№ 60
гр. Стара Загора , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501226 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение № 260549 от 16.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 896/2021 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е допуснато
обезпечение на предявения иск при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК.
Частният жалбоподател И. Д. Д., чрез адв. К.К., счита определението за
неправилно. Твърди, че от представеното по делото нареждане на касов
паричен превод от 11.06.2019 г. се установява, че е превела по сметка на
ответника сумата от 4000 лв. с основание – заем. След отправената покана
заемът е станал изискуем. Счита, че в случая е следвало да бъде приложена
нормата на чл.391, ал.1, т.1, а не на т.2, както бил приел съдът, предвид
представените убедителни писмени доказателства. Моли, съдът да отмени
обжалваното определение в частта, в която е определена гаранция в размер на
1300 лв., а при условията на евентуалност моли съдът да намали нейния
размер.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове от И. Д. Д. от ***
срещу Д.С.С. от *** по чл.240 ЗЗД и по чл.285 ЗЗД – за връщане на дадени
1
пари в заем и за заплащане на разноски по договор за поръчка. Ищцата е
твърдяла, че ответникът искал да закупи автомобил за пътна помощ, но не му
достигали 4000 лв. и й поискал заем. Тя се съгласила и на 11.06.2019 г. по
банков ред му превела по сметката 4000 лв. Изпращала му суми по ЕКОНТ.
Освен това твърди, че е заплатила закупени от ответника три стари
автомобила, като парите пращала по ЕКОНТ директно на продавачите.
Давала му и пари на ръка за закупуване на авточасти, когато била в ***, като
сумите теглила от банкомат. Плащала и услуги за репатриране на купени от
него стари МПС, като парите давала на И.Д., който имал МПС за
репатриране. Пак по поръчка на ответника закупила двигател от лек
автомобил „Крайслер“ от автоморга в ***. Дала му пари и за закупуването на
мобилен климатик. В исковата молба се твърди, че ответникът й върнал
досега само 152 лв. На 05.06.2020 г. му изпратила покана по „Български
пощи“ за връщане на общо 9158 лв. След получаване на поканата ответникът
не й изплатил сумите, но прехвърлил автомобил с ДКН СТ 7646 РК на „ДИ
ЕС ЕС АУТО 49“ ЕООД, което дружество било учредено в същия период –
на 17.06.2020 г. Твърдяла е и това, че ответникът си е записвал сумите, които
му е давала и я увещавал да не се притеснява за парите. Искала е присъждане
на сума общо в размер на 9 158 лв. С исковата молба ищцата е поискала
допускане на обезпечение на иска й чрез налагане на запор върху движими
вещи, собственост на ответника. С допълнителна молба е посочил тези вещи,
както и банковата сметка на ответника.
Първоинстанционният съд е приел, че от представените с молбата
документи се установява, че са налице правоотношения между страните по
делото, но тъй като същите удостоверяват изгодни за молителя факти, те не се
ползват с материална доказателствена сила. Приел е, че от тези документи не
може да се да се направи категоричен извод за твърдените от молителя
обстоятелства, които следва да бъдат установени, за да се приеме, че е
възникнало задължение за връщане на сумата по договор за заем. Приел е, че
документите не налагат категоричен извод за основателност на исковете,
поради което на основание чл.391, ал.2 ГПК следва да бъде определена
гаранция с размер 1300 лв. Обезпечителна нужда била налице.
Частната жалба е основателна.
2
Съгласно чл.391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Целта на обезпечаването на иска е или да осигури, докато спорът е висящ,
осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се
осъществи неоснователно претендирано право. Законът е уредил два
критерия за формиране на извода на съда относно вероятната основателност
в обезпечителното производство: искът да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или да бъде представена гаранция. Преценката за вероятната
основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца
твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не
разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция
в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Преценката за
наличието на предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна
и се извършва въз основа на специфичните за всяко конкретно производство
фактически обстоятелства и доказателства. Доказването на вероятната
основателност на иска се отличава от доказването в исковото производство.
Условия за предоставяне на обезпечителна защита е създадената вероятност
твърдените от молителя факти и обстоятелства да са се осъществили, без тя
да прераства в сигурност. Преценката на съда за вероятната основателност на
иска следва да е най-обща. Така че категорични изводи за основателност на
исковете не трябва да се правят. Става дума за непълно доказване на
относимите факти и обстоятелства, при което е достатъчно да се създаде
вероятност, че твърдените факти са се осъществили.
Непълното доказване на вероятната основателност на иска е ограничено
в закона откъм доказателствени средства. – допустими са само убедителни
писмени доказателства. Това са документи, които са представени от ищеца.
Действащия ГПК не съдържа ограничение на вида документи, обосноваващи
вероятната основателност на иска. Просто те трябва да съдържат достатъчно
информация в подкрепа на фактическите основания на предявения иск, а това
е така, когато те са относими и свързани с предмета на доказване и
установяват в степен на вероятност, че правото, предмет на иска, съществува.
3
В конкретния случай представените писмени доказателства изхождат от
трети на спора лица и имат доказателствена стойност, която формира у съда
убеждение за вероятна основателност на исковете. Съществува и разпечатка
на документ, който съдържа признание на ответника за неизгоден за него
факт, а именно размера на задължението, за което и той води записки.
Ищцата е обосновала нужда от обезпечение, така че е налице интерес от
обезпечаване на исковете. Съдът прави преценката си относно наличието на
интерес въз основа на обстоятелствата, които се изтъкват от ищеца. В случая
такива обстоятелства са изложени в исковата молба, а именно, че ответникът
е прехвърлил закупеното с дадените в заем пари МПС на новорегистрирано
търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е трето лице
негов роднина. Затова съдът приема, че е налице поведение от страна на
ответника, с което се цели препятстване на изпълнението.
С оглед на тези съображения съдът намира, че първоинстанционният
съд, като е приел, че представените от ищцата писмени доказателства
удостоверяват изгодни за нея факти и те не са ползват с материална
доказателствена сила и от тях не може да се направи категоричен извод за
основателност на исковете, поради което е определил гаранция, е постановил
неправилно определение, което следва да бъде отменено. Представените от
ищеца документи създават у съда убеждение за вероятна основателност на
иска, поради което внасяне на парична гаранция и то в такъв размер не е
необходимо.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260549 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 896/2021 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта с която е определена
гаранция в размер на 1300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5