Решение по дело №2150/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна срещу Решение № 851/25.06.2024г. постановено по НАХД № 20233110205282/2023г. по описа на ВРС, 36 състав, с което е отменено НП № 726924-[рег. номер]/21.09.2023г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на Й. Ю. К. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане по същество. Въведено е възражение срещу приетото във въззивното решение от съда, че в конкретния случай е налице несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието и нарушението от правна страна и приложената санкционна норма по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, поради което издаденото НП е било отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Изразява се становище, че при прилагането на материалния закон въззивният съд не е отчел, че разпоредбата според която се налага санкцията - чл. 264, ал.1 от ЗКПО препраща към чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, която уточнява какво действие или бездействие е извършило наказаното лице. Намира, че нарушителят е могъл да разбере в какво се изразява нарушението и срещу какви факти да се защитава, поради което съставеното НП е законосъобразен акт. В писмени бележки с.д. №14650/14.10.2024г. проц. представител на касаторът изразява становище по съществото на делото, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, предложение първо от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 851/25.06.2024г. постановено по НАХД № 20233110205282/2023г. по описа на ВРС, 36 състав, с което е отменено НП № 726924-[рег. номер]/21.09.2023г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна.

С НП на Й. Ю. К. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 09.08.2021г. била извършена проверка в информационната система на НАП Варна, при която било установено че Й. Ю. К., в качеството си на управител на „ДС 2019“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2020г., в срок до 30.06.2021г. Процесната декларация не била подадена към момента на съставяне на АУАН, поради което на представляващия дружеството бил издаден АУАН, а впоследствие и НП, в което били възприети изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Приел, че както в АУАН така и в НП не са описани конкретни действия или бездействия на жалбоподателя, в качеството му на представляващ дружеството, а се сочи само, че същият имал това качество, като дружеството „ДС 2019“ ЕООД като данъчно задължено лице не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в законоустановения срок по чл. 92, ал.2 от ЗКПО – до 30.06.2021г. Съдът приел, че безспорно установения факт на неизпълнение на задължението за подаване на ГДД, може да бъде подведен под два състава на административно нарушение – по чл. 261, ал.1 от ЗКПО и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Посочил, че нито в АУАН, нито в НП са посочени относими факти към състава на чл. 264, ал.1 от ЗКПО, а описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл. 261 от ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. на дружеството. Поради наличието на несъответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, съдът отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Спорът както е формиран от възраженията в касационната жалба във връзка с мотивите на въззивния акт се свежда до следното дали е налице съответствие между посочените в АУАН и НП съставомерни факти, описание на нарушението от правна страна и приложената санкционна норма.

Касационната инстанция като съобрази относимите разпоредби на националното ни законодателство, намира следното:

Касационната инстанция не споделя мотивите на ВРС, че в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва описание на конкретните действия и бездействия на наказаното лице по осъществяването на нарушението. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е посочено, че е допуснато нарушение по чл. 264, ал.1, във връзка с чл. 261, ал.1 от ЗКПО. В АУАН и в НП текстово са индивидуализирани всички елементи от състава на нарушението по втората хипотеза на чл. 261, ал.1 от ЗКПО, т.е. посочено е, че отговорността на лицето се ангажира в качеството му на управител на дружество "ДС 2019" ЕООД ЕИК *********, което е данъчно задължено лице по ЗКПО, за това, че не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2020 г. в законоустановения срок до 30.06.2021г. Описани са конкретно и ясно всички съставомерни признаци на деянието по чл. 264 ал. 1 от ЗКПО в НП, поради което неправилно въззивният съд е приел, че така описаното нарушение може да съответства на две различни норми от ЗКПО - на разпоредбата на чл. 261 ал. 1 от ЗКПО или на чл. 264 ал. 1 от ЗКПО.

Нарушенията по чл. 261, ал.1 и чл. 264, ал.1 от ЗКПО са формални, като от обективна страна се изразяват в бездействие - неподаване на годишна данъчна декларация в териториалната дирекция на НАП от данъчно задълженото лице. Субект на визираното в първата правна норма административно нарушение е данъчно задълженото лице, което по арг. от чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е „ДС 2019“ ЕООД, като вторият законов текст регламентира ангажирането на административно наказателната отговорност на представляващия дружеството, който в случая е управителят на данъчно задълженото лице. Следователно санкционната норма на чл. 264 ал. 1 от ЗКПО е предвидена от законодателя с оглед обстоятелството, че юридическите лица нямат способност сами да формират воля и да я изразяват, а това се обективира в правния мир чрез действията/бездействията на лицата, които ги управляват и представляват. В контекста на гореизложеното дружеството "ДС 2019" като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност има органи на управление, които са волеобразуващ орган, който е върховният орган на дружеството, и волеизявяващ орган, който е неговият управител. Според нормата на чл. 147, ал. 2 от ТЗ, в еднолично ООД решаването на въпросите от компетентността на общото събрание е в правомощието на едноличния собственик на капитала, т.е. той е върховният орган на това дружество. От своя страна нормата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ предвижда, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. При тълкуване на тази разпоредба се налага извода, че по силата на закона едноличният собственик на капитала на търговско дружество е освен негов волеобразуващ орган, също така и негов волеизявяващ орган, като той има правомощието да възложи тези функции на друго, избрано от него лице. В случаите, в които едноличният собственик на капитала на едно ограничено отговорно дружество не е овластил лице, което да упражнява правомощията на управител, съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ тези функции изпълнява самият той и е налице хипотеза, при която персоналният състав на върховния орган на дружеството и на неговия управителен орган е един и същ. В контекста на горното се налага извод, че в конкретния случай юридическото лице „ДС 2019“ ЕООД е в обективна невъзможност самo да изпълни задължението си по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО и да подаде ГДД за 2020г. в законоустановения срок до 30.06.2021г. Посочената в АУАН и НП връзка на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО с тези на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, регламентираща в съдържанието си няколко отделни административнонаказателни състава, и на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е направена с цел пълното съотнасяне на фактите към относимите за случая правни норми, за да се създаде у наказаното лице категорична яснота за какво точно негово противоправно деяние му се налага административното наказание, а именно - за бездействието му да подаде в срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО изискуемата за 2020г. годишна данъчна декларация на "ДС 2019“ ЕООД. Следователно съставомерността на нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО винаги предполага нарушение по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО във връзка с неизпълнено от данъчно задълженото лице задължение за подаването на декларация по чл. 92 от ЗКПО. Ето защо в този случай при неизпълнение е предвидена санкция за лицата, които разполагат с правомощия да извършват правни действия от името и за сметка на съответното юридическо лице. В случая както в АУАН така и в НП изрично е посочено, че административното наказание на Й. К. му е наложено не в лично качество, а именно в качеството му на управител на "ДС 2019" ЕООД. В този смисъл правилно административното наказание е наложено на ответника по касация, доколкото той се явява управител на дружеството.

Противно на приетото от въззивния съд, според настоящия тричленен съдебен състав от описаните от обективна страна обстоятелства в АУАН и НП е налице яснота относно нарушението, което се вменява на Й. Ю. К. и правото му на защита не е нарушено. След като годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО на дружеството за финансовата 2020г. е следвало да се подаде в ТД на НАП Варна в срок до 30.06.2021г., но това действие не е предприето от управителя на дружеството, включително и на по-късен етап, след изтичане на законоустановения срок, следва извод, че с пропускане на законоустановения срок е извършено нарушението, описано в НП, поради което правилно управителят на дружеството е бил санкциониран на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл. 261, ал.1 от ЗКПО.

Като е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразени в липса на описание на фактите в НП и конкретно на действията или бездействията на управителя на дружеството налагащи извод за съставомерност на деянието по чл.264, ал.1 от ЗКПО и наличие само на описани факти за деянието по чл.261 от ЗКПО, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1, предложение първо от НПК. Следва оспореното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се потвърди процесното НП.

Направено е искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора се явява основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото и по арг. от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва на ТД на НАП - Варна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 160 лв. за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 851/25.06.2024г. постановено по НАХД № 20233110205282/2023г. по описа на ВРС, 36 състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 726924-[рег. номер]/21.09.2023г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на Й. Ю. К. е наложена „глоба“ в размер на 200.00лв. за нарушение на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО, вр. чл. 92, ал.1 от ЗКПО.

ОСЪЖДА Й. Ю. К. да заплати на ТД на НАП - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 160лв.

Решението не подлежи на обжалване.