№ 741
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500940 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Ж. ПЛ. СТ., EHK ***********, чрез
неговата майка и законен представител Д.И. Стефанова, ЕГН **********,
двамата от гр. Бургас, ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.* чрез адвокат Росен
Русев със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. „Братя Миладинови“, бл.66, вх. 4,
ет.8 против решение № 201/ 03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 7310/ 2021
г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е осъдил ПЛ. Ж. СТ., ЕГН
********** от гр. С., ул. "К." № **, да заплаща в полза на малолетното си
дете Ж. ПЛ. СТ., EHK ***********, чрез неговата майка и законен
представител Д.И. Стефанова, ЕГН **********, двамата от гр. Бургас,
месечна издръжка в размер на 170 лв. по посочената банкова сметка от
подаване на исковата молба на 19.10.2021 г., с падеж тридесето число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, като е отхвърлил иска в останалата му част над
уважения размер от 170 лв. до 400 лв. месечно като неоснователен. Осъдил е
въззиваемия да плаща в полза на малолетното си дете, сумата от 1349,48 лв.,
1
представляваща издръжка за периода от 19.10.2020 г. до 19.10.2021 г. на
основание чл.149 СК, като е отхвърлил иска в останалата част над уважения
размер до претендирания такъв от 4800 лв., като неоснователен, като е
присъдил дължимите разноски. С обжалваното решение, на основание чл.
241, ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд е разсрочил изпълнението на
дължимата издръжка за минало време в размер на 1349,48 лв., като е посочил
да бъде изплащана по 100 лв. месечно до пълното й погасяване.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита съдебния акт за незаконосъобразен, немотивиран и
неправилен, постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Излага подробни съображения. Позовава
се на ПМС №№ 241 от 24.09.2019 г., 265 от 24.09.2020 г. и ПМС № 286 от
19.08.2021 г. за определяне на линията на бедността за съответната година.
Моли съда да отмени решението в отхвърлителните му части и постанови
друго, с което да удовлетвори претенциите така, като се предявени с исковата
молба. Обжалва решението и в частта с която е допуснато разсрочено
изплащане на издръжката за минало време. Моли съда за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ПЛ. Ж. СТ., ЕГН ********** от гр. С., ул. "К." № **, чрез пълномощник адв.
Мариана Василева от БАК, с адрес: гр. Бургас, ул.“Войнишка“ № 6, ет.1. В
отговора излага съображения за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Счита, че постановеното решение на БРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Производството пред БРС е по реда на чл.143, ал. 2 и чл.149 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че ПЛ. Ж. СТ. и Д. ИВ. ИВ. са родители на
детето Ж. ПЛ. СТ., роден на 31.10.2013г, видно от представеното
удостоверение за раждане, издадено от Община Бургас. До настоящият
момент не е определяна издръжка за детето.
Пред първата съдебна инстанция са представени писмени
2
доказателства, разпитани са четирима свидетели, Районния съд е изяснил
делото от фактическа страна.
Видно от представените писмени доказателства Дида Стефанова
съгласно представеното удостоверение от „Деметра ритейл“ ООД е служител
на фирмата и в периода м.01.2021-м.12.2021 има брутен доход в размер на
16753,38лв. и нетен доход в размер на 13019,98лв.
От своя страна въззиваемият С., видно от представения трудов договор
№ 009-01.07.2020г, сключен с „Плада транс тур“ ООД е изпълнявал
длъжността „шофьор на автобус“ на 2-часов работен ден, с уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 211,25лв. Представен е трудов
договор № 013-01.07.2020г, сключен между страните, като е уговорен 4-
часов работен ден с месечно трудово възнаграждение в размер на 305лв.
Дружеството е издало удостоверение №1 / 01.11.2021г, от което се
установява, че нетния доход на въззиваемия възлиза на 3996,65лв за периода
01.11.2020-31.10.2021г.
По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП – Бургас,
касаещ единствено майката и детето, като в доклада е посочено, че тъй като
въззиваемият живее в гр. Созопол компетентен да изготви докладва е ДСП –
гр. Созопол. В доклада е посочено, че детето не страда от хронични
заболявания, отглежда се в добра социална и битова среда, като детето живее
с по-малката си сестра – Людмила Стефанова и майка си, с обособени
самостоятелни стаи, обзаведени с всички необходими уреди и мебели.
По делото са предявени две претенции по чл.143, ал.2 и чл. 149 от СК.
Първата претенция е за присъждане на издръжка за бъдеще време, а тази по
чл. 149 е издръжка за минало време и обхваща периода от 19.10.2020г –
19.10.2021г. За да постанови резултата по делото първоинстанционния съд е
счел, въз основа на събраните по делото доказателства и приобщения
материал от свидетелските показания, че по отношение на претенцията за
минало време следва да се присъди сумата от 1349,48лв, тъй като през
процесния период въззиваемият е престирал издръжка в натура в размер на
122 неработни дни и редуцирайки дължимата сума е счел, че 690,52лв са
недължими. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не следва да
се счита, че през претендирания период детето е било отглеждано през цялото
време от своя баща, който му е осигурявал издръжка в натура. Позоваването
3
на решението №134 / 25.06.2012г по гражданско дело 90/2021 – IV-то
гражданско отделение на ВКС в случая е неточно. Това произтича от
обстоятелството, че от събраните гласни доказателства не може да се
установи, че 1/3 от процесния период детето е било при баща си и той е
полагал грижи за него изцяло, включително и чрез задоволяване на всичките
му нужди. Видно от показанията на свидетелката Дафинка Такева през месец
май 2020г, детето действително е било оставено на родителите на П.С. в с.
Равадиново, но не може да се направи извод, че периода обхваща повече от
120 дни. В този смисъл са и показанията на свидетелката Галина Апостолова.
В случая, по-скоро се касае за отношение при изпълнение на лични
отношения при режим на свиждане, от колкото за отглеждане на детето от
единия родител, спрямо когото сега другата страна претендира присъждане
на издръжка. В този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира, че
решението по претенцията по чл. 149 от СК в отхвърлителната част е
неправилна, още повече, че в съдебно заседание на 20.01.2022г адв. В. е
заявила, че предявения иск може да бъде частично уважен за сумата от
2040лв (по 170лв на месец), което на практика представлява признание на
претенцията до посочения размер. Това налага отмяна на решението досежно
тази претенция в отхвърлителната й част и определяне на издръжка за минало
време в посочения размер от 2040лв.
По отношение на издръжката по чл.143, ал.2 от СК, която
първоинстанционния съд е определил в размер на 170лв месечно, настоящата
съдебна инстанция намира, че определения размер е занижен, което налага
отмяна на решението в отхвърлителната му част досежно сумата от 200лв.
Съдът намира, че за издръжката на детето Ж. са необходими месечно около
300лв, от които бащата следва да заплаща 200лв, а остатъкът от 100лв следва
да бъде осигуряван от майката, която участва лично във възпитанието и
отглеждането на детето. Въпреки, че посочения от въззиваемия годишен
доход е сравнително нисък, последният е в трудоспособна възраст и е в
състояние да си осигурява месечен доход в по-голям размер, включително и
чрез упражняване на трудова дейност на повече от едно място. В този смисъл,
съдът намира, че решението следва да бъде коригирано и в частта за
дължимата издръжка за бъдеще. Що се отнася до установеното от съда
разсрочено плащане, съдът намира, че не са налице условията на чл. 241 от
ГПК, което налага отмяна на решението и в тази му част. Следва да се
4
отбележи, че от 01.04.2022 МС е изменил размера на минималната работна
заплата и същата е в размер на 710лв, поради което съгласно изискванията на
СК 25% от същата възлиза на 177,50лв, което е допълнителен аргумент в
полза на изменение на решението досежна издръжката за бъдеще време.
С оглед на изложеното, съдът намира, че определената издръжка по чл.
143, ал.2 от СК, следва да бъде изменена и съответно увеличена на 200лв, а
тази по чл.149 на 2040лв, като решението бъде потвърдено в останалите му
части. Решението следва да бъде отменено и в частта на чл. 241, ал.1 от ГПК
съдът е разсрочил изпълнението на дължимата издръжка по чл.149 от СК.
Пред настоящата съдебна инстанция процесуалният представител на Дида
Стефанова, в качеството й на родител на законен представител на Ж.С. –
адвокат Росен Русев е поискал на доверителката му да бъдат присъдени
разноските за осъществена процесуална представителство от ЗА, на
настоящата инстанция намира, че такива не се следват на страната и не следва
да бъдат присъдени. На държавата следва да се заплати по сметка на БОС
допълнително сумата от 43.2лв за увеличението на издръжката по чл.143, ал.2
от ГПК, както и сумата от 27.62лв – държавна такса за издръжката за минало
време.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 201/03.02.2022г, постановено по гр. дело
№7310/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в отхвърлителните части по
претенциите по чл.143, ал.2 и чл.149 от СК и по чл.241 от ГПК за разсрочено
плащане на задълженията, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, която ПЛ. Ж. СТ., ЕГН
********** от гр. С., ул. "К." № **, следва да заплаща в полза на малолетното
си дете Ж. ПЛ. СТ., EHK ***********, чрез неговата майка и законен
представител Д.И. Стефанова, ЕГН **********, двамата от гр. Бургас по
банкова сметка №********************* , като я увеличава от 170лв на
200лв месечно, считано от дата на подаване на исковата молба на 19.10.2021
г., с падеж тридесето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законово
5
основание за нейното изменение или прекратяване.
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената сума за издръжка по чл.149 от
СК за периода от 19.10.2020 до 19.10.2021 като я увеличава от 1349,48лв на
2040лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСТАВЯ без уважение искането за разсрочване на изпълнението на
дължимата сума по чл.241, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. Ж. СТ., ЕГН ********** от гр. С., ул. "К." № **, чрез
адвокат Ирина Камбурова от АК – Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Цар Симеон първи“ № 70, ет.1, да заплати, в ползва на държавата по сметка
на БОС сумата от 70,82лв – държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6