№ 853
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000500656 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7075 от 19.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 4862/2024 год. по описа на
СГС, I-11 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Д. Г. М., М. Г. М., Д. Г. М. и Г. Г. М., като наследници
на починалия в хода на производството Г. Р. М. сумата от 20 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2и4 от НК, заедно със законната
лихва върху тази сума от 12.09.2023 год. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен
до пълния размер от 40 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищците в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 20 000 лева до пълния размер от 40 000 лева. Правят се
оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на
чл.52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими
към размера на обезщетението, което е занижено и не е в състояние да обезщети в цялост
преживените от Г. Р. М. вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
на иска до посочения размер. Претендира разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД досежно
присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен, не е съобразен
1
както с практиката и икономическия стандарт в страната, така и със събраните по делото
доказателства. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с
което иска да бъде изцяло отхвърлен.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол, намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Г. Р. М. излага в исковата си молба, че с Постановление от 08.06.2017 г. по ДП
№29/2017 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка № 664/2016 г. по описа на
Специализираната прокуратура бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 321 ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК - за това, че в качеството му на длъжностно
лице, „Инспектор“ и председател на изпитна комисия в Областния отдел на Автомобилна
администрация - гр. София към ГДАИ, участвал в организирана престъпна група, създадена
с користна цел. Поддържа се, че на 02.08.2021 г., след три години и половина провеждано
разследване, Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт срещу ищеца и още
пет негови колеги в Специализирания наказателен съд, като било образувано НОХД №
2396/2021 г. по описа на СПНС, 6 състав, което било прекратено и върнато на Прокуратурата
за отстраняване на допуснати нарушения. При повторното внасяне на обвинителния акт,
било образувано НОХД № 3455/2021 г. по описа на СПНС, 6 състав, по което били
проведени над десет открити съдебни заседания в рамките на календарната 2022 г., след
което Специализираният наказателен съд бил закрит и делото продължило да се разглежда
от Софийския градски съд, като на 17.11.2022 г. съдът постановил присъда, с която ищеца и
останалите подсъдими били оправдани по повдигнатите им обвинения. Присъдата била
потвърдена с решение № 258/03.07.2023 г. по ВНОХД № 336/2023 г. по описа на САС и
влязла в сила на 12.09.2023 г. Твърди се, че през времето през което е бил обвиняем и
подсъдим, а именно шест години, три месеца и пет дни, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционална и психична тревожност, страх от осъждане,
притеснения дали ще му бъде дадена възможност да се защити ефективно, нараняване на
самочувствието и личната му самооценка, срам и унижение при отвеждането му с белезници
от дома му и претърсване на дома, унижение от полицейска регистрация, стрес,
притеснение, дискомфорт; избягвал контакти, живота му се променил негативно; отдръпване
на лица от социалния му кръг в следствие на медийното отразяване на делото; загубил съня
си, сънувал кошмари; накърнени били честта достойнството и доброто му име. Моли съда да
постанови съдебно решение с което ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 40 000
лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
2
Отделно от това предявената претенция е силно завишена и не била съобразена със
съдебната практика. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори, че следствените действия по отношение на първоночалния ищец Г. М. са
започнали на 07.06.2017 г. с личен обиск, претърсване на служебен автомобил и претърсване
в жилището на ищеца, като с Постановление от 08.06.2017 г. по ДП №29/2017 г. по описа на
ГДБОП - МВР, пр. преписка № 664/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. С Постановление от същата дата е бил задържан за срок от 72 часа,
впоследствие изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, която обаче е отменена
от АСНС пет дни по-късно.
С Постановление от 23.03.2021г. на Г. М. е прецизирано обвинението, като единствено е
посочено какво означава ОПГ и е добавено качеството на участниците в същата на
длъжностни лица от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.София. Обвинителен
акт е внесен в Специализирания наказателен съд на 02.08.2021 г. срещу ищеца и срещу още
пет негови колеги, където е образувано НОХД № 2396/2021 г. по описа на СПНС, 6 състав,
производството по което, след инстанционна проверка, е прекратено и върнато на
Прокуратурата поради допуснати нарушения. След изпълнение на указанията на съда, на
01.11.2021 г. Специализираната прокуратура е внесла повторно обвинителен акт - с вх. №
5227/01.11.2021г., като е образувано НОХД №3455/2021г. по описа на СПНС, 6 състав.
Производството е насрочено, с Разпореждане № 2204/16.11.2021 г., за разглеждане в
разпоредително заседание на 26.11.2021 г. Проведени са тринадесет открити съдебни
заседания в рамките на календарната 2022 г.. След закриване на Специализираният
наказателен съд, разглеждането на делото е продължило от Софийския градски съд., където
с Присъда № 30001 от 17.11.2022 г. СГС-СНС /закрит/е признал М. за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена с решение № 258/03.07.2023 г. по
ВНОХД № 336/2023 г., по описа на Софийския апелативен съд, като е влязла в сила на
12.09.2023 год.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Е. М., друг от обвиняемите и
колега на ищеца и Л. Д., която е семейна приятелка. От показанията на първия се
установява, че воденото срещу тях наказателно производство имало голям медиен отзвук,
което за тях било огромен срам, предизвикало е стрес, който никога нямало да си отиде.
Смята, че смъртта на колегата му има голяма връзка със случилото им се през 2017 г.
Посочва, че ищеца бил душата на техния колектив, бил винаги готов да помогне, бил
лъчезарен и спокоен човек, много енергичен, имал много добри умения в устройството на
автомобили и в ремонтите. Това което им се случило, дало огромен отпечатък върху
поведението му, като при него първоначалното задържане се отразило много по-тежко
поради това, че съпругата му била бременна с второто им дете и следвало всеки момент да
роди. Ищеца много се притеснявал за съпругата си и дали случилото се няма да й се отрази.
3
72 часа го оставили без връзка с жена му, като това било нечовешко изпитание според
свидетеля, защото се очаквало раждането да е всеки момент. Заседанието за мерките за
неотклонение пред първа инстанция продължило повече от 8 часа. Жената на ищеца, била
там през цялото време. 8 часа стоически стояли и чакали, какво ще се случи с тях. През това
време медийният интерес бил огромен, като продължил доста дълго. Установява, че в
последствие продължили да изпълняват служебните си задължения, но с ограничени
пълномощия, като започнали да ги изпращат в най-затънтените и най-отдалечените кътчета
на България за провеждане на изпити, а когато се интересували на какво основание се прави
това, им отговаряли, че има устно нареждане. Казвали им, че ще изпитват в Силистра, в
Добрич, навсякъде в България, но не и в София, защото можели да извършат престъпление.
Притеснявали се да не бъдат осъдени. Отношението на колегите им, които не били
обвинени, спрямо тях, се променило, отстранили се. Те изпитвали огромен страх, защото
виждали какво се случва с обвинените. Променил се и социалния им живот, като едни от
най-близките им приятели започнали да странят. Поддържали само служебни отношения.
Колеги от цялата страна им се обаждали, за да ги питат защо са правили така, били
повярвали на обвиненията. Дава показания, че след изживения стрес, ищецът се променил,
затворил се, започнал да изпада в негативни емоционални състояния, странял, мълчал,
уединявал се, притеснявал се за бъдещето, напълнял от стреса. Стресът, който преживял,
според свидетеля, му отключил много здравословни проблеми, като свидетеля знае, че е
вдигал кръвно.
Втория свидетел пък установява, че ищецът бил бил невероятен човек, със страхотно
чувство за хумор, много енергичен, много добър и верен приятел. Наказателното
производство му се отразило тежко, бил в огромен стрес, от момента на прибирането си в
къщи, след ареста, той станал друг човек – затворил се в себе си, спрял да контактува с доста
от приятелите си, контактувал основно със свидетелката и съпруга й, не се събирали вече в
компании, бил доста по-лаконичен в разговорите си. Личало си, че се притеснява, често бил
замислен, много говорел за делото. Въпреки, че смята, че останалите им приятели не били
променили отношението си към него, самият той странял от тях. Имало отразяване в
медиите на случая и ищеца говорел за това, било му много обидно, изключително много
страдал. Започнал да боледува, започнали да му оттичат ставите, започнало да му става
лошо. Починал от сърдечна недостатъчност, а преди 2017 г. не е имал проблеми със сърцето.
Посочва, че нищо не се променило за него и след оправдателната присъда, защото клеймото
за него било много голямо.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от
ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде
оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни
4
органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване
властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са
възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ.
Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе
разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, като е изготвила
обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил
оправдателна присъда спрямо обвиняемия, която била протестирана пред въззивния съд. С
оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в
настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което
следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът
обвинение и постановените оправдателни присъди от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен и при определяне
размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на
ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Безспорно също така това се е отразило на личните му и професионални
контакти, на самочувствието му. Затворил се в себе си, променил поведението си. В тази
насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се ценят, тъй
като са придобити въз основа на лични впечатления. При определяне на обезщетението
също така следва да бъде взето впредвид и обстоятелството, че спрямо ищеца на практика
не е била никаква мярка за неотклонение, не е бил отстранен от работа, а това че не изпитвал
в столицата е организационен процес, ирелевантен към настоящия спор, както и че
производството е приключило в сравнително разумен срок, с оглед много подсъдими лица. В
този смисъл съдът приема, че ищеца не е търпял болки и страдания с по-голям интензитет от
нормалните в такива ситуации.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство /около 6 години и три месеца/, социално-
икономическата обстановка в страната към 2023 год., счита че за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 40 000 лева. За тази
5
сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението,
решението ще следва да се потвърди.
При този изход на спора страните не дължат разноски, поради което съдът не следва да
присъжда такива.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7075 от 19.12.2024 год., постановено по гр.д.№ 4862/2024 год.
по описа на СГС, I-11 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6