Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 237 11.08.2020 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли и през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Г. ДИНКОВА
Членове:
ИРЕНА ЯНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Г.
Динкова КАН дело №201 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №110/20.03.2020г,
постановено по АНД №1200/2019 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменен
Електронен фиш серия К №2473645 издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на
Г.И.Б. глоба в размер на 300лв на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.4
от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП за това, че на 05.12.2018г
в 11.42ч в област Стара Загора, община Мъглиж, път І-5 км.213+400, разклон с. Ягода,
управлява с 94км/ч в посока град
Казанлък при ограничение от 60км/ч, въведено с пътен знак „В-26“, заснето с
мобилна радарна система TFR1-M №657,
и отчетен километров толеранс-3км, МПС Ф.с рег. №****, превишена скорост от
34км/ч, собственик на когото е регистрирано МПС – Г.И.Б.. Електронния фиш е
издаден на 07.01.2019г, връчен на 03.05.2019г. и обжалван на 17.05.2019г. в последния
ден от 14-дневния срок.
Видно от пощенски плик на стр. 5 от АНД 809/19г по описа на
РС Сливен, и от поставените входящи номера и дати от ОД на МВР Сливен, Б.
подава по пощата въззивната си жалба до
РС Сливен на 17.05.2019г., получена в ОД на МВР Сливен на 21.05.2019г, а декларацията
по чл. 189 ал.5 от ЗДвП е подадена на 20.05.2019г. В жалбата си до съда Б. твърди,
че е подала в срока по чл. 189 ал.5 от ЗДвП декларация с посочване на лицето,
на което е предоставила МПС за управление
в периода от 01.10.2018г до 07.04.2019г., но електронния фиш не бил анулиран,
което е недопустимо. Жалбата е изпратена
от ОД на МВР Сливен до РС Сливен с придружително писмо, в което е посочено, че
в периода от 01.01.2018г до 07.04.2019г са извършени седем нарушения на ЗДвП с
въпросния автомобил, както и че към декларацията не е представено копие от СУМПС на лицето, на което е бил предоставен.
Направено е уточнение, че поради издаването на електронния фиш от ОД на МВР
Стара Загора не е възможно да се представят документите по налагане на
административното наказание. След разрешаване на спора за подсъдност с
Определение №125/22.10.2019г, постановено по ЧНД №982/19г по описа на ВКС на
РБ, въззивната жалба е изпратена на РС Казанлък, изисква преписката по издаване
на ЕФ. В хода на въззивното производство жалбоподателката, освен довода, че е
предоставила МПС-во на трето лице, поддържа и противоречие в правното
обвинение, тъй като е невъзможно да се подведат фактите като нарушение на чл.21
ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Правилата за поведение по двете алинеи били различни.
РС Казанлък е приел за установено следното:
Електронния фиш е
издаден при спазване на съответната нормативна уредба, има с изискуемото
съдържание, но предвид подадената декларация от собственика на МПС-во, с
посочване на лицето, на което е предоставено за управление, неговата лична
административно наказателна отговорност незаконосъобразно е ангажирана.
С касационната жалба се твърди, че материалния закон е
приложен неправилно като се иска от съда да бъде отменено въззивното решение и
да се постанови друго, с което да се потвърди наложеното административно
наказание. Доводите са следните: РС Казанлък не е взел предвид факта, че
въззивната жалба е подадена на 21.05.2019г, а декларацията до ОД на МВР гр.
Сливен на 20.05.2019г тоест почти едновременно, при това без приложено копие на
СУМПС на лицето, което препятства възможността да бъде изпълнена законовата
процедура по неговото анулиране. Видно от текста на чл.189 ал.5 от ЗДвП
собственикът, срещу когото е издаден електронен фиш разполага с възможността в
14-дневен срок от връчването му да заплати наложената глоба или да предостави в
съответната териториална структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие за свидетелството
му за управление на МПС.
Ответникът Г.И.Б. поддържа довода, че с
подаване на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП е доказала автора на деянието,
както и изложените в допълнение към въззивната й жалба доводи за неправилно
подвеждане на административното нарушение като такова по чл.21 ал.2 вр. с ал.1
от ЗДвП, каквато правна конструкция била невъзможна. Приложен е списък на
разноските към претенцията да се присъди адвокатското възнаграждение по АНД
№1200/19г по описа на РС Казанлък, както и възнаграждение в размер на 360лв за
един адвокат, съгласно пълномощно за процесуално представителство по КАНД
№201/20г. по описа на АС Стара Загора.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява основателна.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Следователно субект на административно наказателната
отговорност по ЗДвП за нарушения, извършени посредством моторни превозни
средства е собственикът или лицето, на което е предоставено моторното превозно
средство тоест онзи, в чиято власт се намира. В тежест на собственика е да
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, но и да докаже този
факт. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП и в частност за нарушения, за които е
наложено наказание с ЕФ, посочването се извършва с писмена декларация пред
съответната структура на МВР, а доказването с представяне на копие от СУМПС на
лицето, посочено от собственика. Тези средства за доказване са допустими само в
производството по анулиране на ЕФ, което се развива в рамките на преклузивния
срок по чл.189 ал.5 от ЗДвП. С пропускането му, се преклудира основанието и
задължението на съответната структура на ОД на МВР да анулира ЕФ. Обратно, при
спазването му и прилагане към декларацията на копие от СУМПС, съответната
териториална структура е длъжна да анулира издадения срещу собственика ЕФ и
така да прекрати наказателното му преследване. Уредената в чл.189 ал.5 от ЗДвП
процедура привежда в изпълнение материално правното условие по чл.188 ал.1 от
същия закон. Подобна процедура обаче, не е предвидена за производството пред
съда в разпоредбите на ЗАНН и НПК, а собственика с пропускане на срока по
чл.189 ал.5 от ЗДвП се лишава само от възможността да бъде прекратено
наказателното му преследване, чрез анулиране на ЕФ, като разполага с правната
възможност в 14-дневен срок от връчването му да го оспори пред съд. В хода на
въззивното съдебно производство наказателното лице, ако е собственик, разполага
с възможността да посочи лицето, на което е предоставило моторното превозно средство, но и със
задължението да докаже този факт. Доказването му обаче не се извършва с
писмената декларация, както неправилно е процедирал РС Казанлък. Писмената
декларация не е средство за доказване на съставомерни факти. Същевременно в
настоящия случай, санкционирания собственик не е поискал да бъде разследвано
твърдението му, изложено в писмената декларация, че е предоставило МПС-во на
трето лице, като следва да се има предвид, че към нея не е приложено и копие на
СУМПС, което би било контролен факт, но не достатъчен, че защитната теза е
вероятна. Ето защо въззивния съд неправилно е отменил Електронния фиш като е приел
за доказано условието по чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно, че собственика отхвърля
административното обвинение за авторство на деянието като посочи трето лице, на
което е предоставило моторното си превозно средство. Това е така, само ако бъде
доказан факта на предоставяне на моторното превозно средство за датата и
времето на извършване на нарушението. Доводите на РС Казанлък, че ЕФ не страда
от процесуални и формални пороци е правилен. Правилото за поведение, което
ответника по касация е нарушил е едно и се съдържа в текста на чл.21 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, защото има следното съдържание: При избиране скоростта на
движение на водача е забранено да превишава следните стойности: изброените в
ал.1 или отклоненията от тях, сигнализирани с пътен знак. Ето защо правилно в
ЕФ е дадена квалификация на фактите, като поведение, нарушаващо това правило за
поведение. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП не е самостоятелна правна норма,
а замества, когато това е сигнализирано с пътен знак, установените в ал.1
стойности на скоростта за движение. Съответното поведение на водачите е
разписано в чл.21 ал.1 от ЗДвП – когато избират скоростта на движение, те се
съобразяват със стойностите по текста на закона или указаните в поставените
пътни знаци. Едновременно не могат да бъдат нарушени правилото на чл.21 от ЗДвП
и това на чл. 20 ал.2 от ЗДвП тоест съобразената не може никога да бъде
по-висока от разрешената и правилото за съобразената се коментира, когато
скоростта е била в рамките на тази по чл.21 от ЗДвП.
Ето защо обжалваното съдебно решение, с която е отменен
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 2473645 на ОД на МВР – Стара Загора, като постановено в нарушение и при неправилно
приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа
страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество,
като се потвърди издадения електронен фиш.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 110/20.03.2020г., постановено по АНД
№1200/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2473645,
издаден от ОД на МВР Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.