Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 12.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Елин Пелин, Пети състав,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 951 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49,
ал. 1 от Семейния кодекс
С исковата си молба ищецът П.Г.С.,
ЕГН ********** *** е предявил срещу
ответницата Х.С.С., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.49, ал.1 от
В хода на размяна на книжата по реда
на чл.131 от ГПК ответницата Х.С.С. чрез пълномощника си адв.М. депозира писмен
отговор, с който оспорва изложените от ищеца твърдения, че вината за
разстройството на брака произтича от нея поради наличието на извънбрачна връзка
и че не се грижи за семейството си, както и размера на издръжката на детето,
която ищецът заявява, че може да заплаща. Твърди, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на ищеца. Сочи, че съпрузите се запознали
през 2006 г., като условие от страна на ищеца да сключи брак с ответницата било
тя първо да забременее, за да е сигурен, че ще има дете. Ответницата
забременяла, оженили се и се преместили да живеят в с.Равно поле в къщата на
родителите на ищеца. Родителите на ищеца обаче непрекъснато се намесвали във
взаимоотношенията на съпрузите, което влияело негативно на връзката им. В един
момент родителите на ищеца останали финансово затруднени и започнали да
настояват ищецът да отиде на работа в чужбина, тъй като нямали възможност да
заплащат ипотеката на къщата по повод банков кредит, който били изтеглили. Това
наложило през 2014 г. ищецът да замине за Австрия, където започнал работа като
шофьор в транспортна фирма. Поради финансовите затруднения в семейството
ответницата също теглила кредити, за да могат да закупят въглища, семеен
автомобил и др. След като започнал работа в Австрия ищецът изпращал пари само
на своята майка, която давала на
ответницата по 200.00 лева месечно, а един или два пъти по 400 и по 300.00
лева. От месец септември 2018 г. ищецът превежда на ответницата от негова
сметка по 150.00 лева месечно. Откакто
работи в чужбина ищецът се прибира в България веднъж на четири месеца и стои
около две седмици и половина, след което пак заминава. Не се интересува от
семейството си, не се вълнува от възпитанието и развитието на детето си. На
14.09.2018 г. ищецът се прибрал от Австрия, като две познати на ответницата, с
които тя имала влошени отношения, за да й отмъстят казали на ищеца, че
ответницата споделяла с тях интимни неща
и че я били видяли да се качва в чужда кола. На 15.09.2018 г. ищецът започнал да
обижда ответницата, с твърдения, че му изневерява и я гонел и то в присъствието на детето. На разправията
присъствала и майката на ищеца, която също
започнала да преиначава факти и да твърди, че ответницата се карала на
детето и го пребивала. Детето се подразнило и налетяло на бой на баба си, която
казала, че ще извика полиция. Когато полицията дошла детето се напишкало от
страх, да не ги арестуват с майка му, а двамата съпрузи подписали протокол да
не притесняват живущите на първия етаж.
Ищецът обаче не спрял до тук и се
обадил на началника на ответницата по местоработата й, за да му каже, че имала
интимна връзка с него, а след това се обадил и на горестоящия началник, за да
му каже за връзката на ответницата с прекия й началник. Казал на ответницата да
си заминават за Априлци, за да си почине от тях. Веднага след това в къщата в
с.Равно поле дошли две жени от Агенция за закрила на детето, за да питат има ли
детето оплаквания, като посъветвали ответницата детето да посети психолог. Ответницата и детето посетили четири пъти психолог
и детето се поуспокоило.
При раздялата на съпрузите
ответникът се държал недостойно, като не позволил на ответницата да си
събере спокойно и багажа – нейните дрехи
и тези на детето, тъй като през цялото време бил агресивен, държал се невъзпитано
и недостойно, като ритал чантите и обиждал ответницата. Тъй като ответницата
имала 4000.00 лева, които била дала на ищеца да ги съхранява в неговия сейф,
пари които тя взела като заем, който била рефинансирала от Банка ДСК, с които
пари да обзаведе стаята на детето, при раздялата ги поискала от ищеца. Той
обаче отказал, детето започнало да пищи, а тя се обадила на телефон 112. Когато
дошли полицаите, ищецът заявил, че той гони ответницата, а тя отказвала да
напусне. След напускането на дома на ищеца, нейна приятелка ги приютила заедно
с детето, а после й помогнала да си намери квартира, в която живеят и сега с
детето.
Детето е на възраст, в която
израства много бързо, посещава извънучилищни мероприятия, които се заплащат.
Има нужда от уютна обстановка и здравословна храна, поради което издръжка в
размер на 150.00 лева е недостатъчна.
В отговора се сочи, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът, който е мекушав и
силно зависим от неговата майка и другите му роднини, слабата му привързаност
към детето, липса на интерес към проблемите в семейството и продължителните му
отсъствия от дома, нежеланието му да промени живота си като се откъсне от
родителите и брат си и се отдаде пълноценно на сина си и на съпругата си.
Ищецът не се грижи за семейството си. Неговата грижа се изчерпва до плащане единствено на малка сума пари. Ищецът
никога не е оценявал и зачитал личността
на ответницата, винаги се е отнасял пренебрежително към нея, заплашвал я,
държал се вулгарно и я обиждал, че му
изневерява.
Предвид изложеното в отговора на
исковата молба се иска съдът да прекрати брака между съпрузите по вина на
ищеца. Да предостави упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете Г. П.С. на майката, като определи
режим на лични отношения на детето с бащата всеки първи и трети петък, събота и
неделя от месеца с преспиване от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя,
тридесет дни през лятната ваканция на детето, които може и да не са наведнъж,
както и по три дни през зимната и пролетната ваканция, по време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката. Бащата да има право да взима детето за
времето от 09.00 ч. на 24 декември до 19.00 ч. на 30 декември всяка четна година
и от 09.00 ч. на 30 декември до 19.00 ч. на 04 януари всяка нечетна година. За
Великденските празници от 09.00 ч. на първия почивен ден до 19.00 ч. на
последния ден и за личните празници на Георги - рождени и именни дни от 09.00
ч. до 20.00 ч. всяка нечетна година, както и всеки друг път по договореност с
майката. Иска се също съдът да осъди ответника да заплаща на детето си месечна
издръжка от 350.00 лева чрез неговата майка и законен представител, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 01.09.2018 г. до
настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката.
Ответницата няма претенции към семейното жилище, желае да възстанови
предбрачното си фамилно име Д..
В срока за отговор ответницата Х.С.С.
предявява насрещен иск срещу ответника П.Г.С.. Твърди, че вина за
разстройството на брака има съпругът й, поради неговата мекушавост, силна
зависимост от майка му и от другите му роднини, като напълно липсва привързаност
към детето и към съпругата, интерес към проблемите на семейството.
Продължителното отсъствие от дома от страна на ответника, нежеланието му да
промени живота си като се откъсне от родителите и от брат си и се отдаде
пълноценно на сина си и съпругата са причини довели до разстройството на брака.
Ответникът не се грижи за семейството си и единствените му грижи се изразяват в плащане на малка сума пари. Интересува се
само от материалното, а не дали синът му ще расте пълноценно, ще бъде
възпитаван правилно и да се научи да цени истински стойностните неща в живота –
образование, възпитание и стремеж към успех чрез труд и честност. Ответникът
бил винаги недоволен от ищцата, не я оценявал, държал се пренебрежително,
заплашвал я, отправял й вулгарни съобщения,
като „получи ли парите ма“, обиждал я,
като казвал, че му изневерява. Иска се съдът да прекрати брака по вина на
ответника, родителските права по отношение на детето Г. П.С. да бъдат предоставени на майката, като на бащата се определи режим на
лични отношения, по следния начин: всеки първи и трети петък, събота и неделя
от месеца с преспиване, от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, тридесет
дни през лятната ваканция на детето, които може и да не са наведнъж, както и по
три дни през зимната и пролетната ваканция по време, което не съвпада с
годишния отпуск на майката. Бащата да
има право да взема детето при себе си за времето от 09.00 ч. на 24
декември до 19.00 ч. на 30 декември всяка четна година и от 09.00 часа на 30
декември до 19.00 ч. на 04 януари на всяка нечетна година. За Великденските
празници от 09.00 ч. на първия до 19.00 ч. на последния ден и за личните
празници на георги /рождени и именни дни от 09.00 ч. до 20.00 ч. на всяка
нечетна година, както и всеки друг път по договореност с майката. Иска се съдът
да осъди ответника да заплаща на сина си Г. П.С. месечна издръжка от 350.00 лева чрез неговата майка и законен
представител, считано от 01.09.2018 г. до настъпване на законна причина за
прекратяване или изменение на издръжката. Желае да възстанови предбрачното си
фамилно име – Д.. Заявява, че няма претенции към
семейното жилище.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното и прието като доказателство по
делото Удостоверение за сключен граждански брак №……г., издадено
от община Елин Пелин страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на ……г. в гр.Е., община
Е., С. област.
От Удостоверение за раждане № ………… г. издадено от район „Младост”, Столична община е видно, че страните по делото
имат родено по време на брака дете Г. П.С.,
ЕГН **********.
Видно от удостоверение за семейно
положение, съпруга и деца № ГСР-08-00562/17.10.2018 г. издадено от Община Елин
Пелин е, че П.Г.С. е женен за Х.С.С., като от брака си имат син Г. П.С.
По делото е представено свидетелство за
регистрация на МПС издадено на 12.09.2012 г. за лек автомобил ……с рег. № …….., като имотът е записан на името
на П.Г.С..
Представено е и свидетелство за
регистрация на МПС издадено на 27.06.2014 г. за лек автомобил ………с рег. № …… записан на името на П.Г.С..
Видно от Договор за жилищен и ипотечен кредит от 24.01.2008 г. е, че П.Г.С. и Г. П.С. са
получили от „……“ ЕАД кредит в размер на 75000.00 лева.
По
делото е представено преводно нареждание
за заплащане на издръжка на детето Г. П.С. от П.Г.С. за месец януари 2019 г. в размер на 150.00 лева, както и
преводни нареждания за захранване на сметка на името на Х.С.С. за месец февруари 2018 г. в размер на 200.00
лева; за месец март 2018 г. в размер на 300.00 лева; за месец април 2018 г. в
размер на 300.00 лева; за месец май 2018
г. в размер на 300.00 лева; за месец юли 2018 г. в размер на 200 лева; за месец
август 2018 г. в размер на 300.00 лева; за месец септември 2018 г. в размер на
350.00 лева; за месец ноември 2018 г. в размер на 170.0 лева; за месец октомври
150.00 лева; за месец декември 2018 г. в размер на 150.00 лева.
Установява се от трудов договор № 440/08.05.2019 г. по описа на Доландия
България ЕООД, че П.Г.С. е назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона считано от 08.05.2019 г.
От
заповед за командировка в чужбина № 163/23.05.2019 г. по описа на Доландия
България ЕООД се установява, че П.Г.С. е командирован до гр……, Белгия считано
от 24.05.2019 г..
От
заповед за командировка в чужбина № 164/18.06.2019 г. се установява, че П.Г.С.
е командирован до Франция за десет дни считано от 21.06.2019 г. по описа на
Доландия България ЕООД.
От удостоверение изх. № 3071/13.12.2018 г. по
описа на …..се установява, че Х.С.С. е получила за периода от месец януари 2018 г.
до месец октомври 2018 г. брутно трудово възнаграждение в размер на
16 612,19 лева.
Видно от договор за наем на недвижим имот от 23.10.2018 г. е, че Х.С.С. ***.
От договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2018 г. и Общи условия към него се установява, че Х.С.С. е получила от „…..“ ЕАД кредит в размер на 16000.00 лева.
От приетия по делото социален доклад изготвен от АСП ДСП Елин Пелин се
установява, че след влошаване на отношенията между родителите и фактическата им
раздяла понастоящем грижите за отглеждането и възпитанието на детето Г.С. се полагат от майката, живуща в териториалния обхват
на ДСП ОЗД С.. Бащата не претендира за
родителските права спрямо детето, но желае да поддържа контакти с него.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П.В.В. и Ц.И.В. – водени от ищеца, както и К.И.К. и Х. В. К. – доведени ответницата.
Свидетелката П.В. разказва, че със семейството на П.
и Х. били приятели, поради което е запозната с техните взаимоотношения.
Разказва, че от 2017-2018 г. съпрузите не живеят заедно, тъй като ответницата
има друг мъж в живота си. Това го разбрала от своя съпруг, който е полицай и
при служебно посещение в „…..“ видял ответницата прегърната с друг мъж. Това се
случило през 2016 или 2017 г., но тя
казала на съпруга си, че не трябва да казват на П. и да се бъркат в отношенията
им, затова премълчали видяното. Свидетелката сочи, че очевидно П. е усетил нещо относно изневярата й, защото
питал свидетелката известно ли й е, че Х. има връзка, но тя му отговорила, че
не знае нищо, тъй като не искала да става причина за разваляне на
взаимоотношенията им. Сочи също, че ищецът се грижел за ответницата и детето
им, превеждал им пари когато бил в чужбина, а когато се прибирал в къщи
прекарвал със семейството си. Родителите на П. също се грижели за детето,
купували му дрехи, които ответницата изхвърлява. Твърди, че за ответницата
основните приоритети са пари, лъжи и интриги. Тези впечатления ги има във
връзка с взаимоотношенията със семейството й, както и с оглед обстоятелството,
че са почивали заедно на море, а децата на двете семейства често играят заедно.
Докато били на море, ответницата не се грижела подобаващо за детето си, като
неглежирала задълженията си към него. Заявява, че синът на ответницата Г. е проблемно дете тъй като ежедневно обижда останалите
деца в училище и то много вулгарно, което наложило свидетелката да се обърне
чак до Министерството в гр.София. Когато питала детето Г. защо говори така, той отговарял, че мама така говори на
баба.
Свидетелят Ц. В. също заявава, че двете семейства
били в приятелски отношения. Разказва, че като изпълнявал служебните си задължения
в Лидл като служител на МВР, видял ответницата прегърната с непознат за него
мъж, и това много го смутило. Ответницата като го видяла подскочила все едно
била ударена с нещо остро от изненада. Свидетелят твърди, че решил да не
споделя видяното с П., но когато П. решил да се развежда решил да сподели
видяното. Освен това ищецът няколко пъти го питал, дали ответницата си има
любовник или извънбрачна връзка, но тогава той не му казал. Твърди също така,
че бил чувал и от други места приказки в насока, че ответницата изневерява на
съпруга си. Заявява, че и Х. и детето винаги са били задоволени с всичко
необходимо, затова предполага, че ищецът се е грижел за тях добре и е пращал пари докато е бил в чужбина.
Разказва, че през месец юни 2016 г. били заедно на море с ответницата и
съжалява, че тръгнал с нея, тъй като меко казано поведението й било неадекватно.
Свидетелката К.К. разказва, че като майка на
ответницата има впечатления от брачния живот на съпрузите. Още в началото
разбрала, че няма да имат добър семеен живот, тъй като П. казвал на сина на
свидетелката, че майка му и баща му искали да се разведе с Х.. Дори майката на
ищеца дошла в дома на свидетелката и също казала, че трябва да се разведат
защото не се разбирали и от финансова гледна точка. Колкото пъти ходил в дома
на свидетелката, П. никога не говорел
добре за себе си и за Х.. Казвал, че
къщата на родителите му била заложена и може да я вземат, тъй като не
можел да плаща затова щял да се убие. Дори веднъж пратил съобщение на свидетелката, като
заявил, че иска да изпрати детето и
съпругата си при тях, защото той няма възможност да се грижи за тях. По тази
причина съпругът на свидетелката много пъти давал пари на ищеца – за камиона,
за курсове , за лекарства на детето и т.н.. Твърди, че постоянно пращали на Х.
пари, тъй като дъщеря й споделяла,
че съпругът й дава всичките си средства
на своята майка. Ответницата й споделяла, че П. й казвал, че трябвало Х. да ги
заведе на почивка, а не той, а когато
отивали някъде, той непрекъснато й правел забележки - ти не се ли наяде
и тя не смеела да си поръча ядене. Сочи, че й е известно, че с парите, които Х.
изтеглила като заем, купила кола, която ищеца ползва в момента, а 2000.00 лева
дала на кръстника им, тъй като имали заем. Заявява, че един ден П. й се обадил по телефона и й казал, че ответницата си имала любовник, но
тя не знае такова нещо. Дори свидетелката, която била разпитана преди нея също
й се обаждала и я обиждала, като говорела обидни думи за свидетелката и дъщеря
й Х.. Това наложило да се обърнат към полицията, и тя била предупредена за това
нещо през миналата година.
Свидетелката К. твърди, че
познава страните по делото. Отначало всичко било нормално, но
впоследствие започнало да личи, че има
някакъв проблем в отношенията им. П. често говорел, че има голям кредит и ще
получи инфаркт за този заем, който щял да го довърши. Твърди, че й е извество,
че майката и бащата на П. движели нещата в дома им. П. започнал работа като
международен шофьор, за да може да плаща кредита, поради което отсъствал три четири месеца и се прибирал за около две
седмици или двадесет дни. Известно й е, че съпрузите ходели на почивка, но
всичко било много резервирано, тъй като П. винаги казвал, че не трябва да
харчат много, че нямали пари, нямало да ядат много и пр. Според свидетелката
семейството на П. не се отнасяло добре с Х. тъй като непрекъснато имало някакви
упреци, следене, намесване в семейството на съпрузите. Свидетелката сочи, че
ако към нея имало такова отношение, тя отдавна би ги напуснала. Знае, че Х.
изтеглила кредит, който изплаща сама за да купи автомобил, който и сега се ползва от П.. Знае също така, че П.
също изтеглил кредит, но не може да каже каква е сумата, но тя със сигурност
била използвана за закупуване на ТИР. Заявява, че не й е известно Х. да е имала
някога друг мъж в живота си.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от
съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Анализирайки установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да приеме,
че бракът между П.Г.С. и Х.С.С. е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е
семейната общност, между съпрузите липсва взаимност, привързаност, уважение и
доверие, не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между
страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл.14 от СК
съдържание на съпружеските отношения. Разстройството на брачните отношения е
такова, че не може да бъде преодоляно и да се възстанови нормалното им
съществуване. Последното намира израз във фактическата раздяла между тях,
вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение
помежду им. През този период от време същите не са направили усилия да
заздравят брачните си отношения, напротив всеки от тях се е дезинтересирал от
брака. Съществуването му е само формално и не осъществява вменените му от
закона социални функции. Доказа се, че отношенията между съпрузите са изпълнени
с конфликти, взаимни упреци, лишени от внимание и привързаност, поради което е
налице дълбокото и непоправимо разстройство по смисъла на закона, още повече,
че и понастоящем страните не живеят заедно. Ето защо е налице основанието за
разтрогване на брачната връзка и следва да се постанови решение, с което да се
допусне искания развод.
Спорният по делото въпрос е този
за вината за дълбокото и непоправимо разстройство и размера на дължимата
издръжка на детето Г. П.С..
За настоящия съдебен състав се налага
извода, че вина за провала на брачната връзка имат и двамата съпрузи, тъй като анализирайки причините, довели
до разстройството на брака съдът счита, че то се дължи на виновното поведение и
на двамата съпрузи. От една страна ответникът със своето поведение очевидно е допуснал
намеса на родителите му в съпружеските взаимоотношения и не е съумял да реши
проблемите в семейството си. Очевидно съпругът не е успял да обясни на
съпругата си и необходимостта в този момент от брачната им връзка да живеят
разделени, за да може той да осигури необхидимите средства за заплащане на големия
кредит, който е изтеглил. Вината на съпругата се дължи на това, че тя също не е показала дължимата привързаност към съпруга си, тъй като очевидно е всяла у него съмнение относно наличието на връзка с друг мъж, което неминуемо е
довело до разстройство на брачната връзка и поява на ревност у съпруга. В тази насока съдът
кредитира показанията на свидетелите водени от страните по делото, които счита
за логични, последователни и непротиворечиви, водещи до извод за наличието на
вина и у двамата съпрузи. Поради това, съдът счита, че бракът на страните е опразнен от
съдържание, съществува само формално, между страните липсва уважение, доверие,
привързаност, разстройството на брака е непреодолимо. Бракът между страните
следва да се прекрати по вина на двамата съпрузи.
Съгласно чл.59, ал.2 от СК и
чл.322, ал.2 от ГПК, съдът в брачния процес следва да се произнесе и относно
въпроса при кого от родителите да живее детето, упражняването на родителските
права спрямо роденото от брака дете, мерките за това, личните отношения с
другия родител и издръжката му.
По отношение упражняването на родителските права, съдът съобрази
следното: Между съпрузите няма спор относно обстоятелството кой да упражнява
родителските права по отношение на роденото от брака дете Георги П.С., а именно
същите да бъдат предоставени
на майката. Настоящата съдебна инстанция, преценявайки, съобразно чл.59, ал.2
от СК всички обстоятелства с оглед интереса на детето, събраните доказателства
по делото относно полаганите до момента грижи и предвид становището на Дирекция
„Социално подпомагане”, че при извършеното проучване родителите са
консултирани, да не въвличат детето в родителския конфликт, а майката е
съдействала за това консултиране, както детето е посетило психолог, то не са налице данни, които да
обосновават извод, че майката не би била годна да упражнява родителските права
спрямо детето Г. П.С.. В социалния доклад се сочи
също, че семейната връзка баща-дете не е
прекъсната, като бащата и детето периодично осъществяват телефонни разговори, а
когато е възможно детето пребивава в дома на бащата в с.Р.. Искането на ищцата за определяне на по-разширен режим
на лични отношения между бащата и детето съдът счита за основателно, тъй като по
този начин ответникът би могъл по-пълноценно да обгрижва детето и по време на
празнични дни и отпуски, тъй като не са налице доказателства за физическо и
психическо състояние на детето, което да
налага по-намалена по обем мярка. По този начин връзката родител–дете няма да
бъде прекъсната, защитават се в най-добра степен интересите на малолетното дете
и неговото право да общува пълноценно и
с двамата си родители. Ето защо съдът намира, че подходящ режим между детето и
бащата в настоящия случай е следния: Всеки първи и трети петък, събота и неделя
от месеца с преспиване от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, тридесет
дни през лятната ваканция на детето, които може и да не са наведнъж, както и по
три дни през зимната и пролетната ваканция, по време, което не съвпада с
годишния отпуск на майката. Бащата да има право да взима детето за времето от
09.00 ч. на 24 декември до 19.00 ч. на 30 декември всяка четна година и от
09.00 ч. на 30 декември до 19.00 ч. на 04 януари всяка нечетна година. За
Великденските празници от 09.00 ч. на първия почивен ден до 19.00 ч. на
последния ден всяка четна година и за личните празници на Г. - рождени и именни дни от 09.00 ч. до 20.00 ч. всяка
нечетна година, както и всеки друг път по договореност с майката.
Ответникът, като баща на малолетното дете Г. П.С., следва да бъде осъден да му заплаща и месечна издръжка. Понастоящем детето е на 12 години и с оглед възрастта му за
задоволяване на неговите нужди са необходими средства за храна, облекло, заплащане на ученически
пособия, осигуряване на адекватни за
възрастта му занимания, за пълноценното му физическо и психическо израстване. Предвид обстоятелството,
че страните по
делото са в трудоспособна възраст, според съдът, за задоволяване
нуждите на Г. е необходима сума от 400.00 лева
месечно. Заплащането
на тази сума, съгласно
т.7 от
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС,
следва да бъде разпределено между двамата родители съобразно техните
възможности и с оглед обстоятелството, че детето живее при майката, която
полага и непосредствените грижи за него. Така бащата следва да заплаща сумата
от 250.00 лева месечно, а
останалата сума, заедно с грижите за детето, следва да се осигуряват от
майката. Съдът
определи размера на дължимата издръжка, като съобрази потребностите на детето и
възможностите на родителите, с оглед представените доказателства за
получаваните от тях доходи, поради което намира, че определеният размер на
издръжката за малолетното дете няма да постави в затруднение ответника при
осъществяването на задължението му /по закон и морал/ за плащане на издръжка,
както и да задоволява собствените си нужди, отчитайки обстоятелството, че
последният е в трудоспособна възраст, позволяваща му да работи по трудово правоотношение, от което да
реализира доходи много над минимално установения за страната. При определяне
размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето Г. – същият е на 12 години, поради което му
предстои интензивно
израстване, свързано със завишени нужди от средства съответни на
възрастта му - дрехи,
храна, учебни пособия. По делото не се установиха специални нужди на детето –
образователни или други такива, които да обуславят издръжка в претендирания
размер от 350.00 лева. Ето защо насрещият иск в останалата му част до пълния предявен размер от 350.00
лева се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен. Така определеният размер на месечна издръжка
за детето се дължи, считано от датата на
завеждане на насрещния иск в съда, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменението или
прекратяването й. Ето защо насрещият иск
в останалата му част до пълния предявен размер от 350.00 лева се явява
неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Ответницата не претендира предоставяне на семейното жилище на съпрузите
в нейна полза, поради което същото следва да се предостави на ищеца.
Доколкото е сезиран с иск, съдът с
решението си по допускане на развода следва да се произнесе и относно фамилното
име, което съпругата ще носи след прекратяването на брака с развод. С оглед
направеното искане от нейна страна, съдът следва да постанови същата след
развода да носи предбрачното си фамилно
име Д..
Съдът намира, че насрещният иск за развод, предявен от Х.С.С. против П.Г.С. е частично основателен и следва да бъде уважен досежно
размера на претендираната издръжка и режима на лични отношения между бащата и
детето.
При този изход на делото, съдът намира, че на основание чл.329, ал.1 от ГПК страните следва да понесат направените по
делото разноски, така както са си ги направили. Определя окончателна държавна
такса в размер на 50.00 лева платима по сметка на РС Елин Пелин, от която следва да се
приспадне внесената от страна на ищеца такса в размер на 25.00 лева, като
ответницата следва да бъде осъдена да довнесе останалата част в
размер на 25.00 лева. В тежест на ищеца следва да бъде
възложена и дължимата държавна такса върху
тригодишните платежи на издръжката за детето, която възлиза на 360.00 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между П.Г.С., ЕГН ********** ***
и Х.С.С., ЕГН ********** *** чрез адв.М. сключен на 15.07.2007 г. в гр. Елин Пелин, Софийска област.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
ОТХВЪРЛЯ иска за прекратяване на брака
между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на Х.С.С., ЕГН ********** като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск предявен от Х.С.С., ЕГН ********** против П.Г.С., ЕГН ********** за прекратяване на брака между страните,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име Д..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права спрямо малолетното дете Г. П.С., ЕГН ********** на майката Х.С. Д., ЕГН ********** и определя местоживеенето му да е при
майката.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата П.Г.С., ЕГН ********** следния режим на лични отношения и контакти
с детето Г.П.С., ЕГН **********:
Всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 19.00 часа в петък до 18.00
часа в неделя, тридесет дни през лятната ваканция на детето, които може и да не
са наведнъж, както и по три дни през зимната и пролетната ваканция, по време,
което не съвпада с годишния отпуск на майката.
Бащата да има право
да взима детето за времето от 09.00 ч. на 24 декември до 19.00 ч. на 30
декември всяка четна година и от 09.00 ч. на 30 декември до 19.00 ч. на 04
януари всяка нечетна година.
За Великденските
празници от 09.00 ч. на първия почивен ден до 19.00 ч. на последния почивен ден
всяка четна година и
За личните празници
на Г. - рождени и именни дни от 09.00
ч. до 20.00 ч. всяка нечетна година, както и всеки друг път по договореност с
майката.
ОСЪЖДА П.Г.С., ЕГН ********** да заплаща на детето Г. П.С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Х.С. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет
лева/, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба - 28.12.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, до
настъпване на законни причини, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ
предявения насрещен иск в частта му за разликата от уважената част на иска до
пълния предявен размер за издръжка от 350.00 лева като неоснователен и
недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното
жилище, находящо се в с.Р., община Е., С. област, ул. „…….“ № .. на П.Г.С., ЕГН **********
ОСЪЖДА П.Г.С., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин в
размер на 360.00 лева /триста и
шестдесет лева/
ОСЪЖДА Х.С. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер
на 25.00 лева /двадесет и пет лева/.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: