№ 53
гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело №
20254001000084 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№ 13371/09.12.2024г. на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник срещу Решение № 124 от 14.11.2024г.
постановено по т. д.№ 44/ 2024г. по описа на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която
съдът е ОСЪДИЛ въззивника ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Я. Я., ЕГН********** и А. П. Л.,
ЕГН********** и двамата с адрес с. Тодорово, обл. Плевен, разликата над 100 000 лв. до
пълната присъдена сума от по 200 000 лв. за всеки /или по 100 000 лв. за всеки/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11. 09. 2023 г.
от водач на л.а.марка “Сузуки", модел “Град Витара" с рег. № ВТ 20***, при което е загинал
Ю. А.ов Л. ЕГН **********– техен син, в едно със законната лихва върху главниците от
07.02.2024 г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани над размер от по 100 000 лв. обезщетение за всеки. Към жалбата са представени
доказателства за платени по сметка на всеки от ищците на 02.12.2024 г. обезщетения от по
100 000 лева. Твърди, че при установеност на фактическата обстановка, съдът е направил
необосновани изводи относно характера и интензитета на понесените от Ф. Я. и А. Л.
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им, загинал в процесното ПТП и в
1
противоречие с принципа на справедливост е определил дължимото им обезщетение,
респективно допуснато е неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Излага,
че определеното застрахователно обезщетение не съответства на доказаните по делото
страдания при такава загуба, като намира определеното обезщетение за всеки от тях в
размер на по 300 000 лева за прекомерно и несъответстващо на установената съдебна
практика, както и на икономически условия в страната към момента на произшествието, вкл.
съответните нива на присъжданите обезщетения от съдилищата, като ориентир за тези
условия. Счита, че при определяне на присъденото обезщетение съдът не е съобразил
действително доказаните от ищците вреди и не е отчел липсата на доказателства за
настъпило патологично засягане на психиката и социалното функциониране на ищците, като
при липса на оспорване, че същите са страдали за загубата си, по делото не е доказан
интензитет на моралните им страдания, който да е над обичайния при подобна житейска
ситуация, като подробно излага аргументи в подкрепа на тезата си.
Оспорва и приетия от съда процент на съпричиняване, като поддържа, възражението
си,че обективният принос на пострадалия моторист в настъпилата му смърт е 50 %.
Обосновава същия с установените по делото нарушения от страна на пострадалия на
правилата за движение по пътищата, а именно движение с несъобразена пътна скорост от
водача /142,2 км/час/ при ограничение от 80 км/час. Излага, че ако беше управлявал с
максимално допустимата скорост от 80 км/час, мотористът би имал видимост и би могъл да
възприеме движещото се към него превозно средство, съответно щял е да намали скоростта
си или да се отклони в дясната част своята пътната лента и да предотврати произшествието.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата страни,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно.
Излагат, че съдът е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановка
и в унисон със съдебната практика. Оспорват всички твърдения за доказаност на по-голям
от приетия от съда принос на пострадалия в ПТП, както и за липсата на установеност по
делото на претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания, в резултата на
загубата на сина им, в твърдения от тях интензитет и продължителност. Считат, че при
определяне на присъденото обезщетение съдът се е съобразил с икономическите условия в
страната и е съобразил актуалната съдебна практика. Претендират потвърждаване на
решението и присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на чл.38 от ЗА.
2. Частна жалба вх.№ 1511/05.03.2025г. против Определение № 103 / 25.02.2025 г. по
т. д. № 44 / 2024 г. по описа на ОС - Плевен, с което молбата на жалбоподателя с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение, чрез
намаляване на присъденото по реда на чл.38 от ЗА, адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Ч., е оставена без уважение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и немотивираност на обжалваното
определение, претендира се неговата отмяна и намаляване на присъденото в полза на
2
процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение. Твърди се, че съдът не е
обосновал присъдения размер, не става ясно как е приложил Наредба № 1/ 2024 за МРАВ,
както и не го е съобразил с практиката на СЕС. Излага се, че размера на защитавания
материален интерес не води автоматично до фактическа и правна сложност на делото, още
повече, че ответното адвокатско дружество по занятие и обичайно осъществява защита по
подобен вид дела за неимуществени и имуществени вреди в полза на пострадали от ПТП.
Твърди се, че по исковете на двамата ищци, които са идентични, е проведено идентично
доказване, поради което не се касае за голям обем на осъществена дейност от процесуалния
им представител. Предвид изложеното счита, че справедливия размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да бъде възложен на ответника, е максимум до сумата от 5
000, 00-6 000, 00 лева. за двамата ищци.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответната по жалбата страна, в
която същата се оспорва като неоснователна, претендира оставянето й без уважение и
потвърждаване на обжалваното определение, като правилно, законосъобразно и обосновано.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество, въззиваемите, редовно призовани, чрез
процесуален представител, оспорват жалбите, претендират отхвърлянето им и
потвърждаване на обжалваните съдебни актове. Прентендират присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Плевен е образувано по искове на Ф. Я. Я.,
ЕГН********** и А. П. Л., ЕГН********** против на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, гр. София 3К, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да им заплати суми в размер на по 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие oт ПТП, причинено на 11.
09. 2023г. от водач на л.а.марка “Сузуки", модел “Град Витара" с рег. № ВТ 20***, при което
е загинал Ю. А.ов Л. ЕГН **********– техен син, в едно със законната лихва върху
главниците от дата на увреждането до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че на 11.09.2023г. на път ІІ -35 / Плевен – Ловеч/ и
в района на км. 17+ 530, синът им загинал при ПТП между MПC марка „Сузуки“, модел
„ГСХР 6750“ с рег. № ВТ20***, управляван от сина на ищците Ю. А.ов Л. и л.а. марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ОВ53****, управлявано от виновния водач Г. Т. Г.,
който навлязъл в насрещното движение. За ПТП бил издаден констативен протокол за ПTП с
пострадали лица от OД MBP-Плевен. Образувано било ДП № 218/2023 г. по описа на РУ
ОДМВР –Плевен и пр. пр. № 4989/2023г. по описа на ОП-Плевен. За управлявания oт
винoвния водач л.а.марка „Сузуки“, с рег. № ОВ53**** с ответното дружество била
сключена застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“, валидна към дата на ПТП. Твърдят, че в
3
резултат на загубата на сина си при ПTП са изпаднали в шок, отричали са дълго загубата, не
спират да плачат, напълно са се затворили в себе си и са се изолирали от околните,
преживяват най – голямата трагедия – да погребат детето си. Твърдят, че със сина си са
имали силна емоционална връзка независимо от неговата възраст, били са заедно ежедневно
и са се подкрепяли. Твърдят, че преживяват силен стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност довели до безсилие пред
действителността и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло.
Твърдят отправено от тях до ответника искане по реда на чл. 380 от КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение, по което такова не е последвало в законовия тримесечен срок,
което обуславя правния им интерес от предявяване на претенциите си по исков ред.
Претендират уважаване на исковете и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
изложените фактически твърдения относно механизма и обстоятелствата при които
настъпило ПТП, както твърди, че вина за пътния инцидент има и Ю. Л.. Прави възражение
за съпричиняване с твърдения, че загиналия син на ищците е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, поради движение с несъобразена скорост към момента на настъпване
на ПТП; не е ползвал предпазна каска, ризница, гръб и гърди, с което е допринесъл за
леталния изход; употребил e алкохол към момента на ПТП, което е намалило възможностите
му да управлява мотоциклета адекватно. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между заявените неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва и размера
на претенциите. Счита, че претенцията за неимуществени вреди не съответствали на
принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва ,
като излага , че същата се дължи не от дата на ПТП, а от дата на уведомяване на
застрахователя или от завеждане на застрахователната претенция. Претендира отхвърляне на
исковете, като неоснователни и недоказани, както и заплащане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.372 от ГПК, респективно чл.373 от ГПК са депозирани допълнителна
искова молба, в която ищците оспорват всички наведени от ответника възражения и
отговор към нея, в които застрахователят поддържа същите.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По въззивната жалба.
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
4
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от
29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния
характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или
бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на
пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.
За л.а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ОВ53**** е било налице
валидно правоотношение със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица BG/30/123002638894, валидна дo
06.09.2024г., обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.
Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищците са отправили
искане до застрахователя за изплащане на обезщетение, застрахователят е уведомен за
процесното ПТП на 06.11.2023г. с писмо вх.рег. № 5394 и при него са образувани щети, по
които към дата на завеждане на исковата молба, няма плащане от застрахователя,.
Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали рег.
№316000 – 40629/26.10.2023г., издаден от ОДМВР-Плевен и от заключението по приетата в
първоинстанционното производство САвТхЕ, което съдът кредитира, като обективно и
изчерпателно. От същите се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на
деня около 20.30 ч. нa 11.09.2023г. на път Плевен –Ловеч, в прав участък при насрещно
движещите се към гр.Ловеч -лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ със скорост 127,3 км.ч. и
към гр. Плевен - мотоциклет „Сузуки“ със скорост – 147,2 км.ч., при разрешена 80 кв. ч. за
мотоциклета и 90 км.ч. за л.а. Когато разС.ието между двете насрещно движещи се МПС е
212, 52 м. едно от друго, водачът на л. а.„Сузуки Гранд Витара“ е започнал да реализира
5
изпреварване на попътно движещо се пред него мпс, навлизайки в насрещната пътна лента.
Към този момент л. а. е бил на разС.ие 100,8 м. от мястото на удара, а мотоциклета на 111,72
м., при скорост на движение на мотоциклета от 142,2 км/ч. Към момента, в който разС.ието
между двете мпс е 124,22 + 126,27 м., предната лява ъглова част на лекия автомобил пресича
осевата линия. Към този момент, лекия автомобил е на разС.ие 58,65 м. от мястото на удара,
а мотоциклета е на 65,57++ 67,62 м. от мястото на контакт. По този начин движейки се
транслационно един към друг в продължение на 1,66 секунди двете мпс достигат до
първоначалния момент на ударът между тях, като челни части от купето на автомобила (
декоративни решетки, предни греди, капак двигател, рамка радиатор, предни калници и
подкалници, предна лява колона и греди) са деформирани отпред назад за надлъжната ос на
мпс. Силата на удара е нараснала и е разкъсала конструкцията на мотоциклета. Във втората
фаза на удара мотоциклетистът е отхвърлен по посока на движение на лекия автомобил
върху настилката до момента на установяване в покой, когато е приключило ПТП.
Опасната зона за л.а., при установената реална скорост от 127,3км/ч. е 126.4м., а при
максимално разрешената от 90 км/ч.- 77.00 м. Опасната зона за мотоциклета при движение с
установената скорост от 142.95км/ч. е 1777.95м. , а при разрешената от 80 км/ч. – 69.43 м.
Доколкото ПТП се е реализирало в тъмната част на денонощието, следва да се отчете и, че
при включени фарове осветеността напред за мпс е до 65 м. при движение на къси светлини
и до 110 м. при движение на дълги светлини. Като максималната скорост, при която л.а. е
имал техническа възможност да спре в зоната на видимост е 84.34км./ч. на къси светлини и
117.01км/ч. на дълги светлини, а за мотоциклета съответно 80км/ч. на къси светлини и
110.17км/ч. на дълги светлини.
За ПТП е образувано ДП №4989/2023 г. по описа на ОДМВР-Плевен, по което няма
повдигнато обвинение и което е приключило с постановление за прекратяване.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на
определените суми за обезщетения, респективно, какъв е процента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Настоящият съдебен състав счита, възражението на въззивника, че при определяне
размера на присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 300
000лв., първоинстанционният съд не е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от
ЗЗД, за основателно със следните аргументи.
По делото няма спор, че ищците са родители на починалия Ю. А.ов Л., който към
дата на ПТП - 11.09.2023г. е бил на 21г. , а родителите му съответно – Ф. Я. на 45г., а баща
му – А. Л. на 51 г.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - писмени /СПхЕ/,
както и гласни такива / чрез разпит на свидетелите Г. Ц. Д. и Р. В. Т., чиито показания съдът
кредитира като базиращи се на лични впечатления/, ищците, чиято е доказателствената
тежест са установили, че те и синът им – Ю., загинал при ПТП, от рождението до смъртта му
са живеели в едно домакинство, не са се разделяли, били са сплотено семейство и между
6
тях е имало взаимна обич и разбирателство. След ПТП ищците се затворили в себе си, не
празнували личните и семейни празници, поС.но плачат, не общуват както преди, носят
само черни дрехи ,повтарят, че за тях животът е приключил. Така описаните от свидетелите
съС.ия се определят от вещото лице изготвило заключението по СПхЕ, което съдът
кредитира , като остра стресова реакция при неочакваната вест за смъртта на сина им при
процесното ПТП и посттравматично стресово разстройство (ПТСР), чиито симптоми
включват емоционална лабилност, депресивно настроение, ограничени интереси и
инициативност, мисловни руминации (повтаряне без търсене на изход) на преживяното, с
нарушаване на стереотипите и активността. Същото е в причинна връзка със смъртта на
сина им Ю. А.ов Л. при процесното ПТП на 11. 09. 2023 г. Ходът му е колеблив, като всяко
поставяне в ситуация напомняща на психотравмата води до оживяване на мъчителни
спомени и емоционално въвличане. Безспорно за родителите, загубата на дете,
невъзможността на ищците да преживяват заедно съзряването му, създаването на
семейство, раждането на внуци, както и да разчитат на сина си на по-късен етап от техния
живот, при доказаната по делото тяхна емоционална свързаност, е травма, която не може да
бъде преодоляна лесно, бързо и без последствия. Както е посочило вещото лице,
признаването на реалността на загубата е трудна задача и изисква време, защото включва не
само интeлeктуално разбиране, но и емоционално приемане. В тази връзка, съдът отчита, и
възрастта на сина им – млад мъж на 21 г. към дата на инцидента, без здравословни проблеми,
във възраст, в която животът е пред него за лична и професионална реализация, както и че
смъртта му е внезапна и неочаквана.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобразява, че процесните
неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на 11.09.2023г.,а съгласно
официалните данни на НСИ, през 2023 годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 10846 лева. Съдът отчита и високия нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към
релевантния момент/.
Въз основа на изложеното, преценявайки възрастта на загиналия при ПТП, както и на
ищците, характера на понесените от тях страдания, отношенията им с починалия,
емоционалната им близост, както и икономическата конюнктура в страната, счита, че
претендираната от ищците сума от по 200 000 лева, представлява справедлива обезвреда на
претърпените и доказани от ищците в следствие на станалото на 11.09.2023г. ПТП,
неимуществени вреди.
За да бъде определен окончателния размер на присъденото обезщетение следва да
бъде обсъдено релевираното от ответника - застраховател възражение за съпричиняване.
В тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
7
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма на увреждането. Като
допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката
дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите.
В конкретния казус, кредитирайки заключението по АвТхЕ, съдът приема, че
ответника – ЗД при условията на пълно и главно доказване, е установил съпричиняване на
пострадалия във вредоносния резултат поради допуснато съществено нарушение на
задължението му по чл.21, ал.1 ЗДвП, при максимално разрешена скорост на движение
извън населени места за управляваното от нето мпс от категория А от 80 км/ч, е управлявал
същото със скорост от 142,2 км.ч., както и причинната връзка между поведението му и
настъпилата смърт, което, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД е предпоставка за намаляване на
дължимото за настъпилите вреди обезщетение.
С въззивната жалба ответникът не поддържа възраженията си за съпричиняване
поради не използването от пострадалия на предпазна каска, ризница, гръб и гърди , както и
за употребата на алкохол към момента на ПТП. За пълнота следва да се посочи, че по
делото е установено, че при процесното ПТП Ю. е бил с предпазна каска, както и, че
същият е получил травми несъвместими с живота, за които без значение е наличието на
каквото и да е било предпазно облекло. Установено е , че наличието на алкохол в кръвта му е
0.28 промила, което е равнозначно на липсата на такова и не е повлияло реакциите му при
управление на МПС. Преценявайки механизма на ПТП установен от събраните по делото
доказателства, съдът приема , че причина за същото са несъобразените скорости, с които
двамата водачи са управлявали мпс и благодарение на които високи скорости, сами са се
поставили, както в невъзможност да възприемат адекватно пътната обстановка, така и да
предотвратят удара между л.а. и мотоциклета, довел до фаталния за двамата край.
В заключение, ВТАС намира, че приносът на пострадалия в причиняване на
вредоносния резултат е 50 %, с колкото следва да се редуцират приетите за справедлива
обезвреда обезщетения.
С оглед приетия обем на съпричиняване на вредоносния резултат, искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците,
до които размер следва да бъде потвърдено и обжалваното първоинстанционно решение. В
останалата част решението следва да бъде отменено, като исковете за разликата над
уважената част бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва.
Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
8
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която
от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а
застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380
от КЗ. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищеца на 06.11.2023г. Първоинстанционният съд е присъдел
дължимата законна лихва, считано от 07.02.2024г., като в тази част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
По частна жалба вх.№ 1511/05.03.2025г. против Определение № 103 / 25.02.2025 г. по
т. д. № 44 / 2024 г. по описа на ОС – Плевен.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от лице, имащо правен интерес
от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните.
Видно от материалите по делото, в хода на производството по т. д № 44/2024 г. по
описа на Окръжен съд –Плевен, ищците са представлявани по реда на чл. 38 от ЗА, за което
са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между тях и адв. К. Т./Б./
преупълномощена от адв. С. Ч., с пълномощно по делото, в който е предвидено, че правната
помощ ще бъде предоставена безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА - материално
затруднено положение на клиента. Представени са и пълномощни за учредяване на
представителната власт, както и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, като за заплащане на
дължимото адвокатско възнаграждение е отправено изрично искане до съда.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение
молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение, чрез намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Ч.,като е определил същото в размер на 25 300лв. , по 12 650
лв. за всеки от ищците, т.е. в размера предвиден в чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ
минимални размери. Преценка за основателността на жалбата следва да се направи, по
критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на процесуално
представителство.
9
В конкретиката на настоящия правен спор, предмет на разглеждане са два иска, с
идентично правно основание и фактическа обстановка, при идентични подлежащи на
доказване факти, като осъществената от процесуалния представител на ищците адвокатска
защита също е обща и идентична за двамата ищци.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав констатира несъответствие между
присъденото адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния
представител на ищците при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото по
смисъла на разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Като отчита и резултата от въззивното производство
преценява, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение по чл. 38 от ЗА за
всеки от ищците е завишено и същото следва да бъде определено в размер на общо 12
650.00лв., след което да бъде редуцирано съобразно уважената част на исковете.
По разноските.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
отменено и в частта за присъдените разноски, като вместо него постановено друго, с което
същите се разпределят съобразно изхода на спора.
По изложените по-горе мотиви по в.ч. жалба, преценявайки положените усилия от
процесуалния представител на ищците и при съблюдаване на фактическата и правна
сложност на делото, „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София следва
да бъде осъден да заплати на АД „Ч., ПЕТКОВА И И.“ БУЛСТАТ *********, гр. София
сумата от 6 325.00 лева – представляваща възнаграждение за оказана безплатна помощ по
реда на чл.38 от ЗА в полза на Ф. Я. Я. и А. П. Л. в първоинстанционното производство,
съобразно уважената част на исковете. Поради уважаване на въззивната и частна жалби,
възнаграждение по чл.38 от ЗА на процесуалния представител на въззиваемите не следва да
бъде присъждано.
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
основание чл.78 ал.3 вр. чл.78 ал.8 от ГПК, съобразно отхвърлената част на исковете, Ф. Я.
Я. и А. П. Л., следва да бъдат осъдени да заплатят на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, гр. София, сумата от 572.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение и
депозит вещи лица в производството по т.дело № 44/2024г. по описа на ОС Плевен и сумата
от 4015.00лв. представляваща заплатени държавни такси във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №124 от 14.11.2024г. постановено по т. д.№ 44/ 2024г. по описа
на Окръжен съд -Плевен, В ЧАСТТА, с която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Я. Я., ЕГН********** и А. П. Л.,
ЕГН********** и двамата с адрес с. Тодорово, обл. Плевен, разликата над 100 000 лв. до
10
пълната присъдена сума от по 200 000 лв. за всеки /или по 100 000 лв. за всеки/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11. 09. 2023 г.
от водач на л.а.марка “Сузуки", модел “Град Витара" с рег. № ВТ 20***, при което е загинал
Ю. А.ов Л. ЕГН **********– техен син, в едно със законната лихва върху главниците от
07.02.2024 г., както и в частта за присъдените разноски.
ОТМЕНЯ Определение № 103 / 25.02.2025 г. по т. д. № 44 / 2024 г. по описа на ОС –
Плевен, КАТО ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Я. Я., ЕГН********** и А. П. Л., ЕГН********** и
двамата с адрес с.Тодорово, обл.Плевен против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София, искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да им заплати сумите над 100 000/сто хиляди / лева до
присъдения размер от 200 000 лв. за всеки, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, причинено на 11. 09. 2023г. от водач на л.а.марка “Сузуки", модел “Град
Витара" с рег. № ВТ 20***, при което е загинал Ю. А.ов Л. ЕГН **********– техен син, в
едно със законната лихва върху главниците от 07.02.2024г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на АД „Ч., ПЕТКОВА И И.“ БУЛСТАТ *********, гр.София сумата от
6325.00/шест хиляди триста двадесет и пет/ лева – представляваща възнаграждение за
оказана безплатна помощ по реда на чл.38 от ЗА в полза на Ф. Я. Я. и А. П. Л. в
първоинстанционното производство, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Ф. Я. Я., ЕГН********** и А. П. Л., ЕГН********** и двамата с адрес с.
Тодорово, обл. Плевен ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София, сумата от 572.00/ петстотин седемдесет и два/ лева, за
юрисконсултско възнаграждение и депозит вещи лица в производството по т. дело №
44/2024г. по описа на ОС-Плевен и сумата от 4015.00/четири хиляди и петнадесет/лева
представляваща заплатени държавни такси във въззивното производство, на основание чл.78
ал.3 и чл.78 ал.8 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11