Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.08.2020
г. гр. Димитровград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Гергана
Стоянова
Съдебни
заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1713
по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът твърди, че на 14.07.2010 г. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обепечение между А.Д.М. /в качеството на кредитополучател/ и „***“ АД /в качеството му на кредитор/.Съгласно чл. 1 от Договора банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 140 лв. /две хиляди сто и
четиридесет лева/ за покриване на потребителски нужди.В чл. 3 от Договора
страните са уговорили, че кредитът се усвоява еднократно, на 15.07.2010г,, от
която дата започва и олихвяването.Съгласно ЧЛ.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 16.25
% годишно.Съгласно ЧЛ.5, ал.1
годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита, е в размер
на 18,55. Съгласно ал.2 общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към
момента на сключване на договора при посочените параметри, е в размер на 4 620.28 лв.Съгласно ЧЛ.7,
ал.1 при забава на плащането на главницата от страна
на Кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения
по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 /пет/ пункта. Към момента на сключване на договора лихвеният
процент, който се прилага, е в размер на 21.25 %. Съгласно ал.2 при друго
неизпълнение от страна на Кредитополучателя, банката има право да начислява
неустойка в размер на договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна
главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.Съгласно чл. 10 от
Договора кредитът следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 36.38 лв., считано от 18.07.201 Ог. на 18 число от
съответния месец. Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване е 18.06.2020г.В ЧЛ.15,
ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се
задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в
Договора, както и при всяка последваща промяна. При неизпълнение на това
задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно
посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на
изпращането й.Съгласно чл. 21 от Договора страните уговорили, че при пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.Кредитът е обслужван редовно до 17.01.2011г. На 19.02.2011г. е
настъпила предсрочната изискуемост, като първата неплатена вноска е към
18.01.2011г., а втората към 18.02.2011г., видно от приложеното извлечение от
счетоводни книги.Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали
вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълни точно
задълженията си. Банката е предприела действия за принудителното удовлетворение
на притезанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание
чл.417, т.2 ГПК. Впоследствие по образуваното гр.д.№1990/2011
г, образувано по описа на Районен съд - гр. Димитровград, са издадени заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.
След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, е образувано изпълнително производство №24/2012г.
по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег.№ 874 и с район на действие Окръжен съд -
гр. Хасково. Впоследствие, след прекратяване на предходното изпълнително дело, е
образувано ново изпълнително производство № 2580/2017г. по опис на ЧСИ ****, per. №929 и район на действие ОС
Хасково.По отношение
на обстоятелствата, довели до настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането.Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 ТЗ е да върне заетата
сума в уговорения срок. В случая кредитополучателят е изпаднал в забава по
отношение на плащането на месечните погасителни вноски. Неплащането
представлява неизпълнение, дължащо се на виновното поведение на
длъжника.Съгласно ЧЛ.63 ЗЗД всяка от
страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява задълженията си
точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите
задължения. В случая, страните по процесния договор са уговорили съобразно чл.
20а ЗЗД със силата на закон ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение
до посочените от тях в договора адреси следва да се счита узнато от насрещната
страна волеизявление, независимо дали го е получила или не.Когато едната от
страните не пребивава на посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила
съконтрахента си за актуалния си адрес, респективно е отказала да получи
волеизявление, адресирано до нея, тя сама се е поставила в невъзможност да
узнае за волеизявленията на другата страна, направени по договора. Последиците
на неизпълнението на това договорно задължение попадат в хипотезата на чл. 95 ЗЗД, като върху неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да
узнае за волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, при
установяване, че едната от страните по договора не пребивава на посочения от
нея адрес или е отказала да приеме изпратеното до нея съобщение, без да е имала
съответните съображения за това, принципно законът допуска да се приеме
фикцията, че волеизявлението е достигнало до нея.
В условията на евентуалност, в случай че главните
установителни искове бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни,
поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.79 ЗЗД, вр.
с чл.86 ЗЗД и предвид указаното в т.11б от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк.д.№4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, предявява осъдителни искове,
обективно съединени при условията на кумулативност, с процесуалноправна
квалификация: чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.210 ГПК и материалноправна
квалификация: чл.432, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, с които
моли да се осъди ответника да заплати на банката сумите, представляващи
изискуеми вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен
на 14.07.2010 г. между А.Д.М. /в качеството на кредитополучател/ и „***“ АД /в качеството
му на кредитодател/, а по-конкретно:2 069.66 лв. - главница;301.61 лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до
04.12.2011 г.;12,12 лв. - наказателна лихва
за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало за последица настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване.
Исковата молба можела да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Длъжникът изпадал в забава, считано от датата на получаване на исковата молба в
този смисъл Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр.д.№1769/2009 г., ГК, III ГО). Исковата молба можела да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявявала на длъжника. Това уведомяване можело да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл.235, ал.З ГПК.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постановите
решение, с което със сила на присъдено нещо, да признае за установено по
отношение на ищеца, че А.Д.М., ЕГН: ********** дължи на „***" АД парични суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит, сключен на 14.07.2010 г. между А.Д.М. /в качеството й на кредитополучател/, от една страна, и „***“ АД /в качеството
му на кредитодател/, от друга страна, а именно
2 069.66 лв. - главница;301.61 лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до
04.12.2011 г.;12,12 лв. - наказателна лихва
за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна
лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.Претендира разноски в заповедното
производство и в настоящото такова.
В случай, че съдът отхвърли изцяло или частично
предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с
79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД, да приеме за разглеждане в процеса и
обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу
ответника, като да се осъди А.Д.М., ЕГН: **********, да заплати
произтичащо от Договор за потребителски кредит от 14.07.2010г. парично вземане, както
следва 2 069.66 лв. - главница;301.61 лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до
04.12.2011 г.;12,12 лв. - наказателна лихва за периода от 18.01.2011 г. до
04.12.2011 г.;законна
лихва за забава върху главницата за периода от
дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Назначения от съда особен представител е
депозирал отговор, съгласно съдържанието на който се оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер като неоснователна. Оспорва предявения иск по
основание и размер. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните суми, предмет на установителния иск .Съображения за
възраженията за погасителна давност относно предявения осъдителен иск:Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и приложените доказателства, самият
ищец твърди, че вземането му е възникнало поради предсрочна изискуемост на
Договор за кредит към месец януари 2011г. Приложена е Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 9.12.2011г. Считано от 19.02.2011г.до предявяване на настоящия
иск месец ноември 2018г.са изтекли повече от 7 години. Счита, че Заповедта за
парично задължение по чл.417 от ГПК не попада в нито една от хипотезите на
чл.116 от ЗЗД, т.е.не прекъсва давността. Ако се приеме, че образуваното пред
ЧСИ Самуил Пеев изпълнително дело през 2012 година е прекъснало давността, то
отново е изтекла 5 годишната давност, тъй като по това дело не са предприемани
никакви изпълнителни действия и перемпцията следвало да се счита за настъпила в
двугодишен срок, считано от образуване на делото.
Оспорва предявения установителен иск
като процесуално недопустим и просрочен. Видно било от представените от самия
ищец доказателства по издадената на 9.12.2011г. Заповед по чл.417 от ГПК е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ Самуил Пеев през 2012г. Не били
представени доказателства дали във връзка с изискванията на чл.418 ал.5 от ГПК
(редакцията към 2012г.), чл.415 (редакцията до 2017г.) и ЧЛ.416 от ГПК -
Заповедта за изпълнение да е влязла или не е влязла в сила. Твърди, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила към 26.10.2014г., поради което и предявения
установителен иск се явявал поради липса на интерес от воденето му като
процесуално недопустим. За образуваното второ изпълнително дело макар и
образувано при действието на измененията на чл.415 от ГПК, счита че не попада в
хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от сега действащия текст на закона. Казано в
обобщение ако е налице надлежно връчване на възражението по смисъла на ГПК, по
образуваното изпълн.дело №24/2012г.и не е подадено възражение, то Заповедта за
незабавно изпълнение следвало да се счита за влязла в сила и нямало как при
второ образувано изпълн.дело да се прилага разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 в
новата редакция след 2017г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 601/2018 г. по описа на ДРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, във връзка с чл. 415 от ГПК, с който да бъде
прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сума по вземане,
произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице.
Безспорно
се установи по делото, че на 14.07.2010 г. е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между А.Д.М. /в качеството на кредитополучател/ и „***“ АД /в качеството му на
кредитор/.Съгласно чл. 1 от Договора банката предоставя на кредитополучателя
кредит в размер на 2 140 лв. /две хиляди сто и четиридесет лева/ за покриване
на потребителски нужди.В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитът се
усвоява еднократно, на 15.07.2010г,, от която дата започва и
олихвяването.Съгласно чл.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 16.25
% годишно.Съгласно чл.5, ал.1
годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита, е в размер
на 18,55. Съгласно ал.2 общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към
момента на сключване на договора при посочените параметри, е в размер на 4 620.28 лв.Съгласно чл.7,
ал.1 при забава на плащането на главницата от страна
на Кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения
по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 /пет/ пункта. Към момента на сключване на договора лихвеният
процент, който се прилага, е в размер на 21.25 %. Съгласно ал.2 при друго
неизпълнение от страна на Кредитополучателя, банката има право да начислява
неустойка в размер на договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна
главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.Съгласно чл. 10 от
Договора кредитът следва да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 36.38 лв., считано от 18.07.2010г. на 18 число от съответния
месец. Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване е 18.06.2020г.В чл.15,
ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се
задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в
Договора, както и при всяка последваща промяна. При неизпълнение на това
задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно
посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на
изпращането й.Съгласно чл. 21 от Договора страните уговорили, че при пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Видно
от ч.гр.д.№1990/2011г. на ДРС, банката е упражнила правото си да направи целия
остатък по кредита за предсрочно изискуем. Безспорно е по делото, че към 5.12.2011г.
– датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, такова изявление от банката, което да е
достигнало до знанието на длъжника липсва.
Съобразно
т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на
кредитора по договор за банков кредит, като същото има задължителен характер за
съдилищата. Съгласно нея в хипотезата на
предявен иск по чл.422 от ГПК за вземане произтичащо от договор за кредит с
уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или други обстоятелства, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД
настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на настъпването й
играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването на длъжника представлява
елемент от фактическия състав, без който тя не може да настъпи.
Не се сочат, нито представят писмени доказателства за
уведомяването на длъжника в тази връзка.Действия по връчването не са предприемани,
нито надлежно изпълнени. Ответникът не е бил търсен на посочения в договора и
единствен известен адрес.
ВКС е приел
решение, уеднаквявящо съдебната практика по отношение на предпоствките
за връчване на съобшеиие по реда на чл. 47 ГПК.
В
Решение №233/03.07.2014 г. по гр. д. №7723/2013 г., ВКС, ГУ ГО, решаващият
състав на Върховния касационен съд дава отговор на пропесуалноправняя въпрос -
какви са предпоставкнте за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК. Съответно, ВКС приема следното: когато при първото посещение на посочения по
делото адрес на ответника връчителят на номера адресата или друго лице, което е
съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът
пребивава там. Ако връчителят намери сведения било, че ответникът живее на
адреса, било че от известно време или никого не е пребивавал там, той трябва да
ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че
ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В
случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва
да положи усилия да узнае по кое време може да бъде намерен там, за да направи
следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се
осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение,
като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При
последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата
на поставянето му и го подписва."
Съгласно Решение № 4 от 24.03.2017 г., постановено от Върховннят
касационен съд на Републикя България, Второ гражданско отделение, по гр. дело №
4649/2016 г.: Налице
са допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото.
Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника
връчителят не намери адресата или лице, което е съгласно да приеме съобщението,
той следва да потърси сведения дали адресатът пребивава на адреса. При получени
сведения, че лицето не живее на адреса, съдът следва да даде указания на ищеца
да представи адресна справка съгласно чл.47, ал.4 ГПК.
В разглеждания случай ищецът не
твърди, че връчител е поставил уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, без да е
установено, че ответникът не може да бъде намерен там, нито уведомление да е
поставено на входната врата на посочения адрес.Не се представя и разписка
за връчване от нотариус, в която да съществуват и да са събрани някакви
сведения от съседи за това живее ли адресатът на адреса, ако не - защо отсъства
от адреса, нито е направен какъвто и да е опит от страна на връчител да бъде
връчена поканата на друго лице, съгласно да я получи и предаде на адресата .
Предвид
обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за
изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване
и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство
право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото
такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер
съвпадащи със заявеното в заповедното. След като в заявлението въз основа на
което е образувано производството по ч.гр.д.№1990/2011г. на ДРС заявителя
изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е извлечение от
счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по съществуването именно на това
вземане – по размер и основание
(настъпила предсрочна изискуемост). При положение, че предмет на заявлението не
са отделни вноски по кредита, изискуеми и неплатени към датата на подаване
на заявлението, то съдът е недопустимо
да се произнася по подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй като това означава
въвеждане на ново основание, различно на това, за което е била издадена
заповедта. В този смисъл е Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г.
на II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане.
Поради
това предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни, поради това, че длъжникът не е уведомен изрично за предсрочната
изискуемост на банковия кредит, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
По отношение допустимостта на
осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в
условията на евентуалност:
Уведомлението
на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта
за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
Евентуалния
иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода
на делото по главния иск. В случая предвид отхвърляне на главния иск, съдът
дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.
За
установяване на валидно правоотношение между страните, следва да бъде доказан
правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е
безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на задължението по договора
също е доказано, като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе.Тъй като
по осъдителния иск се претендира сумата по целия договор, то следва да се
направи преценка били ли са налице предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска. Съдът намира, че към
датата на депозиране на исковата молба, длъжникът – ответник не е бил уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предвид, че за изричното
волеизявление законодателя не е въвел изискване за форма, то волеизявлението на
кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем може да бъде направено
и в заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. В настоящия случай
съдът намира, че такова изявление в заявлението е обективирано, но не е
достигнало до знанието на длъжника – ответник с връчването на издадената
заповед за незабавно изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, като това е
датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния
изпълнител, а такава съгласно съобщение от ЧСИ /ч.г.д.№1990/11г./ е била
връчена надлежно/ на осн.чл.47 ал.5 ГПК/, считано от 5.1.18г.
Допустимо
е обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит с връчване на
исковата молба на особен представител на длъжника /в този смисъл решение
№198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о./. Следователно предсрочната изискуемост по
процесния кредит е настъпила и в хода на процеса с връчване на книжата по
делото на особения представител на ответника, което е осъществено на 5.8.2019г. и като факт, настъпил в хода на процеса
следва да бъде зачетен и съобразен от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно константната съдебна практика и
задължителната практика на Върховния касационен съд - исковата молба се счита
за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между
страните, както в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл са и решенията по чл.290 от ГПК
№ 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, II ТО и решение № 156 от 30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г., II ТО. Специфичното в случая е,
че исковата молба не е връчена лично на ответника, а на назначен му от съда по
реда на чл.47 ГПК особен представител. Особеният представител, назначен от съда
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК надлежно приема изявления от името и за сметка на
страната, на която е назначен от съда да представлява. /така и опр.№736/2016г.
по т.дело №2352/2015г. на Второ т.о. ВКС/ В цитираното по-горе решение на ВКС,
Първо т.о. рег.№198/2019г. е отговорено именно на този въпрос като съдът
приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици. Съдът заключава, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на банката -ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост
ответникът дължи заплащане на 2 069.66 лв. -
главница;301.61
лв.-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;12,12 лв. -
наказателна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането, както е заявил претенцията си
ищеца.
Поради изложените по-горе мотиви относно възприемане
настъпилата с връчване на препис от исковата молба, изискуемост на цялото
задължение по договора, съдът не дължи обсъждане на заключението в частите, в
които се изследват падежирали вноски и предсрочно изискуеми. При обявяване на
предсрочната изискуемост ответникът дължи всички задължения по договора.
Съгласно заключението, изслушано пред ДРС, общият размер на дължимата сума по договора е 2383.39
лева, от които:усвоена и непогасена главница по кредита към датата на подаване на
заявлението, както и към датата на депозиране на исковата молба и към датата на
изготвяне на заключението е 2069.66 лв., възнаградителна лихва – 301.61 лв. за периода 18.1.2011г.
– 4.12.2011г.., наказателна лихва за забава -12.12 лв. за периода 18.1.11г. – 4.12.11г.
В допълнение
на изложеното, в срока за отговор е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което следва да се посочи, че същото е неоснователно,
защото началният момент на давността е настъпване на изискуемостта на
вземането, т.е. изпадането на длъжника в забава по плащанията, но оттогава до
момента на подаване на заявлението по заповедното производство не са изтекли
пет години, за да се погаси дългът по давност. Ето защо, настоящата инстанция
намира, че следва да уважи исковата претенция на ищеца и да осъди ответницата
да заплати сумата от 2383.39 лева, от които:усвоена и непогасена главница по кредита към датата на подаване на заявлението, както и към
датата на депозиране на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението
е 2069.66 лв., възнаградителна лихва – 301.61 лв. за периода 18.1.2011г. – 4.12.2011г.., наказателна лихва
за забава -12.12 лв. за периода 18.1.11г. – 4.12.11г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 2.11.18г.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира
разноски по делото. По отношение на разноските по исковете по чл.422 от ГПК в
заповедното и исковото производство, съдът намира, че такива не следва да се
уважават, поради отхвърлянето на установителните искове.
По отношение на
разноските направени по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове от ищеца, съдът намира, че следва да бъдат уважени в пълен размер.
Ответникът
не прави искане в тази насока, същият се представлява в това производство от
особен представител и съдът не следва да се произнася.
В
този случай в полза на ищеца по делото следва да се присъдят разноски в общ размер
на 1019.80 лева, от които 183 лева за държавна такса, 140,00 лева за
депозит за вещо лице, 300 лева- юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 396.80 лева-внесен депозит за възнаграждение на особен
представител.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “***” АД със
седалище и адрес на управление гр.София, община „***, представлявана от ***,
чрез пълномощника си „***“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, срещу А.Д.М.,
ЕГН ********** ***, установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните за съществуване на вземане на банката
по издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1707/9.12.2011 г. по ч.гр. д. № 1990/2011
г. по описа на ДРС, за сумите както следва: 2
069.66 лв./две хиляди шестдесет и девет лева и 66 ст./ - главница; 301.61/триста и
един лева и 61 ст./-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011
г.;12,12/дванадесет лева и 12 ст./ -
наказателна
лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011 г.;законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 5.12.2011г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Д.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на “***” АД със седалище и адрес на управление
гр.София, община „***, представлявана от ***, чрез пълномощника си „***“ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от ***, сума в
размер на 2 069.66 лв./две хиляди шестдесет
и девет лева и 66 ст./ - главница Договор за
потребителски кредит от 14.07.2010г.; 301.61/триста и
един лева и 61 ст./-договорна лихва за периода от 18.01.2011 г. до 04.12.2011
г.;12,12/дванадесет лева и 12 ст./ - наказателна лихва за периода от 18.01.2011
г. до 04.12.2011 г.; ведно със законна
лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване
на исковата молба 2.11.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН ********** ***,
да заплати на “***” АД със седалище и адрес на управление гр.София, община „***,
представлявана от ***, чрез пълномощника си „***“ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от ***, направени
по делото разноски в общ размер на 1019.80/хиляда и деветнадесет лева и 80 ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Хасковския
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: