РЕШЕНИЕ
№ 6035
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110157584 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. К. Г., ЕГН **********,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД срещу
/фирма/, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 10 000,00 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт, ведно със законна
лихва от 29.07.2023г. (датата на увреждането) до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът Г. К. Г. твърди, че на 29.07.2023 г. в 09:15 часа на електронния новинарски
сайт на ответника – ********** била публикувана статия със заглавие “*********** С.З.
(ДОПЪЛНЕНА)”. Твърди, че статията е разгледана и отворена от 23 938 лица, като
поддържа, че в нея се съдържат редица неверни факти и твърдения, обективната истина е
изопачена и не е отразена реално цялостната ситуация. Твърди, че езикът на статията е
враждебен и арогантен, неотговарящ на журналистическите практики, тъй като е наситен с
обидни, клеветнически и ругателни изразни средства, засягащи авторитета на ищеца и
имащи за единствена цел накърняване честта и доброто му име. Твърди, че се запознал с
процесната статия още в деня на публикуването й, като същата и понастоящем може да бъде
открита на електронен адрес: ******************. Навежда твърдения, че е представен в
изключително негативна и отрицателна светлина, за което свидетелства заглавието на самата
статия, в която е квалифициран като “насилник” и е посочено следното: “Стана ясно кой е
мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна главата й”.
Поддържа, че въпреки краткото съдържание, статията е видимо богата на обидни изрази,
нападки и квалификации, които по своето значение и етимология, както и в цялостния
контекст на написаното, преследвайки журналистическа сензация, поругават законово
защитени права на ищеца – добро име, достойнство, авторитет, самоуважение и репутация.
Излага, че от неверните факти и оценъчни твърдения се почувствал силно засегнат, обиден,
омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си и за живота си поради
непрекъснати и нестихващи нападки и заплахи от различни лица в социалните мрежи и по
телефона. Твърди да е заплашван със саморазправа, причиняване на телесни повреди и дори
убийство, за което е сезирал компетентните органи. Поддържа, че поради нестихващите и до
1
днес заплахи, посетил клиничен психолог, като съгласно заключението ищецът е изпитал
осезаемо чувство за опасност и страх, психическото му състояние се е трансформирало и се
е превърнал в лабилен, емоционално неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат и
тревожен индивид, имащ проблеми със съня. Твърди още, че има постоянни оплаквания от
главоболие, понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитва чувство
на несигурност и застрашеност. Твърди повишена чувствителност и раздразнителност.
Излага също, че изпитва страх и притеснение от загуба на работата си и от евентуално
започване на наказателно преследване срещу него. Твърди, че случилото се довело до
отдръпване на голяма част от колегите му, като работната среда станала неблагоприятна и
напрегната, което допълнително го депресирало и влияело негативно върху неговите
самооценка, авторитет и репутация. В исковата молба ищецът твърди, че статията
предизвикала сериозен дискомфорт и неприятни усещания за него и семейството му,
отразила се особено негативно върху социалните му контакти и приятелското му
обкръжение, което изцяло се отдръпнало от него, но най-вече върху връзката с годеницата
му, която поискала разваляне на годежа. Твърди, че се почувствал дълбоко унизен и
посрамен. Поддържа, че злепоставянето му пред толкова многобройна читателска аудитория
е рефлектирало неблагоприятно върху неговата душевност и вътрешния му емоционален
свят, тъй като е представен пред обществото като жесток, извратен, вулгарен, безпощаден
садист, лице, което не зачита ничий авторитет, безмилостен и нечовечен. Счита, че
квалификациите са употребени с пряк умисъл, с цел личността му да бъде унизена,
опозорена и омерзена. Поддържа, че авторът на публикацията е изложил твърдения, дълбоко
унизителни за честта и достойнството му, а издателят не е упражнил надзорните си
функции, като по този начин е позволил статията да бъде издадена и да достигне до
многолюдна аудитория. Излага, че впоследствие, след установяване на предполагаемия
извършител на деянието, част от съдържанието на статията е подменено, като името на
ищеца Г. Г. е заменено с Г. Н. Г.ев. Поддържа, че заглавието и съдържанието на статията
съдържат обидни и клеветнически твърдения. Твърди, че авторът на статията, въпреки че е
имал възможност да провери достоверността на информацията, касаеща извършителя на
деянието, и да подбере различни думи и реплики, с които да избегне засягане личността на
ищеца, не го е сторил. Ето защо счита, че не са спазени добрите журналистически практики
и следва да се ангажира отговорността на медията. Поддържа, че твърденията в статията са
му причинили емоционални страдания, изразяващи се в притеснение и чувство за заплаха за
живота, имуществото и телесната му неприкосновеност. Твърди още, че заглавието на
статията е клеветническо и провокативно, а авторът й не е действал добросъвестно, като не
е проверил информацията надлежно и в цялост. Поддържа, че използваните изразни
средства засягат личността му в тесен смисъл, същността му като човек, надхвърлят
необходимото за изразяване на негативно мнение, противоречат на добрия тон и нарушават
репутацията му. Счита, че в случая предвид особено уязвителния, оскърбителен и
унизителен характер на отправените оценки, при преценка баланса между обществен и
личен интерес, защита заслужава личният му интерес. Твърди, че издателят на печатното
произведение, чрез своите длъжностни лица, определя характера и съдържанието на
публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, в
качеството си на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали. Цитира практика на ЕСПЧ в подкрепа на аргументираната теза. Твърди още, че
цялостният характер на статията също допринася за изграждане на мнение, че авторът е
направил оценка и собствен анализ на извършеното, приписано за деяние на ищеца. Счита,
че твърдението в самото съдържание на статията “Стана ясно кой е мъжът, обезобразил 18-
годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна главата й” безспорно е фактическо
твърдение, характеризиращо се като клевета. Поддържа, че с това поведение са нарушени
основни принципи на журналистическата етика, направено е клеветническо и невярно
твърдение с единствена цел да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се
подсили въздействието на материала. Излага, че именно тези твърдения в статията и
заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане. Счита, че
твърденията в статията, преценени в съвкупност, представляват клевета за извършено от
2
ищеца престъпление срещу личността на лицето Д.М. - чл. 129 НК. Твърди да е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания в причинноследствена връзка с публикацията.
Твърди, че не можел да спи, да се храни, срамувал се от колеги, приятели, близки и роднини,
репутацията му на спортист и достоен човек била съсипана. Навежда твърдения, че няколко
пъти е причакван пред дома си и заплашван със смърт и саморазправа, което всява силен
страх у него както за неговата сигурност, така и за тази на близките му. Претърпените
неимуществени вреди оценява на общо 10 000,00 лева, като претендира и законна лихва,
считано от 29.07.2023 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установеното следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол от 08.09.2023г. на нот. В.Я., рег. № 265
на НК, район на действие – СРС, на съдържание на електронни статии на медиите „******“,
„********“, „**********“, както и постове в социалната мрежа ********, кореспонденция в
приложението *********.
Представена е разпечатка на статия на електронно издание „**********“,
публикувана на 29.07.2023г. в 10:51, видно от която същата е прегледана 23 943 пъти, със
заглавие: „*********** С.З. (ДОПЪЛНЕНА) – Това е Г. Г.ев, 26-годишен, як младеж,
татуирал си „*************“ на ръката“, а в съдържанието е поместена снимка на млад
мъж с брада, облечен в черна тениска, с ръце, кръстосани пред тялото, по които има
татуировки, една от които надпис „*************“, като под снимка фигурира текстът
„*********** С.З. – Г. Н. Г.“.
Представени са разпечатки на публикации в социалната мрежа ******** сред които
снимка, качена от потребител Б.К., с описание „Садистът е жълтия, казва се Г. Г.“;
коментар на друг потребител – „Този когото не искаме да познаваме се казва Г. Г. и е ММА
борец от Старозагорския клуб. Ето го“, „и този ненормален изрод го е раждала и
отглеждала майка“, както и кореспонденция в ********* между потребителката С.П. и
ищеца, съдържаща фразата „нещастна тлъста свиня! Ти очевидно си малоумен садист.
Човешка утрепка като теб трябва да гние да последния си миг в затвора“.
Представена по делото е медицинска документация - психологично становище от В.З.
- клиничен психолог, от 22.09.2023 г. в която е посочено, че ищецът е видимо тревожен,
вътрешно напрегнат, споделящ страхове и опасения, след многобройните заплахи получени
по Интернет и социалните мрежи. Изведено е, че ищецът намира себе си напрегнат,
неуверен, несигурен, нервен, раздразнителен. Психологът е заключил, че Г. Г. се представя
като особено чувствителен към отправените заплахи и закани към него пък било то и от
непознати хора. Сочи се, че Г. Г. изпада в състояние на остра стресова реакция, траеща
часове до 4 седмици след инцидента, като страхът, тревогата и нарушеното вътрешно
равновесие са водещи и оказват негативно влияние върху цялостното поведение и
нарушават пълноценното цялостно функциониране.
Представена е прокурорска преписка № 7933/2023г. по описа на Районна прокуратура
– С.З., с приложения към нея, и Постановление № 7933/2023г. от № 14.09.2023г., с която е
отказано образуването на досъдебно производство по жалба на Г. Г..
Допълнително е представена и приета е разпечатка от електронна статия на издание
„**********“ от 29.07.2023г., 21:13 часа, прегледана 276 672 пъти, със заглавие: „Обвинения
за обезобразеното момиче Г. – охранител в дискотека, има дъщеричка“, и съдържание,
сходно на процесната статия на ответното дружество, отнасящо се до лицето Г. Г.ев.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Л.Д.Г. и С.С.С..
В показанията си свидетелката Г., живееща във фактическо съжителство с ищеца,
сочи, че същата при разглеждане на ******** профила си, попаднала на статия на
3
електронно издание „**********“, където било посочено, че Г. Н. Г., който бил разделен с
майката на детето си, направил 400 нарязвания по тялото и главата на Д.. Сочи, че към
статията била поместена снимка на ищеца, която към онзи момент била негова профилна
снимка във ********. Споделя, че към 29.07.2023г. статията била прегледана 25 000 пъти.
Излага, че във ******** профила на ищеца името му било изписано като Г. Н. Г. на
латиница, като обяснява, че разликата между действителното бащино име и посоченото в
социалната мрежа, била поради влошените отношенията с биологични му баща, и
благодарност към втория съпруг на майка му – Н., който ищецът представял за свой баща.
Споделя, че във ******** групи на общността в С.З., били споделени екранни снимки на
процесната статия на медията „**********“, под която хората споделяли обидни коментари.
Сочи, че след публикацията ищецът получавал множество обаждания от скрити номера, като
различни хора го наричали с обидни квалификации, заплашвали го. Споделя, за случай, в
който отивайки към магазина с ищеца, шофьор на автомобил спрял до тях и заплашил с
побой и убийство, което уплашило ищеца и свидетелката и същите се прибрали в дома на Г.
Г.. Сочи, че органи на полицията посещавали Г. заради тиражираното в медиите, че е
предполагаем извършител на престъплението. Твърди, че ищецът спрял да яде, не спял, не
ходел сам навън, защото бил уплашен, изпитвал страх да не му се случи нещо заради всички
заплахи и нещата, който писали за него. Приемал валериан и валидол седмици наред, ходел
на психиатър. Близки, приятели и колегите се отдръпнали от него, включително и майка му.
Ищецът се идентифицирал с процесната статия по профилната му снимка, били посочени
имената му, възрастта му, че тренира. Обяснява, че въпреки промененото съдържание на
статията, към момента на съдебното заседание имената му още фигурират в статията под
снимката на истинския обвиняем за случая. Свидетелката споделя, че при пътуване в такси с
ищеца гр. С., таксиметров шофьор го разпознал именно като посочен съгласно статията за
извършител на деянието срещу Д.М.. Сочи, че след това е виждала и други статии от други
медии.
В показанията си свидетелят С.С., приятел на ищеца, сочи, че прочел в статия от
29.07.2023г. в сайта на „**********“, като извършител на противоправно деяние,
изразяващо се в подстригване и нарязване на 400 места, както и счупване на носа на Д.М.,
били посочени имената на ищеца. Сочи, че статията била разпространена във ********
групи на С.З., под постовете на които фигурирали квалификациите „насилник“, „изверг“ и
други подобни обидни думи. Твърди, че в присъствие на свидетеля, ищецът получавал
заплашителни обаждания. Сочи, че след промяна на информацията по отношение личността
на обвиняемия за посоченото деяние, действията от страна на трети лица намалели.
Споделя, че известно време ищецът Г. работил като охрана в дискотека, както и, че имал
дете от бившата си приятелка, каквото съдържание фигурира и в статията. Знае, че след
публикуване на процесната статия колеги и приятели на ищеца се отдръпнали от него, както
и, че заради същата имало кавги между ищеца и настоящата му приятелка. Споделя, че
преди статията ищецът бил комуникативен, забавен, а след нея същият спрял да излиза,
затворил се в себе си. Излага, че публикацията е допринесла за прекратяване на участието на
ищеца в състезание по бойни изкуства след публикуването . Твърди, че до 2024г.
презимето ищеца във ******** профила му било изписано като Н., поради връзката на
майка му с мъж на име Н., който всъщност не бил биологичен баща на ищеца, но по
отношение на това обстоятелство, свидетелят не смята, че същото е общоизвестно в С.З..
Сочи, че между ищеца и Г. – лицето, по отношение на което било променено съдържанието в
статиите, имало външни прилики, тъй като и двамата били с брада, коса и татуировки на
едни и същи места. Споделя, че ищецът Г. няма татуировка на ръката си с надпис
„*************“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо при
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи по делото наличието на: 1)
4
правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическо лице – пряк изпълнител на работата (в случая работник или служител на
ответника) с необходимите елементи (деяние, вреди - в случая неимуществени, както и
техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и вина); 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Съгласно константната съдебна практика
отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
В конкретния случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди причинени
на ищеца с публикуването на статия на 29.07.2023 г. в електронния сайт на ответника -
************, в която на същия се приписва извършването на престъпление с особена
жестокост. По делото не е спорно, че ответникът е издател на електронния сайт
***************.
Съгласно нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в
ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията,
касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ
от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който
въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава
във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се
разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите. На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят
адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те
не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение №
85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по
гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на
ВКС, ІV ГО. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
5
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие (в този смисъл решение
по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о.), както и не може да се носи отговорност за верни
фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикацията, при положение че
авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статията да провери
достоверността им (решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.)
Деянието, по отношение на което е написана процесната статия, е такова, придобило
огромна публичност и породило обществен дебат. Касае се за телесна повреда със спорна от
правна страна квалификация, но извършена с особена дързост и жестокост. Така
съобразявайки и практиката, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да
предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях
може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи
и дори провокации. Съдът намира, че такова добросъвестно поведение на журналиста,
служител на медията не е налице. Доколкото се касае за обществено известно деяние към
настоящия момент е ноторно, че за обвиняем е привлечен Г. Н. Г.ев. Към момента на
процесната публикация очевидно е било обществено значимо и съответно предмет на
журналистическо разследване кой е конкретния заподозрян като извършител на
престъплението, доколкото в прессъобщение на прокуратурата, същият е посочен само с
инициали.
Установено е, че ищецът няма качеството на заподозрян, обвиняем или подсъдим.
Посочването му като такъв с име и фамилия (макар и с различно презиме, но такова което
ищецът сам си е избрал в профил в социалната мрежа ********) и снимка на същият е
достатъчно за читателя на публикацията да възприеме, че именно ищецът е извършил
описаното престъпление. Съгласно събраните по делото доказателства се установи, че
именно имената на ищеца, така както са написани в ******** профила му са посочени като
„насилникът, обезобразил 18-годишната в С.З.“, макар впоследствие информацията е
коригирана.
С оглед на това, действието на служители на ответника по публикуване на статия с
подобно съдържание, е противоправно – засегнати са авторитетът и личността на ищеца,
чрез разпространяване на невярно позорно обстоятелство, че същият е извършил
престъпление, за което е имало огромен обществен и медиен отзвук, допълнително, че към
онзи момент все още не е имало привлечен като обвиняем, и предвид горните мотиви на
съда следва, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност като възложител на работата за причинените на ищеца вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, достойнство,
авторитет, самоуважение и репутацията му. Ищецът станал лабилен, емоционално
неустойчив, напрегнат, тревожен, с проблеми със съня, имал постоянни оплаквания от
главоболие, понижено настроение, самочувствие и самооценка, изпитвал чувство за
несигурност и застрашеност. Тези негативни изживявания се отразили отрицателно на
работата му, на положението му в обществото, както и на здравословното му състояние,
поради големия отзвук, който случаят получил в медиите и обществото.
Следва да се отчете обаче обстоятелството, че всички негативни изживявания на
ищеца, за които разказват свидетелите Г. и С., не са следствие единствено и изцяло на
конкретната статия в „**********“, доколкото и двамата разпитани по делото свидетели
съобщават, че информацията за ищеца, свързваща го като извършител на деянието,
получило широк медиен отзвук, е била изнесена още в няколко други медии, поради което
съдът приема, че като цяло медийната кампания е дала негативно отражение върху ищеца,
част от която е била и процесната статия. Съгласно Решение № 253 от 29.01.2014г. по гр.д.
№ 1251/2012г. причинени вреди от множество публикации на различни издатели,
изхождайки от общото правило на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Във връзка с отговорността за вреди от изнесеното в печатни
произведения обаче следва да се разграничават хипотезите в зависимост от това, дали става
въпрос за първоначална статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят
6
изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали
съдържанието на статията е обидно или клеветническо. Когато става въпрос за статия, в
която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия. Липсва ли обаче такова позоваване, следва да се прилагат
общите правила. В тези случаи авторът поднася информацията от свое име и поради това
носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността съобразно правилата
на добрата журналистическа практика преди публикуването. Без значение за ангажиране
отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа, или последваща, и дали във
втория случай има позоваване на предходна публикация в случаите, когато съдържанието на
статията съдържа обиди.
Видно от съдържанието на процесната статия „никой не излезе да разговаря с
„**********“ въпреки настоятелните покани“. Това обаче не може да се счете за позоваване
на публикувана по-рано статия, тъй като издателят не е направил изрично препращане
към информация от друга медия, а констатация. Допълнително, процесната статия,
озаглавена като „ДОПЪЛНЕНА“, е публикувана на 29.07.2023г. в 10:51 часа, докато
приложената статия на медията „**********“ е публикувана на 29.07.2023г. в 21:13 часа.
Във връзка с това съдът намира, че във връзка на клеветническите твърдения по отношение
личността на ищеца, ответникът ********** следва да обезщети претърпелия
неимуществени вреди ищец.
Що се отнася до въпросите как следва да се прилага принципът на справедливостта
при иск при ангажиране на отговорността за заплащане на неимуществени вреди, настъпили
в случаите, когато различни издатели в един и същи ден/близък период публикуват статии,
съдържащи обидни или клеветнически факти, настоящият състав приема, че относно
критериите, по които се определя справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е
налице задължителна съдебна практика ПП № 4-1968-ВС на РБ. Поради това, при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът се основава
от няколко обективни критерия - възрастта на ищеца, тежестта и обществената значимост на
приписаното му деяние, както и неприятните психически изживявания и стрес, които са от
естеството си да бъдат предизвикани от едно такова деяние, наличието на множество статии
на различни издатели, допринесли за претърпените неимуществени вреди. Във връзка с
горното, съдът намира, че обезщетение в размер на 2 000,00 лева е достатъчно да обезщети
ищеца за претърпените неимуществени вреди, като отхвърли иска в останалата му част до
предявения размер от 10 000,00 лева.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на
такива имат и двете страни. Съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 390,00 лева. В полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК
следва да бъде присъдена сумата от 800,00 лева – адвокатско възнаграждение, съответстваща
на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:/адрес/ да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: /адрес/ сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на разпространени от ответника клеветнически твърдения и
7
обидни думи чрез публикуване на 29.07.2023 г. в издавана от ответното дружество
електронна медия на интернет страница ************* статия, озаглавена „***********
С.З. (ДОПЪЛНЕНА)“ и снимка, под която бил посочен текстът „*********** С.З. – Г. Н. Г.“,
ведно със законна лихва от 29.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2 000,00 лева до претендираната сума от
10 000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. К. Г., ЕГН ********** да заплати на
/фирма/, ЕИК ********* сумата от 800,00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК /фирма/, ЕИК ********* да заплати на Г.
К. Г., ЕГН ********** сумата от 390,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8