Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 24.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 2723/2020 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба и уточняваща такава от 01.12.2020 г. на
Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от двама или от тримата изпълнителни
директори М.С.М.Г., П.В. Д. и Г.Н.Г., с която срещу Д.Т.Б. с ЕГН **********
*** качеството й на законен наследник на Д.Д.Б.,***, е предявен
иск по чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 953,66 лв. /деветстотин петдесет и три
лева и шестдесет и шест стотинки/, който иск е предявен като частичен, целият
за 95 365,63 лв., представляващи платено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ***, във
връзка с виновно причиненото от наследодателката на ответницата Д.Д.Б. на
06.07.2012 г. по пътя с. Д. – гр. Д. ПТП, при което са настъпили неимуществени
вреди за лицето Г.Й.К., които вреди са обезщетени от ищеца по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ***, валидна от 19.05.2012 г.
до 18.05.2013 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 07.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Съгласно
извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Д.Д.Б. е
починала на 06.07.2012 г., като призована да я наследи е нейната низходяща от
първи ред /дъщеря/ ответницата Д.Т.Б..
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани в становището на ищеца от 09.07.2021г. и в
становището от 24.09.2021г., на 06.07.2012г. около 07.30 ч. по пътя с. Д. гр. Д.
на около километър, преди разклона за с. Д., Д.Д.Б., управлявайки лек
автомобил, ***, със скорост около 125 км/ч, при нарушение на правилата за
движение по пътищата, след като загубила контрол върху управлението на
автомобила, допуснала настъпването на пътно-транспортно произшествие. В
резултат на това е предизвикана смъртта на Д.Д.Б. и на Й.И.И.. Сочи се от
ищеца, че автомобилът е бил с износени задни външни гуми, като към датата на
събитието за автомобила има сключена задължителна застраховка – гражданска
отговорност за периода 19.05.2012г. – 18.05.2013г.
Във връзка с причинените
неимуществени вреди на Г.Й.К. – дъщеря на починалия Й.И.И. е образувана
преписка по щета, определено е обезщетение в размер на 50 000 лв., по искане на
Г.Й.К. е образувано гр. д. 1507/2013г. при Софийски градски съд, по силата на
решение „Застрахователна компания Лев Инс“ е осъдена да плати 70 000лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Решението е потвърдено от Апелативен
съд София. Ищецът сочи, че претендира лихвите и главницата от изплатените суми,
които възлизат на 95 365, 63 лв., от която сума предявения иск е за 953,66
лв.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата Д.Д.Б. е депозирала писмен отговор, според който се оспорва предявения иск по основание и размер. Според ответницата
изплатеното от застрахователя обезщетение е прекомерно завишено, на следващо
място Д.Б. счита, че не са налице предвидените от закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ
/отм./ предпоставки, за предявяване на регресен иск срещу виновния водач,
респективно срещу неговите наследници. Сочи се, че не е установено в кръвта на
водача на лекия автомобил Д.Б. да е имало *** или други ***, поради тази
причина следва да се приеме, че не са налице предпоставките на закона за
предявяване на претенции.
На следващо място се оспорва механизма на настъпване на ПТП, като се
отрича, че причина за произшествието не е износване на задните външни гуми на
лекия автомобил. Твърди се също така, че водачът Д.Б. не е знаела и не е
съзнавала, че управлява МПС, оборудвано с гуми с размер на протектора по-малък
от изискванията по закон. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 274, ал. 1 т.
2 от КЗ /отм./, за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по
регресия иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява
неизправно МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за
отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността
на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултата именно
на това.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С решение от 08.05.2015 г. по гр. дело № 1507/2013 г.
Софийски градски съд е осъдил Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Г.Й.К. с ЕГН **********,
съдебен адрес *** А – адв. Д., сумата от 70 000 лв./седемдесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226
от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2012 г. до
окончателното изплащане. Отхвърля се
предявеният от Г.Й.К. против Застрахователна компания „Лев Инс” АД иск с
правно основание чл. 226 от КЗ за разликата над 70 00 лв. до пълния предявен
размер на 150 000 лв.
С решение от 23.02.2016 г. по гр. дело № 4371/15 г. на
Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав се потвърждава решение
№ 3076 от 08.05.2015 г., постановено по гр. дело № 1507/13 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, състав 19, като правилно и
законосъобразно.
С постановление от 08.11.2012 г. по преписка
с вх. № 842/2012 г. на Окръжна прокуратура гр. Д., съдържаща досъдебно
производство № 249/2012 г. на Второ РПУ гр. Д.
Окръжна прокуратура гр. Д. постановява прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство № 249/2012 г. на Второ РПУ гр. Д.,
поради настъпилата по време на ПТП смърт на водача на увреждащия автомобил.
Според приетото по делото заключение на в.л. инж. Н.Н.
по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспо*** от
страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, на
06.07.2012 г., около 07,30 часа по пътя с. Д. гр. Д. на около километър преди
разклона за с. Д., Д.Д.Б., управлявайки лек автомобил, ***, движейки се с
висока, несъобразена с пътните условия скорост, застига лек автомобил „***“,
като предприема маневра по неговото изпреварване без да отчита, че в насрещната
лента се движи друг автомобил – микробус „***“, движещ се по посока от гр. Д.
към с. Д.. Водачът на микробуса намалява скоростта на движение като навлиза в десния по посоката на движението му банкет,
при което успява да се размине с идващите срещу него автомобил „***“ и „***“.
След тази маневра водачът на автомобил „***“ предприема маневра на дясно за
навлизане в дясната по посока на движението лента, но поради високата скорост и
рязко завъртения волан колата тръгва към десния банкет, водачът предприема
маневра на ляво, за да избегне излизането от платното, но там е идващия насреща
автомобил, светкавично последва маневра на дясно и вследствие на тези бързи
маневри колата поднася странично в лявата лента. Там в този момент се движи
автомобил „***“, който въпреки че е отбил в дясно влиза в контакт с ***то. След
контакта на двете коли, автомобил „***“ рекушира и отново се насочва към
дясната лента на движение, наклонен върху десните си гуми, последва светкавично
и рязко натискане на спирачките, колелетата блокират, автомобилът се поднася
странично, пресича осевата линия, дясното платно и десния пътен банкет и се
удря челно в крайпътно дърво с предна лява половина. Практически неуправляемият
автомобил се завърта по посока на часовниковата стрелка и преустановява
движението си. Деформациите от удара по купето и предната частна автомобила са
го променили до неузнаваемост.
Вещото лице докладва, че е налице причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на Й.И. и Д.Д.Б., поради
високата скорост на движение на автомобила, в който лицата са се намирали по
време на произшествието. Експертът е установил, че задните гуми на увреждащото
МПС са били износени с около 10% остатъчна годност – дълбочината на протектора
е била 0,75 мм., вместо изискуемите по закон – 1,6 мм.
От анализа на събрание по делото писмени доказателства:
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24 00 12 29, изготвен от ПП на
МВР гр. Д. на дата 06.07.2012 г.; Решение на Софийски градски съд по гр.д.№
1507/2013 г.; Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ № 838 с район на действие
Софийски градски съд, изх. № 68265/29.09.2015 г.; Изпълнителен лист по гр.д. №
1507/2013 г. на Софийски градски съд; Преводно нареждане BORD08424695; Решение
№ 337/23.02.2016 г. на Софийски апелативен съд; Покана за доброволно изпълнение
на ЧСИ № 876 с район на действие Окръжен съд гр. Шумен, изх. № 6773/29.02.2016
г.; Изпълнителен лист по гр.д. № 4371/2015 г. на Софийски апелативен съд; Доклад от юрист-консулт М.В. по изп. д.
№20168760400262 при ЧСИ Д.З.; Преводно нареждане ***, се налага извода, че на
06.07.2012 г. при движение на между селищния път с. Д. – гр. Д. Д.Д. Б.,
управлявайки лек автомобил, ***, е нарушила правилата за движение по пътищата -
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват” и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”.
Безспорно е установено, че между Застрахователна
компания „Лев Инс” АД и собственика на лек автомобил, ***, е бил сключен
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, която е била валидна към
датата на настъпване на ПТП – 06.07.2012 г.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Правната
уредба е по реда на чл. 274 от КЗ /отм./:
чл. 274. (1) Освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие:
1. е
управлявал моторното превозно средство след употреба на *** с концентрация на ***а
в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично
вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за ***, наркотично вещество или негов аналог;
2. не е спрял
и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда
или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на
това.
Възникналите
облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от
разпоредбите на от разпоредбите на чл. 274 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на *** с концентрация на ***а в
кръвта над допустимата по закон норма. Т.е. исковата претенция с посоченото правно
основание е регресно право на платилия застрахователно обезщетение
застраховател срещу причинителя на вредата, когато същите са причинени от лице,
управлявало МПС при нарушение правилата за движение по пътищата.
Застраховането срещу гражданска отговорност е вид
застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност.
Задължението на застрахователя в рамките на застраховката за гражданска
отговорност е функционално обусловено от вторичното, охранително задължение на
застрахования да обезщети вредите на третото лице. И обратно, застрахователната
защита отпада тогава, когато
застрахованият е освободен от отговорност. Застрахователят дължи в рамките на
договорената сума стойността на обезщетението на вредите, които застрахованият
е заплатил или трябва да заплати на третото лице. Тъй като, законодателят е
предоставил на увреденото трето лице възможността да избира от кого да
претендира обезщетението – направо от деликвента или пряко от застрахователя,
застраховал гражданската му отговорност, в случай, че застрахователят плати,
той има правото по силата на регресната отговорност да претендира от извършителя
възстановяване на платеното в границите на застрахователната сума.
С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Посочената
норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя. Тъй като в
конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на увредения до
размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума
има право да иска от причинителят им, това което е платил. Регресното право на
застрахователя срещу деликвента е различно от регресните права, уредени в ЗЗД
при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое
задължение, произтичащо от застрахователния договор.
Със
сключването от ищцовото застрахователно дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, то се е задължило да покрие в границата
на определената в договора сума отговорността на ответника за причинените от
него имуществени вреди на третото лице. Застрахователят има право на регрес
срещу деликвента за заплатеното обезщетение в полза на третото лице като
обезщетение за причинените му от ответника вреди. Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”;
осъществен деликт от застрахованото лице; виновно поведение от последното
/управление на МПС след употреба на ***/; плащане от застрахователя в полза на
увреденото лице на застрахователно обезщетение.
Вредата, изразяваща се във външна
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека
/имущество, права и законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност,
здраве, душевност и психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в
причина връзка с виновното и противоправно поведение на деликвента. Съобразно
общите правила за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ всяка от страните следва да докаже онези факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При искът
за обезщетение за непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе пълното
и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на
деликта. Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск,
т.е. установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и
настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента
/отговорния субект/ и пострадалия, по силата на което деликвентът трябва да
поправи причинените от деликта вреди, последица от правонарушението. От гледна
точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът е противоправно и виновно поведение /действие
или бездействие/, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да
бъдат поправени. Деликтната, в това число и договорната, отговорност имат така
наречената “репарационна цел”, т.е. имат за цел да поправят вредите, които са
причинени противоправно, т.е. деликвентът е длъжен да поправи вредите, които са
произлезли от неговото поведение. Фактът на управление на автомобила, който е
причинил процесните вреди, възстановени от ищцовото дружество чрез изплащане на
застрахователно обезщетение на третото лице, не се опроверга от ответника, в
чиято тежест беше да докаже това обстоятелство. Това обосновава пасивната
материално правно легитимация в лицето на ответника по предявения иск.
За да бъде ангажирана отговорност на деликвента по регресен иск на
застрахователя по чл. 274, ал. 1, т.
1 КЗ (отм.), застрахователят следва да докаже: 1/ настъпването
на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на
което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при
използуването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорността на
ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД,
за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът да е управлявал
МПС при процесното ПТП с концентрация на *** в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за ***, наркотично вещество или негов аналог; или да не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това; 5/да е налице изплащане на застрахователното обезщетение.
В случая по делото, видно и от изложението на фактическата обстановка,
не е спорно настъпването на ПТП на 06.07.2012 г. в резултат, на която е
настъпила смъртта на водача на увреждащия автомобил, марка „***“, *** Д.Д.Б. и
на нейния спътник в автомобила Й.И.И.; отговорността на наследодателя на ответника
за него, вредите и тяхната стойност, наличието на застрахователно
правоотношение с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и изплащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице.
Безспорно е също така, че Д.Д.Б. не е управлявала автомобила под въздействие
на *** и/или на *** вещества. Не се установява управляваният от нея лек автомобил, ***, да е бил
технически неизправен – така според приетата по ДП № 249/2012 г. по описа а Второ РПУ Д.
съдебно-автотехническа експертиза заключение не са установени повреди по
кормилния механизъм, окачването на предния и задния мост, ходовата част и
спирачната система, които да са съществували преди настъпване на
произшествието,и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
Такива повреди не са установени и от в.л. инж. Н.Н. по приетата по настоящото
дело заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза.
Сочената от ищеца неизправност на процесния автомобил: „задните гуми на увреждащото МПС
са били износени с около 10% остатъчна годност – дълбочината на протектора е
била 0,75 мм., вместо изискуемите по закон – 1,6 мм.“ не е от категорията
недостатъци, визирани в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./, тъй
като очевидно износването на гумите няма характера на „възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство“, за да бъде вменено във вина на водача, и което да даде основание за ангажиране на регресната му отговорност
спрямо застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите.
По
изложените съображения съдът счита, че предпоставките за реализиране
отговорността на ответницата, в качеството й на законен наследник на водача на
увреждащия автомобил Д.Д.Б. на посоченото в исковата молба основание не са
налице, което обосновава неоснователност на иска за възстановяване на застрахователно обезщетение по щета № ***, което застрахователят е заплатил на пострадалото от
произшествието лице. Предявеният иск като неоснователен и недоказан подлежи на
отхвърляне.
Водим от
горното, Д.кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Застрахователна
компания „Лев Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от двама или от тримата изпълнителни директори М.С.М.Г., П.В.
Д. и Г.Н.Г., срещу Д.Т.Б. с ЕГН ********** ***
качеството й на законен наследник на Д.Д.Б.,***, иск по чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 60 от ЗН за заплащане на сумата от 953,66 лв. /деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/, който иск е предявен като частичен, целият за 95 365,63 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *** във
връзка с причиненото от наследодателката на ответницата Д.Д.Б. на 06.07.2012 г.
по пътя с. Д. – гр. Д. ПТП, при което са настъпили неимуществени вреди за
лицето Г.Й.К., които вреди са обезщетени от ищеца по силата на застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № ***, валидна от 19.05.2012 г. до
18.05.2013 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д.кия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: