Решение по дело №3564/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 462
Дата: 13 март 2024 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20234110103564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Велико Търново, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110103564 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. И. Г., с която се иска да
бъде прието за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, че ищцата не дължи сумата от 1 299.55 лева, за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-
Стефанска.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., срещу нея е образувано изпълнително
дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, а впоследствие - и
изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска.
Заявява, че изпълнителното дело е перемирано по силата на закона, а вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че самата
молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Мария Глушкова е довела до
прекъсване на давността, която давност е била прекъсната и с депозирането на
молбата за конституирането му като взискател, доколкото със същата е поискано
насрочването на опис на движими вещи. Твърди, че както по изпълнително дело
№ 965/2011 г. по описа на ЧСИ Мария Глушкова, така и по изпълнително дело №
529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска са предприети действия,
прекъсващи давността, включително че е направено признание на вземането чрез
подаването на молба за разсроченото му плащане. Изтъква, че перемпцията няма
правно значение за прекъсване на давността, респ. че дори изпълнителното дело
да е било перемирано, необразуването на ново искане за предприемане на
изпълнителни действия в отделно дело няма значение за прекъсването на
давността. Обръща внимание на действието във времето на ТР № 2 от 26.6.2015 г.
на ОСГТК на ВКС и счита, че до приемането на тълкувателния акт са действали
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., респ. че до този момент давност по
1
делото въобще не е текла.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, считайки че са налице
предпоставките за това.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 3137/2011 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от
25.11.2011 г. срещу ответницата е образувано изп. дело № 965/2011 г. по описа на
ЧСИ Мария Гушкова, като с молбата е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Последвал е опит за връчване на покана за доброволно изпълнение, който е
останал неуспешен.
По искане на взискателя на 28.7.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата при работодателя „ЦБА Франчайз“ ЕООД.
По искане на взискателя на 12.1.2015 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата при работодателя ЕТ „Надежда – Надежда Христова“.
На 9.4.2015 г. е постъпила молба от ищцата, с която същата е поискала
вдигане на запора върху трудовото й възнаграждение, при твърдението, че всеки
месец ще заплаща сумата от 70.00 лева. Запорът не е вдигнат, тъй като съдебният
изпълнител е съобразил, че длъжникът вече не е в трудово правоотношение.
На 15.1.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата.
Междувременно, на 20.11.2018 г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която ответникът е уведомил съдебния изпълнител, че на
14.9.2018 г. е сключил договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по
силата на който вземанията срещу ищцата са прехвърлени на него. С въпросната
молбата е направено искане за конституирането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД като взискател и е направено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
На 1.2.2019 г. е постъпило заявление от ищцата, с която същата е поискала
вдигане на запора върху трудовото й възнаграждение, при твърдението, че всеки
месец ще заплаща сумата от 30.00 лева.
На 29.7.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата
при работодателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“ КД.
На 9.1.2024 г. е наложен запор върху банкова сметка на ищцата в „Първа
инвестиционна банка“ АД.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищцата е посочила
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника – изтекла
погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва
2
да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако
погасяването е настъпило поради неговото реализиране - да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна
практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено
нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на
изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично
вземане се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т.
10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ...”.
От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г.
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 965/2011 г. по описа на ЧСИ
Мария Гушкова е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС,
като доколкото делото е образувано преди приемането на ТР № 2 по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в периода от неговото образуване до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение
намира ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС, което означава, че в посочения период
давност не е текла. В тази връзка, както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.
С оглед на горното, давността относно процесното вземане е започнала на
26.6.2015 г., като същата е прекъсната с молбата за конституиране на ищеца,
подадена на 20.11.2018 г., тъй като в същата е направено възлагане по чл. 18
ЗЧСИ. Давността е щяла да изтече на 20.11.2023 г., но същата е прекъсната с
наложения на 15.1.2019 г. запор върху банковите сметки на ищцата, а
впоследствие – и с наложения на 29.7.2022 г. запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата при работодателя „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“
КД, както и с наложения на 9.1.2024 г. запор върху банкова сметка на ищцата в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Дори да се приеме, че давността не е прекъсната с молбата за конституиране
на ищеца, подадена на 20.11.2018 г., то същата несъмнено не е текла до 26.6.2015
г., а от тази дата до 15.1.2019 г., когато е наложен запор върху банковите сметки
на ищцата, отново не е изтекла 5-годишната давност.
По повод оплакването на ищцата, че действията по налагане на запори са
3
извършени по едно прекратено по силата на закона изпълнително делото следва
да се отбележи, че перемцията няма правно значение за давността, като в случая
от значение е единствено поведението на взискателя – дали е поискал
предприемането на изпълнителни действия преди изтичането на давността, или
не, а такива действия са поискани и в крайна сметка са извършени от съдебните
изпълнители преди изтичане на давността.
С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00, както
и за такса за изискване на препис от изпълнителното дело в размер от 24.00 лева,
или общо на сумата от 174.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. Г., ЕГН **********, с който се иска да бъде прието
за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, че ищцата не дължи сумата от 1 299.55 лева, за събирането на която е
образувано изпълнително дело № 529/2022 г. по описа на ЧСИ Дияна Колева-
Стефанска.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 174.00 /сто седемдесет и четири/
лева – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4