Решение по адм. дело №1362/2025 на Административен съд - Пловдив

В. Ц. К. – Затвора Пловдив обжалва Заповед № Л – 1602/18.06.2025г. на Началник на Затвора – Пловдив, с която е наредено да продължи да изтърпява наказанието си при „специален“ режим.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Поддържа се нарушение на чл.198 ал.1 ЗИНЗС – неспазване на едногодишния срок за произнасяне; субективност на оценката и несъответствието й с мнението на психолога /инсп. Н. Г./; наличие на негативно лично отношение от гл. инсп. К. С. и превратно тълкуване на факти и обстоятелства. Процесуалният представител на жалбоподателя, адв. П. Н. /служебен защитник/ счита, че в становищата на съответните длъжностни лица отсъстват обективни основания за приемане на решението за продължаване на специалния режим, при който жалбоподателя изтърпява присъдата си. Заявено е, че еднаквостта на становищата не се основава на изразено лично мнение и в конкретния случай липсват основания за продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието. Във вр. с данните от преписката е посочено, че : отразеното в заповедта като мотив – не се отчитат промени в мисленето на осъдения не съответства на оценката на психолога; отсъствието на промяна в поведението на осъдения противоречи на посоченото в заповедта изграждане на по-близки отношение с определени осъдени лица и назначаване на жалбоподателя за бръснар с полагане на безвъзмезден труд; избирателното общуване е нормално човешко поведение, произтичащо от общи интереси, ниво на интелект и др.; изразяването на собствено мнение обичайно се възприема като положителна черта в характера на всеки човек; претенцията за по-добри условия в затвора не е основание за продължаване на специалния режим; недоказано е посоченото в заповедта враждебно отношение на осъдения към служителите; осъденото лице не е извършило нарушения, при което не е доказано твърдението, че не е склонно да регулира поведението си спрямо правилата и нормите; не е ясно от кого са изразени посочените в заповедта опасения във вр. с бягство. В заповедта отсъства обосноваване на оценяването на осъденото лице по критерии и общ брой точки – не е ясно как е осъществено оценяването и спазени ли са били методиките и правилата за извършването му. Предвид изложените съображения се поддържа отсъствие на основания за продължаване действието на определения специален режим за изпълнение на наказанието, което води до извод за липса на мотиви. С арг. от целта на разпоредбата на чл.198 ЗИНЗС се твърди, че е налице възможност за облекчаване на режима при наличие на добро поведение без извършени нарушения и наложени наказания. Според доказателствата по делото осъденият не е извършил агресивни прояви и няма нарушения на вътрешния ред, за които да са му наложени наказания. В административния акт липсва и обосновка относно това – дали и как продължаването на специалния режим би спомогнало повече за постигане целите на наказанието, отколкото промяната му в строг режим.

В ход по същество адв. Н. изтъкна във вр. с приета по делото оценка на риска, че в същата липсва раздел – б.“И“, Начин на живот и обкръжение и в крайните резултати по раздели е формиран резултат от 38 точки, а в становищата на длъжностните лица за издаване на заповедта са посочени 39 точки. Оценката се счита за изключително важна за промяна на режима за изтърпяване на наказанието и в случая липсва обективност в становищата, поради което административният акт е незаконосъобразен. Поискана е отмяна на оспорената заповед.

Жалбоподателят в ход по същество заяви искане за отмяна на заповедта или обявяването й за нищожна, тъй като противоречи на основните принципи в Глава втора от АПК – чл.4 ал.3, чл.6, чл.7. Счита за тенденциозно приоритизиран доклада на ИСДВР Г. А., който не е работил с оспорващото лице и не е провеждал интервю, което обстоятелство е доказано със свидетелски показания на св.Б. А.. Източник на истинна информация се поддържа да е становището на психолога на затвора – инсп. Г., чиято експертна оценка от 12.06.2025г. е изготвена именно за промяна на режима и е противоположна на доклада на А.. Заявено бе, че с А. жалбоподателят се е срещал 4-5 пъти до поста на надзирателите, а не в неговия кабинет, а психологът работи над 5 години с К.. Останалите становища се твърди да са изготвени на принципа копи/пейст, приложен и в заповедта, като не е взето предвид становището на психолога. Твърди се за невярно посоченото от ИСДВР А. във формуляра за оценка – че жалбоподателят е застрелял с личното си оръжие родителите си, тъй като е невинен. Посочено е, че от 9-те години затвор и арест няма наказания и докладни записки за неправомерно поведение, с довод, че е с безукорно поведение. Затова се счита, че оценката по чл.155 ЗИНЗС не е съобразена с посочените данни и умишлено е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Поддържа, че подаваните от него жалби са израз на защита на правата му, а не бунтарство, като е налице демонстрация на власт, потвърдена от показанията на св. Б.. Поставянето на жалбоподателя в нечовешки условия се счита за потвърдено от показанията на св. А., вкл. за назначаването на К. за бръснар. Изтъкнато е, че няма наложени дисциплинарни наказания и се счита, че няма какво да надгражда, тъй като изпълнява правилата стриктно. За неверни са квалифицирани възприетите данни за умения за мислене и риск от сериозни вреди, тъй като не са подкрепени с доказателства. Изложени са съображения за превес на нормата на чл.198 ал.1 и ал.4 ЗИНЗС спрямо чл.218 ППЗИНЗС.

