№ 398
гр. Русе, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20244500500568 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 328 от 14.03.2024г. постановено по гр.д.
№ 5175/23г. е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД да заплати на М. Д. В. сумата от 4824,98 лева,
претендирани частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, ведно със
законната лихва за забава считано от 21.11.2022г. до окончателното й
изплащане и сумата от 13 040 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава считано от 03.10.2023г. до окончателното й
изплащане, които вреди са резултат от ПТП настъпило на 14.11.2022г. в гр.
Сливо поле, обл. Русе, причинено виновно при управление на лек автомобил
„Хонда Акорд“ с рег. №Р3802ВХ. Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане“ АД, е осъдено и да заплати на М. Д. В. 1314,60 лева
разноски за производство, както и е осъдено да заплати на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА на адвокат П. К. И. и адвокат С. Д. Ц. и двете от *** сумата от
2356,10 лева адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че на
14.11.2022г. в гр. Сливо поле е реализирано описаното в исковата молба ПТП,
между управлявания от ищцата автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № Р5550АМ,
нейна собственост и лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № Р3802ВХ
управляван от водача Л. Т. Т., както и че виновен за настъпването на ПТП е
1
водачът Т., който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Непосредствено след произшествието, ищцата е настанена в отделение
по „Неврохирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе с поставена диагноза
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Изписана е от
лечебното заведение на 17.11.2022г., като й е издаден болничен лист за общо
24 дни (4 болничен престой и 20 дни домашен престой) с предписано
медикаментозно лечение. На 29.11.2022г. е приета за болнично лечение в
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна, а на 05.12.2022г. е изписана за
домашно лечение с диагноза атипична лицева болка. Издаден е болничен лист
за 27 дни – 7 дни стационар и 20 дни домашен режим. Прието е заключение на
съдебномедицинска експертиза, в което се сочи, че ищцата в резултат от
процесното ПТП е получила охлузване на шията вдясно, сътресение на
мозъка, без обективна находка, както и че при М. В. са налице следните
заболявания и състояния : ганглионевром на ниво първи-втори гръден
прешлен, хидроцефалия, вентрикуломегалия, суспектна мембрана на ниво
дистален акведукт, бета таласемия. Според вещото лице може обосновано да
се приеме, че установените хидроцефалия и ганглионевром на гръбначния
стълб са диагностицирани при двете последователни хоспитализации след
процесното ПТП. Състоянието бета-таласемия е с дългогодишна давност,
диагностицирано значително преди процесното ПТП. Описаните в исковата
молба симптоми – главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, замаяност,
безсъние, загуба на памет, замъглено виждане и др. от една страна могат да са
типични при състояния във връзка с получената травма при ПТП, а от друга
страна могат да бъдат общи симптоми при други състояния и заболявания,
включително и тези установени при ищцата. При втората хипотеза е възможно
ПТП като процесното да влоши тези състояния, характерни за
придружаващите заболявания, което да доведе до изостряне на клиничната
картина. Според заключението на експертизата няма данни при ищцата да не е
настъпило пълно възстановяване от получените травматични увреждания.
Вещото лице е уточнило, че при черепно-мозъчни травми като тази която е
получила ищцата, обичайно оплакванията отшумяват в рамките на 3-4
седмици, рядко продължават до 2 месеца, но като правило този вид
черепномозъчни травми не дават в продължителен период от време
оплаквания. Другите констатирани при ищцата заболявания обаче са в
състояние да предизвикат подобни оплаквания в доста по-продължителен
период от време. Комбинацията от инцидента и заболяванията би могла да
доведе до по-изявена симптоматика – по-силна и по-продължителна.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите В. В. (съпруг на
ищцата) и Е. И. (майка на ищцата), които заявяват, че непосредствено след
инцидента ищцата била приета в болницата, била неориентирана, замаяна,
боляла я главата, виело й се свят, изпитвала болки в гърдите и шията. Във
връзка с изследванията които били направени по повод инцидента, било
установено за първи път, че тя има заболяването хидроцефалия. До него
2
момент нито тя нито близките й предполагали за такова заболяване. Тя нямала
оплаквания, съответно и изследвания във връзка с това заболяване. Напротив
водела напълно нормален и активен начин на живот, спортувала, работела,
полагала пълноценни грижи за детето и семейството си. След инцидента
освен оплакванията от главоболие и световъртеж, започнала да има проблеми
със съня, будела се оплаквайки се, че се задушава, станала неспокойна и
раздразнителна. Изпитвала затруднение в извършване на обичайните си
дейности от преди това както в домакинството, така на работа и при
подготовка на докторантурата си в университета. В продължение на около
шест месеца не искала да влиза в автомобил и отказвала да шофира.
Състоянието й довело до влошаване на отношенията й с колегата адвокат и се
наложило да се разделят, тъй като тя не била в състояние да изпълнява
работните си ангажименти както преди инцидента. Поради това, че
бълнуването, безсънието и другите симптоми продължавали се наложило
ищцата да потърси и специализирана помощ при психиатър. Последния
назначил медикаментозна терапия. Едва след около шест месеца след
инцидента „нещата лека полека започнали да се подобряват“. Към момента
състоянието на ищцата било доста подобрено, пиела едно от лекарствата за
депресия от време на време. Не била обаче напълно възстановена.
Пред първата инстанция е приетата и автотехническа експертиза,
съгласно която стойността на разходите за възстановяване на щетите, нанесени
на автомобила на ищцата при процесното ПТП, изчислени по пазарни цени
към месец януари 2023г. е 18349,80 лева. Вещото лице е определило, че
пазарната стойност на автомобила към 14.11.2022г. е била около 12500 лева.
Поради обстоятелството, че стойността на разходите необходими за ремонта
на процесния автомобил надвишават 70 % от стойността му, вещото лице е
посочило, че е налице т.нар. „тотална щета“ на автомобила. Според
заключението в конкретния случай не може да се определи каква е била
експлоатационната годност на запазените части от автомобила и каква е
стойността им. Според представена фактура от 14.11.2022г. и фискален бон
към нея, ищцата е заплатила сумата от 120лв. за репатриране на автомобила й
от мястото на ПТП. Втори път по фактура и фискален бон от 06.12.2022г. е
заплатила 60лв. за транспортиране на автомобила до сервиз на „Стибис“ ООД.
На последното дружество по фактура и фискален бон от 17.03.2023г. са
заплатени 360лв. за „разоборудване, демонтаж“ на процесния автомобил, с
цел установяване на състоянието му и изготвяне на опис на подлежащите на
подмяна и ремонт детайли. Ищцата е предала процесния автомобил за скрап,
срещу което е получила сумата от 500 лева. На 21.11.2022г. ищцата отправила
до ответното застрахователно дружество застрахователна претенция по реда
на чл.380 КЗ. С отговор от 21.02.2023г. ищцата е уведомена от застрахователя,
че обезщетението, което й е определена за претърпените имуществени и
неимуществени вреди е в общ размер на 3175,02лв. С ново писмо от
26.01.2023г. ответникът е уведомил ищцата, че съгласно изготвена техническа
експертиза е установена „тотална щета“ на автомобила и е определено за него
3
обезщетение в размер на 6296,50лв. (70% от стойността му), но за изплащане
на същото е изискано представянето от нейна страна на документ за
прекратяване на регистрацията. Няма данни по делото за представяне на такъв
документ, поради което на ищцата е изплатена сумата от 3175,02лв. по банков
път с преводно нареждане от 16.06.2023г.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
единствения спорен въпрос между страните е за размера на дължимото
обезщетение и мораторните лихви върху него. Ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болка, притеснение, временна
нетрудоспособност, в резултат на което са настъпили негативни последици за
семейния й живот, професионалната и научна реализация. Съобразявайки
естеството на нараняванията получени от ПТП и поставената диагноза, РРС е
приел, че тя не е претърпяла сериозни физически наранявания, които да
обосноват търпенето на силни и продължителни болки, както и каквото и да е
функционално ограничаване на функциите на тялото й, като оплакванията от
главоболие, световъртеж и замаяност каквито е имала ищцата е следвало да
отшумят за около месец, евентуално до два. Ищцата има установени
допълнителни, съпътстващи заболявания, за които е характерна същата
симптоматика, като тази при полученото от произшествието мозъчно
сътресение и е възможно при наслагването на двата фактора – налични
заболявания и травмата от инцидента, да е налице по-изявена симптоматика –
по-силна и по-продължителна. Прието е също, че е налице отговорност на
деликвента, съответно и на неговия застраховател да обезщетят реално
търпените вреди от пострадалия. Съобразено е обстоятелството, че
разпитаните свидетели са заинтересовани от изхода на спора, но само поради
близката им родствена връзка не следва да бъдат игнорирани показанията им,
още повече, че не противоречат на други доказателства включително и на
заключението на вещото лице. Прието е, че вторият болничен престой в гр.
Варна не е във връзка с процесното ПТП, а е по повод новооткритото
заболяване и необходимостта от изследването му.
Отчитайки вида на травматичното увреждане, периода на временна
нетрудоспособност, здравословното състояние на ищцата и търпените от нея
вреди като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП,
първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение за тях
размера на 8000 лева. Отчетено е изплащането на сумата от 3175,02 лева,
която е приспадната от дължимото обезщетение и е присъдена разликата от
4824,98 лева обезщетение за неимуществени вреди. Присъдено е и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 040 лева ведно със
законната лихва за забава считано от 03.10.2023г. до окончателното й
изплащане, като е прието, че в случая е налице т.нар. „тотална щета“.
Съобразено е също и общоизвестното обстоятелство е, че при закупуване на
друг автомобил, който да замени увредения, всеки нов собственик следва да
го регистрира (ако е внос от чужбина), да заплати съответните такси и данъци
за това, да премине задължителен технически преглед, след която да
4
изразходва не малко средства за подмяна на консумативи по автомобила, които
задължително следва да бъдат сменени от новия собственик, проявяващ
грижата на добрия стопанин, а ако иска да пътува по републиканската пътна
мрежа следва да си закупи и винетка. По тези съображения е прието, че срещу
определената средна пазарна цена от 12500 лева ищцата не би могла да си
осигури друг идентичен на своя автомобил, регистриран, технически годен да
се придвижва (какъвто очевидно е бил нейния), със заплатена винетка, поради
което приема за основателна претенцията за сума малко по-висока или 13000
лева.
Не е уважено възражението на ответника, че от стойността на
автомобила следва да се приспаднат запазените част, които счита, че са в
размер на 25%. дори и в автомобила да има запазени части, тъй като те трябва
да бъдат установени и отделени за което следва да бъдат изразходвани
допълнителни средства, като съответната дейност може да бъде извършена
само в специализирана среда, с която ищцата не разполага. По тези
съображения от размера на обезщетението е приспадната стойността на
увредения автомобил, която ищцата е получила – 500 лева, тъй като
реализирането на средства от запазени части ( а не в цялост) от увредени
автомобили не може да бъде вменено в задължение на пострадалите
собственици. Съобразени са другите разходи извършени от ищцата след
произшествието и е определен окончателен размер на обезщетението за
имуществени вреди на 13 040 лева. Присъдени са разноски.
Недоволни от това решение ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД го обжалват,
в частта с която е уважена претенцията на ищцата за сумата от 5540 лева
(присъдената горница над 7500 лева), както и в частта с която е присъдена
законната лихва , считано от 03.10.2023г. до окончателното изплащане, в
частта за присъдени 2924,98 лева (присъдената горница над 1900 лева)
обезщетение за неимуществени вреди и в частта за разноските.
По иска за обезщетение за имуществени вреди навежда доводи, че съдът
неправилно е определил размера, като не е кредитирал заключението на
вещото лице, по отношение на действителната стойност на процесния
автомобил и не го е обсъдил. Счита, че от размера на обезщетението следва да
се приспадне стойността на запазените части, като се позовава на съдебна
практика. Счита, че запазените части са на стойност 25% от автомобила и иска
съответната сума да бъде приспадната от обезщетението за имуществени
вреди и отказът на първата инстанция да назначи повторна САТЕ се явява
процесуално нарушение. Не бил извършен съвкупен анализ на
доказателствата. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в
частта, с която е определен началния момент на начисляване на законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, тъй като ищцата не е
представила удостоверение за прекратяване на регистрацията. В частта за
размера на обезщетението за неимуществените вреди първоинстанционното
решение също се обжалва по съображения, че не е взето предвид
обстоятелството, че ищцата няма трайни увреждания от травмите, няма
5
нарушения в движението, не е претърпяла операции, лечението е само
медикаментозно и възстановителния период е преминал без усложнения.
Навежда довод, че размера на обезщетението следва да се определя към
момента на увреждането и последващите промени в икономическата
обстановка не следва да влияе върху този размер. Счита, че определеният общ
размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на
установените вреди и на съдебната практика. Жалбоподателят твърди, че на
09.04.2024г. е изплатил на ищцата обезщетение за имуществени вреди в
размер на 7500 лева, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1900
лева, както и законна лихва до датата на плащането в размер на 330,91 лева.
Ответника по жалбата оспорва същата. Счита, че размерите на
обезщетенията са определени правилно, а липсата на удостоверение за
дерегистрация на автомобила оправдава с обстоятелството, че
застрахователят не е изпратил уведомление до гаранционния фонд за взетото
решение за изплащане на „тотална щета“ по реда на чл. 18а, ал.7 от Наредба
№ I- 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване на регистрацията на превозни
средства и ремаркета теглени от тях. Признава извършените плащания, както
с отговора на жалбата, така и в съдебно заседание.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена
от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а
въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е
преценил събраните доказателства и на база на тях е направил правилни
правни изводи, включително и за размера на дължимите обезщетения. По
отделните доводи във въззивната жалба Окръжният съд намира следното:
По довода, че стойността на запазените части следва да се приспадне от
обезщетението за имуществени вреди и определянето на тази стойност:
Оплакването е неоснователно. След ПТП М. Д. В. не е придобила
запазени части, а е останала със смачкан автомобил, тотално негоден да се
ползва по предназначение. Същият би могъл да се разкомлектова за да се
продадат запазените части, но това е специализирана търговска дейност, която
може да се извършва в специализирани за целта помещения и при съответно
нормативно регулиране. Няма данни М. Д. В. да притежава нито уменията,
нито помещение нито оборудване, необходими за разкомплектоване на
увредения автомобил, нито може разумно да се очаква, че би продавала
отделните части (вероятно в продължение на години), като за целта намери
къде да ги съхранява и търси активно клиенти. Това надхвърля значително
задължението на добрия стопанин и по съществото си е търговска дейност,
която пострадалия не може да бъде принуден да упражнява. Пострадалата е
положила максималните грижи за имуществените си дела, които могат да се
очакват от нея, като е продала увредения автомобил като цяло. Не са събрани
6
доказателства цената, която е получила за него да е умишлено занижена и да
не съответства на пазарната. В тази връзка неоснователно се явява и
възражението относно недопускането на доказателства за установяване на
стойността на запазените части- правилно е отказано събирането на такова
доказателство (САТЕ), тъй като същото е ирелевантно.
По довода за това, че не е кредитирано заключението на вещото лице
относно стойността на автомобила: Напротив, първоинстанционният съд е
кредитирал определената от вещото лице цена на употребяван автомобил като
този на ищцата. Съдът не е променял тази стойност, а е определил размера на
вредата (което е правен въпрос) и правилно е съобразил, че при закупуване на
употребяван автомобил разхода не се изчерпва с цената на автомобила, а има
също и разходи свързани с регистрация, застраховки, винетка и първоначално
техническо обслужване. Тези разходи правилно са определение като размер,
като е напълно допустимо това определяне да стане по преценка на съда
съгласно чл. 162 от ГПК.
По възражението срещу размера на обезщетението за неимуществените
вреди:
Районният съд правилно е определил размера на това обезщетение.
Съобразени са преживените уплаха, болка, притеснение, временна
нетрудоспособност, в резултат на което са настъпили негативни последици за
семейния й живот, професионалната и научна реализация. Съобразени са
естеството на нараняванията получени от ПТП и поставената диагноза, както
и възстановителния период – между един и два месеца. Съобразено е и
обстоятелството, че ищцата има допълнителни, съпътстващи заболявания,
като обезщетението е определено само за вредите от настъпилото ПТП и
размерът му е определен правилно.
По възражението за началния момент от който се дължи лихва за забава
Съгласно чл. 390, ал.1 от КЗ;
Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване
на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
В Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК
се приема:
„ дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал. 1 КЗ не е обусловена от
факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното
решение по иска. Съгласно чл. 193, ал. 3 КЗ, предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т. е. изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на
задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
7
доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на
влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно
обезщетение)".
Съгласно чл. 18а, ал.7 от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА
РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ И ПУСКАНЕ В
ДВИЖЕНИЕ, ВРЕМЕННО ОТНЕМАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА:
При прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 1 на основание
взето решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран
застраховател се получава по служебен път от информационните системи
на Гаранционния фонд.
По делото не се установява, че уведомлението от застрахователя до
Гаранционен фонд за решение за изплащане на тотална щета е било пречка за
получаване на удостоверение за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство. Съгласно цитираното по-горе Решение № 44 от 2.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК лихвата за забава върху
обезщетението се дължи от датата на представяне на удостоверение от
компетентните регистрационни органи пред застрахователя за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Това
разрешение следва да се прилага за периода до предявяване на иска, тъй като
след предявяване на иска ответника се поставя в забава със самото
предявяване и лихвата за забава се дължи съгласно общите правила и предвид
обстоятелството, че обезщетението е дължимо и искът за обезщетение-
основателен. Ищецът обаче не претендира лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди за периода преди предявяване на иска,
присъдената законна лихва е само за периода след предявяване на иска-
03.10.2021г, поради което и в тази част решението следва да бъде потвърдено.
Лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди правилно е
присъдено от датата на деликта, тъй като това обезщетение няма връзка с
обстоятелството дали е налице „тотална щета“.
По възражението за частично заплащане на обезщетение след
постановяване на първоинстанционното решение:
Възражението е основателно. Представят се доказателства за заплатени
суми от „ОЗК – Застраховане“ АД към М. Д. В. в размери на 7500 лева за
имуществени вреди и 2230,91 лева, с които „ОЗК – Застраховане“ АД твърди,
че е погасило 1900 лева неимуществени вреди и законна лихва в размер на
8
330,91 лева. За това от присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 4824,98 лева, следва да се приспадне
платената сума в размер на 1900 лева и обжалваното решение да се отмени в
този размер, като се потвърди за дължимата горница над платеното- в размер
на 2924,98 лева. От присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер
на 13 040 лева следва да се приспадне платената сума от 7500 лева и
обжалваното решение да се отмени в този размер, като се потвърди за
дължимата горница над платеното- в размер на 5540 лева.
Разноски:
Предвид обстоятелството, че към датата на постановяване на
първоинстанционното решение (14.03.2024г.) същото е било изцяло правилно,
а същото се отменя частично поради последващо плащане (на 10.04.2024г.), то
на М. Д. В. следва да се присъдят разноски в пълен размер за въззивното
производство и доколкото същата е била представлявана безплатно от
адвокати, то разноските за адвокатска защита на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата следва да се присъдят на адвокат П. К. И. и адвокат С. Д. Ц. в
размер на 1000 лева, който размер съдът определя съобразявайки
обжалваемия интерес, спорните обстоятелства пред въззивната инстанция и
припокриването им в значителна част с тези пред първата инстанция, обема на
извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че се присъждат
разноски за един адвокат. Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 328 от 14.03.2024г. постановено по гр.д.№ 5175/23г. на
Районен съд- Русе в частта с която Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Света София” №7, ет.5, e осъдено да заплати на М.
Д. В. ЕГН **********, със съдебен адрес ******* обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, над размера 2924,98
лева предявени частично от 10 000 лева, ведно със законната лихва за забава
считано от 21.11.2022г. до окончателното й изплащане както и в частта, с
която е присъдено обезщетение за имуществени вреди над размера 5540 лева
ведно със законната лихва за забава считано от 03.10.2023г. до окончателното
й изплащане като отхвърля исковете в тези части, като погасени чрез
плащане след постановяване на първоинстанционното решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 328 от 14.03.2024г. постановено по гр.д.№
5175/23г. на Районен съд- Русе в частта с която Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК121265177, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Света София” №7, ет.5, е осъдено да заплати на М.
Д. В. ЕГН **********, със съдебен адрес ******* сумата 2924,98 лева
предявена частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, ведно със
9
законната лихва за забава считано от 21.11.2022г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която е присъдена сумата 5540 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава
считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане, които вреди са
резултат от ПТП от 14.11.2022г. в гр. Сливо поле, обл. Русе, причинено
виновно при управление на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. №Р3802ВХ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 328 от 14.03.2024г. постановено по гр.д.№
5175/23г. на Районен съд- Русе в частта с която са присъдени разноски,
включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –Застраховане“ АД,
ЕИК121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “Света
София” №7, ет.5, да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат П. К.
И. ЕГН ********** и адвокат С. Д. Ц. ЕГН ********** и двете от *** с адрес
******* сумата от 1000 лева адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10