РЕШЕНИЕ
№ 332
гр.Русе, 09.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 311 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът П.П.П. чрез пълномощника
адв.З.З. обжалва Решение № 419 от 11.08.2021г., постановено по АНД № 1010/2021
г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №21-1085-000893/21г.
на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на и
чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 200лв. и лишаването от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното въззивно решение поради противоречие с
материалния закон. Възраженията се основават на твърдението за маловажност на
случая
Иска се от касационния съд да отмени
решението на РРС и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесното
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Община
Русе в писмено становище , чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т.Й.
счита жалбата за неоснователна. Иска от съда, решението на РРС да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендирани от касатора разноски.
Окръжна прокуратура Русе поддържа
становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на
прокуратурата предлага на касационната инстанция да потвърди като правилно и
законосъобразно атакуваното решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореният в
настоящото производство съдебен акт районният съд установил фактическа
обстановка, по която не се спори и тя касае , че на 03.10.20год., в гр.Ветово,касаторът
П. е управлявал лек автомобил - МЕРЦЕДЕС Ц220 ЦДИ, с номер на рама:
WDB2030061A289314 (с неустановена cобственост), който автомобил не е бил
регистриран по надлежния ред, за което е съставен АУАН за нарушение по чл.140 ЗДвП , а започналото досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК е прекратено поради
малозначителност по см. на чл. 9, ал. 2 от НК, вследствие на което и последвало
издаването на потвърденото като законосъобразно НП
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият съд не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, както и на пороците, твърдяни в касационната жалба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение, постановено от първоинстанционния съд – като правилно – да бъде
оставено в сила.
Въззивният съд е дал отговор на
всички поддържани и сега от касатора възражения,които съдът напълно споделя, а
именно че: не е налице нарушение на чл.17 ЗАНН , тъй като с наказателно постановление №
20-0457-000168/08.10.20год. на Началник РПУ Ветово, касатора не е наказан за
същото нарушение, тъй като в това НП е отбелязано,че за нарушението по чл.140 ЗДвП е образувано досъдебното производство, прекратено по-късно поради
маловажност на деянието като престъпление,който акт е довел и до издаване на
оспореното пред РРС НП на ответника и не е нарушен принципът non bis in idem,
доколкото правният спор относно конретното деяние не е решен окончателно. Както и районният съд е отбелязал АНО правилно се е
произнесъл на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН
- въз основа на постановлението на прокурора, което обстоятелство изрично е
отбелязано в НП. В хода на въззивното производство са събрани достатъчно
доказателства, че първоначално АУАН и преписката са били изпратени на РП – Русе
по реда на чл. 33, ал. 2 ЗАНН,
като след произнасянето на прокуратурата с постановление , с което е отказано
да бъде образувано наказателно производство и е изпратена преписката на
ответника, който се е произнесъл с процесното НП
Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател относно приложението на разпоредбата
на чл. 28 ЗААН. Настоящият съдебен състав счита, че правилно РРС е счел, че не са налице предпоставките за
квалифицирането на процесното нарушение като "маловажен случай".
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай",
затова на основание чл. 11 от ЗАНН
субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема,
че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на
посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. В настоящия казус
обстоятелството, че касаторът е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, без поставени регистрационни табели, без транзитен номер, без
представени документи за придобиването му, без да са налични доказателства, че
това е станало поради именно влошеното в този момент негово здравословно
състояние, тъй като експертното решение на ТЕЛК е от 15.05.2019г. и няма връзка
с управлението, както и твърдението за извънредна ситуация на раждане на
животно от стадо, за което се полагат грижи е недоказано, без сключени
застраховки,премитан технически преглед, категорично не обуславят случая като маловажен.В
заключение следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав счита, че
посочените от жалбоподателя факти не са от категорията обстоятелства, които да
отличават случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновени нарушения от същия вид, респективно - които да обуславят извод за
маловажност на случая и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В заключение настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано въззивният съд е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, поради което решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора на
касационният ответник има право на разноски на основание чл. 64, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН. Съдът определя дължимия размер на юрисконсултското възнаграждение въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – 80 лева, за
заплащането на които следва да бъде осъден касационния жалбоподател.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд
- Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 419
от 11.08.2021г., постановено по АНД № 1010/2021 г. по описа на РРС
ОСЪЖДА П.П.П. ЕГН********** *** да заплати на ОДМВР-Русе сумата от 80,00 (осемдесет)
лева разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.