3
С решение № 112 от 17.10.2008 г., постановено по гр.д.№ 114/2008 г., Момчилградският районен съд е осъдил Юсеин Мустафа Зейнал от гр.Джебел да заплати на Метин Мехмед Осман от гр.Джебел сумата в размер на 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от 03.12.2007 г., както и сумата в размер на 285 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 4 625 лева като недоказан. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Метин Мехмед Осман, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок, в частта, с която e отхвърлен предявения иск до пълния му предявен размер от 4 625 лева, в това число за имуществените вреди в размер на 625 лева, както и за разликата от 2 500 лева до 4 000 лева за претендираните неимуществени вреди. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно – необосновано, като правните изводи не кореспондирали в пълна степен с представените по делото доказателства. Твърди се в жалбата, че съдът неоснователно е игнорирал т.2, т.3 и т.4 по фактура № 28/17.04.2008 г., с което допуснал процесуално нарушение. Счита, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева е обоснована. Моли съда да отмени атакуваното решение в частта относно обезщетението за имуществени вреди и в частта за неимуществените вреди – за разликата от 2 500 лева до 4 000 лева, като се присъди пълният размер на претендираните неимуществени вреди. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемият Юсеин Мустафа Зейнал, чрез своя представител по пълномощие, в представен по делото отговор поддържа, че обжалваното решение е правилно, като иска решението да бъде оставено в сила. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Метин Мехмед Осман от гр. Джебел срещу Юсеин Мустафа Зейнал, с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на извършено на 03.12.2007 г. престъпление по чл.129, ал.1 от НК в общ размер на 4 625 лева, от които имуществени вреди в размер на 625 лева, изразяващи се в поставяне на мястото на липсващите зъби на протеза /мост/ и лечение и неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, свързани с храненето и говоренето за повече от месец, загрозяване, срам и унижение, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.12.2007 г. Не е спорно по делото, че на 03.12.2007 г. въззиваемият Юсеин Мустафа Зейнал /ответник по иска/ е причинил на въззивника Метин Мехмед Осман /ищец/ средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и му е наложено наказание. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното като доказателство НОХД № 57/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд. Не се спори също така, че в резултат на посоченото деяние на Метин Мехмед Осман са били причинени неимуществени вреди. Спорен по делото е размера на неимуществените вреди, както и причинени ли са на последния имуществени вреди и ако да – в какъв размер. По делото е представена като доказателство фактура № 28/17.04.2008 г. и фискален бон към нея, от които се установява, че въззивникът е заплатил сумата в размер на 625 лева на „Д-р Куруянови” ООД гр.Кърджали за извършени услуги, както следва: лечение на пулпит – 80 лева, упойка – 20 лева, изработване на металокерамика – коронки липсващи зъби – 240 лева и микропротеза – временно протезиране – 45 лева. Разпитаната по делото свидетелка Гюлбеяз Осман – съпруга на въззивника Метин Осман, в своите показания твърди, че съпругът й имал много болки, хранел се със сламка, имал главоболие и страдал от безсъние, като не можел сам да се обслужва. Така събраните по делото доказателства не установяват причинени на въззивника имуществени вреди от въззиваемия, в резултат на извършеното от него на 03.12.2007 г. престъпно деяние, както и неимуществени вреди в по – голям размер от присъдения с атакуваното решение на районния съд, респективно – не обуславят основателност на въззивната жалба. Следва да се посочи, че цитираната фактура установява единствено лечение на два зъба на въззивника, включващо лечение на пулпит, упойка, изработване на металокерамика – коронки за липсващи зъби и микропротеза, но не установява по никакъв начин, че се касае именно до избитите от въззиваемия първи горен десен зъб и първи горен ляв зъб. Доказателства в тази насока не са представени по делото. Що се касае до причинените на въззивника неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, свързани с храненето и говоренето, то с оглед принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, и събраните по делото доказателства, съдът намира, че за обезщетението им са необходими и достатъчни 2 500 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на разпитаната свидетелка Гюлбеяз Осман не обуславят по – висок размер от присъдените от районния съд. Ето защо като е приел, че искът за неимуществени вреди е основателен до размера на 2 500 лева, а предявения иск за имуществени вреди в размер на 625 лева- неоснователен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова трябва да бъде оставено в сила в тази му част. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 17.10.2008 г., постановено по гр.д. № 114/ 2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |