Определение по дело №823/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./                 .7.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.07.2019г., в състав:

             

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 823 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на „А 1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, представляван от законен представител, действащ чрез юрисконсулт срещу решение №363/02.12.2019г., постановено по гр.д.488/19г. по описа на РС – Провадия, 2 с-в, с което е бил уважен иск на клиента му за установяване на несъществуване на облигационни отношения по конкретен договор за пакетни услуги и е бил осъден да заплати събрани без основание суми за неустойка и абонаментни такси в общ размер 243.42лв и са определени разноски в полза на ответника.

Жалбата вх.№4/2.01.20г. е депозирана с пратка, приета от куриер на 30.12.2019г преди изтичане на преклузивния срок, отчитан от връчване на акта на 17.12.19г.) и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

Въззиваемата страна Н.С.З., уведомена чрез адв. З. не е упражнила право на отговор по жалбата в срока по чл. 263 ГПК, изтекъл на 04.03.2020г.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Насрещните страни се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л. 109 и л. 194 делото на първа инстанция). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, с което са уважени изцяло исковете на насрещната страна. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси: Обжалваният акт е постановен по иск, предявен първоначално като ДВЕ установителни претенции, съответно формулирани от ищеца като иск за установяване на несъществуване на правоотношение по договор за доставка на пакетна услуга(домашен телефон, интернет, телевизия и мобилна услуга с № +359*********) и за отричане на дължимостта на начислявани от доставчика вземания по този договор. Тези искания са били основани на твърдения, че след като клиентката се е отказала от други услуги(мобилен интернет чрез № ********** и **********), и оспорила размера и дължимостта на претендирани неустойки за предсрочното прекратяване на договор за ползването им (сключен с приложение № 1 към договор № ********* за услуга пренос на данни), ответникът едностранно и виновно прекратил договора и за останалите услуги, считано от 04.01.2019г., но продължил да фактурира и претендира задължения за абонаментно обслужване, което фактически не е предоставял поради ограничението на достъпа до мрежата. Вторият иск, първоначално е бил обоснован само с оспорване на правото на вземане по договора, чието несъществуване от 04.01.2019г е посочено като предмет на първия иск, но с уточнителна молба (л. 83 от делото на РС), ищецът е заявил ново искане, като е конкретизирал конкретни суми за които е посочил, че е заплатил без основание и търси присъждането им. В тези суми обаче, освен  цени на абонаментните услуги за ползване на пакета(домашен телефон, интернет, телевизия и мобилна услуга с № +359*********),  като недължими са предявени и суми по фактурите, чието основание се оспорва не поради липсата на договор след прекратяването му, а с доводите за неравноправна клауза, предвиждаща за неоправдано висока неустойка за предсрочно прекратяване на ползване на услуги  по инициатива на самия потребител. Така след предприетото уточнение, с което на практика се е позовала на новонастъпили факти, са били очертани две осъдителни претенции, като обаче ищцата е продължила да поддържа и първоначално искане за отричане на действието на договора, като е посочила, че интересът от това установяване произтича от действията на доставчика, продължил да начислява задължения, въпреки че не предоставя исканите от клиента услуги.

Въззивният състав констатира, че така обоснована отрицателната установителна претенция е нередовно предявена. За да търси установяване на несъществуване на договор ищецът следва да посочи факти на хипотеза на отпадане на призната за възникнала правна връзка. Поведението на доставчика обаче (преустановяване на достъп до мрежа за използване на абонатния номер за изходящи повиквания и преустановяване на трансфера на данни по мрежата за доставка на интернет и телевизия) не съответства на изявена воля на тази насрещна страна за разваляне или прекратяване на договорните връзки. Напротив, както самата ищца сочи, доставчикът претендира изпълнение от нея като счита договорите по приложението за пакет и мобилна услуга за действащи. Като неоснователно действие се описва преустановяването на изпълнението на договора, но този факт не представлява основание за отпадане на договарянето, а за пораждане на отговорност за неизпълнение на действащ договор. Съответно за да обоснове отричане на съществуването на едно вече прекратено договаряне, ищцата следва да посочи не неправомерно изявление на доставчика (тъй като установяване на такова би обосновало съществуване на продължаващ да действа договор), а друго основание за прекратяване на обвързаността на страните. Отделно от това описаното като вече несъществуващо договорно правоотношение  е било срочно и към 21.09.2019г е следвало да отпадне. За да има интерес от отричане на действието на този, ищцата следва да обоснове конкретни обстоятелства по засягане на правната й сфера и понастоящем от действието на този договор. Същевременно страна по двустранен договор няма интерес да установява само факта дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора(решение № 127/29.10.10г. по т.д. № 20/10г. на ВКС, 1-во т.о., решение № 13/30.01.2019г. по гр.д. № 1806/2018 г. на ВКС, 4 –то гр.о.).

Исканията по съединените претенции за присъждане на неоснователно събрани суми са били изменени преди размяната на книжата, поради което не следва да се възприемат като изменение, а като поправка на исковата молба. Същевременно интерес от осъждане не може да се обоснове преди момента на твърдяното плащане на 19.04.2019г, поради което и обратното действие на поправката следва да се отчита до тази дата, в резултат на съединяване на новото искане по почин на ищеца към първоначална установителна претенция. Интересът от това кумулативно осъждане също е обусловен пряко от обосноваване на прекратяване на описания като действащ между страните договор.

Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и сам служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).

След отстраняване на противоречията в твърденията, респективно, въззвиният съд съответно ще продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на откритото заседание.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на  Н.С.З., с която е предявен иск за отричане на съществуване на правоотношение по конкретен договор за пакетни услуги и към него е съединен иск за заплащане на  събрани без основание суми за начислени месечни такси и потребление по същия несъществуващ договора фактурирани за периода от 28.11.2018 – 27.02.2019г.

На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца, чрез адв. З. в  седмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствието между посочените в исковата молба твърдения за неправомерно упражнено от доставчика право на едностранно прекратяване на договор и исканията  за установяване на липсата на такъв вече прекратен договор и за присъждане на заплатени по него суми, като:

·           поясни как и кога е бил прекратен срочния договор за  пакетни услуги (домашен телефон, интернет, телевизия и мобилна услуга с № +359*********), ако доставчикът  не е имал право да направи това едностранно, съответно с какво изявление и на какво основание е отпаднала правната връзка, считана от доставчика, начислил възнаграждението за услугите по съществуващ договор

·           обоснове как спорното правоотношение засяга правната й сфера, извън претенциите за плащанията, които са посочени като предмет на съединените осъдителни искове, за да има интерес да установява несъществуване на този договор след края на срока му.

При неизпълнение въззивният съд ще счита, че противоречивите твърдения не са направени и исковата молба не е основана надлежно на  твърдения за несъществуване на договора и липса на основание за заплащане на начислени по него възнаграждения за ползвани услуги и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.

 

Делото се докладва  след изтичане на срока за изпълнение за продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                     2.