№ 20280
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110127941 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... е
предявил срещу Д. А. Л. с ЕГН ********** от гр. София, с адрес: ж.к. Х, бл. ...
установителни искове относно ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент № ...,
а именно:
Съдът да признае за установено по отношение на Д. А. Л. с ЕГН **********, че той като
собственик на апартамент № ... е използвал и не е заплатил цената на топлинната енергия,
доставена до имота от ищеца в общ размер на 664, 92 лв., от които: 528, 62 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., за реално употребена енергия, 92,12 лв. - законна лихва за забава от 16.10.2020г.
до 06.07.2022г., 36,19 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.06.2019г. до м.10.2020г. и 7,99 лв. – законна лихва за забава върху втората
главница за периода от 31.07.2019г. до 06.07.2022г., ведно със законната лихва върху двете
главници от 21.07.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но в съдебни заседания оспорва
предявените искове по размер. След изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза изразява
становище, че дължа само 2,65 лв. за периода след смъртта на ползвателката на
топлоснабдения имот – В.Б.Б..
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и
са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153 от ЗЕ.
Исковете са допустими като предявени в срок за установяване на вземането съгласно
1
заповед № 21581/28.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 39332/2022г. по описа на СРС, 30-ти с-в.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следното:
От сверено копие на нотариален акт за прехвърляне на собственост чрез дарение № 138,
дело № 9859/1992г. на нотариус при Софийския районен съд се установява, че процесния по
делото е имот е дарен на майката на ответника – М.Д.Ч. на 24.06.1992г. от В.Б.Б. като
дарителката е запазила правото да ползва имота до края на живота си. Видно от
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт № 1148/26.09.2020г., издадено от
р-н Красно село на Столична община, В.Б. е починала на 25.09.2020г. Не се спори по делото,
че ответникът Д. Л. е придобил правото на собственост върху процесния имот след смъртта
на майка си М.Д.Ч. на 22.01.2008г., която дата се установи от удостоверение за наследници
изх. № РКС21-ТД26-237 от 22.02.2021г., издадено от р-н Красно село на Столична община.
Не се спори, че процесния по делото имот е топлоснабден. От изпълнената и приета като
доказателство съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по обща фактура №
**********/31.08.2020г., издадена от ищеца за периода м.май 2019г. до м.април 2020г. се
дължи сума за топлинна енергия в размер на 525, 97 лв. – главница и лихва към 06.07.2022г.
в размер на 91, 89 лв. По обща фактура № **********/31.07.2021г., издадена за периода от
м.май 2020г. до м.април 2021г. се дължи сума за топлинна енергия в размер на 2, 65 лв. –
главница и лихва към 06.07.2022г. в размер на 0, 23 лв. Суми за дялово разпределение се
дължат само за периода от м.юни 2019г. до м.октомври 2020г., а именно: главница в размер
на 36, 19 лв. и законна лихва за забава към 06.07.2022г. в размер на 7, 99 лв.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение, както и да заплащат цената й. По силата на чл. 57, ал.1 от
ЗС, ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта,
включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел,
и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Тъй като за времето
от началото на процесния по делото период – м. май 2019г. до смъртта настъпила на
25.09.2020г., ползвател на топлоснабдения имот е била В.Б., то за този период от време
задължението за плащане на цената на топлинната енергия е било за нея. Считано от
26.09.2020г. това задължение е преминало върху собственика на имота – ответника Д. Л..
Затова същият дължи само сумите за главница и лихва съгласно обща фактура №
**********/31.07.2021г., а именно: 2, 65 лв. – главница и лихва към 06.07.2022г. в размер на
0, 23 лв.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 2, 38 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Няма данни по делото ответникът
да е сторил разноски.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
Признава за установено, че Д. А. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Х, ...
дължи на „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сума в
общ размер на 2, 88 лв., от които: 2, 65 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2020г. до м. април 2021г., ведно със
законната лихва от 21.07.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите и 0,23 лв. - законна лихва за забава за периода от
16.10.2020г. до 06.07.2022г., за които суми е издадена обща фактура за реално употребена
топлинна енергия № **********/31.07.2021г. за топлоснабдяването на имот, собственост на
ответника, представляващ апартамент № ..., на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК и са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153 от ЗЕ, като
исковете в останалата част за 525, 97 лв. – главница, за периода от м. май 2019г. до м.
април 2020г.; 91, 89 лв. законна лихва за забава за периода от 16.10.2020г. до 06.07.2022г.;
36,19 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2019г.
до м.10.2020г. и 7,99 лв. – законна лихва за забава върху втората главница за периода от
31.07.2019г. до 06.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 525, 97 лв. и 36,
19 лв., считано от 21.07.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. А. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Х, ... да плати на „Т“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторени по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2, 38 лв. на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца –
ФДР „Бруната България“ ООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3