Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2672/17.6.2019г.
Гр.Варна,17.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на седемнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Х. ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15 442 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.чл.415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД,
заведен във ВРС с регистрационен вх. № 66402/11.10.2018г. предявен от ищцовото
дружество „Н.5.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. П. Р., чрез
адвокат от АК В. – Г.З., със съдебен адрес:*** против ответника - С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***.Отправеното до ВРС искане от ищцовата страна против ответника е да
бъде постановено Решение, по силата на което СПН да бъде установено
съществуването в полза на ищцовото дружество против ответника на паричното
вземане за което в полза на ищеца и против ответника, по частно гр. дело № 11 918/2018 г. по описа на РС В., ХVIII – ти състав е била издадена Заповед № 5991/6.8.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.По силата на цитираната заповед по чл. 410 ГПК заповедният съд е
разпоредил:Длъжникът С.С.К. ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на Кредитор Н.5. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** сумата от 305,00
лв. /триста и пет лева/, представляваща неизплатено частично задължение за
изработка на входна врата по договор за изработка от 19.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.Т.е. предметът на установителната защита е идентичен с вземането за главница
от 305 лева ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд – до окончателното изплащане на
вземането, което вземане и в исковото и в заповедното производство се твърди че
произтича от договор за изработка на
входна врата от дата 19.06.2018 г.
По същество ищецът
основава искането си на следните твърдени факти и обстоятелства а именно: Твърди се, че
съгласно сключен на 19.06.2018г. между С.С.К. и „Н.5.
„ ЕООД договор за изработка възложителят С. К. възложил на изпълнителя“ Н.5.“
ЕООД да изработи 6 броя врати ламинатни,венге, с размер в сантиметри както следва: ХОЛ –
87/198/19,2, триплекс; ВХОДНА – 87/198/19,7; WC
-66/190/21,5; WC- баня: 66/198,5/23,2; 1 бр.- 75/197/19,5 остъклена трапец и 1
бр. -76/198/30,5 остъклена трапец.Размерите и отварянето на вратите, сочи
ищецът били съгласувани с възложителя и след одобряването им, бил положен
подпис от възложителя С. К. на приложението с описани врати и размери, което
било неразделна част от договора. Съгласно сключения между страните договор,
заявява в исковата си молба ищцовото ЕООД, възложителят се бил задължил да
изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 2 320 лева за
изработката на описаните по-горе врати, като монтажът не бил включен в
договорената цена, т.к. се изпълнявал от подизпълнител. На следващо място ищецът
твърди, че при подписване на договора авансова била платена цена от 500 лева,
като доплащането на цялата сума в размер на 1820 лева, щяло да бъде извършено
при издаване на поръчката и подписване на приемо -предавателен протокол.
На 11.7.2018 г. ,сочи ищцовата страна,
с приемо предавателен протокол била предадена изработката на клиента , като в
същия било отбелязано, че възложителят нямал забележка към монтажа с изключение
на входната врата.
На 21.7.2018 г.твърди ищцовата страна,
била доплатена сумата от 1565 лева – представляваща доплащане на 5 броя врати и
50 лева за повторно вземане на размери на две врати, т.к. по искане на
възложителя било променено отварянето на 2 врати. Въпреки, че поръчката била
изпълнена, подчертава ищецът в исковата си молба, точно по взетите и
съгласувани с възложителя размери, последният отказвал да заплати стойността на
входната врата в размер на 305 лева. Ето защо е пояснено и че по заявление на „Н.5.
„ ЕООД било образувано против длъжника заповедното производство с посочения
по-горе номер и състав по което в полза на същото дружество била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за исковата сума и на
същото основание ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението в съда.Заповедта, издадена в полза на заявителя, сега ищец, бира
оспорена от длъжника и след получаване на преписа от разпореждането на
заповедния съд с указанията по чл. 415 ГПК, ищецът предявил настоящия специален
положителен установителен иск.С оглед горното ищцовото дружество е обосновало
правния си интерес от търсената искова защита, респ. обективирал
и съответното искане с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Искането на ищеца е ВРС да уважи иска
като основателен и доказан, както и да присъди сторените разноски.В подкрепа на
твърденията си ищцовото дружество е направило доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно упълномощеният процесуален
представител адвокат К.К. е оспорил изцяло иска и по
основание и по размер. Ответникът
оспорва факта, че при подписване на договора за изработка били описани
размерите на вратите и той бил положил подпис под изявлението, че размерите и
отварянето са съгласувани с него - така, както било описано на обратната страна
на последния лист от приложеното към исковата молба копие на договора за
изработка от 19.06.2018 г. Ответникът твърди, че договорът бил подписан в офиса
на ищеца и тогава размери на вратите не били описвани. В екземпляра от договора,
с който разполагал ответника, липсвал текста на обратната страна на последния
му лист. Тъй като ответникът твърди, че при подписване на договора на
19.06.2018г. описание на размерите на вратите не било правено, вероятното му
съставяне по-късно – било без достоверна дата. Възможно било,предполага отв. К. въпросният текст да бил написан след монтажа на
вратите.Ето защо и ответникът е направил искане на основание чл.183 ГПК ВРС
да задължи да задължите ищецът да представи по делото оригинала на договора за
изработка от 19.06.2018г., заедно с оригиналния текст на обратната страната на
последния му лист с описание на вратите и техните размери.Ако се установяло,
че размерите и отварянето на вратите било съгласувано с ответника, възраженията
на ответника срещу иска са следните: При вземане на размерите на вратите,
ответникът изрично бил обърнал внимание на служителите на ищеца, че искал
входната врата да има същия светъл отвор, както и съществуващата метална врата.
Касата на металната врата покривала част от зида /широчината на стената, върху
която се поставя касата/. Изискването на ответника било касата на поръчаната ламинатна входна врата да бъдело наравно с касата на
металната врата, като покривала останалата част от зида в една равнина с касата
на металната врата. Това условие, сочи ответникът не било изпълнено от ищеца:
Касата на изработената от него ламинатна входна врата
била по-тясна от касата на металната врата с около 10 см. Съответно светлия
отвор на ламинатната врата бил по-малък с 10 см.
Двете входни врати,пояснява ответникът били близо една до друга. Поради това
отварянето и затварянето, отключването и заключването отвътре на металната
врата било почти невъзможно - касата на ламинатната
врата била навътре и пречела на достъпа до дръжката и ключалката на металната
врата.Отделно от това, разминаването на касите на двете входни врати
представлявало, според ответника,
естетически проблем, който не можел да се разреши без смяна на монтираната от
ищеца входна врата.В описа на размерите на вратите, за входната врата били
посочени размери 87/198 см. Тези размери, твърди ответника били за светлия
отвор на поръчаната врата.Ответникът не отрича, че не бил контролирал
служителите на ищеца за верността на взетите от тях размери на вратите, доверил
се бил на техния професионализъм, приемайки, че не притежавал нужните знания,
за да определял сам какви следвало да бъдат точните размери на вратите.Ищецът в
качеството си на изпълнител по договора за изработка, възразява ответникът, бил
длъжен да предупредял другата страна, че даденият му проект е неподходящ за
правилното изпълнение на работата. Затова ако се приемело, че размерите на
поръчаната входна врата са били приети от ответника, ищецът бил длъжен да го
предупреди, че изработването на врата с тези размери щяла да затрудни
съществено ползването на металната врата.Освен това, изпълнителят по договора
за изработка бил длъжен да изпълни работата така, че тя да бъдела годна за
предвиденото по договора предназначение. Той бил длъжен също така да изпълни
работата с грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ. Тази грижа,
възразява ответникът - не е положена, защото изработената ламинатна
входна врата затруднявала ползването на съществувалата към момента на сключване
на договора и съществуваща в настоящия момент входна метална врата.При тази
ситуация, обобщава ответникът - той имал право да развали частично договора,
тай като работата относно входната врата била негодна за нейното
предназначение. Ответникът сочи, че бил отказал да заплати стойността на
входната врата, което по същество означавало, че развалил договор в частта
относно входната врата. За избягване на всяка неяснота по този въпрос, с
настоящия отговор ответникът прави изрично изявление, че РАЗВАЛЯ ДОГОВОРА за
изработка от 19.06.2018г. в ЧАСТТА ЗА ВХОДНАТА ВРАТА, тъй като работата била
негодна за нейното предназначение. В този случай той не дължал плащане на
цената на входната врата.Ако съдът приемел, че нямало основание за частично
разваляне на договора, ответникът сочи,че има право да иска намаление на възнаграждението
поради недостатъци. Това намаление определя на 305 лв.Ответникът можел
евентуално и да иска обезщетение за причинените му вреди поради това, че не бил
предупреден от ищеца, че даденият му проект за изработване на входната врата е
неподходящ за правилно изпълнение на работата. Размерът на претърпените от
ответника вреди последният определя на е на 305 лв.
С настоящия отговор ответникът е
направил правим в условията на евентуалност ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ на исковата сума със сумата 305 лв., представляваща претърпени от
ответника вреди на основание чл.260 ал.2 ЗЗД.На следващо място, в
случай,че ВРС приеме възраженията на ответника описани по-горе за неоснователни
правим следните възражения за
прихващане: а/
Ищецът бил изработил и монтирал врата на помещение с предназначение
баня-тоалетна, с уговорката тази врата да бъде водоустойчива. В действителност
само след 2-3 ползвания на банята, вратата се била деформирала в долната си
част, подпухнала от влагата и горното ламинатно покрие се отделило от основата. Вратата била
изцяло негодна за предвидената употреба, евентуално се нуждаела от ремонт.
Ответникът сочи, че бил платил 305 лв. за изработката й. Ако се приемело, че
вратата била негодна за помещението, на което била поставена, ответникът заявява,
че РАЗВАЛЯ договорът за изработка в тази част и има право да ПОЛУЧИ ОБРАТНО
платената сума. Ако се приемело, че вратата можело да се ремонтира, ответникът
имал правото да иска от ищеца ДА МУ ЗАПЛАТИ РАЗХОДИТЕ ЗА ПОПРАВЯНЕТО, които
определя на 305 лв.
С депозирания отговор, в отношение на евентуалност,ответникът
прави възражение за прихващане на
исковата сума със сумата 305 лв.,
дължима от ищеца на ответника поради разваляне на договора за изработка
от 19.06.2018г. в частта за вратата на помещение баня-тоалетна, евентуално
дължими поради разходите за поправянето й.б/ при монтажа на входната врата,твърди ответникът, ищецът разрушил
съществувалия праг на входната врата, покрит отгоре със същите теракотени
плочки, каквито имало в коридора на жилището. За възстановяването му били
необходими разходи в размер на 80 лв. Това бил размерът на щетите, които ищецът
причинил на ответника при монтажа на входната врата. Ако възражението за
прихващане по б.“а“ не било достатъчно да компенсира исковата сума, ответникът
прави възражение за прихващането й и
със сумата 80 лв., необходими за възстановяване на щетите, причинени от
ищеца с разрушаване на прага на входа на жилището на ответника.В подкрепа на твърденията си ответникът e направил доказателствени искания:
В проведеното по делото
открито заседание от 17.05.2019 г. ищцовата страна, представлявана от
управителя на „Н.5.“ ЕООД и процесуалният представител на ищцовото дружество -адв.Г.З.
*** желае ВРС да уважи исковата молба, ведно с присъждане на сторените разноски.В
рамките на предоставения от ВРС срок по делото,след уважаване на искането ,
адв.З. е представил и писмена защита ,приобщена по делото .
В същото съдебно заседание
адвокат К., в качеството си на
процесуален представител на ответника желае ВРС да отхвърли иска и да присъдите
разноски, които е направил ответника.Адв.К. намира,че неговият отговор на
искова молба бил много подробен, много възражения били направили срещу иска,
подредени в отношение на евентуалност,като обръща внимание на едно от тях,
което има своето основание в нормата на чл. 260 от ЗЗД, където е казано, че
изпълнителят – в случая ищецът, трябва да предупреди веднага другата страна,
ако даденият му проект е неподходящ за правилно изпълнение на работата. С други
думи, според адв.К. - ако с неговия клиент –ответника са се били споразумели за
размери на новата входна врата, които няма да позволят тази врата да бъде
функционална, да се обслужва, да се заключва, да се отваря и затваря, имало
конкретна норма в ЗЗД, която казвала, че в този случай изпълнителят по договора
за изработка бил длъжен да откаже подобна работа, ако не я откаже, алинея 2-ра
казвала, че той отговарял за причинените вреди. Ответната страна смята, че тези
вреди са в размер на цената на тази врата, която е изцяло негодна.
