№ 452
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100507952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 12.04.2021 г. на ищеца ХР. К. З., чрез
процесуален представител адв. А., против решение от 23.03.2021 г. по гр. дело №
62816/2020 г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК, с което
частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като за
разликата 2 788, 32 лв. до пълния предявен размер от 2932, 92 лв. искът е отхвърлен. С
решението съдът е присъдил на ищеца сумата от 150 лв. обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разглобяване на автомобила.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и нарушение на материалния
закон, в частта, с която искът е отхвърлен. Твърди се, че СРС правилно е приел, че
стойността на ремонта трябва да се определи по средни пазарни цени. Поддържа се, че
неправилно обаче е възприел експертното заключение в частта, в която вещото лице е
приложило овехтяване. Изложени са съображения, че размерът на застрахователното
обезщетение трябва да се определи без прилагане на тази обезценка. Иска се
въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения главен
иск до предявения размер от 2932, 92 лв., както и искът за законната лихва за
отхвърлената част. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален
1
представител, с който оспорва въззивната жалба. Изложени са съображения за
правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че СРС правилно е стигнал до
извода, че застрахователното обезщетение трябва да е в размер на 2788, 32 лв. Твърди
се, че тази сума съответства на изчисленията на вещото лице, както и че експертното
заключение е било прието без възражения на страните. Иска се въззивният съд да
остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция
са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на
делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума
на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
Не се спори по делото за наличие на съществуващо валидно застрахователно
провоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за
застраховка Гражданска отговорност, по силата на който ЗД „Б.И.“ АД е обезпечил
деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при
управлението на процесния автомобил при уговорено застрахователно покритие, което
е налице към датата на настъпване на процесното ПТП.
Във въззивното производство спорен между страните е само размерът на
обезщетението за имуществени вреди.
Този въззивен съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ не
е приложима в настоящият случай, тъй като същата касае имуществено застраховане
по застраховка „Автокаско“, а в случая обезщетението, което се иска от застрахователя
е на основание застраховка „Гражданска отговорност“. В случаят приложима е
2
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, съгласно която застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Видно от изготвеното и
неоспорено заключение на САТЕ размерът на щетите нанесени на процесното МПС
л.а. „Пежо 307“, рег. № ***** по средни пазарни цени към датата на ПТП –
15.08.2020г. възлиза на 2788,32 лв. Вещото лице не е допуснало грешка при
определяне на цените на гумите и правилно е приложил корекция при изчислението на
стойността на гумите на процесния автомобил, доколкото те са били в експлоатация
преди момента на ПТП. Определяне на размера на имуществените вреди по цени за
нови гуми би довело до неоснователно обогатяване.
По разноските:
Тъй като ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако е била защитавана от юрисконсулт. В случая, безспорно ЗД „Б.И.“ АД е
защитаван от юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на въззивна жалба. По
делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което страната не се е
представлявала. Извън отговора на въззивната жалба, друго процесуално действие не е
извършвано от пълномощника на ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, размерът на
присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от
ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на МС. Въз основа на тази разпоредба е приета и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите,
определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.25, ал. 1 от НПП, съобразявайки характера на иска и процесуалните действия на
пълномощника на ответната страна, в т.ч. съдържание на отговора на въззивната жалба
и основателност на наведените възражения, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер към минимума, определен в чл.25 от НПП
размер, а именно - 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20075329 от 23.03.2021 г. по гр. дело №
62816/2020 г. на Софийския районен съд, 35 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК
3
с решение № 20111891/10.05.2021г., в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е
отхвърлен за главницата за разликата над 2788,32 лв. до пълния предявен размер от
2932,92 лв.
Решението, с което ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **** е осъден да заплати на
ищеца ХР. К. З., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 2788,32
лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за настъпило на
15.08.2020г. ПТП, ведно със законната лихва от 01.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разглобяване на автомобила, ведно със законната
лихва от 21.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ХР. К. З., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **** на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4