№ 188
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Б.Й
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20244150100608 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „** АД гр. С., твърди, че на основание Заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, била издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист срещу А. Б. А. по ч. гр. д. 357/2022 г., която
заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което и им било указано да предявят иск за установяване на вземането, което обуславяло
правния им интерес от предявяване на исковете. Твърди, че Г.А.Д.Л.-Л, в качеството на
кредитополучател, е ползвала банков кредит, съгласно сключен на 01.08.2017 г. с банката
Договор за издаване на кредитна карта American Express/Златна American Express/ Euroline
American Express ** – ** с вид на карта – **. Въз основа на сключения между страните
договор, на Дервишева бил предоставен кредитен лимит в първоначален размер от 3220
лева, като същият е бил усвояван от кредитополучателя, чрез извършването на редица
банкови транзакции, чрез предоставената му физическа пластика. Видно от извлечение от
счетоводни книги, кредитополучателят бил усвоил пълния размер на кредитния лимит.
Навежда се твърдение, че на 27.11.2020 г. било преустановено плащането на дължимите
вноски по кредита и кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което и банката
обявила кредита за предсрочно изискуем на дата 09.02.2022 г. с покана до
кредитополучателя. Впоследствие било установено, че на 20.05.2020 г. кредитополучателят
е починал и е оставил за наследник ответника по делото, поради което и срещу него се
1
предявяват настоящите искове. Посочва се, че към момента от страна на единствения
наследник -ответника не било направено възражение, не е постъпвала информация за отказ
от наследството на наследодателя му счита, че същият отговаря за задълженията съгласно
чл. 60 от ЗН. Към момента липсвало плащане на задължението, като освен задълженията
произтичащи от договора, длъжникът дължал и законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноски. Твърди, че към датата
на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, задължението по кредита било в размер на
2238,88 лева - главница и 121,00 лева - мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до
31.05.2022 г., които суми се претендирА. от банката като изцяло и предсрочно изискуеми,
считано от дата 09.02.2022 г. – датата на връчване на поканата до длъжника. Твърди се, че се
позовават на предсрочна изискуемост на кредита, като волята на банката за обявяване на
кредита била достигнала до длъжника. Към момента липсвало плащане на задължението.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи на „** АД сумата 2238,88 лева - главница за периода от 27.11.2020 г.
до 31.05.2022 г. и 121,00 лева - мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 31.05.2022 г.
Претендират се и разноски за исковото и заповедното производство. В хода на устните
състезания не взема становище.
Ответникът А. Б. А. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. И. И., в който заявява, че
исковете са недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника,
тъй като качеството му на наследник на кредитополучателя-длъжник Г.А.Д.Л.-Л не било
доказано нито в производството по ч. гр. д. 357/2022 г, нито в настоящото производство.
Дори ответникът да е законен наследник на починалата длъжница Г.А.Д.Л.-Л, от
доказателства по делото не се установявало каквито и да били действия, сочещи на
категорично и безусловно намерение от негова страна за приемане на наследството. Намира
исковете за неоснователни. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи нА.чието на
паричното задължение, неговия размер и основанието, на което е възникнало. Единственото
ангажирано от страна на ищеца доказателство е Допълнително споразумение от 01.08.2017г.,
което не съдържало съществените за договора за банков кредит елементи. Представеното
заявление за издаване на кредитна карта от 24.12.2004 г. нямало съдържание на договор -
нямало страни, предмет, срок и т.н. Освен това от двата документа неможело да се направи
никаква връзка между тях, още повече, че заявлението не било до банката -ищец, а до друго,
трето неучастващо в делото лице. С оглед на това счита, че между ищеца и наследодателя на
ответника липсвало вА.дно сключен договор за банков кредит, от който да произтича
задължение за плащане. Посочва, че представеното „извлечение от счетоводните книги” на
банката-ищец не удостоверявало годно и подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. В него липсвала информация за предсрочната изискуемост на кредита, т. е. до
кога има погасяване на дълга, каква част е погасена, за какъв период и кога е спряно
плащането. За тези обстоятелства имало само твърдения в исковата молба. Поради това в
случая не можело да се докаже основанието за настъпване на предсрочната изискуемост.
Прави възражения, че от представените доказателства, не може да се установи, че **” АД
2
има срещу А. Б. А., ЕГН: **********, вА.дно и изискуемо вземане. Твърди, че ответникът
не дължи исковите суми, тъй като не бил доказан факта, че А. Б. А. е приел наследството на
длъжника Г.А.Д.Л.-Л, както и че липсват доказателства за нА.чието на паричното
задължение, неговия размер и основание, на което е възникнало. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания се позовава,
че ищцовата страна не е успяла да докаже факта на приемане на наследството. Сочи, че
съдебната практика допускала наследството да бъде прието и мълчА.во, но тогава
действията на наследника трябвало да са такива, че от тях да се разбере без колебания
намерението му да приеме това наследство, което не било нА.це в настоящия случай.
Ответникът бил с неизвестен адрес в чужбина, призоваването му ставало по реда на чл. 47 от
ГПК, същият не се явявал и не вземал лично становище по делото, представлявал се от
назначен особен представител в производството пред съда. Поради това неможело да се
приеме, че волята му като наследник за приемане на наследството е ясно изразена, тъй като
тя въобще не била изразявана от него лично. Приемането на наследството неможело да се
предполага, а трябвало да бъде безспорно установено, дори когато е мълчА.во. В
настоящото производство нямало изрично приемане на наследството, неможело да се
допусне и мълчА.во такова. Поддържа становището, изразено още в отговора на исковата
молба, за недопустимостта и неоснователността на предявения иск и моли да бъде
отхвърлен. В писмена защита, представена по делото сочи, че липсват доказателства по
делото, че ответника е приел оставеното от неговия наследодател наследство, поради което
искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация. Поддържа и
наведените твърдения за неоснователност на иска, тъй като от представените документи –
заявление и допълнително споразумение не можело да се направи обоснован извод за
нА.чие на вА.дно облигационно отношение между ищеца и Г.С.Д.Л Сочи,че представеното
извлечение не удостоверява годно и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжник, тъй
като в него липсва информация за предсрочната изискуемост, каква част от дълга е погасена
и за кога е спряно плащането. Счита, че експертизата не може да докаже тези обстоятелства,
наведени в исковата молба, при доказана липса на банково извлечение. Моли искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан или производството да се прекрати поради липса
на процесуална легитимация на ответника.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материА.те по приложеното ч.гр.дело № 608/2024г. по описа на
Районен съд-С., ищецът в настоящото производство – „**АД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу А. Б. А. - ответник по настоящото дело за
дължими суми по Договор за кредитна карта № ** –** от 01.08.2017 г. Въз основа на
същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 294 от 03.10.2022
г. в полза на ищеца за заплащане от А. Б. А. на сумата 2238,88 лева лв. (две хиляди двеста
3
тридесет и осем лева и 88 ст.) - дължима главница за периода от 27.11.2020 - 31.05.2022г.;
сумата 121,00 лева (сто двадесет и едни лева и 00 ст.) - мораторна лихва за периода от
27.11.2020 - 31.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
в заявлението в съда – 09.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
направените по делото разноски в размер на 47,20лв. (четиридесет и седем лева и 20ст.)-
платена държавна такса и 375,11 лева с вкл. ДДС (триста седемдесет и пет лева и 11 ст.) –
адвокатско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от 12.08.2024 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като
заповедта за изпълнение по отношение на длъжника била връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедта за
незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ – извлечение от счетоводните
книги на Юробанк България АД, копие от което е представено с исковата молба.
Видно от представеното допълнително споразумения към заявление-договор за
издаване на кредитна карта № Аmerican Express/Златна Аmerican Express/ Euroline Аmerican
Express ** от 01.08. 2017 г. Г.С.Д.Л и ищцовото дружество постигнА. съгласие издадената
(„стара Карта“) бъде заменена с нова кредитна карта („нова Карта“), издадена от ищеца, при
запазване на кредитния лимит /чл.3.1 от допълнителното споразумение/. Съгласно чл. 2 от
споразумението непогасените задължения по старата карта били прехвърлени автоматично
по баланса на новата карта, в непроменен размер, считано от първия работен ден след датата
на подписване на споразумението. В чл. 7 Г.С.Д.Л декларирала, че с подписване на
допълнителното споразумение, се е запознала с Общите условия на „**АД за издаване и
използване на кредитна карта VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRES и Приложение
№ 1 към тях, приложими по отношение на новата карта.
На 24.12.2004г. Г.С.Д.Л подала заявление за издаване на кредитна карта до
дружество, посочено в левия горен ъгъл на заявлението, като „BRS“, да й бъде издадена
кредитна карта, в което е посочила данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество
и финансови задължения. 3аявлението не е подписано за банката – положен е само подпис
от лицето, сверило копията и приело документите, като няма данни дружеството да е
предложило на заявителя сума по кредита или кредитен лимит, с който заявителят да се е
съгласил. Върху представеното копие от общите условия за издаване, предоставянето и
използването на карта Euroline, Г.С.Д.Ле изписала, че е запозната с тях. По силата на чл. 9,
ал. 1 от Общите условия страните по договора уговорили банката-картоиздател да изпраща
всеки месец на картодържателя месечни извлечения за движението по сметката, в които се
отразяват всички операции и сделки извършвани е картата, както и задълженията на
картодържателя във връзка с ползваната от него карта. В чл. 10 от същите Общи условия
картополучателят е следвало да изплати задължението си в срок до датата на издължаване,
посочена в месечното извлечение, както и минималната месечна вноска така както е
определена в приложението.
Видно от констативен протокол от 06.04.2022 г. на ЧСИ В.Г. поканата за доброволно
4
изпълнение, с която се обявява, че задълженията са изцяло и предсрочно изискуеми е
редовна връчена на 09.02.2022 г. на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В
поканата за изпълнение освен уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита е
вписано,че ответникът има седемдневен срок за доброволно изпълнение общото
задължение на ответника възлиза в размер на 2238,88 лева – главница.
С оглед искането на ищеца е открито производство по чл. 51 ЗН с отправяне на
указания към ответника до датата на насроченото съдебно заседание -15.09.2025г. да заяви
писмено или устно пред съда дА. приема или се отказва от наследството на Г.С.Д.Л Указани
са му последиците по чл. 51 ал. 2 от ЗН, а именно , че ако не отговори в дадения срок на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗН ще загуби правото да приеме наследството. С протоколно
определение от 15.09.2025г. е указано на ищеца, че в случай, че желае след проведената
процедура по чл. 51 от ЗН да предприеме действия и отправи искане за назначаване на
управител на наследството, да предприеме съответни действия в тази насока, като депозира
искане до съда, към което да приложи евентуално копие от доказателства за проведена
процедура по чл. 51 от ЗН по настоящото дело, тъй като не се касае за разделяне на искове,
за да бъде процедурано служебно чрез отделяне на материА. за образуване на ново дело.
Ищецът не е представил доказателства за образувано такова производство по искане за
назначаване на управител на наследството.
Видно от писмо с изх.№ **/08.07.2025г. на служба „Архив“ при РС – С., за периода от
20.05.2025 г. до датата на изготвяне на справката няма вписани в особената книга при съда
отказ от наследството или приемане на наследството на Г.А.Д.Л. от наследника А. Б. А..
Установи се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че дължимите
суми по процесния договор за процесната кредитна карта Mastercard ** към 31.05.2022г. -
дата на представеното в материА.те по делото Извлечение от счетоводните книги на **”АД,
изчислени въз основа на представена справка от банката са както следва - главница в размер
на 2238,88 лева. Вещото лице е заключило, че към датата на предсрочната изискуемост -
09.02.2022г. общият размер на задълженията по процесната кредитна карта е 2361,97лв.
Процесиите суми са начислени както следва: главница 2238,880 лева, усвоена в периода на
процесния овърдрафт мораторна лихва 123,09 лева, начислена в периода 08.11.2017г.-
08.07.2019г.. Видно от заключението на вещото лице, след дата 31.05.2022г. не са постъпвА.
плащания за покриване на задълженията по процесната кредитна карта съгласно
представена от банката справка от 28.07.2025г.. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви,
че поддържа заключението. Поясни, че тъй като за периода от 2005 г. не се съхранявА.
месечни извлечения по тази кредитна карта, й били предоставена само обобщена справка за
цялото движение по картата от момента на издаването, които тя е описала в Приложение №
1, неразделна част от заключението. Сочи, че задълженията са били покривани с
постъпилите суми, като към момента остава неплатена главница в размер на 2238,80 лева.
Мораторната лихва е изчислена в Приложение № 2 и обхваща периода от 08.11.2017 г. до
08.07.2019 г. В приложението са описани просрочените вноски, като за всяка е посочена
датата на падежа. Мораторната лихва била изчислена в размер на 123 лева, като за този
5
период информацията била взета от извлечение от счетоводните книги, тъй като в
материА.те по делото не бил приложен договорът за кредит – поради факта, че не се
съхранява. Представено и било само едно допълнително споразумение, в което не е посочен
кредитният лимит. Единствено в извлечението от счетоводните книги се съдържала
информация относно лимита и движенията по сметката. Това извлечение е част от
материА.те по делото. Относно плащането от 12.10.2010 г. към „** АД не е посочен
източникът на средствата – само е отбелязано, че е извършено плащане в банката. Вещото
лице заяви, че справката, предоставена от банката, е във вид на екселска таблица и не
представлява стандартно банково извлечение, тъй като данните от онзи период не се
съхранявА..
С протоколно определение от 23.09.2025г. е указано на ищеца да заяви до датата на
насроченото открито съдебно заседание 07.11.2025г., дА. е предприел действия и отправя
искане за назначаване на управител на наследството. В указания срок не е постъпил отговор
от ищцовото дружество и не са представени доказателства, за образувано производство за
назначаване на управител.
При така установената фактическата обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. В тежест на ищеца е установяване на твърденията в исковата
молба, а именно: сключения договор за банков кредит с Г.С.Д.Лнаследодател на ответника,
предоставения кредитен лимит по договора, усвояването му, при установяване на
плащанията и изпадане в забава на твърдяната дата, обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и уведомяването на длъжника за това, нА.чие на основание за начисляване на
претендираната лихва и размера, както и твърденията, че ответникът е наследник на
кредитополучателя. От своя страна ответника носи доказателствената тежест за
установяване факта на плащането.
Относно възражението за недопустимостта на исковете поради липсата на пасивна
процесуална легитимация на ответника поради неустановен факт на приемане на
наследството, съдът намира същото за неоснователно. Не е спорно по делото, че законен
наследник на кредитополучателя Г.С.Д.Л починала 20.05.2020г., е ответникът А. Б. А..
Безспорно се установи и по делото, че по ч.гр. д. № 357/2022 г. по описа на РС-С. бил
издаден изпълнителен лист № 297 от 05.10.2022 г. в полза на ищеца именно против А. Б. А.,
по силата на който последният следвало да заплати претендираните процесни суми.
Изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист е било
проведено също срещу ответника. В представеното от банката извлечение фигурира
ответника. Като наследник по закон, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, А.
Б. А. отговаря на основание на наследяването и за задълженията на наследодателя си,
предвид и на което в случая има правен интерес от установяване на недължимостта на
процесното вземане. Относно възражението, че не се доказва ответника да е приел
наследството, съдът счита че това е въпрос по същество на делото и касае основателността
6
на исковата претенция.
По отношение основателността на исковете. Наведените възражения от страна на
назначения за особен представител на ответника, че липсват доказателства за приемането на
наследство, както и липсват доказателства за нА.чието на парично задължение, неговия
размер и основание, на което е възникнало, съдът намира за основателни. По смисъла на чл.
60 от Закона за наследството наследникът следва да отговаря за задълженията, с които то е
обременено съобразно дяловете, които получава. Тази разпоредба се прилага и действа
единствено когато по безспорен начин се докаже, че наследникът е приел наследството на
своя наследодател. В настоящия случай не се доказа, че ответникът е приел наследството,
останало след смъртта на наследодателката и негова майка, за да могат да се определят
наследствените дялове и неговите задължения спрямо тях. Считайки, че наследникът
отговаря за задълженията на наследодателя си, „** АД уведомило ответника А. Б. А. за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като по този начин ангажирало неговата
отговорност спрямо банката като кредитор на наследодателя му с уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането по кредита, връчено му чрез ЧСИ. Ищецът
изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника, чието връчване възложил на ЧСИ
В.Г., който след като изпълнил процедурите на чл. 47, ал.1-5 от ГПК, счел същата за връчена
при условията на чл. 47 от ГПК на 09.02.2022г. на която и дата банката обявила кредита за
предсрочно изискуем. На 29.08.2024г. ищецът подал заявление на издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д.
№357/2022г. на СвРС, което било оставено без движение, тъй като липсвало твърдение
относно обстоятелството дА. наследството е прието от ответника. Ищецът подал становище
с вх.№ 2825/18.07.2022г., в което изложил, че ответникът е приел наследството на починА.я
наследодател Г.С.Д.Л за което не ангажирал доказателства. Посочил е в становището, че до
него била изпратена показана за доброволно изпълнение, в която му бил предоставен срок за
доброволно изпълнение, в който същият не е предприел действия по плащане. С оглед
становището на заявителя – ищец и представените документи, съдът е издал Заповед за
изпълнение 294/03.10.2022 г. и изпълнителен лист № 294/03.10.2022г. с които ответника А.
Б. А., е бил осъден да заплати на кредитора „** АД, претендираните по настоящото дело
суми. Въз основа на издадения изпълнител лист било образувано изпълнително дело
525/2023 г по описа на ЧСИ В.Г.. Тъй като и документите по изпълнителното дело, а именно
заповед за изпълнение, покана за доброволно изпълнение била вречена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, на ищеца е указано в едномесечен срок може да предяви
претенцията си по исков ред, в резултат на което са предявени настоящите установителни
искове. В настоящото исковото производство ищецът не доказа по безспорен и категоричен
начин твърденията, че ответникът е наследник на кредитополучателя. Приемането на
наследството може да бъде изрично или мълчА.во. Изричното приемане се извършва с
писмено изявление до районния съдия по местоокриване на наследството, което се вписва в
особена за това книга - чл. 49, ал. 1 ЗН, а мълчА.во приемане е нА.це, когато наследникът
извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и
които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник - чл. 49, ал. 2
7
ЗН. Действително А. Б. А. не е направил отказ от наследство по реда от ЗН, видно от
представената справка от служба „Архив“ гр. С. с изх.№ **/08.07.2025г. за периода от
20.05.2025 г. – 08.07.2025г. В ЗН е предвидена и друга възможност, а именно наследникът да
бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството по реда на чл. 51 от
ЗН, което е и сторено и в настоящото производството, като е открито производство по реда
на чл. 51 от ЗН. Същото завърши неуспешно, тъй като ответникът не беше открит по никой
от способите, предвиден в ГПК, за да му се връчат указанията да заяви изрично дА. приема
или се отказва от наследството на своя наследодател, поради което е нА.це обективна
невъзможност за изследване на волята на ответника. Липсата на изразена воля не може да
бъде санирано и с изявление от назначения особен представител. НА.це е константна
съдебна практика, че приемането на наследството направо или по опис и отказът от
наследство са строго лични актове и не могат да бъдат извършени от процесуален
представител, респ. от особен представител в производство по чл. 51 ЗН - така определение
№ 315/23.06.2015 г. по ч.гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, І ГО, постановено по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК. С оглед необходимост от лична преценка на лицето за изрично или мълчА.во
приемане на наследството по чл. 49, ал. 1 и 2 ЗН и липсата на представителна власт на
особения представител да извършва вА.дни разпоредителни действия с материалноправен
ефект от името и за сметка на представлявания, още повече действия, свързани с личността
на представлявания, на още по-голямо основание особеният представител, назначен по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК, не е легитимиран и да се позовава на нормата на чл. 49 ЗН в
настоящото исково производство, по което представляваният е посочен като длъжник. На
ищеца бяха дадени указания да заяви до датата на насроченото открито съдебно заседание
07.11.2025г., е предприел действия и отправя искане за назначаване на управител на
наследството, но в указания срок не е постъпил отговор от ищцовото дружество и не са
представени доказателства, за образувано производство за назначаване на управител. Не се
наведоха твърдения за извършване на активни действия от страна ответника, а именно -
прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения
на наследодателя. Не се доказа и наследството да е прието и мълчА.во – действия от страна
на ответника, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството. Не
съществува изрично легално изброяване на видовете действия, които могат да бъдат
квА.фицирани като такива, поради което законът дава възможност на съда при всеки
конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да
преценява дА. извършените действия сочат воля за приемане на наследството ( така решение
№ 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай
ищеца не ангажира, посочи доказателства, които да бъдат събрани и обсъдени от съда по
същество, и от които да се направи обосновано предположение за мълчА.вото приемане на
наследството на Г.С.Д.Лот ответника. С оглед всичко изложено, съдът намира за недоказано
приемането от ответника на наследството, оставено от Г.С.Д.Л поради което исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Основателно е и възражението, наведено от ответника, че не е се доказа нА.чието на
8
парично задължение, неговия размер и основанието, на което е възникнало. Не се установи
от представените по делото доказателства, че е бил сключен вА.ден Договор за издаване на
кредитна карта American Express/Златна American Express/ Euroline American Express ** – **
с вид на карта – ** от 01.08.2017 г. между ищеца „** АД и наследодателката на ответника -
починалата му майка Г.С.Д.Л Представеното по делото допълнително споразумение към
Заявление – договор за издаване на кредитна карта American Express/Златна American
Express/ Euroline American Express ** – ** от 01.08.2017г., подадено от Г.С.Д.Лне обосновава
вА.дно възникнало облигационно отношение - такова, каквото се твърди да е нА.це от
страна на ищеца. В това споразумение не е посочен кредитен лимит, липсва удостоверяване
да е предадена кредитна карта на наследодателката на ответника, нейния вид. При
сключване на договор за кредит сумата е съществен негов елемент, по който страните трябва
да постигнат съгласие. В представеното споразумение такава отбелязана сума липсва.
Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на
сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2,
пр.2-ро от ЗЗД - поради липса на съгласие. От представеното заявление, което не е
адресирано до ищеца, а до трето неучастващо в производството лице и Общите условия към
него не се установява страните да са постигнА. съгласие по отношение сумата, която следва
да се предостави на лицето, кандидатстващо за кредитна карта. Така представеното
заявление има характер на оферта по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, заявителят е отправил до
банката искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост,
доходи, притежавано имущество и финансови задължения. Отправената от страна на
заявителя оферта не включва сума по кредита или определен кредитен лимит. Няма данни
заявлението да е подписано за „** АД, като е положен само подпис от лицето, на което е
било възложено сверяването на копия на предоставени документи с оригинА.. Общите
условия на банката предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се
извършват в рамките на кредитен лимит и нарушаването на забраната за надвишаването му,
както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигнати в съществено
неизпълнение на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на
отношенията с картодържателя. Поради това към момента на сключване на договора следва
да е нА.це съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната
месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Не са нА.це
императивни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата на постигнато
между страните съгласие по обсъждания съществен признак на договора. Вещото лице Д. в
съдебно заседание заяви, че е установило при изготвяне на експертизата, че за периода от
2005 г. при ищеца не се съхранявА. месечни извлечения по тази кредитна карта, както и че
има само едно допълнително споразумение, в което не е посочен кредитният лимит. Посочи
също, че справката, предоставена от банката, е във вид на екселска таблица и не
представлява стандартно банково извлечение, тъй като данните от онзи период не се
съхранявА.. Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа между Г.С.Д.Л и ищцовото
дружество да има вА.дно възникнало облигационно отношение по договор за банков кредит,
за което неизпълнение да следва да отговоря ответника, и исковете следва да бъдат
9
отхвърлени и на това основание.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „** АД, ЕИК *********, седА.ще и адрес на
управление гр. С., район В., ул. ** № 260, представляван от Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни
директори, чрез пълномощника адв. М. Ц., искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че А. Б. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „** № 31, дължи
на „**АД , ЕИК *********, седА.ще и адрес на управление гр. С., район В., ул. ** № 260,
сумата 2238,88 лева лв. (две хиляди двеста тридесет и осем лева и 88 ст.) - дължима главница
за периода от 27.11.2020 - 31.05.2022г.; сумата 121,00 лева (сто двадесет и едни лева и 00 ст.)
- мораторна лихва за периода от 27.11.2020 - 31.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване в заявлението в съда – 09.06.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 294 от 03.10.2022 г. по ч.гр.дело № 357/2022 г. по описа на
РС С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело №
357/2022 г. по описа на РС С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10