СЪДЪТ,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От
представените с исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства, а
именно: Договор за изработка от
19.06.2018 г.; приемо-предавателен протокол от 11.07.2018 г.; заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Н.5.” ЕООД, с дата 02.08.2018
г.; Заповед № 5991/06.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 11918/2018 г. по описа на Районен
съд – В., 18 състав; извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на
„Н.5.” ЕООД; приобщеното като писмено доказателство частно гражданско дело № 11918/2018 г. по описа на Районен съд – В., ХVIII–ти състав се установява
и изяснава следната фактическа страна на спора :
На дата 02.08.2018 г. във ВРС е било
подадено Заявление по чл.410 ГПК от заявителя
Н.5. ЕООД, представлявано от Н. Р., чрез адв.Г.З. *** против длъжника С.С.К..Въз основа на заявлението във ВРС е образувано
заповедното производство – ч.гр.д.№ 11 918/2018 г. по описа на ВРС ХVIII
– ти състав . Констатира
се от материалите по частното дело ,че заповедният съд въз основа на
Разпореждане № 30993/6.8.2018 г.е приел,
че заявлението отговора на процесуалния закон поради което е било уважено ,
така както е заявено . Видно от лист 13 –ти от заповедното дело била е издадена
ЗАПОВЕД № 5991/6.8.2018 г. по ч.гр.д.
№ 11918/2018 г. по силата на която
Председателят на ХVIII – ти
състав е разпоредил цитат : „Длъжник С.С.К.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Кредитор Н.5. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** с
адрес *** сумата от 305,00 лв. /триста и пет лева/, представляваща неизплатено частично задължение за изработка на входна
врата по договор за изработка от 19.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата
от 25,00
лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и сумата от 300,00 лв.
/триста лева/ за адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски по настоящото производство.“.Изрично в заповедта е вписано ,че „ Вземането произтича от следните
обстоятелства: частично вземане по Договор за изработка от 19.06.2018 г.;“.
Спор няма че
длъжникът е получил заповедта и възразил в срок.Тези факти са видни от л. 15
–ти от заповедното дело и от л. 16 – ти като отразяват получаваното на
заповедта по чл.410 ГПК от длъжника на дата
13-ти август 2018г. и подаването на бланкетно възражение по чл.414 ГПК
на дата 24.08.2018 г.
При тези
обективни данни по заповедното производство следва да се отбележи , че и заповедният съд с Разпореждане № 9514/ 28.8.2018 г.е приел, че Възражението по
чл.414 ГПК е подадено в срок поради което е дал и указания по чл.415 ГПК на
заявителя,получени от последния на 12.09.2018 г. –видно от л.17 и 19 от
заповедното дело.Вярно е също така ,че по заповедното дело заявителят не е счел
за необходимо да представи препис от исковата молба , предмет на настоящото
исково производство , заведена във ВРС на дата 11.10.2018 г. – в срока по
чл.415 ГПК , въпреки което след като
Заповедта по чл.410 ГПК не е била обезсилена междувременно от заповедния съд,
исковото производство се явява допустимо .Ето защо,при предявен специален
установителен иск пред съдия съд ,пред който е било образувано заповедното дело
,след изискване и на заповедното производство и при констатирано от исковия съд
спазване на срока за предявяване на иска по чл.422 ГПК ,при липса на
отрицателни процесуални предпоставки от категорията на абсолютните , исковият
съд приема,че ищеца е налице правния интерес от постановяване на Решение по
силата на което издадената вече Заповед по чл.410 ГПК да бъде стабилизирана .
При така
изложеното от фактическа страна ВРС следва да даде отговор и от фактическа и от
правна страна дали е доказано основанието и размера на предявения иск, респ.
основателни са главните и евентуални възражения по иска,подробно изложени в
отговора на искова молба .
На първо място
от приложения към исковата молба в заверено за вярност с оригинала копие на
договор , както и допълнително приобщения оригинал на същия договор се
установява следното :
Видно от
оригинала на договора приобщен на л. 38, 39 по делото , на дата 19.6.2018 г.
върху бланка е сключен Договор за изработка между Н.5. ЕООД и С. Св.К., като предмета на договора е визиран в т.1 .По силата на този договор С.К.
като възложител а Н.5. ЕООД са се били
договорили „Н.5.“ ЕООД да изработи 6
броя врати описани в приложение 1 –ламинат венге 3
броя , плотни 2 бр ост правоъгъл.трапец 1 бр триприкс мат., при платен
аванс 50 % - от обща стойност , посочен като 500 лева при договорена цена от 1820 лева / след задраскване на цена от 1880
лв./ . и срок на изработката 19.7.2018
г./ лист 38/. Договорът съдържа подписи на двете страни и печат на фирмата
изпълнител и е съставен на два отделни листа .
По своята правна
същност втората страница на л.1 –ви от договора е разписка и съдържа
вписването, че на дата 21.07.2018 г. са заплатени 1 565 лева, след което е
вписано, че не е платена входната врата на стойност 305 лева и е записано и
възражението на възложителя цитирано
дословно от съда ,така както е записано„ Тъй като несъм съгласен с взетите
размери „ а самите размери могат да бъдат видени и сравнени на втория лист от
договора -написани на ръка срещу точки от 1 до 6 вкл. Спорът по делото е дали е
изпълнена качествено вратата за която ищецът твърди че му се дължи сумата от 305
лева или са налице право изключващи възражения.По този повод на първо място
следва да бъде отбелязано,че ответникът е оспорил договора за изработка, ищецът
е заявил, че ще се полза от този договор и договорът е приобщен като част от
доказателствения материал на л.38,39 от делото в оригинал. В първото открито
съдебно заседание, след приобщаване на оригинала на оспорения частен документ оригинал
на Договор за изработка от 19.06.2018 г.,съгласно разпоредбата на чл. 193 от ГПК, СЪДЪТ е открил производство по оспорване
автентичността на Договор за
изработка от 19.06.2018 г. в частта, касаеща авторството на документа и по-точно полагането на подпис от ответника
по делото С.С.К..Откривайки производство по оспорване
автентичността на документ, с оглед частния характер на този документ, исковият
съд е възложил в тежест на ответника
да установи и да докаже възраженията си, че представеният и приобщен в днешно
открито съдебно заседание частен документ е неавтентичен, неподписан от него,
като е предоставена възможност ответника да поиска събирането на
доказателства.В същото заседание адв.К. е поискал ВРС да допусне графологическа експертиза, която да даде заключение дали
подписът, който е оспорен е положен от ответника.
С
оглед гореизложеното ВРС е допуснал СЪДЕБНО-ГРАФОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото,
сравнителен материал, да даде отговор на въпроса: Подписът, изходящ от името на
С.С.К., върху оспорения частен документ Договор за
изработка от 19.06.2018 г. положен ли е от него?
По
делото е изготвена съдебно криминалистическа
експертиза за почерково изследване на документи, приобщена на листи от 60 до 65 вкл., възложената на
експерта – графолог Ц.М.Ц. .От заключението на в.л.Ц.Ц. / л. 64/
безспорно се установява и доказва, че документът оспорен от ответника е
автентичен – истински ,т.к. подписите в
посочените общо 5 отделни части от договора от 19.6.2018 г. са положени от
ответника.Т.е. документът не следва да бъде изключван от доказателствения
материал а и съдът приема,че оспорването по чл.193 ГПК е неуспешно .
По спорния по делото
въпрос дали е изпълнена качествено вратата за която ищецът претендира плащането
на исковата сума от 305 лева по делото са допуснати общо две съдебно технически
експертизите ,първата възложена на в.л.М.А. а повторната съгласно чл.201 ГПК на
в.л.Г.. Първата по делото СТЕ е приобщена на лист 66 – 69 ведно със снимков
материал, като е оспорена от ищеца и по този повод е допусната и повторна
СТЕ.Повторната СТЕ е изготвена от в.л.Г. ,като заключението по повторната
СТЕ е приобщено на л. 82 – 86 също със
снимков материал. Съдът намира,че макар и ищецът да не е съгласен с отговорите
които дават и двете вещи лица и двете експертизи са обективни и компетентно
дадени ,както ги кредитира и двете поотделно ,считайки,че повторната СТЕ е
много по –ясна и прецизна поради което и гради правните си изводи на заключението
по повторната СТЕ . За съда става ясно от заключението на в.л.Г. а и от разпита
на вещото лице , че за да може да се монтира окомплектовка врата плюс
каса е нужно да има подходящ отвор в който да влезе новата каса. В общия случай
размерите, видно от заключението на в.л.Г. ,
се взимали при готови отвори. Тези размери се наричали „зидарски".
Това било разстоянието което се образувало между двете вертикални стени
-ширина, и от пода до щтурца - височина. Това
представлявал отвора в който трябвало да се монтира новата врата (отваряема крило) плюс каса. Обикновенно
се давали с 1 - 2 cm.
по-големи за да имало възможност вратата да се нивелира, след което празнините
се попълвали с монтажна пяна.Размерите по които се поръчвали вратите, сочи вещото
лице в заключението си , се наричали
„столарски". Те се определяли по следния начин: цитат : „измерили сме широчина на готовия отвор 92 cm., височина 203 cm. и дебелина на зида
25 cm. Остава да
положим настилка, например теракот, чиято дебелина заедно с лепилото е
приблизително 2 cm. и шпакловка
на стените с максимална дебелина 1 cm. В този случай поръчковият
размер на нашата врата е 92 - 2 = 90 cm. широчина, 203 - 1 - 2 = 200 cm. височина.
Широчината на касите е 25+1 = 26 cm. Крайният размер за поръчка на вратата е
90/200/26. „Друго
определение при монтаж на врата, посявана в.л. е така наречения „светъл
отвор". Това представлявало разстоянието което остава между вътрешните две
странични греди на касата, и между оформеното подово ниво и горната греда на
касата. Това дефакто било мястото, което остава за
преминаване след като бъде монтирана касата или по конкретно казано това бил
размера на крилото на вратата плюс пантите. При изискване за светъл отвор ,сочи
в.л.Г., било изключително важно да се съобрази размера на касата (дебелината на гредата). След монтажа на касата
се поставяли первази за да се завърши монтажа и да се прикрият отворите и
монтажната пяна ( цитат :
А
-
светъл отвор за минаване (има значение когато има минимално изискване за размера
на този отвор; В - размер на
крилото; С - размер на вратата
(крило + каса) (има значение когато се произвежда вратата или ако е готова
вратата -какъв размер максимално може да влезе в нашия отвор); D - общ
габаритен размер (крило + каса + первази) - има значение, когато имаме
ограничение в широчина и височина;Е - дебелина на зида); На основание приложените по делото
документи и извършените измервания на място, заключенията които дава вещото
лице Г.Г. са следните:
На въпроса : Размерите на изработената входна врата
в жилището на ответника съответстват ли на размерите посочени за изработка в
договора, сключен между страните на 19.06.2018 г. – отговорът на вещото лице е следния :
Съгласно
подписаният договор от 19.06.2018 г. между страните, размера на входната врата
е 87/198/19,7
cm.
Измерените размери в присъствието на двете страни са:
Зидарски отвор (нова врата) - 89,5/199,5
cm.
Столарски размер (нова врата) - 88/197,5/20
cm.
Светъл отвор (нова врата) - 82/194,5
cm.
Размер на гредите на касата (нова врата) - дебелина 3
cm.
Светъл отвор (метална врата) - 90/203
cm.
Разстояние под новата каса
до касата на металната врата (височина за прага) - 3,5 cm.На
основание направените измервания на място описани по-горе изработената входна
врата в жилището на ответника -
заключава вещото лице Г. не съответства на размерите посочени за изработка в
договора.
На въпроса : Какви са размерите на касата и на светлия
отвор на двете входни врати - метална и монтираната от ищеца ламинатна – отговорът който дава в.л.Г. е ,че размерите на светлите отвори на двете
врати са описани по-горе в отговора на първия въпрос. Размерите на касите са:Ширина на каса (метална врата) - 10
cm. Ширина на каса (нова
врата) - 17,2 cm.
+2,8 cm.От останалата
част на заключението на в.л.Г. се налага извода ,че е налице затруднение при
отключване, заключване, затваряне отвътре на металната врата , т.к.касата на
новата врата препречва свободния достъп до дръжката и ключалката на металната
врата с 5 cm.Става ясно още, че така монтирана
вратата не само има естетически проблем, но и пречи на свободната експлоатация
на вратите. Новата врата е монтирана изцяло в светлия
отвор на металната врата. Липсата на первази на новата врата и неприкриването
на монтажната пяна допълнително създават усещането за некачествено изпълнена
поръчка. За да се реши проблема е необходимо да се монтира изцяло нова врата +
каса.По отношение на същата врата е видно от последната част на
заключението на в.л., че праг на
входната врата не съществува ,видимо е разрушен а цената за възстановяването му
е 150 лв. , включваща и труд и материали .В останалата част от заключението
на в.л. се изяснява въпроса с качеството на монтираната врата баня – тоалетна,
които ВРС няма да обсъжда, т.к. не са предмет на иска.
Така
депозираното заключение на в.л.Г. всъщност напълно и изцяло кореспондира и със
събраните гласни доказателства –
показанията на разпитаните по делото свидетели С. Ж. К. - баща на ответника С.К. и И. Г. М., свидетел на ответната страна.
Разпитаният свидетел Св.К. дава показания които напълно подкрепят тезата на
ответника, но съдът не ги кредитира, т.к.попадат под хипотезата на чл.172 ГПК.От
показанията на втория воден от ответната страна свидетел М., които съдът
кредитира напълно, всъщност се установят и доказват възраженията на ответника
обективирани в отговора на искова молба за некачествено изпълнение на договора
за изработка, които възражения съвпадат и със заключението на вещото лице Г..Основните
моменти от разпита на св.М. върху които съдът се спира са ,че свидетелят е
помагал на ответника при ремонта на имота му и присъствал при вземането на
размерите за вратите. Показанията на св.М. съдът намира и за преки и за
обективни , т.к. свидетелят не отрича че не знае дали приятелят му и ответник С.
е останал доволен, но заявява ясно, че е бил точно там, когато управителят на
ищцовото дружество извадил един сгънат лист и на него записвал размерите на
вратите като имал и ролетка. За въпросната входна врата свидетелят обяснява, че
С. искал просто да е заедно с външната, която е метална, като обяснява, че сами
свалили старите каси на вратите уточнявайки,че касата на входната врата не била
вкопана в мазилката, имало тухли, била с формата на буквата „П“.В останалата
част от показанията на същия свидетел се установяват преките му впечатления от
изработената от същия изпълнител врата в
банята , която описва като „цъфнала „
Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният
от ищцовата страна специален положителен установителен иск е с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със
СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане.
Допустимостта на иска е установена след завеждане на исковата молба, т.к.
същият е предявен в преклузивния едномесечен срок, след депозирано по надлежния
ред възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното
производство парично вземане, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Поради допустимостта на иска съдът следва да разгледа спора по същество.В
настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и
главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.Предметът на делото по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК,
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК е вземането ,оспорено от длъжника – ответник в
исковото производство .Факт е ,че ищецът твърди да е извършил СМР в имота на
ответника както и че още в заповедното производство е посочил, че е получил от
възложителя авансово сумата от 500 лева за изработка на 6 броя врати и 1565
лв.доплащане на 5 роя врати и 50 лева за повторно вземане на размери на 2 врати
при договорена цена от общо 2 320 лева.Така, в т.12 от Заявлението
заявителят твърди, че по силата на договора с длъжника от 19.6.2018 г. длъжникът
му дължи сумата от 305 лева -стойност на входната врата, която С.К. отказвал да
му плати поради забележка от 11.7.2018 г. обективирана в приемо - предавателния
протокол. Видно е от отговора на исковата молба, че ответникът С.К. е оспорил дължимостта
на паричното вземане като е релевирал отклонение от възложената работа и
некачествено изпълнение, като е предявил и евентуални насрещни възражения . При
така изложеното настоящият състав прави извода, че в настоящото производство бе
необходимо установяването и доказването от страна на ищеца на валидно договорно
правоотношение покриващо фактическия състав на договора за изработка. По
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.При липса на спор между страните относно
пописването на договора за СМР и въз основа на заключението на вещото лице Ц.Ц.,което заключение съдът кредитира напълно, се налага
правният извод, че 19.06.2018 год.ищецът и ответника са сключили договор за
СМР. При извършеното от ответника по реда на чл.193 ГПК оспорване на оригинала
на Договора за СМР и въз основа на заключението на експерта - графолог
твърденията на ответника затова,че договора има подписи ,които не са положени
от него, се оказват неверни. Ето защо предвид характера на този договор –
частен документ, то и оспорването по реда на чл.193 ГПК от ответника е неуспешно,
като автентичността на документа е безспорно установена и изяснена в настоящото
производство въз основа на цитираното по-горе заключение на експерта графолог.
При така
изложеното по-горе съдът въз основа на твърденията на двете страни заключението
по допуснатата СГЕ намира,че договорът
за СМР от 19.06.2018 г. е действителен, автентичен и отразява волята на
страните да се обвържат с договорените клаузи . При прието от съда, че е налице договор за СМР възниква въпроса при заплатена
сума равна на сбора от 500 лева – авансово платени при сключване на договора на
19.06.2018 г. и още 1565 лева платени на 21.07.2018 г. , която ищецът сам
твърди ,че е получил / а и е доказано от оригинала на договора приложен на л.
38 от делото / следва ли ответникът да плати на ищеца още 305 лева ведно със
законната лихва ?
Съдът след внимателен прочит на материалите по делото , дори и без да
влиза в подробен правен анализ на константната съдебна практика относно начина
на извършване, остойностяване ,приемане и заплащане на СМР, намира за
необходимо да посочи ,че при сравнение на Договора за СМР приложен на л. 38, 39
и вписаното на л. 38 – на гърба възражение от възложителя, заключението на
вещото лице Г., разпита на св.М. съдът намира ,че ищецът не установил и
доказал при условията на пълно и главно доказване ликвидността и изискуемостта
на претендираното парично вземане.
В този ред на мисли настоящият състав приема, че не следва да преповтаря
компетентното заключение по допуснатата и приобщена СТЕ изготвена от в.л.Г. за
да изведе отново извод, че след като вида и обема и качеството на извършените
СМР в частта за входната врата са в отклонение на строителните норми, се
обуславя необходимост от допълнителни разходи на ответника за поправяне на
некачествената работа а не задължение за заплащане на исковата сума. Само при
тези мотиви съдът счита, че без да влиза в допълнителен правен анализ на следващите
възражения на ответника, обективирани в отговора на искова молба, се налага
извода, че искът е останал напълно недоказан и като такъв следва изцяло да бъде
отхвърлен. Нещо повече – изначално още в договора за СМР се съдържа
възражението на длъжника, което се доказва и от двете СТЕ за некачествено
изпълнение на процесната входна врата / а и на вратата на банята на имота на
ответника / поради което и при липса на приета работа ищецът се оказва, че не е
установил и доказал основанието си на иска,поради което искът е изцяло недоказан
и следва да бъде отхвърлен ведно с акцесорните искания.
При този
изход от спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК съдът следва да установи и присъди разноските в исковото в полза на ответната
страна. Видно от Списъка за разноски по чл. 80 ГПК приложен на л.88 –ти ответникът
желае да му се присъдят следните суми: 100 лв.-депозит СТЕ;150 лв. – депозит за
СГЕ,като и 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019г.
Доказателствата за вида и размера на всеки от трите разхода се съдържат по
делото ,поради което и съдът следва справедливо да разпредели отговорността за
разноски .Настоящият състав намира,че на ответника следва да се присъди сумата
от общо 500 лева включваща разноските за проведената първоначална СТЕ и за
процесуално представителство, но не и за
допуснатата Съдебно графологична експертиза.Последната е допусната по
оспорване на ответника на собствения си подпис и ако това не е било сторено, то
не би било наложително и провеждане на експертиза.Ето защо при неуспешно
проведено производство по реда на чл.193 ГПК разноските от 150 лева депозит за
СГЕ остават за сметка на ответника. Т.е. съдът присъжда общо сумата от 500 лева
съдебно деловодни разноски в полза на ответника .
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения
специален положителен установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „Н.5.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н. П. Р., чрез адвокат от АК В. – Г.З., със
съдебен адрес:*** против ответника -
С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** с искане да бъде
постановено Решение, по силата на което СПН да бъде установено съществуването в
полза на ищцовото дружество против ответника на паричното вземане за което в
полза на ищеца и против ответника, по частно гр. дело № 11 918/2018 г. по
описа на РС В., ХVIII – ти състав е била
издадена Заповед № 5991/6.8.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК – а именно : ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ за сумата от 305,00 лв. /триста и пет лева/, представляваща неизплатено частично задължение за
изработка на входна врата по договор за изработка от 19.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Н.5.“
ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. П. Р. ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от ОБЩО 500, 00 лв./
петстотин лева / - сторените от ответната страна съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните
пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :