Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1560 от 12.11.2020 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1286 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.В.Ш.-Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адвокат Теодора Димитрова от САК с адрес за кореспонденция гр. София, кв. „Овча купел“, ул. „Войводина могила“ № 42, партер, ап. 1 против писмо изх. № 94-00-3/ 10.01.2020 год. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е оставено без уважение искане с вх. № 94-00-3/06.01.2020 год. на жалбоподателката за заличаване на личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД с ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателката - адв. Теодора Димитрова от САК, в която поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, изразява подробно становище по съществото на спора, формулира искане за отмяна на оспорения отказ и да бъде задължен ответника да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателката, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото. По делото е постъпила и нарочна писмена молба от адв. Димитрова с формулирано искане с правно основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 628 и сл. от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на определени разпоредби на правото на Европейския съюз и по-конкретно чл. 4, подточка 11 и чл. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета, чл. 14, параграф 1, букви „а“ и „г“ от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 год., § 59 и член 12, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 24, параграф 1 във връзка с чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. След анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на определени разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета е неоснователно, доколкото не възниква необходимост от допълнително тълкуване на цитираните разпоредби от правото на Европейския съюз.
Ответника по спора - Изпълнителен директор на Агенция по вписванията, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор по жалбата от упълномощен процесуален представител на ответника – юрисконсулт И. Т., в който се оспорва жалбата по подробно развити доводи и аргументи и се формулира искане за отхвърляне на жалбата. По делото е постъпила молба от процесуален представител на ответника с формулирано искане за отмяна на хода по същество и връщане на делото в открито съдебно заседание с цел ангажиране на допълнителни доказателства, а именно Решение № ППН-01-17/22.10.2020 год. на Комисията за защита на личните данни. Към молбата е приложено копие от въпросното решение. По повод така постъпилата молба, с Разпореждане № 4408/09.11.2020 год. съда е отхвърлил искането, като е приел, че приложеното към молбата решение на Комисия за защита на личните данни касае казус, различен от настоящия, поради което е неотносимо към предмета на спора.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес
от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. По отношение на правната
същност на оспореното писмо с обективиран в него отказ, съда намира за нужно да
отбележи, че същото съставлява индивидуален административен акт, доколкото с
него, по същество е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателката за
изтриване/заличаване на лични данни пред Агенцията по вписванията, като по този
начин безспорно се засягат нейни законни права и интереси. В посочения смисъл е
и трайната практика на ВАС, обективирана в множество съдебни актове, между
които и Определение № 8572 от 01.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2020 г., V
о. и Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2020 г., V о.
По отношение на срочността на подадената жалба, независимо от указанията на
съда, от страна на ответника не са ангажирани доказателства удостоверяващи
редовното връчване на оспореното писмо. Приложен е служебен бон № 01501957 от
дата 14.01.2020 с вписано в него име на получател „ДИМИТИ“ и положен подпис,
които не удостоверяват, че пощенска пратка с баркод: PS111300QJFFQ е получена
именно от жалбоподателката И.В.Ш.-Г. на посочения в заявлението постоянен
адрес. С оглед на това и поради липсата на доказателства за редовно връчване на
оспореното писмо, съда приема жалбата, като такава подадена в срок. Предвид
така обоснованото, съда намира жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съда намира жалбата основателна по следните съображения:
От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката И.В.Ш.-Г. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД с ЕИК *********. Със заявление вх. № 94-00-3/06.01.2020 год., жалбоподателката, като субект на данни е сезирала Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като е заявила упражняване на правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ, в качеството й на администратор на лични данни. Заявено е, че при справка в Търговски регистър по партидата на дружеството е установила, че в полето „Актуален учредителен акт“ е публикуван учредителния акт на дружеството „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД с всички данни на едноличния собственик, като: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й и постоянен адрес. Посочено е, че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг от хора, което създава безпокойство у жалбоподателката. В заявлението се твърди, че не е налице законово основание, личните данни на жалбоподателката да бъдат обработвани от администратора, чрез публикуването/обявяването им до неограничен кръг от хора, тъй като този факт създава опасност за личната неприкосновеност. В тази връзка е заявено искане, личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството да бъдат изтрити/заличени, по начин по който да не бъде идентифицирана от трети лица. Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че жалбоподателката е предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то е заявено оттегляне на съгласието, личните й данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Заявено е и искане, жалбоподателката да бъде изрично информирана за изтриването/заличаването на личните й данни писмено на посочения в заявлението адрес за кореспонденция.
По повод така депозираното заявление, с писмо изх. № 94-00-3/10.01.2020 год. Изпълнителния директор на Агенция по вписванията е уведомил жалбоподателката за следното: По повод подаденото заявление с вх. рег. № 20190514110017 от 14.05.2019 год. в ТРРЮЛНЦ е вписано дружеството „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД с ЕИК *********, като към заявлението не е приложен препис от учредителния акт със заличени данни, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6, изр. з от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 20, т. 2, б. „б“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1). Уточнено е, че във връзка с посочените разпоредби от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1, по електронното дело на търговеца е обявен представения при подаване на заявлението за регистрация учредителен акт от 09.05.2019 год., съдържащ лични данни на едноличния собственик на капитала и управителя на дружеството (вписване рег.№20190515153338). Към подаденото заявление не е приложен препис от подлежащия на обявяване учредителен акт със заличени лични данни. В този смисъл, в писмото е уточнено, че от извършена проверка от страна на служители на Агенцията, заявлението за регистрация е подадено от адв. Д. Н. Димитров (с приложено пълномощно), като заявителя не е представил със заявлението за вписване и препис от учредителния акт със заличени данни. В този смисъл е заявено, че само в случай, че към заявлението е представен препис на подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни, в регистъра се обявява преписът, а не екземплярът, съдържащ посочените лични данни. В заключение, заявителката е информирана, че е налице възможност да се заяви последващо обявяване на такъв препис от учредителен акт със заявление по образец, съгласно приложение Г1 от Наредба № 1, като регистърно задължен е управителят на дружеството, какъвто се явява именно заявителката И.Ш.-Г.. Указано е също, че за разглеждане на това заявление се заплаща държавна такса, съгласно Тарифата за държавни такси, събирани от Агенцията по вписванията. Както вече се посочи, по делото не са ангажира доказателства за редовното връчване на писмото.
Недоволна от така изпратения отговор и като е приела същия за отказ от извършване на поисканото изтриване/заличаване на личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, жалбоподателката И.Ш.-Г. е оспорила същото, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че Агенцията по вписванията като администратор на лични данни е постановила процесния отказ в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, в подкрепа на което твърдение са посочени редица норми от Регламента, които според жалбоподателката са нарушени. Заявено е също, че постановявайки отказа, Агенцията по вписванията се е позовала единствено и само на разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, като изцяло е игнорирала приложимите норми на Регламента. В заключение е формулиран извода, че администратора на лични данни неоснователно не е уважил искането за изтриване на личните данни на жалбоподателката, което по същество е нарушаване на правото на личен живот и лична неприкосновеност на жалбоподателката, гарантирани от Регламент (ЕС) 2016/679 и Хартата на основните права на Европейския съюз, като създава условия, при които поставя субекта на данни в невъзможност или значително затруднение при упражняването им на основни права, съгласно общностното право. Във връзка с така заявените твърдения, в жалбата е формулирано искане да бъде задължена Агенцията по вписванията да изтрие/заличи личните данни на И.В.Ш.-Г., в качеството й на едноличен собственик в „ЛЕКС РЕНТ 2019“ ЕООД с ЕИК *********, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството. Формулирано е и искане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Теодора Димитрова от САК да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 500,00 лева, представляващи минималното адвокатско възнаграждение за водене на административно дело без определен материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав формира следните правни изводи:
На първо място, съда намира, че оспорения отказ е постановен от компетентен административен орган – Изпълнителен директор на Агенция по вписванията, съгласно правомощията му, регламентирани в чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията. Независимо, че оспореното писмо не съдържа изцяло реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в същото са посочени органа, който го издава, адресата на акта, фактически и правни основания за постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, както и обстоятелството, че по същество в писмото е отказано поисканото изтриване/ заличаване на лични данни, съда намира, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Разгледано по същество, съда намира, че писмото с формулирания отказ за изтриване/заличаване на лични данни е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
В случая, жалбоподателката И.Ш.-Г. е сезирала Агенцията по вписванията с формулирано искане, личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД с ЕИК ********* да бъдат изтрити/заличени по начин, по който заявителката да не бъде идентифицирана пред трети лица. Така формулираното искане безспорно следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването; в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2; г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.
Безспорно в случая Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва. От друга страна в нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е указано, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
Независимо от формулираното в заявлението искане, неправилно и необосновано Агенцията по вписванията е приела, че заявената от жалбоподателката претенция за изтриване/заличаване на личните й данни от обявения в регистъра учредителен акт може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, са заличени. Следва да се има предвид, че в случая са налице две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти. От една страна е регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, в което заявители на обстоятелствата, подлежащи на вписване и на актовете, подлежащи на обявяване, са лицата, притежаващи качеството търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. От друга страна, са предвидените в чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламента. В този смисъл, основателно се явява възражението, обективирано в сезиращата съда жалба, че редът по ЗТРРЮЛНЦ не представлява процедура/ред за упражняване на права от субекти на данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, а регистърно производство със страни Агенция по вписванията и съответния търговец.
В подкрепа на горното твърдение следва да се отбележи и обстоятелството, че заявлението, с което е била сезирана Агенцията по вписванията е подадено от И.Ш.-Г. не като едноличен собственик на капитала и управител на „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД, а в лично качество на субект на данни, който счита, че са налице обстоятелствата по чл. 17, параграф 1, б. „г“, алтернативно – б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Като му е указал реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е препратил към подаване на заявление по образец Г1, в което личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени, административният орган на практика е постановил отговор, с който е отказал да разгледа искането за изтирване/заличаване на личните данни на жалбоподателя по партидата на дружеството, следователно оставено без уважение е искане с правно основание по чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679.
Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка показва, че жалбоподателката е формулирала искане за изтриване/заличаване на личните й данни публикувани в учредителния акт на еднолично дружество с ограничена отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ), когато дружество с ограничена отговорност се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт. В този смисъл и в съответствие с цитираната правна норма, законово изискуемите реквизити въведени с чл. 115 от ТЗ по отношение на дружествения договор са относими и по отношение на учредителния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 115, т. 3, във вр. с чл. 114, ал. 3 от ТЗ, учредителния акт следва да съдържа и името, съответно фирмата и единния идентификационен код на едноличния собственик на капитала. В настоящият случай, едноличния собственик на капитала е физическо лице, поради което и в съответствие с цитираните норми, в учредителния акт като задължителен реквизит е въведено само името на лицето. С оглед на това и предвид цитираната вече разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като законово изискуем реквизит на учредителния акт, подлежащ на обявяване е само името на едноличния собственик на капитала.
В разпоредбите на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 19 – чл. 21 от Наредба № 1 е указан реда и обстоятелствата, подлежащи на вписване по отношение на дружествата с ограничена отговорност, в т.ч. и едноличните такива. Съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а съгласно ал. 9 от същата правна норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Настоящият съдебен състав счита, че така въведената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. В нормата на чл. 4, т. 11 от Регламента е дадено легално определение на понятието „съгласие на субекта на данните“, което означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. Анализът на така даденото определение обосновава извод, че съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. Нещо повече, по мнение на съда нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност администратора на лични данни – в случая Агенцията по вписванията да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Регламента, съгласно която, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Тази невъзможност се предполага и предвид обстоятелството, че в повечето случаи (какъвто е и настоящия) подлежащите на вписване обстоятелства се подават от лица различни от субекта на данни (в оспореното писмо е вписано, че заявлението за регистрация е подадено от упълномощен адв. Д. Н. Димитров). С оглед на това и предвид обстоятелството, че подлежащия на вписване акт се подава от трето лице, носителят на данни обективно е поставен в невъзможност да изрази конкретно, информирано и недвусмислено волята си, посредством изявление или действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, представянето на учредителния акт за обявяване, без заверен препис от същия със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице, свързаните с него лични данни да бъдат обработени, каквото съдържание е въведено с цитираното определение на чл. 4, т. 11 от Регламента.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай не е налице „съгласие на субекта на данните“ по смисъла на легалното определение, дадено в Регламента, поради което и обработването на личните данни на жалбоподателката от страна на администратора – Агенция по вписванията не съставлява законосъобразност на обработването по смисъла на чл. 6 от Регламента.
В представения по делото отговор на жалбата, процесуалния представител на ответника е развил теза, съгласно която в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, задължение на заявителя е да представи заверен препис от подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни, освен тези, които не се изискват по закон, като съгласно ал. 9 неизпълнение на това задължение следва да се счита като съгласие за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Дори да се приеме така обоснованата теза следва да се има предвид обстоятелството, че отказа за изтриване/заличаване на личните данни на жалбоподателката или поставянето на условия за извършване на това действие, противоречи на разпоредбите на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента. Посочените норми от Регламента указват възможността и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. Администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне.
В настоящият случай, жалбоподателката е подала нарочно заявление с вх.рег. № 94-00-3 от 06.01.2020 год. с което изрично и недвусмислено е заявила искане за изтриване/заличаване на личните й данни от обявения учредителен акт. Нещо повече, именно в съответствие с чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента жалбоподателката е заявила, че в случай, че бъде прието, че е предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то е заявено оттегляне на съгласието, личните й данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД, раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Независимо от така заявеното безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответника в нарушение на задълженията си по чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента да изтрие без ненужно забавяне личните данни е указал необходимостта от подаване на заявление по образец Г1 и внасяне на държавна такса.
Така даденото указание на първо място се явява неотносимо към заявеното искане, доколкото указанието касае регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, а не производството по защита на личните данни, регламентирано в ЗЗЛД и в Регламента. На следващо място, така даденото указание противоречи и на нормата на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента, която въвежда задължение за извършване на определени действия за администратора на данни, а не за субекта на данни.
Предвид горното и в съответствие с цитираните разпоредби на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента се обосновава извод, че жалбоподателката И.Ш.-Георгиева, след като изрично е оттеглила своето съгласие е заявила искане за изтриване/заличаване на личните й данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този смисъл, администраторът е бил задължен да изтрие без ненужно забавяне личните данни. Като не е изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни – Агенция по вписванията е постановил един незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ответника за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящия съдебен акт.
По делото е направено искане на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Теодора Димитрова от САК да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 500,00 лева, представляващи минималното адвокатско възнаграждение за водене на административно дело без определен материален интерес, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и с оглед представените доказателства – договор за безплатна правна помощ от 22.06.2020 год., съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адв. Теодора Димитрова от САК, оказал безплатна правна помощ на жалбоподателката в настоящото производство, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Предвид това и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адв. Теодора Димитрова от САК следва да се присъди сумата от 500,00 лева адвокатско възнаграждение. Предвид направено искане и с оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 10,00 лева, съставляваща заплатената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо изх. № 94-00-3/10.01.2020 год., с което е оставено без уважение искане с вх. № 94-00-3/06.01.2020 год. на И.В.Ш.-Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** за заличаване на личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на „ЛУКС РЕНТ 2019“ ЕООД с ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на адв. Теодора Николова Димитрова от САК сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на И.В.Ш.-Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 10,00 (десет) лева разноски по делото.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.