РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. , 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20231220200058 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от С. Ж.
А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д. Др., община Г., област Бл.
против Наказателно Постановление № ***** /*****г. на Началник РУ
ОДМВР Бл., РУ Г. Д. , с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца и отнемане на 10 контролни точки, за това, че на *****г. в община Г.
Д.,на път три -**** км. 7 плюс ***управлява лек автомобил *** с
регистрационен номер СВ ***** РХ, собственост на Ш. С. Д. , който е с
прекратена регистрация на основание член. 143 ал.15 от ЗДВП.
Ответника на РУ Г. Д., редовно призован не се явява,не изразява становище
по жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
С. Ф. и Т. К. са служители на РУ Г. Д. . На *****г. били назначени наряд
безопасност на движението, в района на гр.Г. Д. ,около 12.00 часа се
намирали на път три -****км. 7 плюс **** когато спрели за проверка лек
автомобил *** с регистрационен номер СВ ***** РХ. От представените им
документи установили, че водач на МПС е С. Ж. А., а от свидетелството за
регистрация на МПС собственика. След извършена справка в РУ Г. Д.
станало ясно , че МПС-то е с прекратена регистрация по реда на чл. 143,
1
ал.15 от ЗДвП,тъй като след извършена разпоредителна сделка новия
собственик в едномесечен срок от придобиване на МПС не е изпълнил
задължението да го регистрира . С оглед констатираното нарушение полицай
Ф. в присъствието на колегата си и жалбоподателя съставил АУАН за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП . Полицаите запознали жалващият се със
съдържанието на акта , последният подписал и получил препис от него. В
последствие в правния мир е намерило проявление атакуваното Наказателно
постановление , с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца -правно основание на санкцията чл.175 ал.3 ,пр.1 от ЗДП.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок индиция за допустимостта й . Съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по
административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира жалбата за основателна поради следното:
По аргумент на чл.140 ал.1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.От събраните по делото писмени доказателства
може да се направи категоричен извод ,че на инкриминираната дата и място
жалбоподателя е управлявал лек автомобил със служебно прекратена
регистрация, поради непредставяне в законоопределения срок договор за
покупко –продажба,така изложената в акта и атакуваното НП фактическа
обстановка не се оспорва от нарушителя .Формално жалбоподателя е
нарушил изискванията на чл.140 ал.1 от ЗДП , тъй като на сочената дата
управлява МПС ,което е с прекратена регистрация .Въз основа на така
установеното от правна страна съдът намира следното: Носителят на
административно наказателната власт ,в случая –Началник РУ ОДМВР Бл.
,РУ Г. Д. е издал наказателното постановление след като според него е
установено по безспорен начин извършването на нарушението ,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Въпреки изложеното съдът
приема ,че водача не следва да понесе предвиждащата се
административнонаказателна отговорност по чл. чл.175 ал.3 , пр.1 от ЗДП.
След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето
на АУАН . Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е
узнал за съдържанието на акта , подписал го и получил препис от него,т.е
могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на
АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с
фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението ,
такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в
Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.
Действително разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП повелява "Служебно, с
отбелязване в авТ.тизираната информационна система, се прекратява
2
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство ". Това обстоятелство, че автомобила не е
регистриран в законоустановения 2-месечен срок от придобиването му не се
оспорва и от страна на самия жалбоподател. Но в същото време същият
автомобил не е придобиван от него,а от материалите по делото не се
установява да е бил уведомен по някакъв начин за обстоятелството, че
регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Съответно не
се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателя на посочената дата е знаел, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация.
Незнанието на закона не оневинява нарушителя за неизпълнение на
задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но за да е осъществен състава на едно
административно нарушение, следва същото да е установено по несъмнен
начин като място, дата и начин на извършването му, да е установен
извършителя и самото нарушение да е извършено виновно- умишлено или
непредпазливо, като за непредпазливите са налице изключения. Т. е. тук
следва да се разисква и субективната страна на извършване на описаното
нарушение. При тази преценка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това
обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. При тълкуване разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, логично би
следвало да се приеме, че също следва да се уведоми собственика, предвид
липсата на логичност за прекратяване на регистрация заради неплатена
застраховка "Гражданска отговорност" да бъде уведомяван собственика, а за
прекратяване на регистрацията поради нерегистрирането в законоустановения
2 месечен срок- да не се уведомява. В настоящия случай по делото липсват
каквито и да е доказателства собственика , както ползвателя на автомобила-
настоящия жалбоподател, да са били уведомени по някакъв начин за това
обстоятелство. Следователно не може да се направи извод, че към датата на
извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно
жалбоподателят да е осъществил от субективна страна състава на посоченото
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на изложеното обжалваното
наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и на това
основание трябва да бъде отменено .
При това положение се явява основателно искането за заплащане на
сторените разноски от страна на жалбоподателя ,а тъй като не е направено
възражение за размера на адв.възнаграждение то следва да бъде уважено
както е претендирано.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № ******
/*****г. на Началник РУ ОДМВР Бл., РУ Г. Д.
Осъжда РУ Г. Д. да заплати на С. Ж. А., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с. Д. Д., община Г., област Бл.,сумата в размер на 700.00 лв., сторени
съдебни разноски за адв.възнаграждение
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14 -
дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
3
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4