Решение по дело №2557/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260157
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330102557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260157/30.3.2021 г.                                              30.03.2021 година                                    град Ямбол

 

                                                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                         XVI-ти граждански състав

На пети март                                                                            две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав

                                                                                            Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Е. В.,

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 2557 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:  

          Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от  „Агенция по заетостта“  с булстад ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “ Княз Дондуков“ № 3, представлявана от Д. Д.Н. в качеството му изп. Директор, чрез процесуален представител юрисконсулт, против К.С.К., ЕГН ********** ***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1670, 00 лв.-главница, сумата от 56,63 лв. лихва за периода от 18.12.2019 г. до 24.06.2020 г., сумата от 19,02 лв. лихва от 25.06.2020 г. до 04.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ответникът бил регистриран като безработно лице в Д. „Б.Т“ - Я. Същият подал заявление от 08.07.2019 г., че като безработно лице, че желае да бъде включен в обучение за професионална квалификация по професия „Данъчен митнически посредник“, специалност „Митническо и данъчно обслужване“ по условията на двугодишен план за обучение в държавно предприятие „Българо-германски центрове за професионално обучение“, клон С. На 17.10.2019 г. ответникът бил консултиран в тази връзка, за което подписал индивидуален план за действие в качеството му на безработно лице. На 29.10.2019 г. въз основа на подаденото заявление и одобрена заявка между ответника в качеството му обучаем и Агенцията по заетостта, чрез ДБТ - Я, като възложител бил сключен договор № *** за професионално обучение на безработно лице в клон С. на Държавно предприятие „Българо-германски центрове“, на които за периода 05.11.2019 г. - 17.03.2020 г., били преведени сумата от 1200,00 лв. от държавния бюджет. С подписването на договора ответникът подал декларация, че ще ползва квартира в общежитието, както и желаел да му бъдат преведени средства за стипендия. В тази връзка му били изплатени авансово част от дължимите средства за стипендии в размер на 96,00 лв. с платежно нареждане по банковата му сметка. Също така в изпълнение на договора Агенцията по заетостта превела по сметка на ДП БГЦПО, клон С. авансово половината от средствата за обучение на обучаемия в размер 600,00 лв. След подписването на договора ответникът не се явил в посоченото държавно предприятие, клон С. на датата на започване на обучението 05.11.2020 г. След проведени разговори същият се включва в обучението със закъснение на 15.11.2020 г.

На 25.11.2019 г. по повод сключено споразумение за обмен на информация между Агенцията по заетостта и НОИ, бил представен списък на безработните лица с регистрирани трудови договори. При проверка било установено, че ответникът К.С.К. има регистриран трудов договор с фирма „Слънчо 99“ ЕООД, считано от 16.10.2019 г., т.е. във времето, когато декларирал, че е бил безработен и подписал договора за обучение. Тези обстоятелства били потвърдени от фирмата работодател. С оглед на това, същият не е имал право да бъде включен в обучение за безработно лице, като не бил с такъв статут. След като била уведомена за това обучаемата институция, договорът на ответника бил прекратен, считано от 28.11.2020 г., като последният бил уведомен с писмо и поканен от същата дата, че следва да възстанови недължимо платените на ДП БГЦПО, С. суми за неговото обучение и квартирни разходи, както и преведените по неговата лична сметка авансово средства за стипендия. Писмото било изпратено с обратна разписка, която била получена на 17.12.2019 г., като същото писмо му било връчено и лично на 10.12.2019 г., като му е даден пет работни дни срок за доброволно изпълнение. На 18.12.2019 г. ответникът подал до ищеца заявление, че желае да изплати задължението си в размер на 1073 лв. на разсрочено плащане, но след това не се явил и такова не било сключено. За горепосочените обстоятелства на 13.02.2020 г. била сезирана Прокуратурата на Р.Б. за осъществен състав на престъпление по чл.209, ал.1 НК от страна на ответника, като била образувана преписка № ***/2020 г. по описа на ЯРП, която била приключена с отказ за образуване на досъдебно производство. На 11.05.2020 г. след приключване на обучението по специалността, по която бил включен ответника, обучаващата институция предявила на ищеца фактура за окончателно плащане на цената за обучение за остатъка от направените разходи, като за ответника били в размер на 597,00 лв.

Срещу издадената заповед за изпълнение по подаденото от ищеца заявление ответникът е възразил в срок, че не дължи.

В с.з. ищеца се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, чрез който поддържа предявените искове, сочи доказателства и пледира за тяхното уважаване .

Правното основание на предявените обективно съединени искове е по чл. 422 ГПК

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с.з. ответника се явява лично и с пълномощник адвокат, като не представят доказателства и пледират за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.05.2019 г. ответника  подал до Агенцията по заетостта заявление –декларация за регистрация, че желае да бъде регистриран в Д. „Б.Т.“, като безработно лице, което не работило, търсило работа и имал готовност да започне работа в 14- дневен срок от уведомяването му от ДБТ, както и да ползва правата си по реда на чл.17,ал.1 Закона за насърчаване на заетостта и предоставените в съответствие с тях посреднически услуги. Посочил в заявлението-декларация, че последната му работа била в „Слънчо 99“ , като заемал длъжността „Огняр“ и бил освободен на дата 30.04.2019 г. В т.2 на посоченото заявление декларирал, че не се обучава в курс за ограмотяване или за придобиване на професионална квалификация и / или ключова компетентност. Също така на 08.05.2019 г. от ищеца, чрез Д. „Б. Т.“- Я. бил изготвен план за действие на безработно търсещо работа лице, а именно ответника К.К. с конкретни препоръки и / или действия за изпълнение.  На 08.07.2019 г. ответника подал до Агенцията по заетостта, Д.Б. Т.-Я., заявление с което желаел да бъде включен в обучение на възрастни, за професионална квалификация- митническо и данъчно обслужване, което щяло да се проведе в клон на ДП БГЦПО гр.С. След извършена проверка от страна на служители на ищеца, ответника бил одобрен, като на 09.07.2019 г. до ДП “БГЦПО“, клон С. била изпратена заявка за включване на ответника в професионално обучение за „ митническо и данъчно обслужване“, в период за обучение от 18.07.2019 г.- 15.11.2019 г. Във връзка с изпратената заявка от ДП „Българо-Германски център за професионално обучение“- клон С. до Директора на ДБТ гр.Я. било изпратено уведомление,че във връзка с тяхната заявка, ги уведомявали, че можели да включат в обучението по специалност „ Митническо и данъчно обслужване“, по план на обучение, провеждани от ДП БГЦПО в изпълнение на публичните задачи по чл.60А, ал.10 ЗНЗ по НПДЗ 2019 от 05.11.2019 г.- 17.03.2020 г., две лица,едното от което било ответника К.К.. При необходимост за справка било посочено Учебен отдел на ДП БГЦПО клон С., като лицата щели да бъдат настанени в общежитието им.

На 29.10.2019 г. на основание чл.30б, ал.1, т.1 и чл.58а, т.2 Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, между Агенцията по заетостта, чрез Д „Б. Т“ гр.Я. в качеството им на възложител и К.С.К. в качеството на обучаем, бил сключен договор №*** за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО, с предмет на договора професионално обучение по професия/ част „Данъчен и митнически посредник“ , специалност „ Митническо и данъчно обслужване“, код по СППОО ***, с продължителност 660 уч.ч.по представения от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ – клон С. учебен график, за периода 05.11.2019 г.до 17.03.2020 г., в размер на 1200 лв., предоставени от Държавния бюджет на обучаващата институция, съгласно условията на двугодишен план за обучение, провеждани от  ДП БГЦПО, в изпълнение на публичните задачи по чл.60а, ал.10 ЗНЗ, включен в Националния план за действие по заетостта за 2019 г. За времето на обучението на обучаемия се изплащали средства за стипендия, квартирни и/ или транспортни разходи при условията на договора. В т.2 от посочения договор са описани задълженията на страните, в т.3 отговорността и санкциите и в т.4 ОУ. Ответника бил запознат с правата и задълженията си като обучаем съгласно правилника за обучение и пребиваване в клона на обучение на  ДП БГЦПО и се задължил да ги спазва, след което положил подписа си. На 29.10.2019 г. от Директора на ДБТ-Я. бил изготвен списък на безработните лица, включени в обучение в курс : специалност „Митническо и данъчно обслужване“, код по СППОО ***, с период на провеждане : 05.11.2019 г. до 17.03.2020 г., с продължителност 660 учебни часа, място на провеждане :  ДП БГЦПО- клон С. за ответника К.. На същата дата ответника подал декларация с оглед включването му в обучението, че желае да получи еднократно авансова стипендия в размер на 96,00 лв. на основание т.2.1.4 от подписания договор, като декларирал, че сумите за стипендия и транспортни разходи за обучението му да се превеждат по посочена от него банкова сметка *** „ Юробанк България“ АД, като се задължил при всяка промяна на декларираните от него обстоятелства да уведоми писмено Д. „Б.Т“- Я., в седемдневен срок. С ведомост за изплащане на стипендии, транспортни и квартирни разходи за м.11.2019 г. по банковата сметка на ответника била преведена с бюджетен превод сумата от 96,00 лв. от ищеца, чрез ДБТ-Я., представляваща еднократно авансово плащане на стипендия, съгласно т.2.1.4 от подписания между страните договор за професионално обучение от 29.10.2019 г. С фактура № *** от 05.11.2019 г. по банковата сметка в „УниКредит Булбанк“, клон С. на доставчика ДП БГЦПО- клон С. от Агенцията по заетостта, чрез ДБТ-Я. била преведена сумата от 1800,00 лв. ,представляваща авансово плащане по договор за обучение № *** / 06.02.2019 г. за обучение по специалност „ Митническо и данъчно обслужване“ за три безработни лица за периода 05.11.2019 г.- 17.03.2020 г. С декларация от 29.10.2019 г. ответника К. декларирал,че ще ползва квартира / общежитие/ пансион/ на  ДП БГЦПО- клон С., за което обстоятелство по сметката на последните са преведени от страна на ищеца с фактура № ***/28.11.2019 г. сумата от 377,00 лв. с включено ДДС.

До делото е представено писмо от страна на ищеца от 28.11.2019 г. , адресирано до ответника, че прекратяват договор № *** от 29.10.2019 г. за професионално обучение на безработно лице, сключен със същия като обучаем и ищеца като възложител, с предмет придобиване на професионална квалификация по професия „данъчен и митнически посредник“, специалност „митническо и данъчно обслужване“ н периода 05.11.2019 г.- 17.03.2020 г. по условията на двугодишен план на обучение в ДП“БГЦПО“, по причини изложени в същите, че считано от 16.10.2019 г. нямал статут на безработно лице по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗНЗ, като постъпил на работа от същата дата по сключен трудов договор със „Слънчо 99“ ЕООД, че не е уведомил ДБТ-Я. за промяна в декларирания си статус от безработно в заето лице в законоустановения срок по чл.18, ал.5, изр. Второ от ЗНЗ- в седем работни дни от датата на промяната, нито в деня на сключване на договора за професионално обучение- 29.10.2019 г., нито до днешна дата ; с оглед на горното, регистрацията му като безработно лице щяла да бъде прекратена, считано от 16.10.2019 г. и съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД дължал на Агенцията по заетостта възстановяване на средствата получени без основание, а именно: авансово преведените по декларираната от него банкова сметка средства за стипендия в размер на 96,00 лв.., които заявил при подписване на договора и авансово преведените по ДП БГЦПО, клон С. , средства за неговото обучение в размер на 600,00 лв., както и дължимите средства за нощувките му, за размера на които щели да го уведомят допълнително. От ищеца до ДП „Българо-германски центрове“ клон С. е изпратено писмо от 28.11.2019 г. с което ги уведомяват,че договора с ответника е прекратен, считано от 28.11.2019 г., като се иска съдействие от тяхна страна за връчване на обучаемия приложеното писмо за прекратяване на договора. Също така до Управителя на „Слъчно 99 „ ЕООД е изпратено писмо от ищеца, дали ответника е постъпил на работа при тях, от коя дата и какъв период от време е работил в управляваното от него дружество. От посочената фирма е изпратено писмо от 04.12.2019 г. до ищеца относно ответника, от което се установява, че със същия бил сключен трудов договор на 16.10.2019 г., като на 17.10.2019 г. с подписването на акта за встъпване същия постъпил на работа в посочената фирма, на длъжност „огняр“. На 05.11.2019 г. не се явил на работа, като на следващия ден представил болничен лист с период на неработоспособност от 05.11.2019 г. до 11.11.2019 г.,включително. На 12.11.2019 г. ответника се явил на работа иизпълнявал трудовите си задължения до 14.11.2019 г. На 15.11.2019 г. отново не се явил на работното си място и се водил в безпричинно отсъствие, като му е изпратено писмо с което управителя на фирмата го канил да се яви в офиса на фирмата и да даде обяснения за отсъствието си, като същия не се явил и не отговарял на телефонните обаждания. На 25.11.2019 г. К. представил в счетоводството на фирмата искане за прекратяване на трудовия му договор и от датата на искането му, трудовияму договор бил прекратен, считано от 25.11.2019 г., като за безпричинното си отсъствие отказал да даде обяснения или да представи оправдателен документ и дните му били заведени като самоотлъчка. До ответника от страна на ищеца е изпратено покана от 10.12.2019 г. с което го уведомявали, че трябва да възстанови средствата за нощувки по договора които били в размер на 377,00 с ДДС, по фактура № ***/28.11.2019 г. представена им от ДП БГЦПО, клон С., като общия размер на средствата за възстановяване възлизали на 1073,00 лв., които следвало да възстанови в срок от пет работни дни от получаване на настоящата покана. На 18.12.2019 г. до Директора на ДБТ-Я. било подадено заявление от страна на ответника за разсрочване на задължението му към ищеца до 21 месеца, като къммомента на подаване на заявлението имал възможност да плаща по 50 лв. на месец, като предлагал първата вноска да бъде на 25 число на месец януари 2020 г.

Ищеца на 13.02.2020 г. сезирал Районна прокуратура –Я.за извършено от страна на ответника престъпление от общ характер, с оглед на това, че същия се възползвал от сключения договор за професионално обучение на безработнолице, като потвърдил невярно съдържание в същия документ, както и в плана си за действие за търсещо работа безработно лице с дата от 17.10.2019 г. и 29.11.2020 г., с което получил имотна облагаи ощетил държавния бюджет, като са приложени същите писмени доказателства. По случая била образувана преписка вх.№ ***/2020 г. по описа на ЯРП и след извършена проверка е постановен отказ за започване на наказателно производство и посочената преписка била прекратена, като ищеца следвал да търси правата си по реда на ГПК. По делото от страна на ищеца е представено известие за доставяне до ответника, от която се установява, че пратката била получена от него лично на 16.06.2020 г.

Във връзка с оспорванията на процесуалния представител на ответника, от страна на ищеца е представен и приет договор № ***от 06.02.2019 г.,сключен в гр.С., на основание чл.30б, ал.1, т.3 и в съответствие с чл.60 а, ал.10 ЗНЗ, между Агенция по заетостта в качеството им на възложители и Държавно предприятие „ Българо- германски център за професионално обучение“ в качеството им на изпълнител, с предмет на договора – повишаване пригодността за заетост на безработни лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда, с цел успешна професионална реализация в реалната икономика, с особено внимание към групата на младежите до 29 год. възраст, както и лицензия за център за професионално обучение № *** издадена на Център за професионално обучение, към ДП „Българо-германски център за професионално обучение“ от 02.09.2011 г. и приложение към лицензия на център за професионално обучение № ***.          

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. ***/2020  год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените по-горе суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника,като в законоустановения срок същия е подал възражение ,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.С разпореждане от 27.08.2020 г. на ищеца било указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК,с оглед на което се предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си срещу вземането. В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор № *** от 29.10.2019 г. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО, като същият е валиден и поражда правни последици. В чл. 30а от ЗНЗ са предвидени за  изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта за които се предоставят средства, подробно изброени, като в чл. 30б, ал.1,т.1 от същия закон, се предвижда,че средствата по чл.30а  се предоставят въз основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице и безработното лице. В  чл. 58а е предвидено,че обучението на възрастни по т.2 включва обучение за придобиване на професионална квалификация. В допълнителните разпоредби на § 1 е дадено легално определение на „безработен“, като това е лице, което при регистрация в Д "Б.Т." не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от Д. "Б.Т". С оглед дадените разяснения на ЗНЗ страните не спорят,че на 08.05.2019 г. ответника бил регистриран като безработно лице в Д „Б.Т.“ гр.Я. с регистрационен номер № *** по подадена от него заявление-декларация / Приложение 1/,като към него момент е отговарял на условията, като безработно лице съгласно посочения параграф от ЗНЗ. Съгласно закона за ЗНЗ и Националния план за действие по заетостта за 2019 г., държавно финансираните обучения на безработни се реализират основно в сътрудничество със социалните партньори и Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“, в настоящия случай клона им в С..  За да отговаря на посочените изисквания на закона и на Националния план за действие по заетостта за 2019 г. и да сключи посочения договор № *** от 29.10.2019 г. за професионално обучение, ответника е следвало да има качеството на „безработен“. В настоящото производство безспорно се установява, че към сключването на договор № *** от 29.10.2019 г. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО ответника е нямал това качество. По делото са представени писмени доказателства, които не са оспорени от ответника, а именно, че на 16.10.2019 г. същия сключил трудов договор № *** с фирма „Слънчо 99“ ЕООД, за което обстоятелства са подадени уведомления по чл.62, ал.5 КТ към НАП и същия е приет. На 17.05.2019 г. ответника подписал акта си за встъпване в длъжност и започнал работа в посочената фирма като „огняр“, което обстоятелство по-късно било установено и от служителите на ДБТ-Я, по повод сключено споразумение на 25.11.2019 г.  между Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт. От представения списък било установено,че ответника към сключването на посочения по-горе договор е нямал статут на „ безработен“. Също така ответника не изпълнил вменените му задължения предвидени в чл.18, ал.5 ЗНЗ, предвиждаща, че при регистрацията лицето декларира статуса си по ал. 2, в случая т.1- безработни, като  в срок 7 работни дни от промяната в декларираните обстоятелства лицето уведомява някое от поделенията на Агенцията по заетостта, като в случая е следвало да уведоми ДБТ-Я.  Въпреки наличието на горепосочените обстоятелства същия подал заявление № ***/ 08.07.2019 г. да бъде включен в обучения за възрастни за професионална квалификация „митническо и данъчно обслужване“ в клон ДП БГЦПО гр.С., като е нямал право на това с оглед статуса си, че не е безработен, съгласно закона за ЗНЗ и Националния план за действие по заетостта за 2019 г., което изисквало,че държавно финансираните обучения на безработни се реализират основно в сътрудничество със социалните партньори и Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“. С оглед гореизложеното, ищеца Агенцията по заетостта прекратили извънсъдебно сключения с ответника договор № *** от 29.10.2019 г. за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО с предмет придобиване на професионална квалификация по професия „данъчен и митнически посредник“, специалност „митническо и данъчно обслужване“ н периода 05.11.2019 г.- 17.03.2020 г. по условията на двугодишен план на обучение, за което обстоятелство са уведомени, както ответника, така и ДП БГЦПО, клон гр.С.. По делото въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства, с които да се установят уважителни причини по смисъла на Закона за допуснатото нарушение на договорните задължения, като напротив от събраните писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че същия е действал умишлено и виновно, като въпреки, че е знаел, че няма статут на безработен и не можел да участва в посочената по-горе програма, подал необходимите документи затова. С оглед на това, настоящия съдебен състав счита, че ответника дължи връщане на сумата от 1670,00 лв., от които сумата от 1197,00 лв. платена от ищеца на ДП БГЦПО, клон гр.С. по фактура № ***/05.11.2019 г. касаеща сумата от 600,00 лв. /лист 32 по делото/ и с фактура № ***/31.03.2020 г. касаеща сумата от 597,00 лв. /лист 55 от делото/ по посочения по-горе договор за обучение по специалност „Митническо и данъчно обслужване“, сумата от 377,00 лв. за престоя на ответника в качеството му на обучаем в общежитието на обучаващата организация за времето от 15.11.2019 г.-25.11.2019 г. за което е представена фактура № ***/28.11.2019 г./лист 34 по делото/ и сумата от 96,00 лв. преведена по представената банкова сметка на 18.11.2019 г. , като тази сума следва да се присъди  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, в който размер предявеният положителен установителен иск по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, следва да се уважи изцяло като основатален и доказан.Настоящия съдебен състав в тази насока не споделя възраженията на пълномощника на ответника, че нямало как третото неучастващо по делото ДП БГЦПО, клон гр.С. да издаде диплом на ответника  за „митнически инспектор или консултант“, както и че ответника нямал никакви отношения с ищеца. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.31,ал.1 ЗНЗ са определени органите сред които Агенцията по заетостта, съвместно със социалните партньори могат да разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми за увеличаване на заетостта , свързани с приоритетите на национални стратегически документи за развитие и Националния план за действие по заетостта , както и програми за заетост, професионално обучение и обучение по ключови компетентности на групи в неравностойно положение на пазара на труда.В чл.  60, т.1 ЗНЗ, е предвидено,че дейностите, свързани с обучението на възрастни, се осъществяват и от  Агенцията по заетостта.

В Раздел II от посочения закон е предвидено,че професионално ориентиране и обучение на възрастни, се организира от Агенцията по заетостта, като в чл.63,ал.1,т.1 е предвидено, че Агенцията по заетостта организира обучение на възрастни в съответствие с потребностите на пазара на труда, изискванията на работодателите и утвърдения план по чл.30,ал.4, като в т.1 са предвидени-безработни. Посоченото по-горе Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение" - юридическо лице по смисъла на чл.62,ал.3 ТЗ , със седалище София и с клонове - териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на труда и социалната политика, съгласно чл.60а,ал.1 ЗНЗ,като в ал.10 е посочено,че обученията в изпълнение на публичните задачи на Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение" се осъществяват в съответствие с двугодишен план, одобрен от управителния съвет след обсъждане от съвета по ал. 6 и утвърден от министъра на труда и социалната политика при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.  В тази насока са представени писмени доказателства, от които безспорно се установява, че в изпълнението на посочения по-горе закон на 06.02.2019 г.  между страните Агенция по заетостта в качеството и на възложител и Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение", в качеството им на изпълнители е сключен договор № *** с предмет повишаване на пригодността на безработните лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда, с цел успешна професионална реализация в реалната икономика, във връзка с обучения  на безработни лица по двугодишен план на обучения, в изпълнение на публичните задачи и в съответствие с Националния план за действие по заетостта през 2019 г. и заповед № ***/22.01.2019 г. на Министъра на труда и социалната политика, като в тази насока на държавното предприятие "Българо-германски център за професионално обучение",  е издадена лицензия нацентър на професионално обучение № ***/02.09.2011 г.,като издават свидетелства за професионална квалификация.

Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД  за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата  за периода от настъпване на забавата до окончателното плащане на дължимата сума. В случая, забавата за ответника  е настъпила на 18.12.2019 г. когато е подал заявление за разсрочено плащане върху сумата от 1073,00 лв. до 24.06.2020 г. и за цялята  сума в размер на 1670,00 лв. след изтичане на предоставения му от ищеца 5-дн.срок от датата на получаване на известие на 16.06.2020 г. за доставяне  на показана за доброволно изпълнение рег.№ *** от 10.06.2020 г., а именно от 25.06.2020 г. до 04.08.2020 г., които на основание  чл.162 ГПК,съдът изчисли чрез електронен калкулатор и установи,че съвпадат с посочените суми от ищеца. С оглед на това  акцесорната претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД , следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в размер на 84,46 лв., а по исковото – в размер на 381,94 лв. /в които разноски по исковото производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв./.

Водим от горното ЯРС

                            

                                                     Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.К., ЕГН ********** *** дължи на  „Агенция по заетостта“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “ Княз Дондуков“ № 3, представлявана от Д. Д. Н. в качеството му изп. Директор,сумата от 1670,00 лв. главница,представляващи предени сума на ДП БГЦПО, клон гр.С. по договор № *** от 29.10.2019 г. за професионално обучение на безработно лице в качеството му на обучаем, сумата от 56,63 лв.  лихва за забава върху сумата от 1073,00 лв. за периода 18.12.2019 г. до 24.06.2020 г. и сумата от 19,02 лв. лихва за забава върху сумата от 1670,00 лв. за периода 25.06.2020 г. до 04.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението  , за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2020 г., по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, да заплати на„Агенция по заетостта“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “ Дондуков“ № 3 , направените по ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС разноски в размер на 84,86 лв., както и направените в исковото производство разноски в размер на 381,94 лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ЯМБОЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: