М О Т И В И
към определение по НЧД № 646 по описа на Софийски градски
съд за 2019 година, Наказателно отделение, 24 състав
Производството е
по реда на чл. 457 и сл. НПК и Конвенцията за трансфер на осъдените лица.
Постъпило е предложение на
Главния прокурор на Република България за произнасяне по
реда на чл. 457, ал. 1 НПК спрямо осъдения в Република Чехия български гражданин А.Г.И., с ЕГН: ********** ***.
В предложението се
посочва, че лицето е осъдено въз основа на Решение
от 07.12.2017 година на Областния съд в град Пилзен, реф. № 34 Т 12/2017 – 625,
изменено с Решение от 06.02.2018 година на Върховния съд в Прага, реф. № 8 То
4/2018, влязло в сила на 06.02.2018 година, с която българският гражданин А.Г.И., с ЕГН: **********, е осъден на 10 (десет) години "лишаване от свобода" за
престъплението: "убийство", съгласно чл. 140, ал. 1 от Наказателния
кодекс на Република Чехия. Отбелязва се, че същият е преведен на територията на Република България на основание чл. 455 НПК и в
съответствие с изискванията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица,
съставена в Страсбург през 1983 година. Предвид горното, се моли за
приспособяване на чуждия съдебен акт и привеждане в изпълнение наложеното на
осъдения А.И.
наказание като се определи на кои текстове от Наказателния кодекс на Република България съответства
извършеното престъпление и какво наказание следва да изтърпи, а също и при
какъв режим следва да бъде изтърпян остатъка от наказанието.
На осн. чл. 453, ал. 1 НПК
Главният прокурор на Република България е приел за изпълнение присъдата,
постановена от чуждестранен съд.
В съдебно заседание,
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа направеното искане от
страна на Главния прокурор, като моли в тази насока да бъде постановен съдебен
акт, въз основа на който присъдата на съдебните власти на Чешката Република, да бъде приспособена към
изискванията на българското законодателство. Намира извършеното от А.И. престъпление да
съответства като правна квалификация на престъпление по чл. 115 НК на Република България, поради което и намира, че не
следва да бъде правена редукция на така определеното му от чешките съдебни
власти наказания. Предлага определеното
наказание "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно при първоначален
"строг" режим, като се приспадне времето, през което българският
гражданин е бил задържан на територията на чуждата държава, считано от 03.04.2017 година.
Надлежно назначеният в
съдебното производство защитник на осъдения – адв. Д.Т. в пледоарията си по чл.
291 НПК, счита, че искането е
правилно и законосъобразно. Поддържа казаното от прокурора, с изключение това,
че счита, че са налице основания да се определи първоначален "общ" режим на
изтърпяване на наказанието. Счита, че осъденият не е бил осъждан преди това за
друго умишлено престъпление и не е изтърпявал наказание "лишаване от
свобова". По отношение
на другите предпоставки счита, че са налице за превеждане на присъдата в размер
на 5 години.
В правото си на лична защита
и предоставена последна дума, осъденият А.И. поддържа това, което е казал защитника му.
Съдът след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Българският гражданин А.Г.И. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан в
чужбина, с ЕГН: **********.
С Решение от 07.12.2017 година
на Областния съд в град Пилзен, реф. № 34 Т 12/2017 – 625 е осъден на 12 (дванадесет) години "лишаване от свобода",
решението е изменено
с Решение от 06.02.2018 година на Върховния съд в Прага, реф. № 8 То 4/2018,
влязло в сила на 06.02.2018 година, с която българският гражданин А.Г.И., с ЕГН: **********, е осъден на 10 (десет) години "лишаване от свобода" за престъплението:
"убийство", съгласно чл. 140, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република Чехия.
Посочено е също, че му се налага наказание експулсиране
от Чешката Република за срок от 10 (десет) години.
На датата на извършване на
престъплението – 03.04.2017 година, А.И. бил задържан от полицейските органи и настанен в ареста.
За времето от 03.04.2017 година, 23:50 часа до
06.02.2018 година, 24:00 часа е бил задържан в ареста. До транфера му в страната
ни – българският гражданин А.Г.И. търпял наказанието "лишаване от свобода" в затвор с повишено
внимание (л. 69 от делото) от 07.02.2018 година до предаването
му на 25.01.2019 година.
На 25.01.2019 година на основание чл. 455 НПК и в
съответствие с изискванията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена
в Страсбург през 1983 година българският гражданин А.И. бил преведен на територията на Република България и настанен в Софийски
централен затвор.
По доказателствата:
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на надлежно
преведените на български език: решение от 07.12.2017 година на Областния съд в
град Пилзен, реф. № 34 Т 12/2017 – 625; решение от
06.02.2018 година на Върховния съд в Прага, реф. № 8 То 4/2018; решение № 37 Т
12/2017-696 от 27.02.2018 година на Областния град в Пилзен за зачитане на
времето за предварително задържане под стража. Копия от разпоредбите на
Наказателния кодекс на Република Чехия, въз основа на които е осъдено лицето.
Протокол изх. № VS-40039/CJ-2017-800140-VO от 25.01.2019
година за предаване на чужденец от територията на Чешката република за
изтърпяване на наказанието в България – на чешки език и в превод на български
език, съдържащ данни за изтърпяното наказание, срокът на неговото приключване и
данни за зачитане на арест.
На основата на така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на трансфер по
смисъла на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, ратифицирана от нашата
страна и обнародвана в ДВ, бр. № 39/10.05.1994 година, както и допълнителния
протокол към нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004 година, в сила за Република
България от 01.07.2004 година са описаните по-горе документи.
Налице са предпоставките
на уважаване предложението на Главния прокурор на Република България и за приемане на
изпълнението на присъдата на компетентния чешки съд спрямо осъдения А.И. по чл. 3 от Конвенцията
за трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл. 449 НПК, тъй като е
ратифицирана и действа и за Република България и за Чешката
Република.
Постъпили са формално изискуемите документи и съгласно чл. 9, т. 1, б.
"а", вр. чл. 10, т. 1 от Конвенцията (приложимо право според изричната декларация на Република България,
направена при ратифицирането на Конвенцията) българската държава е
обвързана с правния характер и срока на наказанието, определени от осъдилата
държава.
Видно от материалите по
делото, подробно описани по-горе, съдебният акт, въз основа на който е осъден
българският гражданин А.И. е влязъл в сила и е станал изпълняем на 06.02.2018 година.
В производството по чл. 457 НПК и съответстващите разпоредби на Конвенцията на трансфер на осъдени лица,
приемащата държава има компетентност единствено и само да приспособи дадените
за изпълнение присъди, а не да преценява въпроси по същество на тези присъди и
тяхното съотношение с действия или бездействия на лицето. Поради това крайният
акт на чуждата държава е задължителен за българския съд като в този смисъл
извършеното от осъдения А.И. в чуждата държава престъпление не подлежи на анализ, а още
по-малко наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, за
което споменава
защитата с искане на определяне на наказание 5 (пет) години.
Преценявайки фактите по
извършеното от осъдения А.И. на територията на чуждата държава престъпление и приложените
към предложението на Главния прокурор съответни текстове от Наказателния кодекс на
изпращащата държава, съпоставени с приложения текст, мотиви и диспозитив на
съдебния акт, настоящият съдебен състав счете, че същите съответстват на текста
на престъплението по чл. 115 от Наказателния кодекс на Република България, а именно
убийство.
Наложеното от чуждия съд
наказание "лишаване от свобода" е едно от предвидените за
престъплението квалифицирано убийство в българския НК и по тази причина няма
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 457, ал. 4 НПК, а още повече за
намаляване, предвид вида и характера му.
Както беше посочено и
по-горе, принципно процедурите по раздели І и ІІ на Глава ХХХVІ НПК не
предвиждат каквато и да било възможност българският съд да осъществява контрол
върху присъдите на чуждестранен съд, вкл. и в частта относно определеното от
съда наказание. Обратното би означавало недопустима намеса на органите на
българската съдебна система в суверенитета на друга държава, която има
правомощие да налага предвидено в местните й закони наказание за даден вид
престъпление, независимо от гражданството на привлечените към наказателна
отговорност лица.
В наличната информация за
присъдата /л. 84 от
делото/, изрично е разяснено, че края на наказанието в издаващата
държава е 03.04.2027 година и според правото на издаващата държава осъденият
има право на предсрочно или условно освобождаване след изпълнение на 2/3 от
наказанието. Отразено е също още (л. 85 от делото), че от началото
до датата на предаването (25.01.2019 година) И. е изтърпял
662 дни от наказанието, както и че остават 2990 дни.
Съдът в този му състав на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
"а"
ЗИНЗС постанови наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно
при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Друг, различен от този режим при
този вид наказание за осъдените на "лишаване от свобода", не е допустим.
Според чл. 9 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, начинът и условията,
при които ще се изтърпява наказанието /включително и режима за неговото
изтърпяване/, се определят съобразно условията на държавата, която е приела за
изпълнение присъдата, постановена от съдебните органи на друга държава. Според
чл. 10 на същата конвенция в случай, че се продължи изпълнение на наказанието,
изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието,
както са определени от осъдилата държава. Тя не може да утежни с характера или
срока си санкцията, наложена в осъдилата държава, нито да надвиши максимума,
предвиден от закона на изпълняващата държава.
Съдът изпълни служебното
си задължение и на осн. чл. 457, ал. 5, пр. 1 НПК приспадна срока на
предварително задържане на осъдения А.И. в Чешката Република, считано от 03.04.2017 година до
06.02.2018 година.
Софийският
градски съд
приспадна и периодите, през които осъденият А.И. е търпял наказанието "лишаване от
свобода",
считано от 07.02.2018 година в затвор с
повишено внимание в Чешката Република до 25.01.2019 година, както и времето,
през което е бил задържан след трансфера му в Република България на 25.01.2019
година до влизане на настоящото определение в сила.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.