№ 5061
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110214157 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 92-01-652/18.09.2024 г., издадено от Н.Ат.А.Б. заместник-
изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 53, ал.1 от
ЗАНН и чл. 118, ал.1, т.2 от ЗМИП, за нарушение на чл. 63, ал.6 от ЗМИП на „*********,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Недоволно е останало дружеството- жалбоподател „*********, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор В.Д., което чрез адв. Е. Б. С., обжалва НП в
срок. В жалбата посочва, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Намира, че при издаването му е извършено неправилно приложения на
материалния закон, а в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата са наведени множество
аргументи, които водят до заключението, че с процесния акт е нарушено правото му на
защита. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, не се явява лично, представлява се от адв. Й. с
приложено по делото пълномощно и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Представя списък с разноски и заверени копия на разходооправдателни документи в полза
на адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Не взема становище по съществото на спора.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
1
доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок чрез административнонаказващия
орган. Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С оглед на данните по делото съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На жалбоподателя бил съставен АУАН № 0257296/28.09.2015 г. от св. Р. Г. Н., за това
че след справка по електронната партидата на "******** с ЕИК *********, представлявано
от изпълнителен директор В.Я.Д., в информационната система на Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило, че не е заявен
действителен собственик на дружеството, съобразно вмененото им задължение по чл. 63, ал.
6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). В този текст, законодателя
задължава, учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, да заявят за вписване, съгласно
ал. 1, действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не
са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.
Актосъставителят установил, че съгласно § 9, ал. 2 от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари лицата, за които се прилага
изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за
вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1-31 януари 2019 г., т.е.
следва да се заяви изискваната информация в срок до 31 май 2019 г. Установено било, че
като не заявило за вписване обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, а именно действителен
собственик на дружеството, до 31.05.2019 г., в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, "******** с ЕИК ********* е нарушило
законоустановения срок по смисъла на § 9, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби на
ЗМИП, поради което бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП,
вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 92-01-652/18.09.2024
г., издадено от Н.Ат.А.Б. заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с
което на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 118, ал.1, т.2 от ЗМИП, за нарушение на чл. 63,
ал.6 от ЗМИП на „*********, ЕИК ********* е наложена наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни -
показанията на свидетеля Розалина Г., както и писмените доказателства по делото
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелката,
въпреки посоченото от нея, че е съставила АУАН на база документи, а не лично извършени
проверки на място и твърди, че не помни нещо специфично по случая, тъй като същата
потвърждава съставянето му от нея.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждането на дело при оспорено наказателно постановление, районният съд
е инстанция по същество, поради което дължи цялостна проверка относно правилното
прилагане на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени в
жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на предвидения
от закона срок, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Същевременно съдът констатира, че с оглед на констатирания в съставените АУАН и
НП и установен от съда срок за изпълнение на задължението по чл. 63, ал.6 на ЗМИП вр. §9,
ал.2 от ПЗР от ЗМИП- в срок до 31.05.2019г, то за датата на извършване на нарушението -
01.06.2019 г., към датата на приключване на устните състезания, е изтекъл срокът на
абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване и актът
подлежи на отмяна дори само на това основание. Съгласно ТР № 1/27.02.2015 г. на ОСС на
НК на ВКС и на ВАС, доколкото в ЗАНН отсъства разпоредба, аналогична на тази на чл. 81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, следва да намери приложение чл. 81, ал. 3 НК
вр. с чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 ЗАНН. Определена по този начин, абсолютната
давност за реализиране на административнонаказателна отговорност е четири години и
половина от датата на извършване на нарушението. В случая твърдяното нарушение е
извършено на 01.06.2019 г., следователно абсолютната давност е изтекла на 01.12.2023 г.
Поради изложеното съдът е длъжен да отмени НП без да изследва въпроса за
съставомерността на нарушението и законосъобразността на НП.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
правото на разноски възниква в полза на адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и
партньори“, оказало правна помощ и съдействие на жалбоподателя. Адв. Й., в качеството
на адвокат- съдружник в посоченото адвокатско дружество, е депозирала искане за
присъждане на разноски, списък за направените разноски в размер на 600 лв. (с включен
ДДС) и разходооправдателни документи. Съдът намира, че същите следва да бъдат
присъдени в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН и чл. 81, ал. 3 НК вр. с чл.80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 ЗАНН и чл. 58д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № 92-01-652/18.09.2024 г., издадено от Н.Ат.А.Б. заместник-
изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 53, ал.1 от
ЗАНН и чл. 118, ал.1, т.2 от ЗМИП, за нарушение на чл. 63, ал.6 от ЗМИП, на „*********,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, на „*********, ЕИК *********, сумата в размер на 600 (шестстотин) лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София- град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4