасяне на удар с пластмасов стол, причинил на Р.И.Х. леки телесни повреди,
представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение отложил на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
С посочения съдебен акт районният съд
признал Д.Н.Й. за виновен и за това, че по същото време и място публично унизил
честта и достойнството на Р.И.Х. в негово присъствие, като му казал „виж се
педераст, виж какви са ти тънки краката, палячо, чучело такова, половината град
те псува“, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
вр. чл.54 НК го осъдил на глоба в размер на 3000 лв. и на обществено порицание,
което да бъде изпълнено чрез залепяне на нарочно съобщение на информационното
табло на Община Несебър за срок от един месец, като го оправдал в останалата
част на обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
На основание чл. 23 НК съдът определил
на Д.Й. общо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, с
приложението на чл. 66 НК за срок от три години, към което присъединил на
основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК наказанията глоба в размер на 3000 лв. и
обществено порицание.
С присъдата районният съд осъдил на
основание чл. 45 ЗЗД Д.Н.Й. да заплати на Р.И.Х. сумата от 1000 лв.,
представляваща причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 1 вр. чл. 146 НК, както и сумата от 1000 лв., представляваща причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 14.09.2017 г. до окончателното им изплащане.
Накрая съдът се произнесъл по въпроса
за направените по делото разноски, които възложил в тежест на Д.Й..
Срещу така постановената присъда е
постъпила жалба от адв. Станко Кралев, защитник на Д.Й., който намира съдебния
акт за неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна
на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която Д.Й. бъде оправдан по
повдигнатите му обвинения и бъдат отхвърлени предявените срещу него граждански
искове, като същевре-менно Р.Х. бъде признат за виновен в извършване на
престъпле-нията, за които е предаден на съд и бъдат уважени предявените против
него граждански искове.
В съдебно заседание защитникът и
подсъдимият Й. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена.
Подсъдимият Р.Х. и неговият защитник
молят съда да потвърди обжалваната присъда.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда, прие следното:
С тъжбата на Р.И.Х. са повдигнати две
обвинения срещу Д.Н.Й.: 1) за това, че на 14.09.2017 г. в гр. Несебър причинил
на Х. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК,
изразяващо се в кръвонасядане и оток в дясната част на гръдния кош и разкъсно-контузна
рана на подбедрицата на левия крак – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК; 2) за това, че по същото време и място казал
публично, в присъствието на Р.Х., нещо, унизително за честта и достойнството
му, а именно: „Виж се педераст, виж какви са ти тънки краката, палячо, чучело
такова, половината град те псува, правиш се на голям ебач, сменяй си джиповете
всяка година, еби ги в тях“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146,
ал. 1 НК.
В хода на съдебното следствие районният
съд е назначил съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение за броя,
вида, степента и характера на причинените на Р.Х. телесни увреждания, както и за
механизма на получаването им. Според заключението на извършената експертиза Х.
е получил синина с оток в дясна гръдна половина и охлузна рана по предната
повърхност на лява подбедрица. Уврежданията са довели до болки и страдание и е
възможно да са получени по начина, описан от пострадалия и свидетелите (л.
52-54 от н.ч.х.д.№ 2186/2017г.). В съдебно заседание вещото лице д-р Парасков
изрично е заявил, че в случая не е била причинена разкъсно-контузна рана (л.
64).
С обжалваната присъда районният съд е
признал Д.Й. за виновен в това, че причинил на Р.Х. лека телесна повреда по чл.
130, ал. 1 НК, изразяваща се в кръвонасядания и оток в дясната част на гръдния
кош и рана на подбедрицата на левия крак. В мотивите на присъдата съдът не е посочил
каква по вид рана е приел за причинена на Х. – разкъсно-контузна рана или
охлузна рана (охлузване). Липсата на конкретизация в тази насока е
аргументирана с обстоятелството, че видът на раната няма отношение към вида на
телесната повреда, тъй като и двете съставлявали лека такава. Настоящият
съдебен състав изразява несъгласие с този извод, защото леките телесни повреди
по степен на увреждане са два вида – с разстройство на здравето и без
разстройство на здравето, за които в закона са предвидени два различни състава
на престъпления и различни наказания. В случая двете телесни увреждания имат
различни признаци, които обуславят различни по степен леки телесни повреди.
Докато при разкъсно-контузната рана има разкъсване на подкожните тъкани и тази
рана по правило се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, то при охлузването не се засяга подкожието и по правило то води само
до болка и страдание. Затова конкретизирането на полученото телесно увреждане задължително
е следвало да намери място в мотивите на присъдата.
Наред с горното, според заключението на
съдебномедицинската експертиза получените от Р.Х. синина с оток в дясна гръдна
половина и охлузна рана по предната повърхност на лява подбедрица довели до
болки и страдание. Заключението е изготвено въз основа на показанията на
свидетелите Б., Б., В., Х., Д. и извършения
от вещото лице преглед на Х.. Позовавайки се на
същите свидетелски показания, районният съд е приел, че телесните
увреждания на Х. съставляват лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК. Вярно
е, че заключението на експертизата не е задължително за съда. То обаче трябва
да бъде обсъдено от съда, като това задължение произтича от разпоредбите на чл.
14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК. Разпоредбата на чл. 154, ал. 2 НПК пък задължава
съда да се мотивира, когато не е съгласен със заключението на вещото лице. В
случая районният съд не е обсъдил заключението и не е изложил съображения защо
не го възприема.
Констатираната непълнота на мотивите на
районния съд по въпроси с решаващо значение е равнозначна на липса на мотиви,
което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
Последната ограничава правото на защита на подсъдимия, тъй като без точно
знание за приетите от съда фактически положения и съображения за отхвърляне на
някои доказателства, подсъдимият не би могъл ефективно да упражни правото си на
обжалване на присъдата пред въззивния съд. Липсата на мотиви спада към
категорията на абсолютните нарушения, чиято последица е отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Несебърския районен
съд.
Въззивният съд намира, че при
постановяване на присъдата е допуснато и друго нарушение на процесуалните
правила. В диспозитива на присъдата е посочено, че Д.Н.Й. се признава за
виновен за това, че публично казал нещо унизително за честта и достойнството на
Р.Х. в негово присъствие: „виж се педераст, виж какви са ти тънки краката,
палячо, чучело такова, половината град те псува“. Районният съд е оправдал Й.
„в останалата му част по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
от НК“, без изрично да посочи за кои точно казани изрази подсъдимият е
оправдан. По този начин е допусната непълнота в диспозитива на присъдата, като
същата е налична и в мотивите.
С оглед на изложените съображения и на
основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 9 от 21.02.2018 г. по
н.ч.х.д.№ 2186/2017 г. по описа на Несебърския районен съд и връща делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.