Решение по дело №5409/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1
Дата: 2 януари 2021 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20205330205409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив , 02.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330205409 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК *********,
против Наказателно постановление № 36-0000468/13.08.2020г., издадено от
заместващ директора на РД-Пловдив на ИААА, с което на „ЕМ ВИ АДВЕНС“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание
чл. 178а, ал. 6, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 42, т.1, предл.1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна сочи в становище, че атакуваното наказателно
постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок – НП е получено от
жалбоподателя на 21.08.20г., а жалбата е подадена на 28.08.20г. видно от
клеймото на пощенския плик, намиращ се по административнонаказателната
преписка с подател адв. М. и получател РД „АА“. Жалбата освен това е
1
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП се сочи, че допуснатото нарушение се
изразява в следното: на 05.06.2020г. около 13,57 часа в гр. Стамболийски, ул.
"Марица" № 31, в КТП с Разрешение № 1750 за ПППТИ на ППС, валидно до
16.04.2024г., при извършване на периодичен преглед на Тойота Корола, кат.
М1, рег. № **** с ***, с протокол № 22478763, ЕМ ВИ АДВЕНС ЕООД, като
лице по чл. 16 от Наредба № Н-32/2011г. на МТИТС извършва следното
нарушение: Не е организирал извършването на посочения ПППТИ в
съответствие с условията и реда, определени в чл. 12, ал. 1 от Наредбата, а
именно – видно от пълен видеозапис на посочения преглед, същият е
извършен от лице, което не е вписанo в регистъра по чл. 15, ал. 1 от
Наредбата и списъка на техническите специалисти на КТП. Вписаният в
протокола член на комисията А.М. отсъства на видеозаписа и не участва в
прегледа. Същото нарушение е констатирано общо 5 пъти за периода
29.05.2020г. АУАН е съставен в РД АА гр. Пловдив, след връчена покана с
рег. № 84-00-54-318/28.07.2020г.
След запознаване със събраните доказателства по делото, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Ем Ви Адвенс“ ЕООД притежава Разрешение № 1750
за ПППТИ на ППС, валидно от 16.04.2019г. до 16.04.2024г. Като списък на
технически специалисти по т. 2 от разрешението, дружеството е посочило
лицата А.М. и Т.В..
На 05.06.2020г., около 13,57ч., л.а. „Тойота Корола“ с рег. № ****
спрял пред халето на КТП на дружеството жалбоподател, находящ се в гр.
Стамболийски, ул. Марица № 31. Около 14,07ч. лице излязло от офиса,
находящ се в халето, като минута по-късно същото лице влязло в автомобила
2
и седнало на шофьорското място. По същото време, Т.В. излязъл от офиса и
дал сигнал на шофьора да потегля. Водачът потеглил с автомобила и
навлезнал в халето, като прекарал МПС-то по канала, намиращ се в пункта,
минавайки последователно с автомобила през различните уреди, намиращи се
в обекта около и върху канала. По време на прегледа на автомобила, А.М., със
знанието и съгласието на В., се намирал вътре в офиса и следял на намиращия
се там компютър параметрите на автомобила. След приключване на
проверката бил издаден Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 22478763/05.06.2020г., съгласно който
ППС било допуснато да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, като протоколът бил подписан от председателя на комисията Т.В. и
от члена на комисията А.М..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства - Разрешение
№ 1750 за ПППТИ на ППС, Протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 22478763/05.06.2020г., Резултати от
технически преглед на ППС пункт за ГТП № 1750 – резултати от измерване
на спирачни усилия и резултати от проверка на емисии на отработени газове,
както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетели Д. и П.. Фактическата обстановка се установява и от предявеното
веществено доказателство – оптичен носител, приложен към
административнонаказателната преписка.
Видно от същите, в момента на прегледа в халето се намира трето
неустановено лице, което съдът намира да прилича на външен вид на
свидетеля Д.. Не е спорно между страните, че лицето, което се намира в
близост до канала и извършва действия, свързани с преглед на автомобила –
свързва към същия кабели и маркучи, отваря капака му, проверява
изправността на фарове и мигачи и др., е Т.В.. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на св. Д.. Спорният момент е дали прегледът е
извършен от лице, което не е вписано в регистъра и дали членът на комисията
А.М. е участвал в прегледа. В тази насока на първо място съдът съобрази
показанията на св. Д.. Същият посочва, че прегледът на автомобила се е
извършвал от председателя В., който е направил измерванията отвън, а през
това време А.М. е стоял вътре в офиса през цялото време и е гледал на
3
компютрите дали параметрите са в съответните норми. Съдът съобрази
възможната предубеденост на свидетеля, доколкото същият посочва, че има
трудов договор с „Ем Ви Адвенс“ ЕООД и работи на същото място, където се
е извършвал прегледа, а и с оглед на приликата му с лицето от записа, което
управлява автомобила по време на преминаването през канала. Въпреки това
съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите напълно се
подкрепят от представения по делото видеозапис от пункта за технически
преглед. Видно от същия, В. неколкократно се обръща към прозорците на
офиса, очевидно чакайки потвърждение от стоящ вътре човек, след което
продължава с извършването на прегледа. Такива действия на В. се
наблюдават на файла с име „z_insp_22478763_0_1591354650555_0000“
съответно съгласно посоченият в горната дясна част на видеофайла час на
извършване на действията, в 14:08:19ч.; 14:08:40ч.; 14:08:50ч.; 14:09:11ч.,
където дори В. поклаща главата си утвърдително; 14:09:35ч.; 14:09:57ч.,
където В. вдига ръката си със знак за изчакване, насочена към прозорците на
офиса, след което влиза в помещението. При всички тези действия, третото
неустановено лице се намира вътре в автомобила, поради което и същите
няма как да са насочени към него. Показанията на свидетеля Д. се подкрепят
и от приложените по делото документи - Протокол от извършен периодичен
преглед за техническа изправност на ППС № 22478763/05.06.2020г.,
Резултати от технически преглед на ППС пункт за ГТП № 1750 – резултати от
измерване на спирачни усилия и Резултати от проверка на емисии на
отработени газове, всеки от които носи подписа на А.М.. Нещо повече –
резултатите от проверките са подписани единствено от А.М., който е посочен
в документите като оператор. С оглед на изложеното, съдът намира, че няма
основание да не кредитира показанията на св. Д., с оглед на тяхната
логичност, последователност и убедителност, при положение, че няма
доказателства, които да ги опровергават.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът намери от
правна страна следното:
При така изложената фактическа обстановка, не се установява по
несъмнен начин да е извършено визираното в АУАН и НП нарушение. В
обстоятелствената част, АНО е посочил два основни факта, поради които
счита, че жалбоподателят е нарушил установения ред на държавно
4
управление – 1. прегледът е извършен от лице , което не е вписано в
регистъра по чл. 15, ал. 1 от Наредбата и списъка на техническите
специалисти на КТП и 2. Вписаният в протокола член на комисията А.М.
отсъства на видеозаписа и не участва в прегледа.
По отношение на първото посочено обстоятелство, съдът намира, че не
може по никакъв начин да се ангажира административнонаказателната
отговорност на юридическото лице за същото. При така приетото от съда от
фактическа страна, действително се установява, че по време на извършването
на прегледа на автомобила, трето лице осъществява действия в КТП-то.
Същите обаче не могат да се характеризират по начина, по който ги е
определил АНО. Правилата за извършване на преглед се съдържат в глава
четвърта от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Всички действия,
които третото неустановено лице е извършвало, не са свързани
непосредствено с проверката за изправността на автомобила и по-конкретно с
техническите операции, които могат да извършват единствено лицата,
участващи в съответната комисия. Видно от представения запис, третото лице
е управлявало автомобила по протежението на канала, в средата на записа
същото се намира в близост до машина в обекта и извършва фино
нагласяване, а в края на записа се вижда и че поставя стикер върху предното
стъкло на автомобила. Никое от тези действия не може да се характеризира
като неизпълнение на задължението на лице по чл. 16 от Наредбата да
организира извършването на периодичен преглед в съответствие с условията
и реда, определени в чл. 12, ал. 1 от Наредбата (за което е и повдигнато
обвинението). Първото действие – управлението на автомобила, не е
същинско действие по извършване на прегледа. Нещо повече – управлението
на ППС-то от извършващия прегледа в някои случаи би могло да се яви и
нарушение на забраната да не се управлява МПС, без свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, в случаите, при които
техническият специалист извършва преглед на МПС от категория, различна
от категория „В“, свидетелство за която специалистът не притежава и не е
длъжен да притежава per argumentum a contrario на чл. 13, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Така например М. притежава
квалификация за проверка на автобуси за превоз на пътници, но не и СУМПС
категория „D" по смисъла на чл. 150а, т. 14 от ЗДвП и чл. 21 от ППЗДВП,
5
съгласно представения списък на технически специалисти. Поради тази
причина и същият притежава квалификация за извършване на проверка на
автобуси по смисъла на § 1, т. 12, б. „в“ от ДР на ЗДвП вр. чл. 150а, т. 14
ЗДВП, но не притежава квалификация да управлява такива, поради което и
принципно не би могъл да превежда такива автомобили по протежението на
линията с уредите за проверка, тъй като по този начин би извършил
нарушение на забраната да управлява МПС без да има съответната категория.
С оглед на тези аргументи, а и поради липса на изрична забрана в Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, няма правно основание, поради което трето
лице, неучастващо в комисията по проверка на ППС-та, да не може да
прекарва автомобила през линията на КТП, още повече че същото в
конкретния случай се осъществява, видно от видеозаписа по делото, при
знанието и наставленията, които дава председателят на комисията В..
По отношение на другите две действия, извършени от третото лице,
същите представляват технически операции, свързани с прегледа на
автомобила, респективно с приключването на прегледа – при едното действие
лицето видно от записа, настройва машина, която изглежда е свързана с
автомобила и проверява определен технически компонент, а в другия случай
лицето залепва на предното стъкло стикер. И за двете действия общо е обаче,
че се извършват съгласно указанията, давани от председателя и члена на
комисията на прегледа. При настройването на машината е видно, че третото
лице многократно поглежда към прозореца, където се намира членът М. и
изпълнява стриктно даваните му указания как точно да регулира същата.
Залепянето на стикера вероятно касае задължението на председателя на
комисията по чл. 43, ал. 1, т. 7, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС за поставяне на знака за периодичен преглед в средата от вътрешната
страна на горната част на предното стъкло на ППС (в редакцията към момента
на извършване на нарушението). Съдът съобрази и фактът, че по време на
залепването председателят на комисията е бил на територията на сервиза и е
имал възможност да наблюдава как лицето залепва стикера за преминат
годишен технически преглед. Освен това не се твърди и ППС-то да е било
технически неизправно, а и знакът вероятно е бил поставен след цялостния
преглед на автомобила и констатирането, че същият е технически изправен. В
тази насока и следва да се съобрази целта на законодателя с предвиждането
6
на задължението на председателя на изпитната комисия лично да залепва
стикера, която е именно това лице да осъществи контрол за законосъобразно
извършване на техническия преглед в качеството си на длъжностно лице с
ръководни функции и да гарантира, че знакът се залепва само на технически
изправни МПС. Поради това и извършването на действието по физическото
залепване на знака върху автомобила, от лице, различно от председателя, не
би могло да е основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството, притежаващо разрешение за извършване на
периодични прегледи, при положение че същото е осигурило извършването
на периодичния преглед съобразно изискванията на Наредбата и при
участието на изискуемите технически специалисти.
За пълнота следва да се посочи и че в обжалваното НП при описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, единствено е
описано, че прегледът е извършен от лице, което не е вписано в регистъра по
чл. 15, ал. 1 от Наредбата и списъка на техническите специалисти. Няма нито
твърдения, нито данни кое е това лице, освен което и не са описани в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН кои са конкретните действия, които
лицето е извършило, за да може да се счете, че именно то е извършило
прегледа. Нещо повече, видно от записа, който е и доказателството, въз
основа на което е издадено АУАН и НП, по време на извършване на прегледа
има две лица, които в определени моменти се намират в близост до
автомобила и извършват някакви действия. Така не става ясно за кое от двете
лица административнонаказващият орган приема, че не е вписано в регистъра
и списъка. АНО приема, че само едно от двете лица не участва в комисията по
прегледа, тъй като в противен случай щеше да използва множествената форма
на съществителното – „лица“, което поначало води до въпроса кое е другото
лице на записа – А.М., Т.В. или трето лице. Нещо повече – наказващият орган
не посочва кое от двете лица, които се виждат на записа в близост до
автомобила, се твърди да не е вписано в регистъра и в списъка. Съдът само
въз основа на показанията на св. Д., видеозаписа и правилата на формалната
логика прие за установено от фактическа страна, че видимо по-възрастният от
двамата на записа е Т.В., поради което и е обсъждал от правна страна
действията, извършени от по-младия от двамата, доколкото В. е лице,
включено в списъка на техническите специалисти. Възможно е обаче
7
наказващият орган да е визирал по-възрастният от двамата като лицето, което
не е включено в регистъра и списъка със специалисти, при което и изводите
на съда от фактическа и правна страна биха били различни. При липсата на
конкретно описание на действията в настоящия случай обаче, неизяснено
остава обвинението както за жалбоподателя, така и за съда, поради което и е
налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
нарушителя да разбере в какво е обвинен.
На следващо място, по отношение на твърдението, че вписаният в
протокола член на комисията А.М. отсъства на видеозаписа и не участва в
прегледа, действително е правилна констатацията, че М. отсъства на
видеозаписа. Съдът обаче намира за неоснователно твърдението, че М. не е
участвал в прегледа. При така приетото от фактическа страна, М. е участвал
при извършването на прегледа, като се е намирал вътре в офиса и следял на
намиращия се там компютър параметрите на автомобила. Няма пречка самото
извършване на прегледа, доколкото не касае изпълнение на действия, които е
нормативно предписано да бъдат извършени задължително или от
председателя, или от члена на комисията, да бъде извършено при
разпределение на ролите на двамата. Така в чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16
декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (сегашен чл. 43а) е описано какви
са задълженията на председателя на комисията, а в чл. 44 от Наредбата –
какви са задълженията на техническия специалист. Доколкото се установява
М. да е участвал в прегледа, най-малкото при установяването на техническите
параметри автомобила съобразно резултатите от измерванията, то и не е
налице нарушение на жалбоподателя. Следва да се съобрази и че
извършването на прегледи в КТП чрез компютризирана система за
управление е не само право, но и задължение на извършващите прегледа по
чл. 11 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира, че не е
било налице визираното в АУАН и НП нарушение, като жалбоподателят е
изпълнил задълженията си по Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, като е организирал на 05.06.2020г. периодичен преглед на
8
Тойота Корола, кат. М1, рег. № **** да бъде извършен от комисия, която се
състои от председател – Т.В. и поне един технически специалист – А.М.. При
това положение обжалваното НП следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН. Същият е доказал заплащането на 444 лева
адвокатски хонорар, съобразно Договор за правна защита и съдействие (л. 36
от съдебното производство). Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
дело от административно-наказателен характер с наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., минимално дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 370 лв. (300 лв. +7% от 1000 лв.). С оглед
малката разлика между уговореното възнаграждение и минимално
предвиденото, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че по същото са били проведени при даден ход на съдебното
следствие две съдебни заседания, при които е присъствал процесуалният
представител на жалбоподателя, като са били разпитвани двама свидетели и е
бил извършван оглед на веществено доказателство, съдът намира, че
адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно, поради което и същото
не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РДАА-
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000468/13.08.2020г.,
9
издадено от заместващ директора на РД-Пловдив на ИААА, с което на „ЕМ
ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл. 178а, ал. 6, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 42, т.1, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на „ЕМ ВИ АДВЕНС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 444 лева,
представляваща сторени разноски пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10