Р Е
Ш Е Н И Е
№……………………../15.04.2020
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария Миланова, след
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5563 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „С.К.Т.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Западна промишлена зона, офис сграда „Гранит“, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. Н.С. *** срещу Наказателно постановление №
03 – 011147 от 02.05.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 11.04.2019 г. в гр. Варна,
дружеството „С.К.Т.“ ЕООД, в качеството на работодател, при прекратяване на
трудово правоотношение с П.Н. Н., с ЕГН: **********, изпълнявал длъжността
„мениджър, софтуерни приложения“ в „С.К.Т.“ ЕООД със Заповед № РО 002/
20.03.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано
от 20.03.2019 г., работодателят не е изплатил парично обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за договорения срок на предизвестие от 30 дни с
трудов договор № 00001/ 12.10.2018 г., начислено в платежна ведомост за месец
март 2019 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.
Дружеството
– жалбоподател „С.К.Т.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. На първо място посочва, че в хода на административно –
наказателното производство е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото административно – наказващият орган не е проверил
основателността и законосъобразността на съставения АУАН и не е събрал
допълнителни доказателства за установяване на нарушението. Също така във
въззивната жалба се подчертава, че административно – наказващият орган е
нарушил нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочил мястото и
датата на извършване на нарушението, както и доказателствата, които го
подкрепят. Оспорва се фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на наказателното постановление, като се навеждат твърдения, че след приключване
на проверката от страна на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, но преди издаване на наказателното постановление, дружеството е
изплатило с банков превод на лицето П.Н. Н. всички дължими суми по трудовото
правоотношение, вкл. обезщетение за неспазено предизвестие и за неизползван
годишен отпуск. Поради гореизложените аргументи, дружеството – жалбоподател
моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност
моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда и
наложеното административно наказание „имуществена санкция“ да бъде
индивидуализирано в посочените от цитираната нормативна разпоредба граници,
доколкото нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не
са настъпили вредни последици за работника/служителя.
В
проведеното на 15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5563 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „С.К.Т.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Н.С.
***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че актосъставителят св. Д.Н.Д. не е имала материалната
компетентност да съставя АУАН.
В
проведеното на 15.01.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5563 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата
страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Началник отдел АИПО Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки, че в
хода на административно – наказателното производство не са били допуснати
процесуални нарушения, вкл. актосъставителят св. Д. е
разполага с материална компетентност да състави процесния АУАН.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
По
силата на сключен на 12.10.2018 г. трудов договор № 00001 П.Н. Н. поел
задължение да престира труд в полза на дружеството „С.К.Т.“
ЕООД *** на длъжност „програмист, софтуерни приложения“ с код по НКПД № 2514
6001 с място на работа: гр. Варна Западна промишлена зона, офис сграда
„Гранит“, ет. 2, на 8 – часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер
на 3600 лева.
С допълнително
споразумение към трудовия договор от 12.10.2018 г., страните по трудовото
правоотношение се договорили, считано от 07.11.2018 г. да бъде изменена
длъжността на П.Н. Н. и той да започне да изпълнява трудовите фунцкии на „мениджър, софтуерни приложения“ с код по НКПД №
13306010.
На
20.03.2019 г. Управителят на дружеството „С.К.Т.“ ЕООД издал Заповед № ZPO 002, с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда прекратил трудовото правоотношение с П.Н. Н., но същевременно
дружеството – работодател не изпълнило в срока до 11.04.2019 г. своето
задължение да изплати парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за договорения срок на предизвестие от 30 дни с трудов договор № 00001/
12.10.2018 г., начислено в платежна ведомост за месец март 2019 г.
След
постъпил сигнал в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна за допуснати
нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството „С.К.Т.“ ЕООД,
св. Д.Н.Д. – началник отдел БТКД в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна
извършила проверка на дружеството и установила от проверените документи, че дружеството
– работодател не изпълнило в срока до 11.04.2019 г. своето задължение да
изплати на П.Н. Н. парично обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за договорения срок на предизвестие от 30 дни с трудов договор №
00001/ 12.10.2018 г., начислено в платежна ведомост за месец март 2019 г.
Преценявайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 11.04.2019 г.
дружеството „С.К.Т.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда, на
19.04.2019 г. св. Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените
нормативни разпоредби.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 02.05.2019 г. Директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на
дружеството „С.К.Т.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 128, т. 1 и
т. 2 от Кодекса на труда.
Междувременно на
същата тази дата 02.05.2019 г. дружеството изпълнило своето задължение да
заплати на П.Н. Н. парично обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за договорения срок на предизвестие от 30 дни с трудов договор №
00001/ 12.10.2018 г.
По
отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
частично основателна, поради следните причини:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. Д.Н.Д.; трудов договор от 12.10.2018
г., сключен между „С.К.Т.“ ЕООД и П.Н. Н.; допълнително споразумение към трудов
договор от 06.11.2018 г., сключено между „С.К.Т.“ ЕООД и П.Н. Н.; Заповед № ZPO
002, с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е прекратено
трудовото правоотношение с П.Н. Н.; платежна ведомост на служителите на „С.К.Т.“
ЕООД за месец март 2019 г.; преводно нареждане, издадено от „Алианц Банк
България“ АД на 02.05.2019 г.
На
първо място, съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. Д.Н.Д.
като последователни, логични и най – важното – подкрепени от събраните в хода
на административно – наказателното и съдебното производство писмени
доказателства. Св. Д. беше категорична, че в срока до 11.04.2019 г. дружеството
„С.К.Т.“ ЕООД не е изпълнило своето задължение да изплати на П.Н. Н. парично
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за договорения срок на
предизвестие от 30 дни с трудов договор № 00001/ 12.10.2018 г., начислено в
платежна ведомост за месец март 2019 г. Този факт се установява и от
представеното на л. 7 от НАХД № 5563 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд преводно нареждане, издадено от „Алианц Банк
България“ АД на 02.05.2019 г., от което е видно, че дружеството – работодател е
изпълнило своето задължение на същата дата, на която е било издадено
наказателното постановление.
Действително
във въззивната жалба дружеството застъпва позиция, че
оспорва фактическата обстановка, приета от актосъставителя
и административно – наказващия орган, но прави впечатление липсата на каквато и
да е конкретика кои точно факти и обстоятелства се оспорват.
Съдът
още веднъж желае да отбележи, че изцяло дава вяра на показанията на св. Д. и
представените писмени доказателства, поради което и приема от фактическа
страна, че на 11.04.2019 г. в гр. Варна, дружеството „С.К.Т.“ ЕООД, в
качеството на работодател, при прекратяване на трудово правоотношение с П.Н. Н.,
изпълнявал длъжността „мениджър, софтуерни приложения“ в „С.К.Т.“ ЕООД със
Заповед № РО 002/ 20.03.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на труда, считано от 20.03.2019 г., не е изплатило парично обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за договорения срок на предизвестие от 30 дни
с трудов договор № 00001/ 12.10.2018 г., начислено в платежна ведомост за месец
март 2019 г., с което свое поведение е нарушило разпоредбите на чл. 221, ал. 1
във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда,
поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Според
съда не е било допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението (11.04.2019
г. в гр. Варна), както и изрично са изброени доказателствата, въз основа на
които административно – наказващият орган е изградил становището си за
допуснато нарушение на трудовото законодателство.
Съдът
намира обаче за основателно възражението, че административното наказание
„имуществена санкция“, което следва да бъде наложено на дружеството, следва да
се индивидуализира въз основа на разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Нарушението е отстранено веднага след установяването му (на 02.05.2019 г.),
също така няма данни за лицето П.Н. Н., който е най – потърпевш от извършеното
нарушение да са настъпили някакви вредни последици, поради което и напълно
законосъобразно и правилно би било административното наказание „имуществена
санкция“ да се индивидуализира в границите, очертани от разпоредбата на чл.
415в от Кодекса на труда, а именно между 100 и 300 лева.
В
процеса по индивидуализация на административното наказание, съдът съобрази, че
няма данни за други допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна
на „С.К.Т.“ ЕООД, което обстоятелство говори за едно като правилно и отговорно
поведение на въззивното дружество към законоустановения правов ред в страната.
Предвид, че нарушението е първо извършено от дружеството, според съда този факт
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство и е справедливо на
дружеството да бъде наложено административно наказание в минимален размер, а
именно в размер на 100 лева.
Поради
гореизложените аргументи, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 –
011147 от 02.05.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като бъде
редуциран размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“
до размер от 100 лева.
Поради
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, съдът
Р
Е Ш И:
Изменя
Наказателно постановление № 03 – 011147 от 02.05.2019 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „С.К.Т.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, Западна промишлена зона,
офис сграда „Гранит“, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че
на 11.04.2019 г. в гр. Варна, дружеството „С.К.Т.“ ЕООД, в качеството на
работодател, при прекратяване на трудово правоотношение с П.Н. Н., с ЕГН: **********,
изпълнявал длъжността „мениджър, софтуерни приложения“ в „С.К.Т.“ ЕООД със
Заповед № РО 002/ 20.03.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на труда, считано от 20.03.2019 г., работодателят не е изплатил парично
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за договорения срок на предизвестие
от 30 дни с трудов договор № 00001/ 12.10.2018 г., начислено в платежна
ведомост за месец март 2019 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 221, ал. 1
във вр. с чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда,
като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 100 лева
и я налага на основание разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: