РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200348 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на Р. М. В. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „О.... № *** срещу Наказателно постановление № 21-
0769-004217/04.11.2021 г. (с допълнителна молба жалбоподателят е уточнил номера на
обжалвания санкционен акт, доколкото в жалбата той е сгрешен) , издадено от Началник група в
Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 185 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 20 лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати
нарушения, изразяващи се в посочване на свидетел, без да се уточни какво е неговото
качество и не е конкретизирано точното място на нарушението, посредством посочване на
номер от ул. „В......”. Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води
до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на
жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да изложи възражения срещу
акта. На последно място се посочва, че водачът не е усетил настъпване на ПТП, поради
което и поведението му е несъставомерно от субективна страна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
А...А... БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, но само
1
досежно второ вменено нарушение. По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
заявява, че жалбоподателят не го оспорва и е съгласен с наложеното наказание.
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
гр. Бургас се представлява от пълномощник – юрисконсулт Ж...., която счита, че НП е
правилно и законосъобразно и пледира за неговото потвърждаване изцяло.
В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за
оставяне на жалбата без уважение.
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира
за неговото потвърждаване изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП). Видно от приложената
разписка (л. 5 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 21.01.2022 г., а жалбата е депозирана
още същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
В първото съдебно заседание по делото адв. А..... - БАК заявява, че поддържа жалбата
само по отношение на вмененото нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, поради
което следва да се приеме, че в останалата част постановлението е влязло в сила. Именно
поради това настоящият състав не разглежда НП в частта, в която е влязло в сила.
Разгледана по същество, в обжалваната част - жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.09.2021 г., около 22.08 часа в гр. Бургас, ул. ‚В.......“, до блок */** настъпило
ПТП между управлявания от жалбоподателя товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ...., с
прикачено полуремарке с рег. № А0602ЕМ и паркиран автомобил „Х. Д...“ с рег. № .......
Причина за инцидента била това, че при извършване на маневра на заден ход за паркиране в
редицата, полуремаркето на товарния автомобил закачило лекия автомобил „Хонда“ и му
причинило неголеми материални щети. След маневрата жалбоподателят оставил паркирания
товарен автомобил и се прибрал у дома си без въобще да е разбрал за съприкосновението.
На следващата сутрин В. се качил на товарния автомобил и потеглил. Малко по-късно на
място се явил и водачът на л.а. „Хонда“, който констатирал нанесените щети по автомобила
си и сигнализирал органите на КАТ. На място пристигнал св. Д.П. – мл. автоконтрольор към
Сектор „ПП“, който прегледал камерите за видеонаблюдение в близост и установил, че
водачът на товарния автомобил, извършвайки маневра назад, е допуснал ПТП-то.
Посредством дежурната част водачът на товарния автомобил бил издирен и св. П. съставил
срещу него АУАН с бл. № 232272, квалифицирайки горните факти като нарушения по чл. 5,
2
ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал и получил препис от него, отразявайки в графата за възражения, че няма такива. В
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 04.11.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена и в акта. Административнонаказващият
орган също приел, че с действията си В. е осъществил състава на двете нарушения, поради
което и му наложил съответните наказания.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р.... П..... –
Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 04.11.2021 г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Вменените нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава.
Съдът не възприема твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Противно на посоченото в жалбата - в АУАН и НП е посочен точният номер на ул.
„В.....”, до който е възникнало ПТП. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и
разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е
3
бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно –
възможността му за защита не е била ограничена.
Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на
свидетеля, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение.
Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя
от страните в процеса. В случая в акта Е ПОСОЧЕНО, че Г...Д...е свидетел при съставяне на
акта, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на
свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата
на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в
този случай нарушението би било несъществено.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че
преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив, което е довело до невъзможност да
организира защитата си. Дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя
действително е нечетлив - то това не променя факта, че същият представлява копие на
първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на
жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със
съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис
от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в
конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със
съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и
практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015г. по
описа на АдмС-Бургас, Решение № 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа
на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и
актуалната практика на касационната инстанция, като например – Решение №
1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „…
дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д.,
той е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде
писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен
това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо
съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите,
съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство
и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал
със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е
било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е
налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на
съществените.“
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на съда намира подкрепа и в
разясненията, дадени още с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, където е
4
застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна
проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва ВИНОВНОТО
извършване на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, водачът на ППС, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че водачът на
товарния автомобил въобще не е разбрал за настъпилото произшествие. В действителност
обаче съприкосновение между управлявания от него товарен автомобил и паркирания
автомобил е имало, като в резултат от него са налице материални щети. Съгласно § 6, т. 27
от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал
при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му, а съгласно § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема за безспорно установено, че
жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили имуществени вреди. Настоящият
състав обаче, не споделя извода на административнонаказващия орган, че В. не е изпълнил
задължението си да съдейства за установяване на вредите от ПТП, тъй като не е останал на
мястото на произшествието. Установеното деянието е квалифицирано от актосъставителя и
АНО като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, в която изрично не е установено
задължение за водача на ППС да остане на място, нито да сигнализира контролните органи.
Подобно задължение водачът има в хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП при
несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и в
хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" ЗДвП при настъпило ПТП, от което има
пострадали хора, но разглежданият случай не е такъв. Поради това и за В. не е имало
задължение да остане на място, а само да окаже съдействие за установяване на вредите
(Решение № 306 от 25.02.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 162/2020 г). От своя
страна оказването на съдействие може да включва различни действия: попълване на
двустранен констативен протокол, предоставяне на данни за самоличността си и за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", уведомяване на собственика на
увреденото имущество, предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските
органи и др., но не означава обезателно, че водачът не трябва да напуска
местопроизшествието. Поради това, съдът счита, че за В. изначално не е имало задължение
да стои на място до идване на полицейските органи. Нещо повече – в конкретния случай
5
жалбоподателят в действителност е оказал съдействие за установяване на вредите, като още
от самото начало е предоставил данни за самоличността си, дал е обяснения за инцидента,
предоставил е автомобила си за оглед, подписал е протокола за ПТП и т.н. При това
положение настоящият състав счита, че неправилно АНО е преценил, че с поведението си
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а" от ЗДвП, поради което и
неправилно му е наложил съответните наказания.
Дори да се възприеме, че поведението на В. покрива от обективна страна състава на
вмененото нарушение, то крайният извод на съда за незаконосъобразност на НП в тази му
част пак би бил същият, доколкото по мнение на съда не се доказва и субективната страна
на деянието. За да се ангажира отговорността на жалбоподателя за това нарушение е
необходимо той съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията по чл. 123 от ЗДвП.
Нарушението може да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от
обективните данни за деянието, от начина и средствата за извършването му. От
доказателствата по делото не се установява наличие в съзнанието на В. на представи за
обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението – т.е. не се
доказва, че той въобще е разбрал, че е допуснал ПТП, което е лесно обяснимо с
характеристиките на управлявания от него автомобил и лекия удар със задната част на
полуремаркето на автомобила (извън полезрението му). При отсъствие на каквито и да било
външни признаци последният да е възприел настъпилия противоправен резултат,
напускането на местопроизшествието не би могло да се определи като съзнателно
неизпълнение на задължението да окаже съдействие за установяване на настъпилите вреди.
Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят е бил
неоснователно санкциониран, поради което и НП следва да се отмени в тази му част. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1432 от
29.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление В ОБЖАЛВАНАТА част следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може
служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-004217/04.11.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА , с която за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Р. М. В. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 80 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!
М.Д.
7