№ 122
гр. гр. Димитровград, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д, ал.1 от Закона за Административните
Нарушения и Наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. П. ЗЛ., с адрес гр.Х., бул.„Б.“№** ** -**, ЕГН **********, е
депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, №****, издаден от ОД-МВР-Хасково, с който
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен
фиш при подробно описани възражения, иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен
и неправилен.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не се явява, не изразява становище по
жалбата си.
Надлежно упълномощеният процесуален представител представя становище, с което
поддържа молбата, счита издадения електронен фиш за незаконосъобразен, излага други
съображения по същество, иска се отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР-Хасково – редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Хасково, ТО-ДИМИТРОВГРАД – редовно призовани, не
1
изпращат представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
На 21.04.2020г. било установено техническо средство TFR1-M № 596- за измерване
скоростта и заснемане на автомобили- движещи се по ПП-I-5, км.279+800м. - разклон за
гр.Пловдив, в посока от гр.Хасково към гр.Димитровград. В 10:54ч. била засечена скоростта
и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „М.*****” с рег.№ Х
**** КС. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в тази посока от 60км/ч.- въведена с
пътен знак В-26, измерената скорост на този автомобил била 84км/ч.
При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява,
че той е собственост на Д. П. ЗЛ. от гр.Х., ЕГН **********.
Не е представена друга декларация в насока, че на горепосочената дата и час описаният
автомобил е бил управляван от друго лице.
Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала
Електронен фиш серия К, №****, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, с който налага административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лева на Д.З..
Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал
от заснет клип №20875 с техническо средство TFR1-M- №596.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от
ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я
разгледа орган- Районен Съд- Димитровград. В тази връзка жалбата се явява допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е
незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент
адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се
открие противоречие с материалния или процесуалния закон.
Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено- движение със скорост 84 км/ч при
ограничена такава с пътен знак В-26 от 60 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на
извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.2, размера
на глобата - 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. В тази връзка
Съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение-
същото е достатъчно подробно, включващо и координати, даващи достатъчна информация и
възможност за локализирането му. Достатъчно конкретно и ясно е описано, че нарушението
е извършено на ПП-I-5, км.279+800- разклон за гр.Пловдив, в посока от гр.Хасково към
2
гр.Димитровград. Това описание е достатъчно ясно и конкретно, без възможност за
неразбиране или превратно разбиране на мястото на нарушението. Представените
координати за място на нарушението са понятни и ясни, както и описанието на мястото в
самият електронен фиш е достатъчно подробно и ясно. Посочени са срока, сметката и
мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа
всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не
намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на
нарушителя.
Видно от разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, като скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо
средство (АТС), че на посочената дата- 21.04.2020г., е било използвано техническо средство
„TFR1-M”№596- за засичане скоростта на движение на МПС по ПП-I-5, км.279+800м, в
посока от гр.Хасково към гр.Димитровград. Изрично е описано в същия протокол, че
разстоянието от техническото средство- измерващо скоростта на движение, до пътния знак
за ограничение на скоростта на движение до 60км/ч., е 150 метра. В същият протокол е
описано, че скоростта на движение за този участък е ограничена до 60км/ч., като това
ограничение е налично върху пътен знак.
Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип е одобрен тип
средство за измерване.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП гласи, че който превиши разрешената максимална
скорост от 21 до 30 km/h - се наказва с адм.наказание глоба 100лв.
В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, което видно от
приложения по делото Протокол от проверка №3-52-20/03.04.2020г., отговаря на
изискванията. Във фиша е посочено и мястото на извършване на нарушението, а именно на
ПП-I-5, км.279+800- разклон за гр.Пловдив, в посока от гр.Хасково към гр.Димитровград.
Не са налице възражения в насока, че на горепосочената дата, в горепосочения момент
автомобила, който е собственост на жалбоподателя, е бил управляван от друго лице. Не е
представена и декларация от страна на жалбоподателя, че друго лице е управлявало
автомобила. Така че се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на
наказание на собственика на даденото МПС ако изрично в законоустановения срок не е
подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята
сила.
Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно
3
наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като
между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В
случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Много ясно е
подчертано, че едната скорост е засечена- 87 км/ч, а другата- наказуема- 84 км/ч. Видно от
протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо
изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100
км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост,
което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-
висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от
доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен
тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това
се установява с протокола от проверка, който също е допуснат като доказателство по делото.
Представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта
TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било
позиционирано на ПП-I-5, км.279+800- разклон за гр.Пловдив, в посока на засичане на
движещите се от гр.Хасково към гр.Димитровград МПС, за времето от 09,40ч до 11,30ч. на
21.04.2020г. и за посочения период са регистрирани 8 нарушения, като са описани и
номерата на първото и последното заснето видеоизображение- съответно 20871 и 20878,
като номера на видеоклипа от настоящия електронен фиш е 20875. Този протокол е
подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия
проверката. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при издаването на
въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за
влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче,
при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се
употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от
наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното
длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът
счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.
4
Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш
закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство,
като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в
отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е
наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от
представения по делото снимков материал- извлечение от клип №20875 от 21.04.2020г.,
заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен
годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и
установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-
стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.
Налице е и втората предпоставка по чл.189, ал.4 от ЗДвП- нарушението да е установено и
заснето в отсъствието на контролен орган и на нарушител. По отношение на това условие
съществува известна неуточненост на израза „в отсъствието на контролен орган и
нарушител”, тъй като макар и възможно установяването на нарушението да стане в
отсъствието на контролен орган, то е невъзможно заснемането на противоправното деяние
да бъде извършено в отсъствието на нарушител. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да бъде тълкувана във връзка с дефиницията дадена за понятието електронен фиш в
параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, ЕФ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. При съобразяването на горепосочените
две разпоредби се стига до извод, че по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението трябва
да е установено с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
без нуждата от присъствието на нарушителя при установяване на нарушението. Поради това
и изразът „в отсъствието на контролен орган” следва да се тълкува, че контролните органи
не вземат участие, или ако вземат такова- не могат да повлияят при самото заснемане на
нарушението от автоматизираното техническо средство.
Действително в електронния фиш липсва посочване на марката, модела и техническите
параметри на използваното техническо средство, но такова изискване няма предвидено в
закона и същите правилно не са посочени в издадения ЕФ.
По същия начин не е налице задължение адм.-наказващия орган да изпраща всички
приложения към ел.фиш- снимков материал, съответните протоколи от проверките на
техническото средство, други съпътстващи документи, поради което и съдът не възприе тези
обстоятелства като нарушение. Отделно от това, видно от самия снимков материал,
автомобилът на жалбоподателя е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са
заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде
5
засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.
Като цяло изложените от жалбоподателя възражения не са от характера на съществените
такива, които да налагат отмяната на ЕФ, като за отмяна на едно НП или ЕФ е нужно да са
допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до
съществено нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно тълкуването на
закона.
Съдът при извършената служебна проверка не установи несъответствие между
императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по издаването и
връчването на елктронния фиш.
Гореизложеното налага извода, че издаденият електронен фиш, с който за допуснато
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено наказание на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е законосъобразен, поради което следва да се
потвърди.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, №****, издаден от ОД-МВР-Хасково, с който
на Д. П. ЗЛ., с адрес гр.Х., бул.„Б.“№** ** -**, ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 (сто) лева - като законосъобразен.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6