Ответникът Началник на затвора – Пловдив с процесуален представител инспектор режимна дейност В. Р. /юрист с правоспособност/ оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на оспорената заповед – издадена от компетентен орган и мотивирана съобразно изискванията на ЗИНЗС. Процесуалният представител на ответника счита, че са спазени процесуалните правила и за взети необходимите становища на длъжностни лица.

В ход по същество бе заявено, че заповедта е издадена на 18.06.2025г. и базирана на документи и оценка на риска от рецидив, която е била изготвена към 04.06.2025г. и тогава точките са били 39. Тоест, минали са 4 месеца и към момента жалбоподателят е в Затвора – Пазарджик, където е изготвена следваща оценка. Поддържа се, че произнасянето на административният орган е в хипотеза на служебно начало и въз основа на преценка на съответните длъжностни лица. В случая дори да няма негативни прояви за изминалия период, не са отчетени и позитивни, вкл. не е показано изключително добро поведение. Направено е позоваване на чл.218 ППЗИНЗС с довод, че при изчисляване на срока не се зачита предварителното задържане под стража, тъй като жалбоподателят е на специален режим от 18.07.2024г. и 5-годишният срок не е изтекъл. Заявено бе, че чл.198 ЗИНЗС създава задължение за произнасяне относно продължаване на специалния режим – не се споменава за промяна на режими.

Окръжна прокуратура-Пловдив участва по делото и в ход по същество е процесуално представена от прокурор Д. С.. Изрази становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед.

1. Жалбата е подадена на 25.06.2025г., в 14 – дневен срок от връчване на административния акт на 19.06.2025г. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен акт.

Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

Уважени са доказателствените искания на жалбоподателя за събиране на гласни и писмени доказателства, като е осигурено присъствието му лично в проведените съдебни заседания. Допуснати са поисканите от оспорващото лице свидетели – инсп. Н. Г. /психолог в затвора – Пловдив/, гл.инсп. Ст. Б. /Началник сектор СДВР в затвора – Пловдив/, П. Ю. М. и Б. М. А. /лишени от свобода в затвора – Пловдив/. Предоставена е правна помощ с назначаване на служебен защитник – адв. П. Н.. Установи се, че с преместване на жалбоподателя в Затвора – Пазарджик е изпратено затворническото му досие, медицинското досие и книжката, в която е нанесена оценката на риска от рецидив /отговор от Затвора – Пловдив, л.77/, предвид което оценката бе изискана от Затвора – Пазарджик.

1.1. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган /чл.198 ал.1 ЗИНЗС/ и авторство не е оспорено. С обжалвания административен акт е продължено изтърпяването на наказанието „доживотен затвор“ /едно общо най-тежко наказание/, при първоначален „специален“ режим, с начало на наказанието – 17.05.2024г. /постановено по ЧНД № 1100/2024г. на ОС – Пловдив, като на основание чл.25 НК са групирани наказанията по НОХД № 7909/2017г. на РС – Пловдив и НОХД № 1598/2017г. на ОС – Пловдив за деяния чл.338, чл.116 НК/.

Заповедта е основана на чл.198 ал.1 ЗИНЗС, според която норма : „След изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.“. Съгласно чл.198 ал.2 ЗИНЗС – „Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.“.

- Приложеното правно основание еднозначно показва, че производството по чл.198 ал.1 ЗИНЗС е служебно, тъй като не започва със заявление или молба на лицето, по отношение на което се произнася административният орган. Според текстът на нормата началникът на затвора се произнася относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, а не за промяна в режима. Затова изискването към началника на затвора е да съобрази становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога, а не единствено и приоритетно оценката по см. на чл.155 ЗИНЗС. Ведно с посоченото, разпоредбата на чл.198 ЗИНЗС е в Глава петнадесета от ЗИНЗС - „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР И ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА“, при което на основание чл.198 ал.4 ЗИНЗС : „Началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.“ – касае определен кръг адресати и може да бъде обжалвана с оглед гарантиране правото на защита на адресата по отношение възприетите от административния орган основания за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Затова не е специална по отношение чл. 218 ППЗИНЗС, нито е налице противоречие между двете разпоредби. Съгласно чл.218 ППЗИНЗС : „Първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита.“. Освен времеви период е регламентирано и изискване за добро поведение, което се преценява при периодичните служебни произнасяния на началника на затвора с акта по чл.198 ЗИНЗС. Изрично е изключен срокът на предварителното задържане под стража, поради което твърдения за този период не са относими към спора.

- По отношение фактическите основания в административния акт е вписано, че са съобразени становищата от гл. инсп. С. – ЗН РНОД, гл. инсп. Ст. Б. – НС СДВР, експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние от инсп. П. Н. Г., доклад от ИСДВР Г. А., становище от инсп. РД В. Р..

Следва извод за издаване на заповедта от териториално и материално компетентен орган съгласно чл. 198 ал. 4 от ЗИНЗС, при спазване на изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания. Предвид данните от преписката заповедта е съобразена с процесуалните изисквания на закона – представяне на становища от изброените в нормата на чл. 198 ал. 1 от ЗИНЗС длъжностни лица относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения - становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога.

- Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. В случая обстоятелствената част на заповедта съдържа следните данни за осъденото лице : произхожда от семейство с добри взаимоотношения, расте в условия на емоционална подкрепа, има *** /икономика/, [семейно положение] ***; психически необременен, не е употребявал наркотични вещества; за изминалия едногодишен период от изтърпяване на наказанието с начало 17.05.2024г., при първоначален "„специален“ режим – 18.07.2024г. – не са отчетени промени в мисленето и поведението на лицето, което общува избирателно с останалите доживотно осъдени и са установени по-близки отношения с двама от тях, с които осъществяват общи и клубни дейности; поддържа пасивно-доминантна позиция при общуване; поведението му през периода спрямо другите лишени от свобода е определено като относително стабилно, без индикация за открито противопоставяне и търсене на конфликта; налице са претенции към условията за пребиваване, като в тази вр. осъденото лице започнало работа като бръснар; отношението на лицето към служителите е определено за надменно, пренебрежително, често обидно и дори враждебно; не е склонен да приема поведенчески ограничения и да регулира поведението си спрямо установените правила и норми; не приема за справедливо наложеното му наказание; настроен е негативно спрямо предложената му корекционна дейност; при представяне за запознаване с изготвен план на присъдата е заявил, че не е извършил престъпление и няма от какво да бъде превъзпитаван, поради което не се включва в специализирани групови програми; за периода няма наложени дисциплинарни наказания и не е награждаван. Посочено е, че при изготвяне на анализа на риска на правонарушителя – няма настъпили промени и стойностите на риска от рецидив продължават да са 39т. /на границата между нисък и среден риск/ и са изведени проблемни зони : отношение към правонарушението – 14т., умения за мислене – 9т. Изискваща внимание гранична зона е „междуличностни проблеми“. Рискът от сериозни вреди е определен като висок за категориите – известен възрастен и персонал.

В докладът относно преценка за продължаване на изтърпяване на наказанието при специален режим на основание чл.198 ал.1 ЗИНЗСД, изготвен от ИСДВР Г. А. е вписано освен възприетото в заповедта, че наказанието му е наложено за умишлено убийство, извършено с особена жестокост и користна цел /две лица – майка си и баща си/. В становището на гл. инсп. Ст. Б. – началник сектор СДВР е описана информацията в доклада с изразена позиция за продължаване изтърпяване на наказанието при условията на специален режим. В становището на ЗН РНОД гл. инсп. К. С. е направено позоваване на доклада и становището на НС СДВР, като е изразено становище, основано на лични впечатления : К. е силно претенциозен към условията на живот и взискателен към всички; успява да се конфронтира с лекота с повечето служители, особено с тези от надзорно-охранителния състав, с цел – създаване на по-сериозен битов комфорт. Опитва се да бъде лидер с очаквания за съобразяване с мнението му от останалите, настанени в зона за засилен надзор и охрана /ЗЗНО/. От трудовата му дейност като бръснар е имало оплаквания от служителите и от останалите доживотно осъдени. Рискът от сериозни вреди е определен като висок за определени категории лица. Изразено е мнение – към настоящ момент д.о. К. трябва да продължи изтърпяването на наказанието си в ЗЗНО на специален режим. В Експертната оценка на актуалното психическо и емоционално състояние, изготвена от инсп.-психолог Н. Г. е посочено, че К. се е адаптирал към средата и изказва желание за повече комуникация с останалите от зоната и с други лица. Изследваното лице не е споделяло сериозни психични проблеми и спрямо него не са се налагали кризисни интервенции. Реализира се психологическо консултиране, на което съдейства според възможностите си. Нивото на интелект на К. е над средното за общността. Изследването на агресивността отчита под средна стойност по общ фактор и останалите параметри : враждебни нагласи – под средна стойност; лош контрол на гнева – между ниска и под средна стойност; вербална агресия – между под средна и средна стойност; физическа агресия – между под средна и средна стойност. Не са регистрирани агресивни прояви. Полага усилия да се дистанцира от конфликти. Отрицателните си емоции преживява вътрешно – не желая да го възприемат като уязвим, с висока самооценка. Оценката на антисоциалните нагласи и поведение отчита липса на симптоми, което го определя по-скоро като конвенционален, свръхконтролиращ се. За периода няма наложени наказания. Оценката на социалната желателност като съзнателно манипулиране на впечатленията с цел представяне в социално одобряема светлина при лицето отчита резултати в норма, при което липсват отклонения и резултатите от използваните методики могат да се приемат за достоверни.

1.2. В съдебното производство са изслушани свидетели по уважено доказателствено искане на жалбоподателя :

- Свидетелят Ст. Б. заема длъжност в Затвора – Пловдив : началник сектор СДВР и заяви, че принципно няма преки контакти с лишените от свобода, но с жалбоподателя се познава от доста години извън присъдата. Има наблюдение и от жалбите му в затвора, които той съгласува. Поддържа даденото становище в хода на административното производство като истинно. Ясно посочи, че К. е опозиционно настроен към пенетенциарните служители, не приема чуждо мнение и държи на собственото си. Поясни, че предложенията за замяна на режима имат служебно начало, което е по преценка на инспектор Социална дейност и когато има видими резултати от корекционната дейност. В случая няма постигнати резултати и затова е дадено от свидетеля становище с вписаното съдържание. Свидетелят заяви още, че е базирал своето становище вр. със становището на инспектор Социална дейност. Счита, че за да има промяна в режима на изтърпяване на наказанието, трябва да е налице надграждане в поведението на осъдения. В случая вътрешното убеждение е, че не се забелязва такова. Ведно с описаните данни, св. поясни процеса на ресоциализация на осъдените, като в случая е предлагана на жалбоподателя корекционна дейност, но той е отказал с аргумент от твърдението, че е несправедливо осъден и по тази причина няма нужда да бъде ресоциализиран и превъзпитаван. Това обстоятелство е отчетено от св. Б.. Заявено бе още, че назначаването на К. за бръснар е било жест от страна на свидетеля.

Показанията на св. Б. са конкретни, ясни, в съответствие с писмените доказателства от преписката. Поддържането на становището от административната фаза е аргументирано с представени обективни факти и обстоятелства. Сведенията се възприемат за достоверни с потвърждаване на истинността на писменото становище.

Необходимо е да бъде отбелязано, че жалбоподателят не заяви доказателствено искане за допускане на свидетел – ИСДВР Г. А..

- Допуснатият свидетел инспектор-психолог Н. Г. не се яви в съдебно заседание, а представи прието на основание чл.167 ал.1 ГПК – писмено становище /л.147/ : В същото е заявено, че по изготвената експертна оценка на основание чл.198 ал.1 ЗИНЗС са отразени резултатите от психологическото изследване, по което не може да добави каквито и да е допълнителни данни като показания. Счита, че Началникът на затвора се е съобразил обективно със становищата на служителите, които наблюдават лицето.

- Допуснатият свидетел П. М. не се яви, поради „ОВИ“, което здравословно състояние е удостоверено в медицинска справка от д-р Т.. Жалбоподателят се отказа от доказателственото искане за разпит на този свидетел /съдебно заседание от 23.10.2025г./.

- Свидетелят Б. А. е осъждан за убийство и заяви, че К. е приведен в Затвора – Пловдив през май месец 2024г. Описа изолатор № 6 като място, спрямо което градските тоалетни от едно време са по-добри. Тоалетната не е работила, имало дървеници и хлебарки. Счита, че е имало отношение към К. – падането на шкафа върху него поддържа да е умишлено. К. бил приведен в затвора с Н. Н., който според свидетеля е с психически увреждания. Не е забелязал в жалбоподателя агресивно или неправомерно поведение. Много коректно се държал. Не са имали конфликтни отношения. Н. К. за бръснар с „много зор“, но постоянно му правили проблеми. Заяви, че Г. А. с В. не е работил.

Свидетелят А. е лишен от свобода в Затвора – Пловдив, поради което е налице възможна негова заинтересованост по см. на чл.172 ГПК и преценени по правилото на тази норма /с оглед на всички други данни по делото/ - показанията му се възприемат за достоверни частично, но не и като конкретни. По отношение условията в затвора – Пловдив на съда са служебно известни данни от дела по ЗИНЗС, по които е бил докладчик, но следва да се има предвид конкретен период за жалбоподателя при конкретни условия. Индивидуализиращи факти и обстоятелства за тежки условия, в които К. е бил умишлено поставен – не са доказани по делото. В хода на съдебното производство не са представени влезли в сила съдебни решения, с които ГДИН да е осъдена за причинени вреди на жалбоподателя при престоя му в затвора – Пловдив, на основание чл.3 вр. с чл.284 ЗИНЗС.

1.3. Представената от Затвора – Пазарджик книжка на лишения от свобода /л.104/ съдържа данни за постъпване в затвора – 17.05.2024г. и начало на наказанието – 17.05.2024г., както и първоначален режим – Специален, вкл. предварителен арест – 7г. 4 м. 2 дни. В приетият по делото формуляр за оценка на риска, Затвор - Пловдив /л.105 и сл./ е посочено, че е първоначална/текуща; 05.06.2024г., 03.06.2025г. – без промяна. Този краен резултат е от значение за последицата от оценката, а не приоритетно съдържанието й по всички раздели, като източниците за вписаните данни са в случая от интервю, психологически, затворническо досие, предишни осъждания – 1 път /отразено в книжката/. В оценката е отразено : притежаването /ползването на огнестрелно оръжие е аспект от правонарушението, който е индикация за риск от сериозни вреди; отрича да е извършител на деянието, което е оценено по методиката във вр. с образеца на формуляр на оценката – за значителен проблем в отношението към правонарушението /този раздел съдържа всички останали оценки по критериите, част от които – не е самокритичен, счита наказанието за несправедливо, настроен опозиционно, не е склонен да преосмисли поведението си, егоцентричен, не си налага ограничения, не се съобразява с околните, има завишена самооценка/; в раздела за взаимоотношения /семейни, брачни/ е вписано, че допринасят за риск от сериозни вреди, а преди тази констатация е посочено – във влошени отношения със съпругата си, както и няма близки/роднини; в раздел емоционални и психологически фактори е вписано – овладян, враждебни нагласи към определени лица, поддържа високи нива на агресивна пасивност; в раздел начин на мислене – пропуски при осъзнаване на последствията, натрапчива упоритост за постигане на цели, не се интересува от другите хора/егоцентричен, силно импулсивен, със заключение – начинът му на мислене допринася за риск от сериозни вреди.

- Налице е схема за оценяване, съдържаща оценяването по всеки раздел. Действително, както посочи адв. Н. – оценката не съдържа един лист, видно от номерацията и от буквеното означаване на разделите – касае се за раздел „И“ - начин на живот и обкръжение. Този пропуск в конкретиката на данните в оценката, не променя крайния извод /за раздел „И“ – начин на живот и обкръжение са посочени 4 т., л.117/, поради което не се приема за съществен и за самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ведно с това се отбелязва, че няма възражения по отношение раздела Анализ на риска от сериозни вреди. Съобрази се още във вр. с оценката, че жалбоподателят не попада в обхвата на уязвима група по признаци – здравословно състояние, възраст.

Представена е Професионална методика и документация по прилагане на оценка на правонарушителя при изпълнение на наказанията, в съответствие с което е изготвена оценката и вр. с чл.154 ЗИНЗС.

2. В конкретния спор е необходимо да се отчете, че изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез: осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото; диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им /чл.2 т.1 и т.2 ЗИНЗС/. При преглед на становищата и експертната оценка на психолога не се открива несъответствие. Изразени са и лични възприятия от гл. инсп. К. С. - К. успява да се конфронтира с лекота с повечето служители, особено с тези от надзорно-охранителния състав, с цел – създаване на по-сериозен битов комфорт. В експертната оценка на актуалното психическо и емоционално състояние, изготвена от инсп.-психолог Н. Г. е посочено, че К. се е адаптирал към средата и изказва желание за повече комуникация с останалите от зоната и с други лица, а не че осъществява тази комуникация. Вписано е, че се реализира психологическо консултиране, на което съдейства според възможностите си, но същите не са пояснени и индивидуализирани - за обективно обосноваване на преценката на психолога. Установено е, че независимо от отчетена агресивност под средна стойност по общ фактор -– вербалната и физическата агресия е между под средна и средна стойност. Оценката на социалната желателност отчита резултати в норма, без същата да е дефинирана, за да е убедително предположението за достоверност на резултатите от използваните методики.

Становищата на конкретните длъжностни лица – основание за преценката на административния орган, се отнасят до поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Според данните от преписката, които не са опровергани от събраните по делото доказателства, не следва извод за значими положителни прояви в поведението на жалбоподателя, които следва да се стимулират със замяна на режима в по-лек. Липсата на наказания не обосновава пряка последица – устойчивост и балансираност на поведението, доколкото е установено, че К. е настроен негативно спрямо предложената му корекционна дейност и при представяне за запознаване с изготвен план на присъдата е заявил, че не е извършил престъпление и няма от какво да бъде превъзпитаван, поради което не се включва в специализирани групови програми. При тези данни началникът на затвора – Пловдив е обосновал извода си при съпоставка между становищата и оценявайки необходимостта от баланс в конкретиката на фактите.

От значение за обективност при анализ на становищата е негативното отношение на жалбоподателя спрямо предложената му корекционна дейност, която констатация не е оспорена. Поведението на жалбоподателя е преценено обективно и предвид документирани факти и обстоятелства в цялост – положителни и негативни, преценката на административния орган е балансирана.

Не се констатират съществени нарушения в производството при издаване на оспорената заповед, водещи до извод за незаконосъобразност на административния акт. Данните в становищата са оспорени, но свидетелските показания не ги разколебават, за което бяха изложени съображения. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на акта. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. Фактическите основания в заповедта съответстват на приложеното правно основание.

Ведно с посоченото за правното основание за издаване на заповедта, следва да бъде отбелязано, че чл. 199 ал. 1 ЗИНЗС предвижда - осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят на лек и общ режим. Първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение /чл.218 ППЗИНЗС/, като при периодичното служебно произнасяне по реда на чл.198 ЗИНЗС от съществено значение за издаване на благоприятен акт е констатацията за добро поведение. Извод за тази квалификацията спрямо поведението на жалбоподателя не произтича от доказателствата по делото, предвид отсъствие на промяна в поведението му за едногодишния период с арг. от негативното отношение на жалбоподателя спрямо предложената му корекционна дейност. В тази насока се съобрази, че съгласно чл. 439а НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както бе посочено по-горе, експертната оценка на психолога не е достатъчно убедителна за обосноваване на извод за незаконосъобразност на заповедта. Оценката по чл.155 ЗИНЗС представя първоначални данни за лицето и е със заключителен извод към м.06.2025г. – без промяна. За облекчаване режима на доживотно осъден без право на замяна от съществено значение са действия и бездействия на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, извършени в периода след предходното произнасяне на началника на затвора. По делото не са събрани доказателства, опровергаващи посочените в становищата на длъжностните лица факти и обстоятелства, както и пряко установяващи добро поведение, предпоставящо промяна на режима след 1 – годишен срок от изтърпяване на наказанието в Затвора – Пловдив.

Съобрази се и § 49 от Решение от 17.11.2015г. на ЕСПЧ по делото Р. срещу България по жалба № 37994/2009 г. - режимът на лишения от свобода, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от време, най-вероятно в дългосрочен план, може да има вредни последици, които водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа на подходящи съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след като тази опасност е отминала. В случая лицето изтърпява наказанието в Затвора – Пловдив с начало м.05.2024г., поради което не е налице предпоставката „продължителен период от време“, за да се приеме обоснована възможност от настъпване на вредни последици. Жалбоподателят не е в обхвата на уязвима група по признаци възраст и здравословно състояние, поради което не е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК – спрямо едногодишния период, относно който е произнасянето с оспорената заповед.

Мотивиран така и на основание чл.198 ал.2 ЗИНЗС, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на В. Ц. К. – Затвора Пловдив против Заповед № Л – 1602/18.06.2025г. на Началник на Затвора – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.