Решение по дело №1695/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260098
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220101695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

                            РЕШЕНИЕ  

 

                              28.09.2020 г.            Град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О           Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти  граждански състав

На двадесет и осми  август, две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова     

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1695  по описа за   2019  година.

 

 

Предявени са осъдителни искове  от „Водоснабдяване и канализационни услуги“ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,ул.“2-ри януари“№6, представлявано от законния си представител инж.А. И. У. ,  срещу  наследниците на Я. Б. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, а именно: Б.Я.Б., ЕГН- **********; В.Я.Б., ЕГН- **********; Ю.Я.Б., ЕГН- ********** и Д.Я.Б., ЕГН- **********.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а Я. Б. А. , ЕГН **********. с адрес: ***, бивш жител ***, е потребител по смисъла на същия закон. Я. Б. А. , ЕГН **********. с адрес: ***, бивш жител *** е титуляр на партида с абонатен номер № ********* за адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Мало Конаре. ул. „*********“ № *. За отчитане на потреблението на вода са съставяни и подписвани карнети от ползвателите на имота. В отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1. т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал.1. т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. - точка 26.

Сочи се, че с оглед обстоятелството, че физическото лице е починало, за ищецът е възникнал правния интерес да реализира правата си срещу наследниците на Я. Б. А. , ЕГН- **********, с адрес: ***, бивш жител ***. За наследниците встъпили в правата и задълженията на наследодателя след откриване на наследството възниква задължението по чл. 58, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация " ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., а именно при промяна на правото на ползване, новият собственик/ ползвател в 30 - дневен срок да заяви промяната, като представи документ, удостоверяващи правото им.

Твърди се, че за наследниците на Я. Б. А. , ЕГН:**********, с адрес: ***, бивш жител ***, е налице пасивна процесуална легитимация по настоящия иск поради качеството им на наследници на абоната на представляваното дружество Я. Б. А. . ЕГН **********. с адрес: ***, бивш жител ***, като същите са встъпили в правата и задълженията му. Изложеното е и във връзка е новелата на чл. 59, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ- 071/17.07.2006 г., която предвижда, че при липса на нотариално заверено споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници, които отговарят пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.

Твърди се, че ответниците са наследници на титуляр на партида, ползвател на ВиК услуги, които не са заплатени към датата на депозиране на исковата молба. Същите са наследници на абонат на дружеството с абонатен номер № ********* - Я. Б. А. , ЕГН **********, с адрес: ***, бивш жител ***, на които ищецът е извършвал доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води от имота, за което са издавани месечни фактури в периода 15.07.2016 г. - 28.02.2019 г., изискуеми съгласно чл. 31. ал.2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № 071/17.07.2006 г. на ДКЕВР: чл. 33. ал.2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение ОУ 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР по опис, съгласно приложената счетоводна справка - извлечение.

Сочи, че за съжаление и в противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответниците в продължение на няколко години не са заплащали доставеното количество вода и отвеждане на отпадна вода.

Твърди се, че общата дължима сума по настоящия иск е в размер на 370.21 лв. / триста и седемдесет лева и двадесет и една ст./ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сума в размер на 328,55 лв. /триста двадесет и осем лв. и печ десет и пет стотинки/ - главница за периода 15.07.2016 г. до 14.04.2018 г. и сума в размер па 41.66лв. /четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ - мораторна лихва, за периода от 31.08.2016 г. до 28.02.2019 г., като за тези суми са издадени месечни фактури за периода or 15.07.2016 г. до 28.02.2019 г., по опис, съгласно приложената счетоводна справка.

Претендира се и законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и разноските в настоящето производство.

Твърди се, че наследниците на Я. Б. А. , ЕГН **********  с адрес: ***, бивш жител ***, дължат посочените по-горе суми.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди наследниците на Я. Б. А. , ЕГН-**********, с адрес: ***, бивш жител ***, да заплатят при равни части на „Водоснабдяване и канализационни услуги " ЕООД. гр. Пазарджик. ЕИК *********. със седалище и адрес па управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари" № 6, представлявано от законен представител - управител Атанас Узунов, обща сума в размер на 370.21 лв. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сума в размер па 328.55 лв. - главница за периода 15.07.2016 г. до 14.04.2018 г. и сума в размер на 41,66 лв. / четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / - мораторна лихва, за периода от 31.08.2016 г. до 28.02.2019 г., като за тези суми са издадени месечни фактури за периода от 15.07.2016 г. до 28.02.2019 г., по опис, съгласно приложената счетоводна справка, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.Я.Б. и В.Я.Б., чрез назначения им от съда особен представител адв. Г., с който заявява, че същите не признават сумите от: 328.55лв. - претендирана главница за периода от 15.07.2016г.-14 04.2018г.; 41.66лв. - претендирана мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2016г- 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като дължими от тях нито по основание, нито по размер.

Сочи, че с оглед обстоятелството, че физическото лице било починало, за дружеството - ищец възникнал правния интерес да реализира правата си срещу наследниците на Я. А. . Според дружеството –ищец, след смъртта на потребителя Я. А.  за наследниците, които били встъпили в правата и задълженията на наследодателя след откриването на наследството било възникнало задължението по чл.58, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, да декларират промяната в това обстоятелство и да заплатят натрупаните суми.

Сочи, че ведно с исковата молба от ищеца е представено и Удостоверение за наследници с изх.№187/ 20.05.2019г., издадено от кмета на с. Мало Конаре, общ Пазарджик, видно от което лицето Я. Б. А.  е починало на 22.06.2001г.

Твърди, че в Общите условия, представени от „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД гр Пазарджик, в чл.38 са посочени условията при които операторът е имал правото да преустанови предоставянето на услугата Чл.38, ал.1 „ При неплащане от потребителя на дължима сума, ВиК оператора има право да преустанови временно ВиК услуги на основание чл.90 от ЗЗД, след осъществяването на следната процедура: издаване на фактура с размер на просроченото задължение, връчена по реда на чл. 66. Същата се счита за покана за доброволно плащане. Когато фактурата е предварително издадена се връчва покана за доброволно плащане. Сочи, че при неплащане на дължимите суми в срок от 30 (тридесет) дни, ВиК операторът изпраща писмено уведомление за датата на преустановяване на предоставянето на ВиК услугите, връчено по реда на чл.66. Датата не може да бъде по-рано от 15 (петнадесет) дни от след датата на получаване на уведомлението.

Твърди, че от казаното до тук става ясно, че титулярът на партидата за вода - Я. Б. А.  е починал още през 2001 г. Следователно още от тогава ползватели на ВиК услугата са били други лица, може би неговите наследници. Сметките за вода не са били плащани в един продължителен период от време, а ВиК операторът не е предприел мерки за това. Съгласно Общите условия, същият е имал възможност да прекрати доставката на своята услуга. Същият е следвало и да покани ползвателите на ВиК услугата да заплатят неизплатените фактури В случай, че същите не платят той е имал право да им изпрати писмено предизвестие за датата от която ще спре предоставянето на ВиК услугата. Вместо това ищецът е проявил небрежност като в продължение на години не е потърсил незаплатените си фактури за ВиК услуга и към настоящият момент предявява вземането си напълно неоснователно.

Твърди, че горецитираните суми не са дължими и поради изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Сочи, че в Тълкувателно решение №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГКТК на ВКС по въпроса за периодичните плащания Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла па чл.111, б."в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност."

Сочи, че „понятието периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД се характеризира с повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместили/ вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. "

Твърди, че от друга страна, съгласно Общите условия на дружеството-ищец чл.42 „При неизпълнение в срок на задължението си за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение е размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора."

Твърди, че в конкретния казус дружеството-ищец би следвало да претендира само законна лихва, а не мораторна лихва и то ако е уведомило по надлежния ред длъжника, съгласно чл.66 от Общите условия на дружесгвото-ищец.

Сочи, че по делото не са представени никакви доказателства от страна на ищеца, че е уведомил по надлежния ред наследниците на Я. Б. А. , че същият е изпаднал в забава и дължи законна лихва на дружеството, съгласно чл.42 от Общите условия.

Моли се съдът да отхвърли подадената искова молба за установяване на вземане на парична сума, като недоказана, необоснована и недължима.

В срока по чл. 131 от ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците Ю.Я.Б. и Д.Я.Б..

Пазарджишкият районен съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира, събраните по делото доказателства,  поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин,  че ищцовото дружество  е оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите.

От приетите по делото доказателства се установява, че  Я. Б. А. , ЕГН:**********, с адрес: ***,  е починал  на 22.06.2001г. , като след смъртта си е оставил следните наследници по закон- Б.Я.Б., ЕГН- ********** ***; В.Я.Б., ЕГН- ********** ***; Ю.Я.Б., ЕГН- ********** ***  и  Д.Я.Б., ЕГН- ********** ***.

 Същите са наследници на абонат на дружеството с абонатен номер № ********* за адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Мало Конаре. ул. „*********“ № *, на който е била извършена  доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води от имота, за което са издавани месечни фактури, съгласно приложената по делото счетоводна справка – извлечение.

По делото са били представени от ищеца и приети фактури;Акт №008826 от 18.04.2018г. за затапен водомер и покани за доброволно изпълнение- 2бр.

Видно от приетото по делото уведомително писмо с изх.№13-38-26-001 от 28.02.2020г. от Дирекция „БОС“, Отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, на посоченият адрес - с. Мало Конаре, ул. „**********“ № *, обл. Пазарджик, няма деклариран имот. Към 17.07.2020г. в Отдел „МДТ“ няма подадена декларация от ДЗЛ за недвижим имот с посоченият административен адрес.

От приетото по делото Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията- гр. Пазарджик, се установява, че няма вписвания и отбелязвания за лицето Я. Б. А. , ЕГН **********.

В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно- счетоводна експертиза, видно от заключението на която, ищцовото дружество е издало фактури за периода 16.06.2016г. – 14.04.2018г.  на обща стойност с ДДС 336.80 лв. Изразходваното количество вода, фактурирано на абонатният номер е 296 куб.метра.

В качеството си на свидетел по делото е била разпитана Г. Н. Л. /инкасатор/, съгласно показанията на която, адресът на абоната се намира в ромската махала на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, същият се посещава от Л.  ежемесечно. От живущите на адреса се явявала и подписвала  снаха на починалият Я. Б. А. . Никой от живущите на адреса не е предприел действия по смяна на партидата , въпреки ,че са били предупредени за това от служители на ищцовото дружество. Въпросният обект няма водомер, поради което се начислявало по 5 куб. м. на човек служебно.

         Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявените искове са процесуално допустими, като по съществото си са неоснователни и следва да бъде отхвърлени, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД  във вр. с Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, с които се иска от съда да осъди наследниците на  Я. Б. А. , ЕГН ********** да заплатят при равни части общата сума в размер на 370.21лв.  за ползване на водоснабдителни и канализационни системи , от които 328.55лв. – главница за периода 15.07.2016г. – 14.04.2018г. и сума в размер на 41.66лв.- мораторна лихва за периода от 31.08.2016г. до 28.02.2019г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2019г. до плащането.

  За основателността на предявеният  главен иск, ищецът следва да установи, че като ВиК оператор по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ е доставил ВиК услуги на ответниците, които имат качеството на потребители по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., вида и количеството на услугите, тяхната цена и нейната изискуемост.

По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.

Съгласно петитума на предявената искова молба, ищцовото дружество е насочило претенциите си  към наследниците на Я. Б. А. , ЕГН-**********, с адрес:,***, който видно от приетите по делото доказателства е починал на 22.06.2001г. ВиК услугите, чиято цена се претендира, са доставени  в периода 15.07.2016г.  до  14.04.2018г. , т.е  повече от 15 години след смъртта на титуляра на партида с   абонатен номер № ********* за адрес: обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, с. Мало Конаре. ул. „*********“ № *.  В хода на производството по делото не бяха ангажирани каквито и да е доказателства  от ищцовата страна, която носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от нея обстоятелства, че четиримата наследници на починалия, срещу които са предявени претенциите на ищеца, или някой от тези наследници, е живял в  имота и е бил ползвател на доставените услуги.  В тази насока са единствено показанията на св. Л. , която посочва, че от живущите на адреса се явявала и подписвала  снаха на починалият Я. Б. А. , но не конкретизира самоличността на това лице. Никой от живущите на адреса не е предприел действия по смяна на партидата. От приетите по делото доказателства не се установява кой е бил ползвател на услугите на ищцовото дружество в този продължителен период след смъртта на на титуляра на партидата, поради което съдът приема за недоказани твърденията на ищеца,че именно наследниците на Я. Б. А.  са били ползватели на предоставените услуги в процесният период от време.

 За този период от време следва да се прилага Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и съгласно общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014г. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите. Съгласно чл.43, ал.2, т.1 от наредбата, именно потребителите са задължени да заплащат цената на тези услуги.

От цитираните разпоредби е видно, че облигационното правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя възниква ex lege с факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен договор не е елемент  от фактическият състав на правоотношението, но наличието на такъв се изисква от наредбата, за да се уредят подробно отношенията между страните.

Предвид изложеното, за да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение и за да бъдат установени  задълженията на потребителя /потребителите да заплаща цената на ВиК услугите, е необходимо потребителят да е собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване върху водоснабдения имот и да е потребил услугите, което не бе доказано от ищцовата страна в хода на настоящото произовдство. Правоотношението възниква от момента на придобиване на вещното право върху имота, ако същият е водоснабден чрез водопроводната мрежа на оператора, или от момента на водоснабдяването, ако потребителят е придобил имота преди това. Ако страната по сключен договор с ищцовото дружество не е собственик на имота или притежател на ограничено вещно право на ползване върху него, този договор не може да внесе промени в правата и задълженията на страните по правоотношението. Дори и при наличието на такъв договор, потребител по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ остава собственика/ползвателя на водоснабдения имот , който следва да отговаря за цената на доставените ВиК услуги.

По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод, че Я. Б. А. , ЕГН **********, или някой от наследниците му Б.Я.Б., ЕГН- **********; В.Я.Б., ЕГН- **********; Ю.Я.Б., ЕГН- ********** и Д.Я.Б., ЕГН- **********, притежават  вещни права върху имота, такива доказателства не са посочени. От приетите по делото писмо с изх.№13-38-26-001 от 28.02.2020г. от Дирекция „БОС“, Отдел „МДТ“ при Община Пазарджик, се установява, че на посоченият адрес - с. Мало Конаре, ул. „**********“ № *, обл. Пазарджик, няма деклариран имот. Към 17.07.2020г. в Отдел „МДТ“ няма подадена декларация от ДЗЛ за недвижим имот с посоченият административен адрес. От приетото по делото Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията- гр. Пазарджик, се установява, че няма вписвания и отбелязвания за лицето Я. Б. А. , ЕГН **********. Не са налице доказателства, от които да се направи извод, че някое от  посочените лица е  собственик или носител на ограничено вещно право на ползване.

В хода на производството по делото остана недоказано и правното основание,въз основа на което този обект е бил снабдяван с питейна вода. При това положение, не става ясно на какво основание Я. Б. А. , ЕГН ********** е бил записан като титуляр на откритата за имота партида и като платец на цената за доставените ВиК услуги.

От доказателствата по делото не се установява наследниците на Я. Б. А. , ЕГН ********** да са били  собственици или титуляри на ограничено вещно право на ползване върху имота към момента на предоставяне на ВиК услугите, чието заплащане се претендира, което изключва качеството им на потребители на услугите и длъжници по вземането.

 Не се установи и точното количество на потребената питейна вода , тъй като видно от показанията на св. Л. , въпросният обект няма водомер, поради което се начислявало по 5 куб. м. на човек служебно. Следователно ищецът не е доказал всички обстоятелства от правопораждащия фактически състав на претендираното вземане, а претенциите му останаха недоказани по основание и по размер. Тъй като цената на доставената питейна вода се претендира от ответника на договорно основание, то предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид липсата на главен дълг, не се дължи и претендираното обезщетение за забава, поради което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също следва да се отхвърли.

При този изход на делото, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от  „Водоснабдяване и канализационни услуги“ЕООД, гр. Пазарджик, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик,ул.“2-ри януари“№6, представлявано от законния си представител инж.А. И. У. ,  срещу  наследниците на  Я. Б. А. , ЕГН:**********, с адрес: ***, а именно: Б.Я.Б., ЕГН- ********** ***; В.Я.Б., ЕГН- ********** ***; Ю.Я.Б., ЕГН- ********** ***  и  Д.Я.Б., ЕГН- ********** ***, искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД – за осъждане на ответниците, като наследници на   Я. Б. А. , ЕГН:**********, да  заплатят при равни части  общата сума в размер на 370,21 лв. /триста и седемдесет лева и двадесет и една стотинки/ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които: сума в размер на 328,55 лв. /триста двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/- главница за периода 15.07.2016г. до 14.04.2018г., и сума в размер на 41,66 лв. /четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ - мораторна лихва за периода от 31.08.2016г. до 28.02.2019г., за които суми са издадени месечни фактури за периода от 15.07.2016г. до 28.02.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22.04.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик

                             

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: