№ 1201
гр. Плевен , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Христо С. Томов
Секретар:РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104709 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 150 от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от П. Е. Д. от гр. П., като
майка и законен представител на малолетното дете А.К.Г., против К. К. Г. от гр. П.. В
молбата се твърди, че по силата на съдебна спогодба по гр. дело № ***/ 2013 год. по описа
на П.ския районен съд родителските права върху детето А. са били предоставени на ищцата,
а ответникът се е задължил да заплаща издръжка в размер на 80 лв. месечно. Твърди се, че
от определяне на издръжката са изминали почти седем години, през който период
обстоятелствата, при които е била определена издръжката, значително са се изменили.
Твърди се, че детето е ученик в осми клас на *** гр. П., като са се увеличили нуждите му от
храна, облекло, учебници, учебни помагала, културни потребности, както и извънкласни
форми на обучение. Твърди се, че до м. март 2020 година детето е посещавало уроци по
плуване, за което е била заплащана месечна такса в размер на 89 лв. Твърди се, че ищцата
работи като шивачка във „***“ ООД, където получава минимална работна заплата. Твърди
се, че ищцата има и друг, по- малък син- И.И.Б., който е ученик във втори клас и живее при
ищцата, а баща му е осъден да му заплаща издръжка в размер на 105 лв. месечно съгласно
решение по гр. дело № ***/ 2015 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че
ответникът работи като фрезист в „***“ ООД, като освен заплата получава и пенсия. Твърди
се, че в момента ответникът доброволно превежда по 150 лв. месечно за издръжката на
1
детето А., но тази сума е по- малка от нормативно определения минимален размер и е
недостатъчна за задоволяване на нуждите на детето. Ищцата счита, че ответникът има
възможност да заплаща издръжка в по- голям размер, поради което моли съда да осъди
ответника да заплаща на детето А. ежемесечна издръжка в размер на 220 лв. вместо
заплащаните понастоящем 80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът К. К. Г. от гр. П. ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето А.К.Г., ЕГН ***, е родено от майка П. Е. Д., ЕГН
**********, и баща К. К. Г., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязла в сила спогодба от 14. 11. 2013 год., постановена по гр.
дело № ***/ 2013 год. по описа на Плевенския районен съд, упражняването на родителските
права върху детето А.К.Г. е било предоставено на майката П. Е. Д., а бащата К. К. Г. се е
задължил да заплаща издръжка на детето в размер на 80 лв. месечно, считано от 12. 08. 2013
год.
Спорен остава въпросът относно това изменили ли са се условията, при които е
определена посочената издръжка, и ако да, увеличили ли са се възможностите на ответника
да дава по- висока издръжка на детето, както и каква част от необходимата издръжка следва
да поеме всеки от един от родителите.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. В конкретния случай така визираната
предпоставка е налице: от момента на определянето на предходния размер на издръжката до
настоящия момент е изминал период от повече от седем години, през който е настъпила
промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на дължимата издръжка
и обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили са се нуждите на детето от храна,
облекло и учебни пособия. Настъпила е съществена промяна и в размера на минималната за
страната работна заплата, на основата на която се определя и минималният размер на
дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.
От приложеното по делото удостоверение с дата 16. 09. 2020 год., издадено от „***“ ООД
гр. П., се установява, че през периода м. юни- м. август 2020 год. ищцата П. Е. Д. е
получавала средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 551, 85 лв.
От приложената по делото служебна бележка с дата 06. 11. 2020 год., издадена от „***“
2
ЕООД гр. П., се установява, че през м. септември 2020 год. полученото от ответника К. К.
Г. нетно трудово възнаграждение е било в размер на 1 113, 07 лв., а през м. октомври 2020
год.- в размер на 1 101, 77 лв.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето А.,
което след приключване на съдебните прения е навършило 14 години, следва да се определи
на 400 лв. От тази сума бащата К. К. Г. следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
220 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката П. Е. Д., на която
е предоставено упражняването на родителските права и която полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Така определеният размер на издръжката
се дължи от ответника, считано от 17. 09. 2020 год., датата на подаване на исковата молба,
като издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението в частта досежно издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 400 лв. В случая
не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК поради
няколко обстоятелства. В продължение на няколко години ответникът е заплащал издръжка
в занижен размер, като дори последната доброволно превеждана такава е под
законоустановения минимум. Страните не са постигнали съгласие за заплащането на
издръжка, която да съответства на нуждите на детето и на променените обществено-
икономически условия, което е наложило и предявяването на иска по чл. 150 от СК.
Следователно, независимо от направеното признание на иска, с извънсъдебното си
поведение ответникът е станал причина за настоящото дело и на него следва да бъде
възложена отговорността за направените деловодни разноски.
Отделно от това и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 201, 60 лв. върху
сбора от платежите за три години на увеличения размер на издръжката.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената със спогодба по гр. дело № ***/
2013 год. по описа на Плевенския районен съд издръжка, като ОСЪЖДА К. К. Г. от гр. П.,
ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете А.К.Г., ЕГН ***, със съгласието на
неговата майка и законен представител П. Е. Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 220 лв. вместо заплащаните досега 80 лв., считано от 17. 09. 2020 год. до
3
настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в
частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА К. К. Г. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на непълнолетното си дете
А.К.Г., ЕГН ***, със съгласието на неговата майка и законен представител П. Е. Д., ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА К. К. Г. от гр. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса в размер на 201, 60 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4