Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                            град София, 25.02.2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия:  Невена Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 2 416 по описа на 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

          Ищцата Л.И. В.твърди, че е в договорни отношения с ответника по силата на договор за ипотечен кредит, сключен на 10.07.2006 г. за закупуване на недвижим имот. Твърди се, че съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят заплащал лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, който се определял от периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена за този вид кредит с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют“ като към датата на сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка е в размер на 5,3 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0,5% или лихвения процент по кредита е общо 6,79%. Твърди се, че тази клауза е нищожна на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 147 ал.1 от ЗЗП и чл. 143 т.10 и т.12 от ЗЗП, чл. 58 ал.2 от ЗКИ, поради противоречие с морала и добрите нрави, липса на съгласие. Твърди се, че тази нищожна клауза не може да се допълва от съда доколкото не са повелителни разпоредби, то целият договор е нищожен по арг. на чл. 26 ал.4 от ЗЗД. Твърди се нищожност на договора и с поради липса на методология за определяне на ГЛП, съобразно изискването на чл. 58 ал.1 т.2 от ЗКИ. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да прогласи сключеният договор за ипотечен кредит за нищожен, при условията на евентуалност съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожността на чл. 7 от договора за ипотечен кредит. Претендират се разноски.

          Ответникът „Б.Д.” ЕАД, редовно уведомен, оспорва исковете по подробни съображения, изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

          По делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран  Р.М.М., редовно уведомен, не изразява становище по заявените искове.

          Искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. И.. Депозирани са и писмени бележки.

          Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. П. и са депозирани писмени бележки. Претендират се разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно приетият доклад по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

        Видно от представения по делото договор за ипотечен кредит на 10.07.2006 г. Р.М.М. и Л.И.М., от една страна и „б.Д.“ ЕАД, от друга страна, са постигнали съгласие да сключат договор, по силата на който банката, като кредитодател, е предоставила на физическите лица, като кредитополучатели, кредит в размер на 27 000 евро с цел закупуване на жилище.  Съгласно чл. 7 от договора, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, който се определял от периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена за този вид кредит с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют“ като към датата на сключване на договора БЛП е 3,69%, стандартната надбавка е в размер на 5,3 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0,5% или лихвения процент по кредита е общо 6,79%.

По делото е представен погасителен план към договора респ. приложимите общи условия към него.

Представени са и преференциалните условия по програма „ДСК Уют“.

Представена е методология на „Б.Д.“ ЕАД за определяне на БЛП, използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица.

        При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

          Предмет на настоящото производство е договор за ипотечен кредит, сключен от страните по делото на 10.07.2006 г. Ищцата е изложила твърдения в исковата си молба, че същият е изцяло нищожен поради нищожността на клаузата на чл. 7 от същия, предвиждащ възможност на кредитора едностранно да променя лихвения процент по него респ. липсата на изискуема методика, по която тази промяна да се предприема, което противоречало на чл. 58 ал.1 т.2 от ЗКИ. 

          С оглед дефинитивната норма на чл. 430 ал.1 от ТЗ, установяваща естеството и съдържанието на договора за банков кредит настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че процесния по делото договор е изцяло нищожен на сочените от ищцата основания. При съблюдаване правилото на чл. 20 от ЗЗД и тълкувайки съдържанието на същия съдът намира, че страните биха сключили договора и без наличието на клаузата, на която се позовава ищцата, заявявайки иска си за прогласяване на същия в неговата цялост, което изпълнява изискването на чл. 26 ал.4 от ЗЗД. Същевременно с това, евентуалната нищожност на клаузата на чл. 7 от договора в частта, даваща възможност на кредитора да променя едностранно ГЛП не би попречила същият да продължава да действа за страните по останалите условия, тъй като може да се изпълнява и без тази клауза, за която са наведени твърдения, че е неравноправна доколкото в същата страните са постигнали съгласие размера на лихвата да е фиксиран – 6,79% респ. в частта, съдържаща уговорка за едностранната й промяна от страна на банката тя няма да бъде обвързваща потребителя. В този смисъл е и решение на СЕС по дело С-618/10 Banco Espanol de Credito от 14.06.2012 г. Твърденията, заявени в исковата молба, че запазване на договора би противоречало на добрите нрави, тъй като неблагоприятните последици от прилагането на нищожните клаузи ще останат в тежест на ищцата настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото даденото при начална липса на основание подлежи на връщане по арг. на чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. 

          С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че заявеният главен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

          С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие настоящият съдебен състав намира, че дължи произнасяне по заявения при условията на евентуалност установителен иск.

          Предмет на заявения иск са прогласяване на нищожност на клауза от процесния по делото договор като сключени в пряко противоречие на закона, защото представлява неравноправна такива и накърняване на добрите нрави. Предявеният установителен иск е допустим на общо основание доколкото с него страна по спора цели да установи действителното съдържание на постигнатите между съконтрахентите по него уговорки и така да защити свой правен интерес.

          Страните по делото не са формирали спор относно факта, че са в договорни правоотношения, а това се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства. Не е спорен и фактът, че ответникът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ищец е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор. В тази връзка с оглед императивният характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/.        

          За да се произнесе по наведените твърдения за неравноправност на клаузата на чл. 7 от договора, с които е сезиран настоящият съдебен състав, от които ищецът пряко черпи права, за защита на интересите си следва да се има предвид дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. 

          Клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на БЛП е предвидена в чл. 7 от договора, съгласно която БЛП се определя периодично от кредитора. В изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора такава методология за определяне на БЛП не се съдържа. Методология не се съдържа и в приложимите общи условия към него. Липсва и препращаща разпоредба в договора или ОУ към него към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ищец. 

          При проведено насрещно доказване, ответното дружество е представило методика за определяне на БЛП. Съгласно сочената методология БЛП е функция на обективни фактори, посочени в същата – цена на капитала, цена на привлечения ресурс, цена на възможния ресурс, който банката може да привлече, пазарни лихвени индекси, лихвени нива по новодоговорени депозити, СУАП за кредитно неизпълнение на държавата, алтернатива за инвестиция, лихвен риск респ. нелихвени фактори /валутен риск, инфлационен фактор, въвеждане на рестрикции, нормативни промени, съществена промяна в политиката на БНБ/. Така формулирана тази методология включва общи компоненти, без правила за определянето им, съотношението помежду им или начин на изчисляването им, който да ги направи поне принципно определяеми, което като краен правен резултат не дава възможност за обективна преценка кой/кои  икономически показател/и ще възприеме банката за промяна на БЛП и по каква причина, което й позволява едностранно, по субективен и произволен начин, да променя и изчислява БЛП. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че тази клауза е нищожна, с оглед своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/ т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП.

          При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати, но в конкретния случай липсва предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора.

          С оглед на горните съображения и по аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП, за да изключи нищожността на клаузата, ответникът следва да докаже, че тя е индивидуално уговорена.

          Проведено доказване на това обстоятелство от страна на ответника, с оглед доказателствената му тежест, в рамките на настоящото производство не е реализирано. С оглед естеството на сключения договор, при който отнапред са предвидени отделните клаузи от една от страните по него, а индивидуално се уговаря единствено същественото съдържание на договора, за да може той да породи правно действие, а останалите типови клаузи, влизат в сила за страните и регулират отношения между тях като общи условия т.е. не може да се обоснове извод, че са определени индивидуално в процесния договор и от самото негово съдържание.

          С оглед изложеното искът за прогласяване нищожност на клаузата на чл.7 от договора, ал.2 в частта й, даваща право на кредитора едностранно да променя лихвения процент по нея е основателен и следва да бъде уважен като се отхвърли в частта, в която е посочен фиксиран размер на лихвения процент.

          При този изход на делото на спора право на разноски имат и двете страни по спора. Процесуалният представител на ищцата е заявил искане за определяне на възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в приклузивния по ГПК срок респ. в договора за правна помощ е посочено заявеното основание /чл. 38/1 т.2 от ЗА, стр. 106 в делото/, поради което са налице предпоставките за определяне на възнаграждение по този ред. С оглед уважената част от претенциите на ищцата, фактическата и правна сложност на делото и при съблюдаване на размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав определя сумата от 300 лв. На ответника се следват разноски в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

           При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС ДТ в размер на 50 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.И. В., ЕГН **********,***  иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за банков кредит от 10.07.2006 г. поради противоречие със закона – ЗЗП и добрите нрави срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** като неоснователен.

          ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД по иска на Л.И. В., ЕГН **********,***  срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, като противоречаща на чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 7 от договор за банков кредит от 10.07.2016 г. в частта й на израза „лихва, формирана от БЛП за този вид кредит, определян  периодично от кредитора” като отхвърля искът за прогласяване нищожност на клаузата в останалата й част.

          ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Р.И., с адрес: *** сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

          ОСЪЖДА Л.И. В., ЕГН **********,***  да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 150 лв. – разноски.

          ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 50 лв. – държавна такса.

          РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – Р.М.М., ЕГН **********.

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до страните.

                                                              СЪДИЯ: