Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………………………2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на 10 ноември 2022 г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1890 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз
основа на касационна жалба на „Милтекс КК“ ЕООД, представлявано от управителя К.К.
чрез адв.Б.С. срещу решение №670/18.05.2022г., постановено по а.н.д.
№20223110200179 на Варненския районен съд по описа за 2022г., с което е
потвърдено наказателно постановление № 03-2100229/01.12.2021г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на „Милтекс КК“
ЕООД е наложена имуществена санкция от 1600 лева на основание чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.28 ал.1 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване /ДВ бр.88 от 1999г./.
Касаторът прави
оплакване, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и липса на
обоснованост. Изтъква, че в акта за установяване на административно нарушение и
в наказателното постановление не е посочена надлежната нарушена законова
разпоредба, което е нарушение на чл.42
т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Отбелязано е, че
административно-наказващия орган е посочил, че е била нарушена разпоредбата на
чл.28 ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999г, която не съдържа в себе си състав на административно
нарушение. Изтъкнато е, че липсва яснота за нарушение на коя разпоредба е
наложено административното наказание, което е довело до ограничаване правото на
защита. Сочи се и липса на мотиви на оспореното решение, тъй като съдът е
преповторил констатациите на наказващия орган и не е обсъдил и анализирал
събраните свидетелски показания. Изтъква, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение и спазва стриктно задълженията си като работодател да
осигурява здравословни и безопасни условия на труд. Иска отмяна на решението и
отменя на наказателното постановление. В условията на евентуалност претендира
приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – директора
на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна чрез юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба като неоснователна. Иска оспореното с нея решение да бъде
оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и от своя страна претендира присъждане на юрисконсултско такова.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП споделя възраженията в касационната жалба. Счита,
че в производството по делото не са установени факти, относими към нарушение по
чл.28 ал.1 от Наредба №7. Пледира за отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по
същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството-касатор е
наказано за това, че на 01.11.2021г. в обекта, който стопанисва е допуснало
подът в помещението, водещо към изходяща рампа да е хлъзгав, което е
създало опасност от падане и
подхлъзване, за което е прието, че не е изпълнило
задълженията си като работодател за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Районният съд – Варна е
приел, че нарушението е доказано от обективна страна. Позовал се е на
показанията на свидетеля И., който е твърдял, че подът на въпросното помещение
е бил хлъзгав при проверката. Въззивният съд е посочил, че според показанията
на свидетелката Д., работното помещение е било почиствано и дезинфекцирано по
график. Предходният съд е намалил
наложената санкция на минималния размер по чл.413 ал.2 от КТ.
Оспореното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, като съображенията на
касационната инстанция са следните:
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН задължителен реквизит на наказателното постановление е описанието на
нарушението от фактическа страна. Спазването на това императивно законово
изискване предполага точно и конкретно посочване на съставомерните факти от
изпълнителното деяние на съответното административно нарушение – в конкретния
случай фактите, обективиращи неизпълнените от работодателя задължения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Такива факти не са описани нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Административно-наказващият
орган е цитирал разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, и е посочил че работодателят е допуснал подът
на едно от работните помещения да е хлъзгав. Посочената за нарушена правна норма гласи, че „Подовете на работните помещения и на обособените работни
места и техните елементи се изработват и поддържат така, че да са неподвижни и
стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия и
отвори.“. Същата не съдържа състав на нарушение. В акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното
постановление не са посочени конкретни задължения, които работодателят не е
изпълнил, респективно, забрани, които работодателят е нарушил, за да се извърши
проверка дали действително
е допуснал да е хлъзгав пода на
процесното помещение в стопанисвания от него обект. Следователно,
изпълнителното деяние не е индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща
да се разбере по недвусмислен начин какво точно нарушение е извършено от
наказаното дружество. Тази празнота не може да бъде попълнена от приложената
административно-наказателна разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ, която е обща и предвижда
наказание за работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
Непосочването в АУАН и в наказателното
постановление на точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна
ограничава правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, поради което
представлява съществено процесуално нарушение, абсолютно достатъчно за отмяна
на наказателното постановление. Освен, че лишава наказаното юридическо лице от възможността за адекватна защита, лисата на
посочване на съставомерните признаци от изпълнителното деяние на нарушението,
препятства възможността за извършване на съдебен контрол относно материалната
законосъобразност на наказателното постановление.
С
оглед на гореизложеното, наказателно постановление № 03-2100229/01.12.2021г., издадено от директора
на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна е незаконосъобразно и като такова
трябва да бъде отменено.
При този изход на спора и
предвид чл. 63д ал. 3 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на
касатора
искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено и за двете
съдебни инстанции. Размерът му трябва да се
преценява по правилата на чл.18 ал.2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от същата
върху стойността на наложената санкция, предвид възражението на ответника. Пред въззивната
и касационната инстанция „Милтекс КК“ ЕООД е представило договор за правна защита и съдействие с
разписки към него за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Към
момента на приключване на устните състезания пред Варненския районен съд е била
в сила редакцията на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г., според който
минималния размер на адвокатското възнаграждение е бил: 300 лева + 7% върху
горницата над 1000 лева от имуществената санкция или 342 лева, които следва да
бъдат присъдени за адвокатското възнаграждение, платено от дружеството за производството пред
районния съд. Съгласно сега действащия текст от същата нормативна разпоредба,
минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя, както следва:
400 лева +10% върху горницата над 1000 лева. Предвид това, адвокатското
възнаграждение, което се претендира от дружеството е в минималния понастоящем размер.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№670/18.05.2022г., постановено по а.н.д. №20223110200179 на Варненския районен
съд по описа за 2022г. като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 03-2100229/01.12.2021г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на „Милтекс КК“ ЕООД е наложена
имуществена санкция от 1600 лева на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда за нарушение на чл.28 ал.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване /ДВ бр.88 от 1999г./.
ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна да
заплати на „Милтекс КК“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя К.Д.К.
адвокатско възнаграждение в общ размер от
742 /седемстотин четиридесет и два/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.