Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Марияна
Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 390 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
началник на ОО „АА”, гр. Перник е наложил на жалбоподателя Б.С.Г.
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 19,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не е изпратил представител.
Районна прокуратура – Перник, ТО
– Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на
18.09.2019 г., около 10,30 ч., на главен път I-1, на около 100 м от разклона за с. М.Д., с посока на движение към гр. Дупница,
жалбоподателят Б.С.Г. е извършвал международен превоз на товари на територията
на Р България по маршрут от Р Румъния към Р Гърция, с ППС – влекач, марк „Скания“,
модел „Р500ЛА“, с рег. № ., от категория N3 и полуремарке, марка „Schwarzmuller“, с рег. № ., от категория О4,
като водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Същият е представил удостоверение за психологическа годност № ., издадено
на 15.08.2011 г. и валидно до 15.08.2014 г.
Актосъставителят В.Ч.В.
квалифицирал нарушението по чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Актът бил подписан от
актосъставителя, от един свидетел, посочен в него, и предявен на жалбоподателя,
който също го е подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие
било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя Б.С.Г. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
По делото е разпитан в качеството
му на свидетел К.Г.В., който е свидетел при съставянето на АУАН и от
показанията на който се установява, че мястото на извършване на нарушението е
разклона за махала „М.Д.“, като при извършената проверка на процесното ППС се е
констатирало, че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, както и от присъединените по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
От правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен
състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения,
които са накърнили правото на защита на жалбоподателя, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално
основание. Това е така, тъй като в съставения АУАН е посочено, че
нарушението е извършено на главен път I-1, на около 100 м от разклона за с. М.Д.. В съдебно
заседание обаче свидетелят по акта сочи, че всъщност нарушението е извършено на
разклона за махала „М.Д.“, без да посочва част от кое населено място е
посочената махала. Безспорно е също, че населено място с наименованието „М.Д.“
не съществува, от което следва, че е налице неопределеност и неяснота на обжалваното
наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението,
което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното
нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. С
тези си действия актосъставителят неминуемо е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, като последният е бил поставен в невъзможност да разбере за
какво нарушение му е повдигнато административнонаказателно обвинение. Така
посоченото нарушение според настоящия съдебен състав представлява процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до
невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо,
защото по този начин се засяга правото на защита на жалбоподателя, тъй като на същия е повдигнато административнонаказателно
обвинение, което е било неясно и по този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността адекватно да
организира защитата си. В случая липсата на съставомерни елементи и на относими
към тях факти е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото
на защита на наказаното лице.
Наред с това, съдът констатира, че АНО е наложил
на жалбоподателя наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, при което лицето се
санкционира за извършване на превоз без редовно издаден изискуем съобразно ЗАвПр
или подзаконов акт по неговото прилагане документ. В случая като нарушени са описани
подзаконови нормативни актове. Според санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000,00
лева при първо нарушение.
Наред с това, обаче, съгласно
специалната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, явяваща се и по благоприятна
за дееца в случая, се наказва с глоба в размер 500,00 лева водач, който
извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. В случая субектите адресат на нормите
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП са идентични, двете
норми обаче се намират в съотношение на обща към специална, като специалната
норма на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Това е така, доколкото нормата на чл. 93 ЗАвПр обявява за
нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете
документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП е конкретизиран
документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение за
психологическа годност. На следващо място, по делото безспорно се установява от
приложените писмени доказателства, че жалбоподателят е имал удостоверение за
психологическа годност, т. е., не е налице липса на такъв документ, за да
понесе санкция съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, но това
удостоверение е било с изтекъл срок, което по своята същност е невалидно
такова. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари императивно задължава при
извършване на международен превоз на товари в превозното средство да се намира
удостоверението за психологическа годност на водача. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че към момента на извършване на
проверката на 18.09.2019 г. в превозното средство се е намирало удостоверението
за психологическа годност на водача, но същото е било с изтекъл срок.
Изпълнението на задължението водачът да носи със себе си удостоверение за психологическа
годност обективно е обусловено от наличността на този документ и от
упражняваната от водача върху него фактическа власт. Смисловото съдържание на
нормата според настоящия състав налага категорично, че неносенето на
удостоверение за психологическа годност от водач на моторно превозно средство,
извършващ обществен превоз, е административно нарушение по така подбраната
правна квалификация само при наличие на издадено такова удостоверение на водача
в срока му на действие. В конкретния случай категорично е установено, а това е
и отразено като фактология в съставените АУАН и наказателно постановление, че
такъв документ е бил издаден на името на жалбоподателя Б.Г. и носен от него при
проверката на 18.09.2019 г., но същият
бил с изтекъл срок на валидност – до 15.08.2014 г. Така очертаното изпълнително
деяние сроред съда се субсумира под санкционната разпоредба на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП, норма която въвежда санкция за водач на моторно превозно средство,
който извършва таксиметров превоз, обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без валиден документ за психологическа годност По
тази причина според съда санкцията за така извършеното нарушение, която
жалбоподателят е следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата
на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500,00 лева, а не тази,
наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр в размер на
2000,00 лева. В този смисъл като неправилно е определил нарушената санкционна
норма за извършеното нарушение, касаещо невалидно удостоверение за психологическа
годност, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по специалната
норма, особено съществено нарушава правото му на защита, доколкото предвидените
за двете норми санкции са напълно различни.
Анализирайки описаното в
обстоятелствената част на АУАН и НП, съдът намира, че в конкретния случай при
издаването на НП е допуснато и съществено нарушение на материалния закон, което
води до незаконосъобразност на обжалваното НП.
Това е така, тъй като в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните
доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното
административно нарушение. Същият следва да опише точно от фактическа страна
осъщественото от въззивника деяние, както и да го подведе под съответстващата
му правна квалификация. В настоящия случай не става ясно защо органите на ОО „АА“
са приели, че водачът извършва международен превоз на товари. В АУАН и в НП,
като виновно нарушена норма е посочена тази на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Съгласно цитираните норми, водачът на превозно средство, извършващо
международен превоз на пътници и товари, трябва да отговаря на следните
изисквания: т. 7 - при извършване на международен превоз на товари в превозното
средство трябва да се намира удостоверението за психологическа годност на
водача. Следователно елемент от състава на описаното административно нарушение
е извършването на международен превоз на товари, който факт не е установен по
безспорен начин в рамките на административнонаказателното производство от
страна на АНО, върху който лежи доказателствената тежест за това.
Жалбоподателят е спрян за
проверка на територията на Р България, като в преписката изобщо липсват каквито
и да било данни за извършван от него международен превоз по смисъла на Наредба
№ 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Липсата на приобщени
доказателства, още при проверката, свързани с това осъществяван ли е превоз и
ако това е така – какъв е видът на осъществявания превоз, сочат на недоказаност
от страна на АНО на вида на извършвания превоз, така: решение от 10.04.2014 г.
на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 189/2014 г. и решение № 270/25.06.2018 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 286/2018 г.
Като не е установил важен елемент
от фактическия състав на процесните административни нарушения, освен неправилно
приложение на материалноправните норми, АНО е допуснал и съществено нарушение
на процесуалните правила (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН), което налага обжалваното
№ .г. на началник на ОО „АА”, гр. Перник да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ .г. на началник на ОО „АА”, гр. Перник, издадено срещу Б.С.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.
19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: