Решение по дело №4590/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 762
Дата: 9 май 2018 г. (в сила от 29 май 2018 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20175330204590
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е     № 7 6 2

         

                                      гр. Пловдив, 04.05.2018г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  седми март две хиляди и осемнадесета год. в състав:

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 4590/2017 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-1030-002389/24.04.2017 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор  “Пътна полиция”, упълномощен с МЗ 812з-748/24.06.2015г., с което на И.Б.М., с ЕГН ********** ***3, са наложени следните административни наказания:

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА  в размер на 10 лева за нарушение на чл.139 ал. 2 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.139 ал. 2 т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.139 ал. 2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер  на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183 ал.1 т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.157, ал. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание  чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

          Жалбоподателят – редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание, като моли Съда да отмени атакуваното наказателна постановление.

          Въззиваемата страна сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

Жалбата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение от 04.04.2017г. е било констатирано , че  на 04.04.2017 г. около 10:30 часа в гр. Пловдив в Ж.К. Тракия - ул. "Ванче Михайлов" №2,  жалбоподателят като неправоспособен водач на лек автомобил БМВ X 5 3.0 СД с Рег. № *****, Държава България  управлява лек автомобил "БМВ x 5" с Рег. № ***** и извършва следните нарушения:

1.не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. 2.управляваното мпс не е технически оборудвано с аптечка.

3. управляваното мпс не е технически оборудвано с пожарогасител.

4.управляваното мпс не е технически оборудвано със светлоотразителна жилетка.

5.не носи свидетелство за управление на мпс - попълнена декларация за изгубено свидетелство.

6.не е изпълнил задължението си да заплати в определения срок наложени глоби: нп №16-1030-004204/13.06.2016г„ влязло в сила 10.03.2017г.

Констатираните нарушения са били подведени от проверяващите под разпоредбите на чл.137А ал. 1 от ЗДвП, чл.139 ал. 2 т.2 от ЗДвП, чл.139 ал. 2 т.3 от ЗДвП, чл.139 ал. 2 т.4 от ЗДвП, чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и  чл.157 ал. 8 от ЗДвП.

Актът е бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражение. В законоустановеният срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е преповторил установената в акта фактическа обстановка, като за нарушенията по  чл.137А ал. 1 от ЗДвП, чл.139 ал. 2 т.2 от ЗДвП, чл.139 ал. 2 т.3 от ЗДвП, чл.139 ал. 2 т.4 от ЗДвП, чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и  чл.157 ал. 8 от ЗДвП, е наложил всяка една от глобите на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл.183 ал.1 т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

И АУАН, и НП са издадени от компетентен орган в кръга на тяхната компетентност, предвид приложената по делото Заповед № 812з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е подведено правилно от актосъставителят и от административно наказващият орган, като при описание на обстоятелствата по неговото извършване са изложени всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение. 

В съдебно заседание актоссътватилят К. П. поддържа изцяло съставения от него АУАН , като заявява, че  жалб. М., бил поканен същият ден около десет часа, че в РУ във връзка със съставяне на акт. След съставянето на акта М. излезнал от РУ и след известно време П. бил извикан от патрула за съдействие, тъй като били спрели автомобил, чийто водач е извършвал нарушение по Закон за движение по пътищата. При излизането вън забелязал, че това е жалб. М., който потегляйки с автомобила си тръгнал е да прави обратен завой, при което патрулът го спрял забелязвайки, че управлява без предпазен колан. Също така при проверката не представил свидетелство за управление на МПС като заявил, че същото е било загубено, за което обстоятелство по-късно попълнил и декларация. Установено също така било, че автомобилът е технически необорудван с аптечка, пожарогасител, а от направена справка в масива на КАТ се установило, че същият има неплатени глоби. За така констатираните нарушения бил съставен и АУАН в присъствие на жалб. М.. Св. П. твърди , че не е нареждал на колегите му Г.П. и С.П. да спират когото и да било, тъй като това не е неговите правомощия , а също така и че не ги е молил за съдействие.

По искане на жалб. М. са допуснати до разпит в качеството им на свидетели лицата С.К.П. и Г.П.П. . Св. Ст.П. заявява в показанията си , че спирането на автомобила на М. е било извършено по молба на представител от КАТ за съдействие, да бъде извършена проверка на водач, за когото имало съмнения, че трябва да бъде лишен от свидетелство за управление, ако управлява МПС. Според св. П., той и неговият колега били помолени да бъде спрян да бъде извършена проверка най-малкото за обстоятелството дали ще представи свидетелство за правоуправление на МПС. При направената проверка било констатирано това , което е отразено в акта. Св. П. също така заявява , че едното от нарушенията, а именно липсата на оборудване на автомобила не е било констатирано от него , а от актосъставителя П..

          От своя страна свидетелят Г.П.П. – колега на св. П. в противоречие с показанията на своя колега твърди , че автомобилът на жалбоподателя е бил спрян за проверка , тъй като било констатирано извършено нарушение от страна на М., а именно завой на место , където това действие е забранено. Св. П. пък от своя страна пази спомен, че никой не ги е изпращал и за никаква помощ не са били молени, още по- молко от свидетеля и актосъставител К.П..

          Съдът намира , че на базата на така събраните устни доказателства по никакъв начин не може да се направи обоснован и категоричен извод какви точно нарушения са били осъществени от страна на жалбоподателя, от кого са били констатирани, каква и била причината за спиране на автомобила на жалб. М.. Съмнение в действителната фактическа обстановка внася и записаният в АУАН от 04.04.2017г. като очевидец св. С.П., който от своя страна сочи в показанията си , че лично не е канстатирал конкретно нарушение , а това е било сторено единствено и само от св. К. П..

          Липсата на категоричност при установяването на действителната фактическа обстановка води и до обосновано съмнение относно залегналите в атакуваното наказателно постановление нарушения, а оттам и до правилността , обосноваността и законосъобразността му.

Мотивиран от горното, Съдът

  

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 17-1030-002389/24.04.2017 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор  “Пътна полиция”, упълномощен с МЗ 812з-748/24.06.2015г., с което на И.Б.М., с ЕГН ********** ***, са наложени следните административни наказания:

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА  в размер на 10 лева за нарушение на чл.139 ал. 2 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.139 ал. 2 т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.139 ал. 2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер  на 10 лева за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183 ал.1 т. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

- административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.157, ал. 8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание  чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

 

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

          Вярно с оригинала.

          А.Д.