№ 663
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502149 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.01.2020г по гр.д. № 3977/2016г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на В. Х. сумата от 88 000лв обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 23.12.2015г, по вина на водач, чиято ГО е
застрахована при ответника, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, като е отхвърлил предявените
искове до пълния им предявен размер от 100 000лв. Съдът е приел, че по делото не се
установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
В отхвърлителната си част решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД в
неблагоприятната за него част. Въззивникът – ответник поддържа, че решението е
неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и
нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно съдът не е
допуснал като преклудирани доказателствени искания на ответника , направени
1
своевременно и поддържа своите доказателствени искания, като заявени нови обстоятелства
по реда на чл.147 от ГПК. Поддържа, че ищецът има изключителен принос за настъпване на
ПТП. Поддържа, че СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е
определил обезщетение, което е завишено. Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено ново, с което искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлен.
Въззиваемият- ищец пред СГС В. Х., представляван от адв. С. от САК, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата и изложените в нея съображения. Счита жалбата за
неоснователна.
В о.с.з. въззивникът ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД се представлява от юрк. Г., която
поддържа въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част , като
поддържа, че по делото не се установява противоправно поведение на водача, застрахован
при дружеството. Моли , ако се установи такъв деликт, обезщетението за неимуществени
вреди да бъде намалено по размер, както и да бъде съобразено съпричиняване на
увреждането от действия на ищеца. Претендира разноски по делото , съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна В. Х. се представлява в о.с.з от адв. Х.. Въззиваемият моли жалбата да
бъде отхвърлена, а решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият Х. депозира писмени бележки по делото, с които оспорва въззивната жалба
като неоснователна.Въззиваемият поддържа, че е установен механизмът на ПТП,
обстоятелството , че е имало удар между МПС и ищеца, както и че се установява, че ищецът
не е бил легнал на пътното платно. Оспорва възражението за съпричиняване като сочи, че се
е движил най- вляво на пътното платно, че по тротоара е имало паркирани коли и че
единствената причина за настъпване на ПТП са действията на водача на МПС. Поддържа,
че по делото не се установява противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с
уврежданията му. Поддържа още, че по делото се установява, че ищецът не е в нарушение на
чл.108 от ЗДП, поради което и на това основание не се установява съпричиняване при
увреждането му. Поддържа,че определеното по размер обезщетение за неимуществени
вреди е правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
2
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението по същество е частично неправилно , по съображения изложени във въззивната
жалба на застрахователя.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против
застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така
предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на
застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и
увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание
за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което
отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се
установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно
вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на
застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
В о.с.з. на 05.04.2017г е изслушан свид. О., свидетел на инцидента, който установява, че в
края на м.декември 2015г. е бил заедно с пострадалия по време на произшествието в гр.***.
Установява, че двамата вървяли по улицата към мястото, където били отседнали. Според
свидетеля било тъмно, не валяло, асфалтът бил сух. Свидетелят установява , че през лятото
тази улица била част от пешеходната зона, а през зимата по тротоарите били паркирали
коли. Според свидетеля не било възможно да се ходи по тротоара, заради паркираните
автомобили и преносими конструкции/сергии/. Свидетелят установява,че пътят бил с наклон
нагоре и някъде по средата на този наклон върху тях връхлетяла кола, но с такава висока
скорост, че двамата с ищеца не успели да реагират. Установява,че колата се появила зад тях
и те не гледали назад към нея.Според свидетеля ищецът вървял от дясната му страна,а
колата се появила между тях, като ударила свидетеля в десния крак, а ищецът излетял във
въздуха и паднал. Свидетелят установява,че е чул как колата поднесла наляво, видял, че
ударила още три коли, които били паркирани на тротоара, водачът не спрял. Според
свидетеля колата се е движела с висока скорост. Видимостта била добра и според свидетеля
нямало причина шофьорът да не ги види. Свидетелят установява още, че ищецът не е правил
опит да пресича пътното платно преди удара.Установява,че двамата вървяли един до друг в
една посока от лявата страна на улицата възможно най-близо до паркиралите автомобили.
Колите по тротоара били с предната си част обърнати нагоре към наклона, накъдето вървели
двамата пешеходци.
3
Свидетелските показания са подробни и ясни, на места в противоречие с останалия събран
по делото доказателствен материал- например в частта, в която се сочи броя на ударените
автомобили, както и посоката в която са били обърнати предниците на паркираните
автомобили. Отделно- налично е противоречие в показанията на свидетеля и отразеното в
скицата към протокола за оглед относно наличието на паркирани автомобили върху
тротоарите към улицата, по която свидетелят и ищецът са ходели.Противоречията могат да
се обяснят с по-продължителния период от време между разпита на свидетеля и процесното
ПТП, както и със стреса , преживян след удара от автомобила. В останалата част
показанията на свидетелят се подкрепят от доказателствения материал, същите са логични ,
свързани , представляват изложение на факти, възприети лично от свидетеля и могат да
бъдат ползвани като доказателствен материал по делото.
В същото съдебно заседание е изслушана и свид. Ф., водач на Мазда 5, ударила
ищеца , която установява , че карала по пътя по нанагорнище, било тъмно, в последния
момент пред себе си видяла двама пешеходци – единият бил легнал на земята, а другият бил
клекнал до него. В момента, в който ги видяла, веднага завила наляво и се блъснала в кола,
която била паркирана отстрани, изплашила се и продължила напред. Свидетелката
установява,че не е усетила удар. Движела се с 30-40 км/ч с включени светлини.
Свидетелката мисли, че улицата е еднопосочна през зимата с посока на движение –
посоката, в която е пътувал процесният автомобил. Установява още,че от двете страни на
пътя имало спрели коли. Установява,че единият пешеходец лежал на пътя в нейно дясно ,по
средата на пътното платно.
Свидетелските показания относно разположението на ищеца на пътното платно не се
подкрепят от останалите доказателства по делото и в тази част съдът ги възприема като
защитна версия на водача на автомобила, участвал в ПТП. В останалата си част
показанията на свидетелката не са в противоречие с изслушаните САТЕ и КСМАТЕ, поради
кото могат да се кредитират като доказателства по делото.
След разпита на свид. Ф. отново е изслушан свид. О., който установява, че ищецът не е
лежал на пътното платно, че същият не е бил прегазен, а ударен от автомобила и че в
момента на удара пушел.
В о.с.з. на 04.10.2017г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. А. М., който дава заключение
във варианти. Вещото лице сочи, че пътят е бил еднопосочен, без да сочи от къде черпи
информация за този факт, налице е неточност в заключението и в частта, в която описва
повредите по автомобилите, увредени от процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че
участъкът от пътя е хоризонтален прав с една лента за движение с обща ширина на пътя от
6.7 м и тротоар с ширина 0.9 м. На място няма вертикална сигнализация и хоризонтална
маркировка. По същество вещото лице дава два варианта за механизма на настъпване на
катастрофата . Според първия пешеходецът се е движил попътно на движението на л.а.
Мазда, когато е бил ударен отзад, подхвърлен нагоре и е паднал на пътното платно. След
4
това автомобилът е ударил други автомобили, които са били паркирани на тратора. Според
втория вариант шофьорът на л.а. Мазда е управлявал моторното превозно средство в
тъмната част на денонощието, движейки се по нанагорнище на пътя и в последния момент е
видял двама човека – единият легнал на земята, а другият клекнал до него. Водачът е завил
наляво, блъснал се е с колата в паркираните отстрани автомобили и е продължил напред, без
да спира. При първия вариант на произшествието, скоростта на движение на автомобила
преди ПТП е била 50 км/час. Опасната зона за спиране при тази скорост е била 32.80 м.
Ударът е бил предотвратим за водача на МПС, за който пешеходецът е бил видим на
светлината на фаровете, които при къси светлини осветяват напред над 50 метра. Причина за
ПТП е късното възприемане на пешеходеца от водача на автомобила. При втория вариант,
водачът е заобиколил отляво падналия на пътното платно пешеходец. Шофьорът на
автомобила би могъл да заобиколи пешеходеца при скорост 40 км/час от 16.42 м, а е имал
видимост напред на къси светлини на фаровете на автомобила над 50 м. При втория вариант
причина за ПТП е падането на пешеходеца на пътното платно, при което си е ударил главата
и се е образувала локва с кръв с широчина 20.30 см. и дължина 60 см.Според вещото лице
технически е възможно заобикалянето отляво на падналия пешеходец, тъй като има коридор
между паркирания автомобил и петното кръв от 2.25 м, ширината на л.а Мазда е 1.8 м. При
заобикалянето водачът на МПС е ударил лявото външно огледало на паркирания л.а „Опел
Корса“. Според вещото лице на място няма пешеходна пътека и пешеходецът се е движел
попътно на движението на автомобила, а не напречно. Според вещото лице видимостта за
водачът на автомобила е била добра , тъй като е управлявал на прав участък от пътя и
фаровете на къси светлили осветяват в дясно над 5 м. дължина и напред 50-70 метра, а
участъкът от пътя е бил прав и е нямало други МПС по пътя.Според вещото лице водачът на
автомобила късно е забелязал пешеходеца на пътното платно пред него в дясно и е започнал
маневра отклоняване на автомобила наляво като е ударил пешеходеца с дясната странична
част на автомобила. Според вещото лице механизмът на катастрофата по обективни данни е
като пешеходецът се е движел попътно пред автомобила, който го е настигнал и го е ударил
без да спира или намалява скоростта на движение. При удара се получава въртящ момент,
тялото на пешеходецът отскача нагоре и се плъзга по десния калник и се завърта. След удара
и отскачането тялото на пешеходеца се плъзга по горния край на предното стъкло и пада зад
автомобила, където удря и разкача задната броня.
В о.с.з. вещото лице допълва, че и двата посочени варианта за ПТП са възможни, но задната
броня на л.а. Мазда е натисната надолу, поради което счита, че тялото е прехвърлило
автомобила и е паднало зад него като е натиснало бронята. Разкачването на бронята обаче
може да е отреди това.
Пред настоящата инстанция е изслушана КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. М. и д-р
Б., които въз основа на събраната медицинска документация, протоколите за оглед, скицата
към тях и свидетелските показания по делото дават заключение, че е налице удар между
предна дясна странична част на л.а. Мазда и пешеходеца. До този извод вещите лица
достигат основно на база уврежданията на ищеца и протокола за оглед на л.а. Мазда след
5
ПТП и констатираните деформации по него. Вещите лица сочат, че в протокола за оглед е
посочено наличието на петно с неправилна форма гъста червена течност, където вероятно е
мястото, в което се е установило тялото на ищеца при отхвърлянето му след удара с МПС.
Вещите лица определят скоростта на движение на л.а. Мазда на 40км/ч и сочат, че мястото
на удара по дължината на пътното платно на линията, минаваща през ориентира- врата на
дом №4 и по широчина- на около 3м вляво от десния край на пътното платно и на 3.70м
вдясно от левия край на платното. Вещите лица описват механизма на настъпване на ПТП
като сочат,че пътното платно е 6.7м, като от двете страни има тротоар. Сочат, че когато
водачът на л.а. Мазда е възприел двамата пешеходци и е отклонил траекторията на
движение на автомобила наляво. При пресичане на траекториите на движение на автомобил
и пешеходец л.а. Мазда удря пешеходецът с предна дясна част пешеходецът в долната задна
част на левия му крак и лявото коляно в момент, в момент когато левия крак е бил
опорен.Тялото на пешепходецът се завърта, пада върху предния капак на автомобила,
приплъзва се към десния му край след което е отхвърлено по права линия и при падането си
върху пътната настилка то продължава да се плъзга или търкаля. След това поради
отклонената си траектория л.а. Мазда удря л.а. Опел Корса, който е бил паркиран. Според
вещите лица причините за ПТП са действията на водача на л.а. Мазда, която се е опитала да
заобиколи пешеходците, а не да предприеме екстремно спиране. Вещите лица дават
категорично заключение, че от уврежданията на ищеца следва , че тялото му е имало удар с
л.а. Мазда. Вещите лица изготвят и скица на местопроизшествието, каквато скица има
изготвена и към протоколите за оглед, от която се установяват разстроянията между
ориентира и паркираните автомобили по пътя, мястото на удара, мястото на червената
течност и т.н.
В о.с.з. на 03.12.2020г вещите лица дават категорично заключение,че уврежданията по
ищеца не могат да се получат , ако той е бил легнал на пътното платно.
По делото е приет и протокол за химическа експертиза, от който се установява,че на
23.12.2015г ищецът Х. е бил под влияние на етилов алкохол в количество от 3.66промила .
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Мазда е виновен за
настъпилото ПТП на 23.12.2015г , при което е увредил ищеца. Същият при неспазване на
правилата за движение по пътищата причинява ПТП, при което ищецът претърпява телесни
увреждания. Този извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните
доказателства- протоколи за оглед, свидетелски показания в кредитираните части , САТЕ и
КСМАТЕ, съобразно които безпротиворечиво се установява, че водачът на л.а. Мазда
поради движение с несъобразена скорост , като не е възприел своевременно пешеходците
като опасност и е реагирал неадекватно е предизвикал процесното ПТП , поради допуснати
нарушения на разпоредбите на чл.20,ал. 2 и чл. 5,ал.2, т.1 от ЗДвП. Водачът на л.а. Мазда е
управлявал по начин, че да не може да упражнява непрестанно контрол върху своето МПС и
при възникнала опасност на пътя, поява на пешеходци не е предприел аварийно спиране , а
опит за ги заобиколи. Съдът приема за установено, че водачът на л.а. Мазда е видял
6
пешеходците своевременно на светлината на своите фарове и е имал технически
възможност да спре автомобила, ако беше предприел тази маневра. Боравенето с уредите за
управление на л.а. Мазда по начина предприет от водача е причината за настъпване на
процесното ПТП и увреждането на пешеходеца. От съвкупното тълкуване на посочените по-
горе доказателства безпротиворечиво се установява настъпването на ПТП , както и
противоправното поведение на водача на л.а. Мазда довело до това ПТП. Ето защо,
тълкувайки в съвкупност всичко изложено, съдебният състав приема извода, че водачът на
МПС Мазда е причинил ПТП, като е управлявал своя автомобил със скорост и по начин ,
които не са били съобразени с пътната обстановка и не са му позволявали да държи
автомобила си под контрол и да може да спре при опасност. С оглед това тълкуване на
разпоредбите на чл.20 и чл.5 от ЗДвП съдебният състав приема, че водачът на МПС Мазда е
действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил
правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е
бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на л.а.Мазда е
действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил законови разпоредби и причинил
неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищеца. Поради изложеното следва да
се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата деликтна
отговорност по отношение на увреденото лице , съответно и на отговорността на неговия
застраховател, за заплащане на увреденото лице на обезщетение за причинените му вреди на
деликтно основание. Съдът приема, че по делото е установена причинната връзка между
реализираното ПТП и вредите, претърпени от ищеца. Тази причинна връзка съдът намира за
доказана от представените по делото медицински документи и изслушаните СМЕ и
КСМАТЕ. Въз основа на тези доказателства, възприети поотделно и в съвкупност, според
настоящият съдебен състав се установява категорично , че вследствие на процесното ПТП
ищецът е претърпяла увреждане на здравето, физически травми , които се явяват следствие
неправомерното поведение на водача на л.а. Мазда. Описаните вреди настъпили за ищеца,
се явяват закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. Предвид
изложеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда
правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени от
неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и предпоставките на чл. 226 от
КЗ/отм/ за ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът доказва, че застрахован при ответника водач
на МПС му е причинил виновно и противоправно увреждане на здравето, което прави
предявеният иск е доказан по основание.
Неоснователно е възражението на ответника - застраховател за изключителна вина на ищеца
за настъпване на ПТП. Вина за настъпване на ПТП има и водачът на автомобила, който е
управлявал МПС , допускайки няколко и сериозни нарушения на правилата за движение по
пътищата. Следва да се съобрази и обстоятелството , че водачът на автомобила дължи
внимание към по-уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходеца. Ето защо
7
поведението на водача на МПС в никакъв случай не е правомерно и безвиновно. Същият
дължи съобразяване с правилата за движение, неговото поведение, според изслушаната
САТЕ и КСМАТЕ е в причинна връзка с настъпилото ПТП, същото е противоправно и
виновно и представлява основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност , а
функционално и на отговорността на неговия застраховател по договор за ЗЗГО- ответника.
Ответникът навежда възражение и за съпричиняване на деликта, което е доказано за едно
от наведените основания.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражения за съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца поради нарушения на ищеца на разпоредбите на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП, а именно поведението му като пресичащ пътното платно пешеходец.
С молба от 28.04.2017г застрахователят навежда нови факти , касаещи съпричиняване на
увреждането от страна на ищеца ,а именно че ищецът се е намирал неправомерно по
средата на пътното платно, в тъмната част на денонощието в нарушение на чл.108 от ЗДвП и
е бил алкохолно повлиян.
С определението си по чл.267 от ГПК настоящият съдебен състав е посочил защо счита, че
тези възражения следва да се приемат за своевременно направени и да бъдат разгледани от
съда. Същите са направени отответника веднага след като същият се е запознал с
досъдебното производство, водено за процесното ПТП и се е запознал с конкретните
обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП. При условията на чл.147 от ГПК следва да
се приеме,че възражението е своевременно направено и допустима за разглеждане.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на ОСТК, за да се
приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва
да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен.
Тежестта да докаже главно и пълно фактите, въз основа на които твърди съпричиняване на
деликта или увреждането на ищеца, е върху ответника.
По делото ответникът не доказва факти, въз основа на които може да се приеме, че
възражението за съпричиняване основано на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗдвП е
основателно. По делото не се установява ищецът да е пресичал пътното платно при
настъпване на процесното ПТП.
Установява се обаче, че в нарушение на чл.108 от ЗдвП ищецът се е движил по пътното
платно.
Установява се по делото, че пътното платно на улицата, на която е станало процесното ПТП
8
е с ширина от 6.7м. Ищецът се е намирал почти на средата на платното – на 3.7м от левия
край на платното и на 3.0м от десния край на платното. Установява се още от протокола за
оглед и изготвените въз основа на него САТЕ и КСМАТЕ, че на платното до левия бордюр
е имало паркирани три автомобила и нито един автомобил паркиран на тротоара. До десния
бордюр има паркиран един автомобил и един е паркиран до бордюра. Т.е. от изложеното
може да се приеме извод, че ищецът е имал възможност да се движи по тротоарите, които
не се установява да е са били заети и по които не се установява да е било невъзможно да се
придвижва пешеходец. Само показанията на свид. О. съдържат информация за това, че
тротоарите са били заети от коли и сергии. Както беше посочено по-горе съдът при
противоречие между свидетелските показания и отразеното в протоколите за оглед приема,
че следва да кредитира протоколите, отразили конкретни факти от местопроизшествието,
ведната след неговото настъпване и да приеме, че противоречието на показанията с тях се
дължи на изминалото време между ПТП и изслушването на свидетеля. С оглед това
съдебният състав приема, че по делото не се установява основание, извиняващо
придвижването на ищеца- пешеходец по пътното платно, а не по съществуващите тротоари .
От друга страна следва да се съобрази още, че по делото липсват категорични доказателства
за това, дали улицата, на която е станало процесното ПТП е била еднопосочна и каква е
била разрешената посока на движение. Прави впечетление, че всички паркирани коли са с
предница, насочена обратно на посоката на движение на ла. Мазда. В същото време
свидетелските показания относно този факт са колебливи и несигурни и въз основа на тях не
могат да се правят категорични изводи за правно релевантен факт. Ето защо съдът приема,
че по делото не е установено главно и пълно, как е било регулирано движението по
процесната улица. Независимо от това при настъпването на удара ищецът се е намирал по
средата на пътното платно , а не в негов край или поне плътно до паркираните на платното
коли, което отново е нарушение на правилата за движение на пешеходците по пътищата.
Ето защо съдът, в настоящият си състав счита, че с поведението си ищецът е нарушил
чл.108 от ЗДвП и това негово противоправно поведение се намира в причинна връзка с
настъпилото ПТП, при процесния механизъм, поради което ищецът се явява съпричинител
на деликта, съответно и на увреждането си. Съдът намира, че приносът на ищеца за
неговата собствена увреда е в размер на 20%. Определяйки обема на съпричиняване съдът
съобразява допуснатите нарушения от всеки от участниците в ПТП и тяхната тежест и
връзка с настъпилото ПТП, както и обстоятелството , че пешеходецът се явява в сравнение
с автомобила по-уязвим участник в пътното движение и към него водачите на МПС следва
да проявяват засилено внимание.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
По делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на 43 години.
9
От изслушаната СМЕ, изготвена от в.л. д-р С. се установява,че вследствие на ПТП ищецът
е получил счупване на лявата ключица, счупване на лявата раменна кост, счупване на
горния край на лакътната кост, счупване на долния край на лявата бедрена кост. По
отношение на счупването на лявата ключица, счупването на лявата раменна кост и
счупването на горния край на лявата лакътна косте проведено оперативно лечение и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. По отношение на счупването на долния
край на лявата бедрена кост е проведено консервативно лечение с поставяне на колянна
ортеза. Според вещото лице лечебният и възстановителен период при такъв вид увреждания
е около 10 месеца. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като през
първите 2 месеца след травмата и оперативното лечение болките са били с по голям
интензитет. При преглед на пострадалия, извършен на 28.03.2017 г, вещото лице е
установило ограничен обем движение на лявата раменна и лакътна стави. В областта на
лявата ключица и лявата раменна става и лакътна става са установени белези от
проведеното оперативно лечение, които са на нивото на кожата, без патологични промени
по тях.
По делото е изслушано заключение на в.л. д-р И., който установява, че при ПТП ищецът е
получил следните телесни повреди по и на главата - разкъсно-контузни рани на главата в
ляво челно и в дясно париетално, контузия на мозъка, интрацеребрален хематом в лява
челна и дясна париетална област, фрактура на базата на черепа в областта на лявата предна
черепна ямка, фрактура на лявата орбита и на десния горен орбитен ръб, хематосинус в
ляво, субконюктивална хеморагия на лявото око, фрактура на левите ключица и раменна
кости, фрактура на медиалния кондил на лявата бедренна кост. Вещото лице е посочило, че е
извършило рентгеново изследване на шийните прешлени на пострадалия, при което е
установило изразен лекостепенен квадрипирамиден синдром от травматична увреда на
шийния отдел на гръбначния мозък и продължаващ болков рамо-ръка синдром от
травматичните фрактури на костите, изграждащи лявата раменна става – раменна кост,
ключицата и лопатката. Според вещото лице възстановителният период при ищеца не е
завършил – времето от година и три месеца не е достатъчно за възстановяване на
уврежданията на органите на централната нервна система и на опорнодвигателния апарат.
Вещото лице е посочило, че структурното и функционалното състояние на главния мозък е
неясно, поради което се налага да бъдат извършени допълнителни изследвания: магнитно-
резонансна томография на главния мозък и на шийната област на гръбначния стълб,
електроенцефалография, електромиография на горните и на долните крайници.
В о.с.з. на 05.04.2017г вещото лице заявява, че пострадалият има увреждане на централната
нервна система, че е с много снижено интелектуално ниво. Счита, че е налице тежка
черепно-мозъчна травма, има коренчови увреди в шийната област на гръбначния стълб и на
гръбначния мозък.
Поради оспорване на заключението на в.л. И. е изслушана повторна СМЕ, изготвена от в.л.
10
д-р Й., който дава заключение, че при първоначалното лечение на ищеца в „МБАЛ –Бургас“
АД е поставена диагноза: „Разкъсно-контузна рана на главата. Контузия на мозъка.
Вътремозъчен кръвоизлив в левия челен и десния теменен дял на мозъка. Счупване на
предната черепна основа. Счупване на горните ръбове на двете очници. Кръвоизлив в
синус/вероятно в горночелюстен-максиларен/. Кръвоизлив под лигавицата, покриваща
предната част на очната ябълка - конюнгтива. Счупване на вътрешния кондил/костна
издатина на лявата бедрена кост/ и счупване на лявата раменна кост“. Според вещото лице
претърпените от ищеца травми са – черепно-мозъчна с повърхностни наранявания на
главата, фрактура на предната основа/база на черепа, хематосинус вляво, травма на мозъка-
контузия. Според вещото лице няма данни за общомозъчна или отнищна неврологична
симптоматика. Според вещото лице, чийто извод е изграден на база описаното в
медицинската документация на ищеца състояние и лечение, травмата на ищеца не е била
тежка.
В о.с.з. на 04.10.2017г вещото лице дава заключение ,че травмата на главата на ищеца е
била от лека към средно тежка.
Съдебният състав кредитира второто заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Й.,
доколкото същото се базира на събраната по делото медицинска документация, проведеното
лечение и състоянието на ищеца, така както е описано в тази документация. Ползвайки
професионалния си опит и знания и използвайки само документите, събрани по делото
вещото лице дава аргументирано и обективно заключение, която съдът счита,че може да
кредитира изцяло.
Предвид изложеното – претърпяните физически увреждания – четири счупвания, три от
които лекувани оперативно, множество травми на главата, но не тежки, изпиваните
интензивни болки за период от два месеца, продължителния възстановителен период,
установеното непълно възстановяване на движението на лявата раменна и лакътна става ,
невъзможността първоначално ищецът да се грижи за себе си с оглед травмите по цялото
тяло съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 88 000лв. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобразят момента на настъпване на събитието- в случая
2015г, както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните
икономически условия в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
С оглед така установения размер на справедливо обезщетение на неимуществените вреди ,
претърпени от ищеца и възприетия от съда процент на съпричиняване следва , че
предявеният иск се явява основателен за сумата от 70 400лв.
Изводите на двете съдени инстанции частично не съвпадат. Първоинстанционното решение
11
следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е уважена за сумата над
70 400лв до 88 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата
част решението на СГС , като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в частта за
разноските.
С оглед изменения изход от спора на ищеца пред СГС се дължат разноски от 6673.18лв, над
която сума решението следва да се отмени.
На ответника се дължи сумата от още 99лв, като общия размер на дължимата му се сума е от
165лв , съобразно възприетото от СГС.
Пред настоящата инстанция ищецът доказва разноски от 3170лв, като с оглед изхода от
спора му се дължат разноски от 2521.60лв/ интересът му е защитен за 70 400лв, про
обжалваем интерес от 88 000лв/.
Възивникът- ответник е доказал разноски от 2460лв, от който съобразно изхода от спора му
се дължат 503.18лв.
Предвид изложените съображения състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.01. 2020г по гр.д. № 3077/2016г по описа на СГС, ІГО,
5-ти състав в частта, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на В.
Х. сумата над 70 400лв до 88 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 23.12.2015г , както и в частта, с която е осъдено „ДЗИ-
Общо застраховане”АД да заплати съдебно-деловодни разноски за сумата над
6673.18 и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. Х. , роден ***г в Република Чехия против
„ДЗИ-Общо застраховане”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 23.12.2015г, на осн.
чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 70 400лв до 88 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.01. 2020г по гр.д. № 3077/2016г по описа на
СГС, ІГО, 5-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Х. , роден ***г в Република Чехия да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане”АД с ЕИК ********* сумата от 602.18лв- разноски по делото , на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
12
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане”АД с ЕИК ********* да заплати на В. Х. ,
роден ***г в Република Чехия сумата от 2521.60лв- разноски, направени ред
въззивната инстанция, на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13