РЕB.;ЕНA.;Е
№ ----- гр. С .E;ф ..;я, 05.01.2022 г.
В ИМ.О НА НАРОДА
СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в .F;D.; .1; .B; ..; .; .D; .E;
заседание на ...; .5;ст .D; .0; .4; .5;с .5;т ..; .4; .5; .A; .5; .C; .2;р ..;
.F;р .5; .7; .4; .2; .5; х ..; .B;я .4; ..; .4; .2; .0; .4; .5;с .5;т ..;
.F;ър .2; .0; ..; .E; .4; ..; .D; .0; в следния състав:
СЪДИЯ:Цв. М. М.
при участи.о на секр.аря Т. Ц. като
разгледа докладваното от Цв. М. М.
A.;р .0; .6; .4; .0; .D;с .A; .E;
.4; .5; .B; .E; № 20211110149964 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7. ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 15. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. .6, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и отв.ницата Н. ЛЮБ. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на отв.ницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, ап. 5., с аб. № 1..24, като тя не е
изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни см.ки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от
изравняван.о е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съотв.ния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 07.01.200. г., в сила от
14.01.200. г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в .0-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а съгласно тези от 0..02.2014 г., в
сила от 12.0..2014 г., в .0-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интерн.
страницата на продавача, ко.о отв.ницата не е сторила, по.и ко.о пр.ендира сумите, както
следва: 1 175,-- лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
.0.04.201. г.; 4.,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2015 г. до .0.04.201. г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлени.о по чл. 410 ГПК – 22.01.2019 г. до окончателното плащане, както и
90,7. лв., представляваща лихва за забава върху задължени.о за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 04.01.2019 г. /съобразно уточнение в о. с. з. на 21.10.2021 г./, за
които суми по ч. гр. дело № .--5/2019 г. по описа на СРС, 172 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 0..02.2019 г. Пр.ендира и разноски.
В срока по чл. 1.1, ал. 1 ГПК отв.ницата Н. ЛЮБ. Д. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Оспорва наличи.о на облигационно правоотношение с
ищеца с предм. продажба на топлинна енергия. Поддържа, че по делото следва да се имат
1
предвид разпоредбите на ЗЗП, който се явява специален по отношение на ЗЕ и се прилага с
предимство. Конкр.но се позовава на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като твърди, че в тежест на ищеца е
да установи поръчване на доставката на топлинна енергия от нейна страна, като в противен
случай се касае за непискана услуга, чи.о заплащане не дължи. Сочи, че с решение №
.77/1..04.201. г. по адм. дело № 1.72/2016 г. по описа на ВАС, . отделение, М.одиката за
дялово разпределение е отменена като незаконна, по.и ко.о начислените въз основа на нея
суми за цена на топлинна енергия се явяват недължими. Заявява, че служебно начислените
суми следва да бъдат обявени за недължими, тъй като с исковата си молба ищецът се
позовава на извършен реален отч.. Заявява, че не са представени доказателства за
изправност на уредите за измерване на топлинна енергия, а извършван.о на прихващане със
стари задължения е недопустимо, тъй като не е дала съгласи.о си за това. Оспорва да е
изпаднала в забава, тъй като не са представени доказателства за публикуване на фактурите
на сайта на ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Пр.ендира и разноски.
Тр.ото лице – помагач на страната на ищеца „Б..“ ООД изразява становище, че
разпределени.о на топлинна енергия през процесния период е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 2.5, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че при очертаване предм.а на
делото настоящият съдебен състав е взел предвид обстоятелството, че решение № 65676 от
11.0..2020 г., постановено по гр. дело № 1.109/2017 г. по описа на СРС, 172 състав, не е било
предм. на въззивна проверка в производството по в. гр. дело № 1.591/2020 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав, в неговата отхвърлителна част, по.и ко.о по отношение на нея то
е влязло в законна сила. .о защо, съдът приема, че предм.ът на настоящото дело след
връщан.о му за второ разглеждане не обхваща отхвърлителната част на решени.о,
постановено при първото разглеждане на делото, а единствено предявените главни искове за
цена на топлинна енергия в размер на 1 175,-- лв. за периода от 01.05.2016 г. до .0.04.201. г.
и цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4.,50 лв. за периода от 01.12.2015 г. до
.0.04.201. г., както и акцесорния иск за лихва за забава върху задължени.о за цена на
топлинна енергия в размер на 90,7. лв. за периода от 15.09.2017 г. до 04.01.2019 г. /в частта,
която е била предм. на въззивно обжалване/, очертани по размери и периоди по начина,
отразен в доклада на съда от 0..09.2021 г. и настоящия съдебен акт.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 15. ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от
ищеца наличи.о на облигационно правоотношение с предм. продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължени.о си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в пр.ендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сг.ата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с ко.о е сключен договор, при ко.о е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 15., ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на
топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лиц.о, на ко.о е учредено
2
ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с
реалното ползване на съотв.ния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на данните,
удостоверени в писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 114, том LLXXX., нот. дело № 27200/1994 г., заявление с вх. № П-16-----
/10.11.2015 г. до Изпълнителния ***ор на „...“ ЕАД за отписване на погасени по давност
задължения за консумирана топлинна енергия, споразумение от 10.11.2015 г., искова молба
по гр. дело № 1.624/2017 г. по описа на СРС, 161 състав, както и списък, представляващ
неразделна част от протокол от 12.09.2002 г. за проведено общо събрание на .ажната
собственост, находяща се на адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В,
подписан от отв.ницата, чи.о авторство не е оспорено и надлежно опровергано по делото,
съдът приема за установено, че включително и в рамките на исковия период отв.ницата Н.
ЛЮБ. Д. се легитимира като изключителен собственик на процесния недвижим имот. Най-
напред, от представения нотариален акт за продажба от 07.12.1994 г. /л. 21-2. от делото/,
който съгласно чл. 17. ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че Н. ЛЮБ. Д. е
придобила собствеността върху апартамент № 5., находящ се в (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к.
„Л.-.“, бл. .02, вх. В, .. 12, ведно с мазе № ., таван № 29 и 1,----- % идеални части от общите
части на сг.ата и правото на строеж върху държавно място. Нещо повече, обстоятелството,
че е станала собственик на имота, предм. на нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 114, том LLXXX., нот. дело № 27200/1994 г., впоследствие отв.ницата Д. е
манифестирала и пред „...“ ЕАД, подавайки заявление за отписване на погасени по давност
задължения за консумирана топлинна енергия /л. 24 от делото/, отнасящи се за процесния
имот, както и подавайки пред С.йски районен съд искова молба, с която се пр.ендира
недължимост на такива, също отнасящи се за процесния имот. Следва да се отбележи, че
представеният по делото списък на .ажните собственици, в който Н.Д. се е подписала като
представител на апартамент № 5. в процесната сг.а – Е.С., на който съотв.ства процесният
абонатен № 1..24, също поражда индиция, че към този момент – 12.09.2002 г. посоченото
лице е било собственик именно на посочения апартамент. Отделно от това, изрично
признание в тази насока е обективирано и в подписаното между страните споразумение от
10.11.2015 г. /л. 25-26 от делото/, по силата на ко.о отв.ницата се е задължила да заплати на
„...“ ЕАД дължимите суми за цена на топлинна енергия и лихва за забава, също отнасящи се
за апартамент № 5., но за период преди процесния. В същото време по делото няма данни за
осъществено впоследствие прехвърляне на същия или учредяване на ограничено вещно
право на ползване върху него в полза на тр.о за спора лице, по.и ко.о следва да се направи
извод, че включително и в рамките на исковия период отв.ницата Н.Д. се легитимира като
собственик на процесния апартамент № 5., а с това тя е имала и качеството потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, по.и ко.о се явява
задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от
публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила .0
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Следователно, приеман.о на общите условия от абоната става по силата на
закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за
уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото нито се твърди, нито
се доказва отв.ницата Н.Д. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия, или да
е предложила сключван.о на индивидуално писмено споразумение с ищеца, по.и ко.о съдът
3
намира, че същата ги е приела. .о защо, с оглед изложените по-горе съображения, че в
рамките на исковия период тя е била собственик на процесния имот, съдът приема, че между
нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 1.. ал. 1 ЗЕ, разпределени.о на топлинна енергия в сг.а - Е.С. се
извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна
енергия между страните в сг.ата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 1.9а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сг.а – Е.С. се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сг.ната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сг.а – Е.С. – арг.
чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сг.а – Е.С., при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая, видно от протокол от общо събрание на .ажната собственост от 12.09.2002 г. и
списък към него, договор от 1..09.2002 г., представените индивидуални справки, а с оглед
изводите в констативната част от заключени.о по съдебно-техническата експертиза през
процесния период дейността по индивидуално измерване на потреблени.о на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сг.ата,
находяща се на адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, е била извършвана от
тр.ото лице – помагач - „Б..“ ООД.
Неоснователно е възражени.о на отв.ницата за приложимост на нормата на чл. 62 от Закона
за защита на потребителите, която е в противоречие със Закона за енерг.иката. Като
колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сг.и - Е.С., доставката на
топлинна енергия се урежда от специалния закон – Закона за енерг.иката, който изключва
прилаган.о на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите, и в частност разпоредбата на чл. 62 от същия. Нещо повече, в
настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сг.ата - Е.С. е
присъединена към топлопреносната мрежа по инициатива на .ажните собственици, като
същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
по.и ко.о извод за принудителното доставяне на такава в сг.ата от страна на ищцовото
дружество не може да бъде направен. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно по.и това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62,
ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Законодателното решение не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенерг.иката към този момент, защото чл. 1.., ал. 2
от Закона за енерг.иката (в редакция след измененията ДВ бр. .0/2006 г.) изисква решение на
общото събрание на .ажните собственици за присъединяван.о на сг.ата към топлопреносната
мрежа, каквото в настоящия случай е налице. По.и това не може да става въпрос за
приложени.о на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите - двата закона (Закона за
енерг.иката и Закона за защита на потребителите) не си противоречат. В тази връзка следва
да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 15., ал. 2
от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяван.о за
отопление на цялата сг.а от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение,
когато две тр.и от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие, ко.о е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлени.о да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г., ОСГК на ВКС.
4
С отговора на исковата молба отв.ницата не е уточнила кои точно клаузи от общите условия
на договора за продажба на топлинна енергия твърди да са нищожни като противоречащи на
ЗЗП. Доколкото така формулираното общо възражение визира предвидените в общите
условия възможности за рекламация, съдът намира, че същите не представляват
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, а и дали това е така е без значение за изхода на
спора, тъй като топлопреносното дружество следва да докаже размера на задължени.о и
съотв.но - на потребената топлинна енергия независимо от това дали потребителят е
направил рекламация срещу определеното му задължение.
От при.ото и неоспорено от страните заключение по съдебносч.оводната експертиза се
установява, че по партидата на отв.ницата изготвените изравнителни см.ки за топлинна
енергия за процесния период са въведени в информационната система на ищеца и са
отразени по месечните фактури. Съдът намира за неоснователен релевирания довод, че по.и
нарушение на чл. 24 ЗБНБ сч.оводството на ищеца не било редовно водено. Одобрената от
ДКЕВР цена на топлинна енергия за битови нужди е за 1 Мвтч, в която цена след дес.ичния
знак има два знака, но топлинната енергия се отчита в Квтч и единична цена за 1 Квтч, по.и
ко.о при единичната цена след дес.ичния знак се получават шест знака. При определяне на
окончателната сума за топлинна енергия след дес.ичния знак има два знака, по.и ко.о не е
налице нарушение на изискван.о на чл. 24 ЗБНБ.
За установяване на факта, че през исковия период сг.ата, в която се намира процесният имот,
е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че ищецът е доставил в
абонатната станция на сг.ата определено количество топлинна енергия, отч.ено от общия
топломер, по делото е изслушано и при.о заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. Според експерта през процесния период количеството постъпила
топлинна енергия в сг.ата – Е.С., находяща се на адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“,
бл. .02, вх. В, е било измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан по електронен път в началото на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за см.ка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че в имота
на отв.ницата са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сг.на инсталация,
като д.айлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за
отопление на имота са формирани въз основа на данните от броя отоплителни тела с
монтирани на тях топлоразпределители, тези за битово гореща вода въз основа на данните от
1 брой водомер, а тези за топлинна енергия, отдадена от сг.на инсталация – на база
посоченото в т. 6.1.1. от М.одиката за дялово разпределение към Наредба № 16-..4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяван.о – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 1.1 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е
изготвяла индивидуалните изравнителни см.ки в съотв.ствие с нормативните изисквания, с
оглед на ко.о вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество
топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално
дължимата сума. При анализ на протоколите и свид.елствата за м.рологична проверка,
касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите м.рологични проверки в съотв.ствие с изискванията на
ДАМТН, като от страна на отв.ницата не са ангажирани доказателства за опровергаване на
този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сг.а – Е.С. заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадес.а изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменени.о на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сг.ата, и една изравнителна вноска и .) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
5
период топлинна енергия следва да бъдат вз.и предвид резултатите от изравнителните см.ки
в края на отч.ния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните см.ки, изготвяни в края на всеки отч.ен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на отв.ницата количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до .0.04.201. г. възлиза на 1 175,75 лв.,
представляваща разликата между начислените суми по фактури (1 26..5 лв.) и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните см.ки (94,10 лв.), като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. В случая,
неоснователно е възражени.о на отв.ницата, че сумите за топлинна енергия са определени
въз основа на отменена м.одика, тъй като с решение № 1160. от .1.07.2019 г. по адм. дело №
1.721/2017 г. на ВАС, .I-тo отделение, потвърдено с решение № .294 от 26.06.2020 г. по адм.
дело № 14.50/2019 г. по описа на ВАС, п.членен състав, част от разпоредбите на Наредба №
16-..4 от 2007 г. за топлоснабдяван.о, обн., ДВ, бр. 94 от 201. г. и М.одиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сг.и – Е.С. в редакцията , представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата Наредба, са обявени за нищожни или са отменени.
Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с ко.о се обявява нищожност или
се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие, по.и ко.о с оглед действи.о
занапред на решени.о на ВАС съдът приема, че за периода от 01.05.2016 г. до .0.04.201. г.
М.одиката представлява приложим административен акт. .о защо, при така установените
количества топлинна енергия, отдадена от сг.ната инсталация, правилното начисляване на
топлинната енергия за имота на отв.ницата и заключени.о по съдебно-техническата
експертиза, че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал
количеството на доставената в процесния имот топлинна енергия. По делото не се твърди, а
и не се доказва плащане на процесните суми, по.и ко.о размерът на главното задължение за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до .0.04.201. г. се равнява на
посочената по-горе такава от 1 175,75 лв., а това означава, че така предявеният главен иск за
сумата от 1 175,-- лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължени.о за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2015 г. до .0.04.201. г., чиято стойност съгласно заключени.о по съдебносч.оводната
експертиза се равнява на сумата от 4.,50 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на
чл. .6 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-..4/06.04.2007 г. за топлоснабдяван.о
и на чл. 10 от общите условия на договорите между „...“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сг.а – Е.С.,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
ко.о от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. .о защо, задължени.о за цена на услуга за дялово разпределение възлиза на
посочения по-горе размер от 4.,50 лв., колкото е и заявеният такъв, а това означава, че така
предявеният главен иск за сумата от 4.,50 лв. също се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлени.о по чл. 410 ГПК – 22.01.2019 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. .6, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщ.ение за забава предполага установяване от ищеца
наличи.о на главен дълг; изпадане на отв.ницата в забава и размера на обезщ.ени.о за забава.
Съгласно чл. .., ал. 1 от общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.0..2014 г.,
6
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в .0 –
дневен срок от датата на публикуван.о им на интерн. страницата на купувача. .о защо, при
тази редакция на общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за битови
нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на месечните дължими
суми на интерн. страницата на ищеца. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената
тежест на „...“ ЕАД е да установи момента на настъпване на изискуемостта на главното
задължение за цена на топлинна енергия. Предвид проведеното от ищеца доказване и при
разпределена от съда доказателствена тежест, от негова страна не е установен фактът на
поставяне на отв.ницата Н.Д. в забава, тъй като от негова страна не са представени
доказателства за публикуване на фактурите за потребеното количество топлинна енергия на
интерн. страницата на топлоснабдителното дружество. .о защо, върху задължени.о за цена
на топлинна енергия за м.05.2016 г., който единствено попада в обхвата на общите условия
от 2014 г., отв.ницата не е поставена в забава и не следва да се начислява лихва за забава.
Съгласно чл. .., ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. .2,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. .о защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до .0.04.201. г. не е необходимо
отправян.о на покана или предприеман.о на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162
ГПК с оглед данните по таблица № 4 от заключени.о по съдебносч.оводната експертиза,
съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължени.о за цена на топлинна
енергия за периода от 01.06.2016 г. до .0.04.201. г., попадащ в обхвата на общите условия от
2016 г., се равнява на сумата от .4,.. лв., начислена за пр.ендирания период от 15.09.2017 г.
до 04.01.2019 г., който е останал предм. при второто разглеждане на делото. Следователно,
отв.ницата Н.Д. се явява задължена за посочената по-горе сума от .4,.. лв., до който размер
предявеният срещу него акцесорен иск за лихва за забава върху задължени.о за цена на
топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 90,7. лв., или за размера от 5,90 лв.
По отговорността за разноски:
В съотв.ствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/1..06.2014 г. по тълк.
дело № 4/201. г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределени.о на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 7., ал. 1 ГПК в полза на
ищеца се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело № .--5/2019 г. по
описа на СРС, 172 състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исков.е, които съотв.но възлизат на 76 лв. - платена държавна такса и ю.ско възнаграждение
и .2.91 лв. - платена държавна такса, депозити за ССчЕ и СТЕ и повторно явяване на вещите
лице, както и ю.ско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер ю.ското
възнаграждение на заявителя - ищец в дв.е с. производства на основание чл. 7., ал. . ГПК
(изм. ДВ, бр. . от 2017 г.), вр. чл. .7 от Закон за правната помощ и съотв.но чл. 26 от
Наредбата за заплащан.о на правната помощ (по отношение на ю.ското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащан.о на правната помощ (по
отношение на ю.ското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 7., ал. . ГПК в полза на
отв.ницата не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исков.е, с
оглед липсата на доказателства за извършван.о на такива. Съгласно указанията на
въззивната инстанция с настоящия съдебен акт съдът следва да разреши и въпроса относно
отговорността за разноските в производството по в. гр. дело № 1.591/2020 г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав, съобразно изхода на спора. В него от страна на „...“ ЕАД са
7
пр.ендирани единствено такива за ю.ско възнаграждение, които с оглед подаван.о на
нарочен отговор на въззивната жалба и допълнителното становище от 26.05.2021 г. следва
да се присъдят в полза на въззиваемото дружество, съразмерно с уважената част от исков.е,
или в размер от 9.55 лв. От страна на въззивницата са пр.ендирани единствено разноски за
платена държавна такса за въззивно обжалване, които седва да се присъдят в нейна полза,
съразмерно с отхвърлената част от исков.е, или в размер от 0,----- лв.
Така мотивиран, съдът
РЕB.;A.;:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ул. „Я.“ № 2. Б срещу Н. ЛЮБ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, ап. 5.,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 15. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. .6, ал. 1 ЗЗД, че Н. ЛЮБ. Д. дължи на „...“ ЕАД сумата
от 1 175,-- лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
.0.04.201. г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, ап. 5., с аб. № 1..24; сумата от 4.,50 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2015 г. до .0.04.201. г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлени.о по чл. 410
ГПК – 22.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от .4,.. лв., представляваща
лихва за забава върху задължени.о за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г.
до 04.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № .--5/2019 г. по описа на СРС, 172 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 0..02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава върху задължени.о за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от .4,.. лв. до пълния предявен размер от 90,7. лв., или за размера от 5,90 лв.
ОСЪЖДА Н. ЛЮБ. Д., ЕГН **********, с адрес: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ж. к. „Л.“,
бл. .02, вх. В, ап. 5. да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: (НАСЕЛЕНО МЯСТО), ул. „Я.“ № 2.Б, на основание чл. 7., ал. 1 ГПК, сумата от
76 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № .--5/2019 г. по описа на
СРС, 172 състав; сумата от .2.91 лв., представляваща разноски в исковото производство,
както и на основание чл. 7., ал. 1, вр. чл. 27. ГПК, сумата от 9.55 лв., представляваща
разноски в производството по в. гр. дело № 1.591/2020 г. по описа на СГС, II-А въззивен
състав.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), ул. „Я.“ № 2.Б да заплати на Н. ЛЮБ. Д., ЕГН **********, с адрес: (НАСЕЛЕНО
МЯСТО), ж. к. „Л.“, бл. .02, вх. В, ап. 5., на основание чл. 7., ал. ., вр. чл. 27. ГПК, сумата от
0,----- лв., представляваща разноски в производството по в. гр. дело № 1.591/2020 г. по
описа на СГС, II-А въззивен състав.
РЕШЕНИ.О е постановено при участи.о на тр.о лице-помагач на страната на ищеца
„...” ЕАД – „Б..“ ООД.
РЕШЕНИ.О подлежи на обжалване пред С.йски г.ски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при С .E;ф ..; .9;с .A; ..;
_______________________
р .0; .9; .E; .D; .5; .D; съ .4;:
8