РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. Пловдив, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501378 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от „Микро Кредит“ АД,
ЕИК ***, срещу решение № 735/08.03.2022 г. по гр.дело № 7636 по описа на РС Пловдив за
2021 г.
С обжалваното Решение № 735/08.03.2022 г. по гр.дело № 7636 по описа на РС
Пловдив за 2021 г. съдът осъжда „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, гр. ***, да заплати на М. Н.
И. от гр. ***, сумата от 46,80 лева платена при липса на основание по клаузата за пакет
„Комфорт“ по договор за заем CrediHome № ***, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба в съда 13.05.2021 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 237,60 лева, платена при липса на основание по клаузата за
„Застраховка“ по договор за заем CrediHome № *** г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на исковата молба в съда 13.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 100 лв. за разноски по производството.
Жалбоподателят счита решението недопустимо изцяло, като твърди, че подписът под
пълномощното, по силата на което е представляван пред съда ищеца М. Н. И. не е неин,
поради което не е налице надлежно процесуално представителство, съответно процесуална
легитимация на ищеца или сега въззиваемата. Алтернативно твърди, че решението е
недопустимо в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата от 237,60 лева
1
застрахователна премия, поради липса на пасивна процесуална легитимация на
дружеството, доколкото не е страна по застрахователния договор. Счита решението
неправилно, на първо място, поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като не е открито производство по оспорване на
истинността на представеното пълномощно на ищеца. Твърди, че решението е необосновано
поради липса на мотиви за решаващите изводи на съда, че отношенията във връзка със
сключения между страните Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. се
регулират от ЗПК, а не от ЗЗД, че в решението липсва обсъждане на събраните
доказателства и липсва обсъждане на възражението за недопустимост, направено в отговора
на исковата молба. Счита решението неправилно и поради превратно прилагане на
материалния закон, доколкото с него е прието, че клаузите на Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № ***г. се регулират от специалните норми на ЗПК, вместо
приложимите общи разпоредби на ЗЗД, доколкото се касае до договор за предоставяне на
услуги, че сключената застраховка е свързана с усвояване и управление на кредита, както и,
че е получило без правно основание заплатената на ЗК „Уника ЖИ.т“ застрахователна
премия. Неправилен счита и извода на съда за погасяване на задължението по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. с пет годишна давност, тъй като се касае
за договор за предоставяне на услуги, с характер на договор за изработка, по който е
уговорено извършване на работа чрез престации, изпълнявани многократно през срока на
действието му, за които е дължимо възнаграждение за посочения в договор период, поради
което се касае за периодично вземане, по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като изцяло недопустимо,
евентуално само в частта, в която е осъден да заплати сумата от 237,60 лева, платена при
липса на основание по клаузата за „Застраховка“ по договор за заем CrediHome № *** г.,
като бъде прекратено производството по делото в посочената част, алтернативно, на осн. чл.
271, ал. 1 от ГПК, да бъде отменено изцяло като неправилно обжалваното решение, а вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. Н. И., чрез адв.
К. се излагат съображения, че ответникът в исков процес не може да се позове на липса на
представителна власт на пълномощника на ищеца, доколкото за него липсва правен интерес.
Излага и подробни съображения за правилност на съдебното решение и недействителност на
процесния договор, на осн. чл. 22 от ЗПК, както и погасяване на задълженията с изтичане на
петгодишен давностен срок. Прави и искане за допускане на съдебно-икономическа
експертиза за установяване на размера на шрифта, на който е изготвен договор за заем
CrediHome № *** г. и на договора за допълнителни услуги от същата дата. Моли да бъде
оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено изцяло първоинстанционното
решение, като в съдебно заседание поддържа твърденията си и допълва, че с приетата
съдебна експертиза е установено, че подписът под пълномощното е изпълнен от ищеца,
поради което счита, че възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Моли присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА,
2
представя списък на разноските.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно.
Жалбоподателят още в отговора на исковата молба е възразил срещу допустимостта
на иска, поради това, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт, тъй
като представените договор за правна помощ и пълномощно са неавтентични, неподписани
от ищеца. По делото, по искане на въззиваемата, е приета СГЕ, заключението на която се
възприема изцяло от съда, от която е видно, че подписът под пълномощното за процесуално
представителство е изпълнен от М. Н. И., поради което и това възражение е неоснователно.
В жалбата е направено и възражение за допустимостта на иска в частта, в която се
претендира заплащане на сума, платена по недействителна клауза в договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***г. - застраховка защита пакет „Премиум
жИ.т“, тъй като жалбоподателят не е страна по договор за застраховка и не е пасивно
легитимиран да отговаря по него. Съдът намира и това възражение по отношение на
допустимостта на иска за неоснователно, тъй като се претендира връщане на сума, платена
по договор за допълнителни услуги, която се твърди да е заплатена именно на
жалбоподателя. Тези твърдения и формулирания петитум в исковата молба обосновават
процесуалната легитимация на ответника, който се явява процесуално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Поради изложеното съдът намира обжалваното решение и за допустимо. Предвид
горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Пред районен съд са предявени искове за връщане на недължимо заплатени суми по
договор за потребителски кредит, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК и
акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М. И., чрез процесуалния си представител адв. К. К., твърди, че е страна по
договор за заем CrediHome № ***г., сключен с ответника „Микро кредит“ АД, като към
договора бил сключен и договор за допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на
сключена с посредничеството на заемодателя застраховка, а именно пакет „Комфорт“ и
застраховка защита пакет „Премиум жИ.т“. Твърди, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорът за
кредит е недействителен, както и договора за допълнителни услуги, доколкото е сключен в
протИ.речие с чл. 10а от ЗПК и с цел заобикаляне на нормата на чл. 19 от ЗПК.
Ответникът е оспорил основателността на иска, като е обосновал наличие на
задължителното съдържание на договора за кредит, съгласно специалните разпоредби на
3
ЗПК, като твърди, че договорът за допълнителни услуги е самостоятелен договор, който
няма характер на договор за кредит и правоотношенията между страните се уреждат не от
ЗПК, а от общия закон – ЗЗД, доколкото има характеристика на договор за услуги. Оспорва
вноските по договора за допълнителни услуги да имат характер на общи разходи по кредита
по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като обосновава и недължимост на сумата за застраховка
защита пакет „Премиум жИ.т“ тъй като сумата е преведена на застрахователя, а не е
получена от кредитодателя, който е бил само посредник, а не страна по застрахователния
договор. Прави и евентуално възражение за погасяване на вземанията с тригодишна
давност, като периодични платежи, доколкото са били дължими по договор за услуги,
съгласно уговорен погасителен план.
Пред РС Пловдив са приети писмени доказателства (договори, справка за платени
суми, извлечение от сметка), въз основа на които съдът е приел за установено от фактическа
страна, че между страните е бил сключен Договор за заем CrediHome № ***г., като от
страна на заемодателя е била предоставена сума от 600 лв. при фиксиран лихвен процент от
22,75% и ГПР 49,96 %, платима на 6 месечни вноски от по 106,74 лв. за срок от 6 месеца.
Посоченият общ размер на плащанията в договора бил 640,44 лв. На същата дата между
страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, в
който били уговорени предоставянена клиента на пакет от допълнителни услуги и
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД
застраховка, а именно пакет „Комфорт“ и застраховка защита пакет „Премиум жИ.т“. Пакет
комфорт предоставял възможност за посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска, внасянето и, предоговаряне или разсрочване на заема и без наказателна лихва при
просрочие до 15 дни. Таксата за тази услуга била уговорена по 7,80 лв. месечно. За
уговорената застраховка „Премиум жИ.т“ било уговорено заплащане по 39,60 лв. месечно,
като чрез посредничеството на заемодателя се сключвала застраховка, която заемодателя
финансирал, като еднократната застрахователна премия заемополучателя се задължил да
връща на равни вноски.
С представената застрахователна полица *** се установява и сключена между ищеца
М. И. и ЗК „Уника“ АД, чрез „Микро Кредит“ АД, застраховка „Премиум ЖИ.т“ в полза на
„Микро Кредит“ АД, при настъпване на застрахователно събитие, със застрахователна
премия от 237,60 лв., която била заплатена на застрахователя ЗК „Уника“ АД от заемодателя
на 15.05.2017 г., видно от представените справка и извлечение от сметка.
От представените от ответника отчети е установен размера на внесените суми от
ищеца за периода 19.06.2017 г.-11.10.2017 г., в общ размер от 985 лв.
Така установените факти не са спорни между страните, жалбоподателят оспорва
правните изводи, направени от районния съд, въз основа на така установеното от фактическа
страна.
Пред възивната инстанция е приета СКЕ, заключението на която съдът възприема
изцяло, от която се установява, че шрифтът, на който е изписан процесния договор за кредит
е Arial Narrow 11,00 пункта, а на договора за допълнителни услуги е Arial Narrow 10,00
4
пункта.
Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него –
физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална
компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се
касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от същия закон, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Установи се в
производството, че шрифтът, на който е изписан договорът за заем е по-малък от 12, като
само поради това Договор за заем CrediHome № *** г. е недействителен, на осн. чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Жалбоподателят твърди, че договорът за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ *** има самостоятелно от договора за заем действие и същият съдържа напълно
независими от договора за заем клаузи, поради което следва действителността му да се
преценява на база общите норми на ЗЗД, а не на специалния ЗПК. Тези възражения се
опровергават както от самото заглавие на договора за допълнителни услуги – Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, така и от съдържанието на договора, в чл.
4.1 от който е записано, че услугите се предоставят единствено като допълнение към
подписан договор за заем. Самите услуги няма как да съществуват извън заемното
правоотношение, доколкото предметът на договора за допълнителни услуги по пакет
„Комфорт“ е дефиниран като посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноските от името или за сметка на клиента по банкова сметка на
„Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „Микро кредит“ АД,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и без наказателна лихва за просрочие при
закъснение до 15 дни, които сами по себе си са действия свързани с усвояване и управление
на кредита. С пакет застраховка защита „премиум жИ.т” се финансира закупуване на
застраховка, в качеството на кредитополучател на застрахованото лице, в полза на
заемодателя, която се разсрочва на месечни вноски, платими с тези по договора за кредит.
Или, независимо, че са отделени в два различни договора, то те са част от едно общо
съглашение за сключване на договор за портебителски кредит, поради което приложими са
именно нормите на ЗПК.
Уговорените клаузи за заплащане на възнаграждения по договора за допълнителни
услуги са неравноправни. Съгласно чл. 143 от ЗПК неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
5
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Чл. 145 от ЗЗП указва, че
неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи
на договора или на друг договор, от който той зависи. В конкретния случай двата договора
са свързани, доколкото договора за закупуване за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ ***, е допълнение към договора за заем, както е записано в него. В договора за
допълнителни услуги, закупения пакет комфорт предоставя на кредитополучателя услуги,
свързани с усвояването и управлението на кредита, което законът забранява с нормата на
чл.10а ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита.
Застраховка защита пакет „Премиум жИ.т” е сключена с оглед качеството на
кредитополучател на застрахованото лице, в полза на кредитодателя по процесния договор
за кредит. С уговарянето на допълнително възнаграждение, както за закупуване на
застраховка и разсрочване на застрахователната премия, така и с възнаграждение за услуги,
свързани с управлението на кредита, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
определяща максимален размер на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 49,96%, без да
са включени разходите за закупуване на застраховка и пакет допълнителни услуги. С цел да
се заобиколи нормата на закона разходите по потребителския кредит са разделени в два
отделни договора, във вреда на потребителя, в протИ.речие с изискването за
добросъвестност, поради което и клаузата за закупуване на застраховка, като част от
допълнителни услуги, е неравноправна по своя характер, както и клаузата за закупуване на
пакет услуги „Комфорт”.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В този смисъл,
като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в „общата сума,
дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК е налице още едно основание за недействителност на договора, съгласно
чл. 22 от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни.
Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
6
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
горното следва, че предвидените в договор за допълнителни услуги разходи – закупуване на
пакет комфорт и застрахователна премия, представляват част от общия разход по кредита,
поради което при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ГПК, не се дължат, а когато са платени, подлежат на
възстановяване.
С оглед основателността на исковите претенции следва да бъде разгледано и
възражението за погасяване на задълженията за връщана на платените без основание суми
поради изтичане на тригодишна погасителна давност, доколкото платените по силата на
договор за допълнителни услуги към заем суми са с характер на периодични плащания.
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а не се
претендират въз основа на облигационно правоотношение. Вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, какъвто е предмета на разглежданите в
производството искове, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от
ЗЗД, което е посочено и в задължителното за съдилищата Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Давността започва да тече от плащане на сумите и не е
изтекла към датата на предявяване на иска, поради което и вземанията не са погасени по
давност.
По изложените съображения настоящия състав намира предявения иск за
неоснователен, поради което обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски, които пред въззивната
инстанция са в размер на 300 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Отделно на
пълномощника на въззиваемата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 38 от ЗА, за оказаната безплатна правна помощ в производството, в размер на
минималния адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за всеки от исковете, в общ размер от 720 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 735/08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 7636
7
по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, XIX граждански състав.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.В. и Г. А., да заплати на М. Н. И., ЕГН **********, от ***, сумата от
300 лева (триста лева) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.В. и Г. А., да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК ***с адрес
г***, представлявано от управителя С. Г., сумата от 720 лв. (седемстотин и двадесет лева)
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на въззиваемата М.
Н. И., на осн. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8