РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Радомир, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №./31.01.2022г. началник сектор към ОДМВР-П., „П.
п.“ е наложил на жалбоподателя ЕВГ. Й. Д., с ЕГН:********** от с.Л., общ.К. ул.»Ц. Ц.»
№. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № на МВР са му отнети
10 контролни точки.
Недоволен от така наложените му наказания Д. по изложени във въззивната жалба
съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника си в хода на пледоариите, моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Моли се за отмяна на атакуваното
наказателно постановление с твърдението, че предвид обстоятелството, че Д. не е
собственик на автомобила, чиято регистрация е служебно прекратен,а то същият не е знаел
за прекратявянето и от субективна страна не е извършил административното нарушение, за
което е санкциониран с НП.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с
писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.П., ТО-Р., редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
1
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № ./24.03.2021 г. е описано от фактическа страна, че на 24.03.2021г. в 13.45
часа в гр.Р. по ул.“ Р. Д.“ с посока на движение от ул.“И. С.“ към с.И., жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Ф. В. “, с рег.№РК . АР, собственост на Ю. М. Т., с
ЕГН:**********, като при извършена проверка от контролните органи на „П. п.“ на
кръстовището с ул.“И. в.“ същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е
със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.01.2021г.
„Младши автоконтроьор“ Н.М., в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил
горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по
установяване на нарушението е свидетелят М.К. , също служител на ОДМВР-П..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№./31.01.2022г. като със същото са наложени на жалбоподателя административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба №.-. на МВР са му отнети 10 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелите М. и К., изцяло поддържат фактическата
обстановка изложена в АУАН и НП. В резултат на проверката на Д. е бил съставен и
процесния АУАН № ./24.03.2021г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
2
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира , че не при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР П., който е оправомощен със
Заповед № . от 02.12. 2021г. на Министъра на вътрешните работи.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно
постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в
административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката Д. не е бил собственик на управлявания от него
автомобил . В този смисъл са и показанията на св.Желязов, разпитан в хода на съдебното
следствие и представения Договор за покупко-продажба на ППС от 24.11.2020г., видно от
който собственик на процесния автомобил към момента на извършване на адм.нарушение е
било дружеството „Г.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление : с.В., общ.С., с
управител свидетелят Ж.. Липсват каквито и да било доказателства собственика да е
уведомил ползвателя в случая Д., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Няма представени доказателства Д. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази
3
прекратена регистрация , в какъвто смисъл са и показанията ан свидетелят Желазов, който
сочи, че и самият той не е знаел за това прекратяване.
Горните обстоятелства изключват субективния елемент на възведеното нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация
води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е
извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно
отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11
ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм.
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №./31.01.2022г., с което началник сектор
към ОДМВР-П, „П. п.“ е наложил на ЕВГ. Й. Д., с ЕГН:********** от с.Л., общ.К. ул.»Ц.
Ц. « №. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №.- на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5