Р Е Ш Е
Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………….,гр.София, …………г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в
открито съдебно заседание на девети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Светлана
Петкова
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 2595 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК
.
Обжалва се решение на СРС, 37 състав от 30.12.2018г. , постановено по гр.дело № 25633/2016г., в частта, с
която е отхвърлен предявеният от К.А.М.
срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно
основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - за
разликата над уважения размер от 4 500,00лв.- до размера на сумата от
10 000,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни от ищцата неимуществени
вреди от ПТП от 30.05.2015г. в гр.С., бул.“България“, причинено от водача на
лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№ ********,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 30.05.2015г.- до окончателното изплащане. Решението се
обжалва и в частта за разноските.
Решението се обжалва от ищцата К.А.М..
Въззивницата-ищец поддържа доводи
за незаконосъобразност и неправилност на
решението. Възразява, че присъденият от първата инстанция размер на
обезщетението за претърпяните от нея
неимуществени вреди е занижен и
противоречи на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че при определяне размера
на обезщетението от първоинстанционния съд не са отчетени в пълна степен: вида
на претърпяните телесни увреждания и продължителността на възстановителния
период, за който възстановителен период поддържа, че не е приключил и към
настоящия момент. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението не е
отчетена и икономическата и обществена конюктура. Въззивницата-ищца счита, че
обезщетение в размер на 10 000,00лв. би репарирало по справедливост
претърпяните от нея неимуществени вреди. С изложените доводи, подробно развити
в жалбата, въззивницата- ищца мотивира искането си за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част за разликата над
сумата от 4 500,00лв.- до размера на сумата от 10 000,00лв. и вместо
него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен до
размера на сумата от 10 000,00лв. Заявява искане за присъждане на
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна, З. „Б.и.“ АД – не заявява становище по жалбата.
Третото лице- помагач на ответника
В.Б.Н.- не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е иск с правно основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ – за присъждане на сумата от 15 000,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни
от ищцата неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на процесното ПТП, причинено от водача на лекия
автомобил, чиято гражданска отговорност е засрахована при ответника.
С първоинстанционното решение
предявеният иск е уважен за сумата от 4 500,00лв. и е отхвърлен за
разликата над тази сума- до пълния предявен размер от 15 000,00лв.
В частта, с
която предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е уважен за сумата от 4 500,00лв.,
ведно със законната лихва от датата на ПТП /30.05.2015г./ - до окончателното
изплащане, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав зачита по реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК
силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение във влязлата му в сила
част на уважения иск, с която е установено наличието на предпоставките по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника, а именно
: виновното и противоправно деяние на
водача на лекия автомобил „БМВ 318“, с рег.№ ********, в резултат на което е
реализирано процесното ПТП, неимуществените
вреди, претърпени от ищцата и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите, както и наличието на валидна застраховка „Гражданската отговорност“ при ответното дружество на водача на
автомобила, причинил процесното ПТП.
Правният спор
между страните в настоящото въззивно производство, с оглед доводите заявени от въззивницата-ищца
с подадената от нея въззивна жалба, е относно размера на дължимото на ищцата
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно принципа за
справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 4 500,00лв. е занижено
и не съответства на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Настоящията инстанция намира, че при спазване на посочения принцип
дължимото на ищцата обезщетение възлиза на сумата от 5 500,00лв. по следните
съображения:
При определяне на този размер на обезщетението, настоящият
съдебен състав зачита, че в резултат на
процесното ПТП на ищцата са причинени следните физически травми, установени с
представените по делото медицински документи: мозъчно сътресение, множество
насинявания по крайниците, рана в тилната област на главата с неравни ръбове,
кървяща с размери 4 х 5 см, множество наранявания на лицето и окосмената част
на главата, болка в областта на гръдния кош с отслабено дишане вдясно. Съобразява
факта, че нараняванията на ищцата са обработени хирургически, като
раната в тилната област е зашита. Зачита
факта, че ищцата е била на болнично лечение в периода 30.05.2015г.-
05.06.2015г. /епикриза № 3909/362, издадена от „Многопрофилна болница за
активно лечение – С.“ ЕООД/. Отчита и обстоятелството, установено с показанията
на свидетелката М. , че след изписването на ищцата от болницата тя е продължила
да изпитва физически болки и страдания- болки в гръдния кош, главата,
крайниците, като се е налагало ищцата да бъде придружавана от свидетелката при
придвижването й в рамките на дома и ползването на тоалетна. Съдът кредитира
показанията на свидетелката относно тези факти, като отчита нейната очевидна
заинтересованост по реда на чл.172 от ГПК- като майка на ищцата и съобразява, че относно тези
факти показанията й кореспондират на фактите, установени с медицинските
документи, а установеното мозъчно
сътресение и многобройни травми /натъртвания и охлузвания/ обосновават установеното
от свидетелката затруднение при придвижването на ищцата в рамките на дома и
ползването на тоалетна в определен период от време след изписването й от
болницата. Съдът не кредитира показанията на св.М. относно установения от нея
факт, че при болничния престой ищцата се е нуждаела от придружител и
свидетелката е била такъв, тъй като този факт не се подкрепя от отразената
информация в медицинските документи. На следващо място, настоящият съдебен
състав намира, че при определяне размера на обезщетението в посока на
увеличаването му следва да бъде отчетен и установеното с представения
по делото амбулаторен лист от 20.01.2016г. и заключението на СМЕ обстоятелство,
че на посочената дата ищцата е инцизирана, като е поставен дренаж
след установен отток и зачервяване на мястото на раната на главата, изписан е
антибиотик. Зачита установения с неоспореното заключение на СМЕ и медицинските
документи факт, че най-дълъг е бил възстановителният период от
травмата на главата и раната в тилната област на главата, причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота- за около 25 дни. Зачита
обстоятелството, че съгласно заключението на СМЕ останалите кожни увреждания са преминали за
срок от около 2 седмици без да оставят последствия за живота и здравето на
ищцата. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и факта , че като
последица от травмата в тилната област на главата на ищцата се е образувал ръбец /белег/, който има траен характер и ще
остане за цял живот и в окосмената част на главата върху ръбеца няма да никнат
косми. Съдът отчита и предписанието на медицинския орган, дадено с протокола
, издаден от Хирургичното отделение на „Многопрофилна болница за активно
лечение-С.“ ЕООД- за въздържане на ищцата от тежки физически усилия до
25.06.2015г., във връзка с причинените на ищцата от ПТП „контузио капитис“ и
„комоцио церебри“. Съдът съобразява също
така и установеното с медицинската
документация и заключението на СМЕ обстоятелство , че след изтичането на
горепосочените периоди, физическото възстановяване на ищцата е пълно, с
изключение на останалия белег от раната
на главата. Съдът не кредитира показанията на св.М. относно установения от нея
факт, че възстановяването на ищцата е настъпило едва към датата на разпита на
свидетелката /28.09.2018г. – или 3 години след ПТП/, тъй като този факт не се
подкрепя от представените по делото медицински документи и отразената в тях
информация за здравословното състояние на ищцата, не се подкрепя и от приетото
заключение на СМЕ, като съдът отчита и заинтересоваността на свидетелката за
установяването му, като майка на ищцата. В тази връзка, намира за неоснователно
и твърдението на ищцата, заявено с въззивната жалба, че възстановяването й
продължава и в хода на съдебното производство.
При
зачитане многобройността на физическите травми на ищцата , възрастта й към
датата на настъпване на ПТП /25 години/, фактът, че от раната на главата на
ищцата е останал траен козметичен белег за цял живот, фактът, че в резултат на
една от травмите на ПТП се е наложило извършването на последваща медицинска
намеса през м.01.2016г. –около 6 месеца след ПТП в резултат на получен отток и
зачервяване на мястото на раната в тилната област /последният факт не е отчетен
от СРС/, както и на преживяния от ищцата
страх и стрес, /които са житейски
обосновани в ситуация на участие в ПТП, също неотчетени от СРС/, създадените затруднения при придвижването в
рамките на дома и ползването на тоалетна около 25 дни. Както и при съобразяване
на икономическия растеж и стандарта на живот в страната,
/съгласно официалните данни на НСИ, публично достъпни на сайта на НСИ, средната
работна заплата към релевантния момент на злополуката /м.05.2015г./ е била
723,54лв., а разходът за издръжка на едно лице- 563,21лв., като в следващите
години е запазена трайна тенденция на увеличаване и на двата показателя/, за
които данни е видно , че не са отчетени от първата инстанция, настоящият
съдебен състав приема, че по-големият от присъдения с обжалваното решение размер
от 5 500,00лв. справедливо репарира ищцата за претърпяните от нея неимуществени
вреди. Съдът намира, че този размер е справедлив, като неоснователна е
претенцията на ищцата за присъждане на по-големия претендиран такъв от
10 000,лв. при установените по делото факти , а именно, че физическите травми на ищцата не
са довели до тежко увреждане на здравето й, като възстановяването от тях е
настъпило без усложнения, /с изключение на раната в тилната област на главата,
за която се установява наличие на усложнение, при липса на данни след отстраняването му през м.01.2016г. за
последващо или ново такова/, в рамките на относително кратък период от време и
е пълно /с изключение на белега на главата/. По тези мотиви настоящият съдебен състав приема, че
сумата от 5 500,00лв. справедливо репарира ищцата за претърпяните от нея
неимуществени вреди. За разликата над този размер – до претендирания размер от
10 000,00лв. /заявен с въззивната жалба/, исковата претенция се явява
неоснователна и като такава – следва да бъде отхвърлена.
Тъй като
изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 4 500,00лв.- до
размера на сумата от 5 500,00лв. , /т.е.- за сумата от 1000,00лв./ и
вместо него- да бъде постановено друго, с което искът за тази разлика да бъде
уважен. В останалата обжалвана част, с която исковата претенция е отхвърлена за
разликата над сумата от 5 500,00лв.- до размера на сумата от 10 000,00лв., като законосъобразно и правилно решението на
СРС следва да бъде потвърдено.
При горния
изход и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски по делото
за първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска за адвокатско
възнаграждение в размер на 666,11лв., поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати допълнително сумата от 121,11лв. над присъдената с обжалваното решение сума от 545,00лв. Сумата
от 121,00лв. за адвокатско възнаграждение следва да се присъди на адв.Н.Н. , на
основание чл.38,ал.2 от ЗА.
На основание
делото чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи за първоинстанционното производство
заплащане на разноски за държавна такса от 220,00лв. и възнаграждения за вещи
лице от 165,00лв. по сметка на СРС , съразмерно на уважената част от иска. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса по
предявения иск от 40,00лв., над държавната такса от 180,00лв.,
която е осъден да плати с обжалваното решение и допълнително сумата от 30,00лв.- възнаграждения за вещи лица над сумата
от 135,00лв., която е осъден да заплати от първата инстанция.
За въззивното производство ответникът дължи на
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
жалбата от 150,00лв., което следва да се присъди на процесуалния представител
на ищцата – адв.Н.Н., на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
На основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса по подадената от ищцата въззивна жалба, съразмерна на уважената
част от жалбата от 20,00лв.
Съответно,
на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК за първоинстанционното производство
се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска за адвокатско възнаграждение
от 633,33лв. и за вещи лица от 63,33лв., поради което за разликите над тези
суми – до пълните присъдени размери съответно от 770,00лв. /за
адв.възнаграждение/ и от 135,00лв. /за вещи лица/, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено.
Съдът
приема, че искането на ответника за присъждане на разноски за въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00лв. /с
ДДС/ е неоснователно. От пълномощника на
ответника- адв.Гочев не са извършени никакви процесуални действия в рамките на
въззивното производство. Подадената от пълномощника на ответника молба от
03.07.2020г. не представлява процесуално действие, свързано с правния спор -
предмет на въззивното производство, тъй като с нея единствено е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а такова се
дължи само за реално извършена работа по делото, каквато в случая не е налице.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СРС, 37 състав от
30.12.2018г. , постановено по гр.дело № 25633/2016г., в частта, с
която е отхвърлен предявеният от К.А.М.
срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ - за разликата над уважения
размер от 4 500,00лв.- до размера на сумата от 5 500,00лв., претендирана
като обезщетение за претърпяни от ищцата неимуществени вреди от ПТП от 30.05.2015г.
в гр.С., бул.“България“, причинено от водача на лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№
********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 30.05.2015г.- до
окончателното изплащане, както и в частта, с която К.А.М. е осъдена да заплати на З.
„Б.и.“ АД разликата над дължимата сума от 63,33лв.- до пълния присъден размер
от 135,00лв.- разноски за вещи лица и
разликата над дължимата сума от 633,33лв.- до пълния присъден размер от
770,00лв.- разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да заплати на К.А.М., на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ - разликата над сумата от 4 500,00лв.- до размера на сумата от 5
500,00лв., представляваща обезщетение за
претърпяни от ищцата неимуществени вреди от ПТП от 30.05.2015г. в гр.С.,
бул.“България“, причинено от водача на лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№ ********, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от 30.05.2015г.- до окончателното
изплащане
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 37 състав от 30.12.2018г. , постановено по гр.дело № 25633/2016г., в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от К.А.М. срещу З. „Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ - за разликата над дължимата сума
от 5 500,00лв.- до размера на сумата от 10 000,00лв., претендирана като
обезщетение за претърпяни от ищцата неимуществени вреди от ПТП от 30.05.2015г.
в гр.С., бул.“България“, причинено от водача на лек автомобил „БМВ 318“ с рег.№
********, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 30.05.2015г.- до
окончателното изплащане.
В частта, с която искът по
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ е уважен за сумата от 4 500,00лв., както и в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000,00лв. - до
пълния предявен размер от 15 000,00лв., като необжалвано,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на
адв.Н.И.Н., в качеството му на
процесуален представител на К.А.М.- допълнително дължимо адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за първата инстанция в размер на 121,11лв.,
както и адвокатско възнаграждение за въззивното производство по чл.38,ал.2 от
ЗА- в размер на 150,00лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
заплати по сметка на СРС сумата от 40,00лв.- допълнително дължима държавна
такса по предявения иск и сумата от 30,00лв.- допълнително дължимо
възнаграждение за вещи лица, а по сметка
на СГС - сумата от 20,00лв.- дължима държавна такса по въззивната жалба, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на ответника
З. „Б.и.“ АД- В.Б.Н..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при
наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.