№ 23514
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110126181 по описа за 2024 година
Производството образувано по искова молба на М. Д. М. срещу С. С. С..
Ищецът твърди, че на 04.09.2019г. закупил 4 броя нови зимни гуми „Континентал“ с
размери 205/55/16 91Т за автомобила на ответника „Киа Спийд“ с рег. № ***** на стойност
753,79лв, тъй като последният нямал възможност да го стори. Също така, в периода
30.09.2019г.-09.04.2021г. превел по банкова сметка на ответника суми на обща стойност
804лв. Посочва, че сумите са преведени без наличие на правно основание за това, както и че
гумите са предадени около 15.09.2019г. на ответника отново без правно основание, с което
същият се е обогатил за негова сметка.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 804лв. – получени без основание парични преводи и сумата
от 753,79лв. – стойност на закупените четири броя зимни гуми, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от 09.05.2024г. до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Посочва, че с ищеца имали връзка, продължила около 4 години, като
взаимно си правили подаръци. Ищецът започнал да му превежда малки парични суми по
банков път за закупуването на продукти за направата на ястия, които дори не били
достатъчни за това, което приготвял. Ищецът сам предложил да му подари зимни гуми от
благодарност, че ответникът му помага и се грижи за него. Впоследствие отношенията
между тях се променили и ищецът заявил, че щом нямало да са заедно, трябвало да му върне
гумите. Отрича да е налице неоснователно обогатяване, като счита, че преводите са
извършени с дарствено намерение. Посочва, че се намирал в трудово правоотношение и
разполагал с нужните възможности и сам да си закупи гумите.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
1
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В т. 1 от ТП № 1/28.05.1979г.
на Пленума на ВС, е разяснено всяка хипотеза кога намира приложение. Първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо
при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса
на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е платил в полза на ответника сумата, а в тежест
на ответника да докаже основание за получаването, в това число дарение в негова полза,
предвид изрично наведеното възражение в тази насока.
По делото са представени 10 бр. платежни нареждания и вносни бележки, съгласно
които ищецът М. М. е превел в полза на ответника С. С. суми в общ размер от 798лв., както
следва: на 30.09.2019г. – 30лв., на 07.02.2020г. – 60лв., на 03.06.2020г. – 80лв., на 04.06.2020г.
– 38лв., на 03.10.2020г. – 80лв., на 06.10.2020г. – 300лв., на 07.10.2020г. – 100лв. (3лв. са
такса), на 23.12.2020г. – 30лв., на 17.02.2021г. – 50лв. (3лв. са такса), на 09.04.2021г. – 30лв.
В платежните нареждания от 07.10.2020г. /л. 7 – долното/ и от 17.02.2021г. /л. 6 – долното/
ясно е посочено в графа „пояснения“, че по банковата сметка на получателя постъпват
100лв. и 50лв., а сумите от по 3лв. са такси за операциите. Ето защо, общо преведената сума
възлиза на 798лв., като всички плащания са с основание захранване и захранване на сметка.
Ответникът признава, че е получил сумите, но твърди, че са му превеждани от благодарност
и с цел закупуване на продукти. Както се посочи, именно в неговата тежест е да установи
тези факти, както изрично му е указано с доклада по чл. 146 ГПК. В съдебната практика -
Решение № 746/05.01.2011г. по гр. д. № 727/2009г., IV ГО на ВКС и др., е разяснено, че
платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва плащането.
Какво е правното значение на неговото изявление е отделен въпрос. Когато обаче платецът
не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже.
Обратното, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането.
Така се разпределя доказателствената тежест както когато платецът претендира връщане на
даденото без основание, така и когато длъжникът възразява, че е погасил претендираното
задължение. В първия случай ответникът трябва да докаже основанието, на което е получил
плащането, а във втория - в погашение на кое друго свое вземане е получил плащането или
въобще на какво друго основание го е получил. Платецът черпи правото си от извършеното
плащане и затова трябва да го докаже, а получателят черпи своето правото от основанието
за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал възраженията си за
получаване на сумите като дарение, благодарност и за закупуване на продукти. От негова
страна са ангажирани първи страници от две книги. В първата /л. 70/ е посочено, че тази
книга се посвещава на най-красивата, най-добрата и всеотдайна колежка – С., 2018г. На
първо място, въобще не е посочен автор на този текст. На второ място, никоя от страните не
твърди да са били колеги, а очевидно този подарък изхожда от колеги. На следващо място,
датата на този подарък – 2018г. предхожда всеки един от паричните преводи. И на последно
място, дарението на тази книга за даден повод не установява основание за плащането на
сумите. По отношение на втората книга пък /л. 71/ ясно е посочено „от колежките“, което
изначало изключва тази книга да е подарена от ищеца. Представена е и картичка /л. 78/,
която отново няма посочен автор, за да се изгради извод, че изхожда от ищеца. Но и от
самото й съдържание се установява, че е в официална и уважителна форма
(„Многоуважаема г-жо С. С., пожелавам Ви… много ни липсване на семейството ни!“),
което логически изключва интимна връзка, каквито твърдения са изложени в отговора на
исковата молба. Отделно от това, тази картичка въобще не е в състояние да докаже
твърдените основания за получаване на паричните преводи.
2
С оглед изложеното, доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е
установил наличие на годно правно основание за получаване на сумите, то същите следва да
се приемат за платени без основание и подлежат на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 798лв. (толкова е реално
преведената и получена сума, а останалите 6лв. са такси за преводите), а за разликата до
пълния предявен размер от 804лв. подлежи на отхвърляне.
По втория иск:
Съгласно чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В ТП №
1/28.05.1979г. на Пленума на ВС е разяснено, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Текстът намира
приложение например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка лице
издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато държател подобри чужд имот;
когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание и т.н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на
имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице.
По делото е представена фактура № **********/04.09.2019г., издадена на ищеца М. Д.
М., за сума в общ размер от 753,79лв. за покупка и доставка на 4бр. гуми Continental
205/55/R16 91T WinterContact TS860. Ответникът признава, че през 2019г. закупил нов
автомобил “Kia Ceed” и получил от ищеца 4 броя гуми, които ищецът „просто докара до нас,
за да ме изненада“, като твърди, че същите били подарък от благодарност. Както бе
посочено, в тежест на ответника е да докаже възражението си, че гумите са му предадени с
дарствено намерение, тоест като подарък, безвъзмездно. Същият не е ангажирал годни
доказателства в тази насока, въпреки дадените му указания с доклада по чл. 146 ГПК.
Представените първи страници от книги и картичка бяха коментирани по-горе и същите не
установяват този факт. Относно твърдението, че ответникът работил към този момент и
можел сам да си позволи закупуване им, следва да се има предвид, че от представената
извадка от трудова книжка /л. 69/ датира трудово правоотношение от 23.10.2019г., а гумите
са закупени на 04.09.2019г., тоест месец и половина по-рано и не се установява към този
момент ответникът да е имал доходи от трудов договор. Относно довода, че не било
доказано, че гумите са заплатени от ищеца, съдът приема, че след като фактурата е издадена
на негово име и същите са се намирали в негово държане, е доказано, че същите са
заплатени най-малкото за негова сметка. По отношение на другия довод, че не се
установявало закупените и предадените гуми да са едни и същи, съдът счита, че по делото
не са ангажирани доказателства за други гуми. Налице е съвпадение между датите на
закупуване и предаване на гумите (изрично се признава от ответника), броя на гумите, вида
на гумите – зимни, автомобилът, за който се отнасят, като всички тези обстоятелства, ценени
в съвкупност и с оглед изявленията на страните, обосновават извод, че именно тези закупени
от ищеца гуми са предадени на ответника за автомобила му Киа. И тъй като не е доказано
същите да са предадени като дарение (за което тежестта носи ответника), то следва да се
приеме, че последният се е обогатил с тяхната стойност неоснователно за сметка на ищеца и
следва да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съдът намира, че
тази стойност възлиза на 732,19лв., колкото е цената само на гумите, но не и на доставката
от 21,60лв. (18лв. без ДДС), тъй като ответникът се обогатява само с това, което реално е
получил, а именно гумите.
По изложените съображения, този иск се явява основателен до размер на сумата от
732,19лв., а за разликата до пълния предявен размер от 753,79лв. подлежи на отхвърляне.
Възражението за изтекла давност не следва да бъде обсъждано, тъй като е направено за
пръв път в откритото съдебно заседание, тоест след преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
– ТР № 1/2013г. Но и по същество е неоснователно, тъй като вземанията не се погасяват с 3,
а с 5-годишна давност.
3
По разноските:
При този на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и
отхвърлената част от исковете. На ищеца се дължат разноски от 98,18лв. за държавна такса,
а на ответника 16,83лв. за адв. възнаграждение, като след компенсация на ищеца следва да
се присъдят 81,35лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на М. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в общ
размер от 798лв., получена без основание чрез банкови нареждания, както следва: на
30.09.2019г. – 30лв., на 07.02.2020г. – 60лв., на 03.06.2020г. – 80лв., на 04.06.2020г. – 38лв.,
на 03.10.2020г. – 80лв., на 06.10.2020г. – 300лв., на 07.10.2020г. – 100лв., на 23.12.2020г. –
30лв., на 17.02.2021г. – 50лв., на 09.04.2021г. – 30лв., ведно със законната лихва от
09.05.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 798лв. до пълния предявен от 804лв.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на М. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 732,19лв.,
представлява стойност на закупени и предадени 4бр. зимни гуми Continental 205/55/R16 91T,
с чиято стойност се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от 09.05.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 732,19лв. до пълния предявен от 753,79лв.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ***********, да заплати на М. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 81,35лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4