№ 101
гр. Плевен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600338 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на –
подсъдимия В. К. М., подадена против Присъда № 3/ 17.03.2025, постановена
по НОХД № 20231430200269 по описа за 2023 година на Районен съд Кнежа.
В жалбата се съдържат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, поради постановяването му при непълнота на доказателствата, и
явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане въззивния
съд да отмени присъдата на РС Плевен и да постанови нова оправдателна
присъда.
С обжалваната присъда Кнежанският районен съд признал
подсъдимия Вил К. М., роден на 14.04.1970г.в
гр.Кнежа,обл.Плевен,българин,български гражданин,със средно
образование,неженен,безработен,неосъждан /реабилитиран/, с
ЕГН**********,с адрес за призоваване в страната с.************* за виновен
в това ,че на неустановена дата до 13.04.2022г. в с.**************,сам или
1
чрез другиго осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа,като пред електрическото табло на имота
към входящите фазово и нулеви жила за ниско напрежение е присъединил
мостов кабел тип ПВ-А1-6кв.мм.,а в другия край прокарал кабела в мазата и
към него подвързал контакт, който захранва електрическите консуматори по
веригата, с което създал условия за непълно отчитане на потребената
електрическа енергия, поради което и на осн.чл.234в, ал.1 вр.чл.54 от НК го
осъдил на 1г./една година/“лишаване от свобода и глоба в размер на
500лв./петстотин лева/,платима по сметка на съда. По реда на чл.66,ал.1 от НК
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3г./три
години/,считано от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на
подсъдимия възложил разноските в размер на 117,00лв.,направени по
досъдебното производство и разноски от 96,90лв./деветдесет и шест лева и
деветдесет ст./ за заплатено възнаграждение на вещо лице в хода на съдебното
произвоство.
В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател и неговия
защитник поддържат оплакванията по жалбата. Навеждат доводи, че
оценъчната дейност на първия съд по доказателствата е неправилна и това е
довело до противоречие в мотивите на решаващия съд. Сочи се, че
обвинението не е доказано по изискуемия от Закона безспорен и категоричен
начин, поради което се иска оправдаване на предаденото на съд лице.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен заявява,
че обвинението е доказано от обективна и субективна страна и присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде оставена в сила.
Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното по жалбата, становището
на прокурора и на процесуалния представител на подсъдимите, както и след
съобразяване на техните доводи, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
При цялостната проверка на правилността на обжалваната
присъда, на основание чл.313 от НПК, независимо от основанията, сочени
от страните, въззивната инстанция намира, че е налице допуснато
2
съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния
съд при постановяване на съдебния акт, което е абсолютно основание за
отмяна на атакуваната присъда. Констатираното нарушение е
неотстранимо от въззивния съд и се изразява в следното:
Производството пред Районен съд Кнежа е образувано по внесен
обвинителен акт срещу В. К. М., с което му е повдигнато обвинение за това, че
на неустановена дата до 13.04.2022г. в с.**************, сам или чрез
другиго осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа,като пред електрическото табло на имота
към входящите фазово и нулеви жила за ниско напрежение е присъединил
мостов кабел тип ПВ-А1-6кв.мм.,а в другия край прокарал кабела в мазата и
към него подвързал контакт,който захранва електрическите консуматори по
веригата,с което създал условия за непълно отчитане на потребената
електрическа енергия – престъпление по чл.234в ал.1 от НК. Както в
диспозитивната част на обвинителния акт, така и в обстоятелствената не е
посочено, в коя от двете хипотези на изпълнителното деяние по чл.234в ал.1
от НК е извършено деянието, за което се цели ангажиране на наказателната
отговорност на предаденото на съд лице. Видно от съдържателната част на
горната разпоредба в последната се предвиждат две форми на изпълнителното
деяние – когато лицето само осъществява противоправното присъединяване
към електропреносната или електроразпределителна мрежа или във втората
хипотеза, когато това е сторено чрез другиго. Предаденото на съд лице се
защитава срещу фактите, изложени във обстоятелствената част на
обвинителния акт и в този смисъл последните следва да са точни и ясни, така
че да не възниква никакво съмнение относно твърдения механизъм на
осъществяване на престъпната дейност, така както се претендира от
прокурора. Като не е посочено как и от кой именно е осъществено
присъединяването, практически предаденото на съд лице се поставя във явна
невъзможност да узнае срещу какво именно обвинение се защитава. Следва да
се посочи, че трайно установената практика при подобен род деяния е, че
когато прокурора приеме, че присъединяването е осъществено от друго лице,
чиято самоличност не е установена, то това се указва изрично, ако
обвинението приема, че именно това е бил механизма на осъществяване на
противоправното деяние. Именно тази непълнота в обстоятелствената част на
обвинителния акт е довела до доказателствен дефицит и отчасти намира
3
отражение във възраженията на защитата, че не бил изяснен въпроса дали към
момента, в който подсъдимият е започнал да използва жилищната сграда е
имало електроподаване или не. Във всеки един случай обаче, с цел да не се
нарушава правото на защита, прокурора следва в обстоятелствената част на
обвинителния акт да посочи при коя от двете хипотези на чл.234в ал.1 от НК
приема, че е извършено деянието, за което повдига обвинението. Като не е
сторил това в обстоятелствената част на обвинителния акт, последното е
повторено и при формулиране на обвинението в заключителната такава. Това
допуснато от прокурора съществено процесуално нарушение ограничава
правото на защита и всякога е пречка за съда да пристъпи към разглеждане на
делото по общия ред. Районният съд е следвало да обсъди тези въпроси в
разпоредителното заседание, законосъобразното провеждане на което, е
гаранция за по нататъшен справедлив съдебен процес. Допуснатото
нарушение е от категорията на тези, които не могат да бъдат отстранени с акт
на въззивната инстанция. В този смисъл, Плевенският окръжен съд приема, че
присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато на районния съд за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание от друг състав.
При този изход от делото не е необходимо да се коментират
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба. Те следва да се имат в
предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2,
вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 3/17.03.2025, постановена по НОХД №
20231430200269 по описа за 2023 година на Районен съд Кнежа
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5