Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и одемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 4810 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни е от С.П.П. против „ЗД „Б.и.” АД иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът твърди, че на 27.07.2015 г. в с. Селановци,
обл. Враца, настъпило ПТП, по вина на водача на л.а „Мерцес Ц220” с рег. № *******–
В.М.В., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие настъпила смъртта на сина на ищеца – К.С.П.. Ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание от неговата смърт, поради
което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 27.07.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: поведението на
сочения от ищеца деликвент не било противоправно и виновно; оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между поведението на водача и вредите; оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; починалият К.С.П. допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като който пътувал с
мотопед в нарушение на правилата за движение по пътищата, с наличие на алкохол
в кръвта, без поставена каска и спрял на
непозволено за това място.
Третото лице - помагач на
страната на ответника – В.М.В., не взима становище по иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за неимуществени
вреди в размер на 200 000 лв.:
За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото
обезщетение. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Мерцес Ц220” с рег. № *******към
датата на пътно-транспортното произшествие е била застрахована по застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от влязла в сила присъда по НОХД № 47/2016 г. на Окръжен съд- Враца, НО, В.М.В.
е признат за виновен в това, че на 27.07.2015г., в с.Селановци, обл.
Враца, на ул. „*****”, пред дом №21,
движейки се в посока от центъра на селото към изхода за гр.Оряхово, на около
0.5 метра вляво от десния ръб на пътното платно по посока на движението, при
управление на моторно превозно средство л.а ”Мерцедес”, модел” С 220” с рег. № *********,
собственост на Н.Д.М., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта
2.19 промира, установено със СХЕ № 163/31.07.2015г., е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал.1 от ЗДВП, като не е контролирал
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал; чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при избиране скоростта си на движение е бил длъжен, но не се е
съобразил с с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението и по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
превишилил разрешената за движение в населено място скоросот от 50 км/час и се
е движел със 71.5 км/час, в резултат на което е блъснал спрелия в покой плътно вдясно на пътното платно мотопед
марка „HONLEI” - собственост на С.П.П. от с.Селановци и седящият на седалката на мотопеда К.С.П. от
с.Селановци, с което по непредпазливост е причинил смъртта на К.С.П., поради
което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б”б”, пр.1, вр ал.1, б.”в”, вр. чл.
342, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет
години. На основание чл.343г на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от седем години и шест месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Враца, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.М.В., неговата
вина, съставомерните послeдици, които са част от състава на
престъплението/настъпилата смърт на К.С.П./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от
20.08.2015г. ищецът е баща на починалия К.С.П..
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е
допусната съдебно-психиатрична
експертиза, чието заключение съдът приема. От заключението се установява, че ищецът
е преживял тежка остра стресова реакция, която постепенно е преминала в умерено
тежък депресивен епизод с протрахирано развитие. Болестните прояви са се
изразили в динамично развитие на интензивно афективно напрежение, вегетативна
свръхвъзбуда, груби промени в мускулния тонус, елементи на дезориентация и обща
дезорганизираност на решенията и действията, когнитивен спад, откъснатост от
реалността. Те са били последвани от дълбока потиснатост, психична и волева
дезорганизация, намалена инициативност, чувство на вина, ограничаване на
социалните контакти, стесняване на интересите, белези на анхедония, нарушен
сън, редукция на тегло. Острата стресова реакция в най-активната й фаза се е
изявила в рамките на дни до седмици. Стихването й е било в границите на месеци.
Умерено депресивният епизод с протрахирано развитие е продължил около 6-7 месеца, като по-осезателно
стабилизиране е настъпило след около година
и половина. Към датата на изготвяне на заключението – 10.09.2017г.,
според вещото лице, състоянието на ищеца отговаря на заболяване от раздела „Лица
с потенциална опасност на здравето”, свързана със социално икономически и
психосоциални обстоятелства. Прогнозата за пълно оздравяване на ищеца е
относителна и е в зависимост от заобикалящата го среда, стимулиращи
въздействия, социални ангажименти и евентуално терапевтични намеси. Налице е
потенциална опасност за неговото здраве на фона на трайните емоционални
промени. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между здравословното
състояние на ищеца и смъртта на неговия син.
С оглед на психиатричната експертиза съдът приема за доказано по делото, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което искът е доказан
по основание.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на смъртта на сина му – 49г.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните
връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това в юношеска възраст за детето/17 години/, когато е предстояло
навършването на пълнолетие на сина на ищеца, завършването
на образование, навлизането му в живота, предстояло е реализирането му в
професионален и личен план. Ищецът тежко е
преживял смъртта на сина си, което се установява от
заключението на психиатричната експертиза. В резултат на внезапната и
невъзвратима загуба на сина му при него
са се проявили последователно различни психиатрични заболявания: „остра
стресова реакция със значителна тежест”, „умерено тежък депресивен епизод със
соматични симптоми” и заболяване, което попада в раздела „Лица с потенциална
опасност на здравето, свързана със социално икономически и психосоциални
обстоятелства”. Болестните прояви са се изразили в интензивно афективно
напрежение, вегетативна свръхвъзбуда, груби промени в мускулния тонус, елементи
на дезориентация и обща дезорганизираност на решенията и действията, когнитивен
спад, откъснатост от реалността. Те са били последвани от дълбока потиснатост,
психична и волева дезорганизация, намалена инициативност, чувство на вина,
депресивност, телесни отклонения, стесняване на интересите, белези на
анхедония, нарушен сън, социална изолация. Според вещото лице, ищецът към
датата на прегледа не е излекуван, страда от заболяване, което попада в раздела
„Лица с потенциална опасност на здравето, свързана със социално икономически и
психосоциални обстоятелства”. Прогнозата за пълно оздравяване е относителна и е
в зависимост от заобикалящата среда, социалните ангажименти и евентуални
терапевтични намеси. Налице е потенциална опасност за здравето, на фона на
трайни емоционални промени.
При
определяне на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че мъката на ищеца от
смъртта на сина му ще остане до края на живота му, за него
загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази всички тези обстоятелства, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че
следва да определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 200 000лв., колкото претендира
ищецът.
По възраженията за
съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от починалия К.С.П.,
който пътувал с мотопед в нарушение на правилата за движение по пътищата, с
наличие на алкохол в кръвта, без
поставена каска и спрял на непозволено за това място.
Съдът
намира възраженията за неоснователни, поради следните съображения:
От влязлата в сила присъда
по НОХД № 47/2016 г. на Окръжен съд- Враца, НО, се установява конкретното
противоправно деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна,
извършено на 27.07.2015г. от В.М.В., за което съдът е приел, че осъществява състава
на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б”б”, пр.1, вр ал.1 ,б.”в”, вр чл.
342,ал.1 от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, съдът е обвързан от
присъдата относно описанието на конкретното деяние, извършено от В.М.В.. В
присъдата е посочено, че на 27.07.2015г., в с.Селановци, обл. Враца, на ул. „*****”, пред дом №21, В., като водач
на л.а ”Мерцедес”, модел” С 220” с рег. № *********, е ударил К.С.П., докато е
седял върху седалката на спрял в покой мотопед, находящ се плътно вдясно на пътното платно. В диспозитива на присъдата е
прието, че водачът на лекия автомобил е управлявал превозното средство в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 2.19 промира, като е
превишилил разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/час и се е
движел със 71.5 км/час. Посочени са и други нарушения на правилата за движение
по ЗДвП, допуснати от водача на моторното превозно средство.
При така
описаното от наказателния съд деяние, в настоящото производство съдът приема,
че мотопедът, управляван от К.С.П., не е бил в движение, а в покой плътно в дясно на пътното платно. Според
показанията на св. Т., С. е разговарял с него, докато е изчаквал да слезе брат
му, тъй като възнамерявали да пътуват заедно. Свидетелят завявява, че мотопедът
е бил спрян в края на платното за движение, като единият крак на С. се е намирал
върху бордюра на тротоара, а другият – върху платното за движение. По време на
удара С. е бил с гръб спрямо процесния автомобил, който се движел с „бясна
скорост”.
При това
положение, не се установява К. П. да е допринесъл по какъвто и да било начин за
настъпване на произшествието. В подкрепа на този извод е и заключението на
автотехническата експертиза по делото, според която единствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а ”Мерцедес”, модел”
С 220” с рег. № *********, който е
превишил разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/час. Според
вещото лице, водачът на автомобила се е
движел със скорост от 112 км/час, а според присъдата на наказателния съд,
скоростта е била от 71.5 км/час, при която ударът е бил непредотвратим, с оглед
видимостта при къси светлини на фаровете и изкуствено осветление.
Неоснователно
е и възражението, че К. П. е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като паркирал
на забранено място. Вещото лице от автотехническата експертиза в съдебно
заседание от 18.10.2017г. заявява, че на мястото на произшествието няма знаци,
забраняващи паркирането. Неоснователно е възражението,
че К. П. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е бил без
защитна каска по време на удара. След като мотопедът е бил в покой, водачът не
е бил длъжен да е със защитна каска. От друга страна, на вещото лице от
медицинската експертиза не е поставен въпрос да изследва дали леталния изход би
настъпил, ако водачът бе с поставена предпазна каска. В съдебно заседание от
18.10.2017г. вещото лице заявява, че е трудно да отговори дали К.С.е бил с
поставена каска. Липсата на счупване в теменната област на главата дава
основание да се предположи, че главата е била защитена от някакво защитно
средство, но охлузванията по лицето говорят за липса на защитен механизъм –
напр. липса на стъкло на шлема.
При така събраните доказателства,
възраженията за съпричиняване на вредите не бяха доказани в хода на делото, а
тежестта на установяване на тези
обстоятелства бе върху ответника, поради което съдът прие възраженията за
неоснователни.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.С.Ч. ***, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 6636лв. с
ДДС.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 8 000лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на
600лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗД ”Б.и.”АД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.П.П., ЕГН **********,***,
сумата от 200 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания от смъртта на сина му К.С.П., настъпила на 27.07.2015г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача В.М.В., при управление на л.а „Мерцес Ц220” с рег.
№ ********, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2015г.
до окончателното изплащане. ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.” АД да заплати на адвокат
С.С.Ч.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул.”********на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 6636лв. ОСЪЖДА „ЗД ”Б.и.”АД да заплати на
държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на
8 000 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 600лв. Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – В.М.В.,
ЕГН **********,***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :